tsveti4ka (Цвет) - Works

Най-лесно 🇧🇬

Нещо да се случи. Нещо с мене.
Не искам да ме буди монотонност.
Да заспивам далечна и денем
да мръщя лице към възможното.
Нещо да ме счупи, ако трябва. ...

tsveti4ka

Poetry

2011-11-13T19:11:43+02:00 763 1

Виновно (Ако промълвиш) 🇧🇬

Пак от немирие спъвах се в въздуха.
Пак пожълтяваха белите смисли.
Мигове-бездни дълбоко се вкътваха
в дъното на шепа дълбинни мисли.
Пак между зъбите скърцаше болката. ...

tsveti4ka

Poetry

2011-11-10T10:01:20+02:00 648 4

С отворени очи е по-тъмно 🇧🇬

С отворени очи е по-тъмно.
В мечтите си от думи не кървях.
В свят на псевдоистинната мъдрост
е все тъй хладно. Аз ще си вървя.
Всяко безпокойство е безумно. ...

tsveti4ka

Poetry » Other

2011-10-30T15:31:52+02:00 1.4K 1

В стаята е тихо 🇧🇬

В стаята е тихо. Аз съм няма.
Не шумя дори и със дъха си.
Но надничам надълбоко в тая
зееща застиналост безплътна.
Не помръдвам. Мисля си, нататък, ...

tsveti4ka

Poetry

2011-10-22T00:27:48+03:00 728 5

Призрак 🇧🇬

Нежно сглобила безцветна дъга.
С гирлянди покрих тъмнината.
Скрих се под тънък воал тишина.
Притиснах се плътно в тъгата.
Трудно заспах под луната сама. ...

tsveti4ka

Poetry

2011-10-19T00:08:39+03:00 584

След края на пътя 🇧🇬

Пребъднал, пътят ме очаква възроден.
Нахлувам вън с избледняващи стъпки.
Аз вече (зад вратата) не очаквам теб.
Но звънне ли се, ме побиват тръпки.
И ме подканва. И извива се пред мен. ...

tsveti4ka

Poetry

2011-10-10T00:36:36+03:00 1.3K

Не ще изчезнат твоите бодли 🇧🇬

Извръщам се, когато те погледна
с плаващи във мъртвото очи.
А мислех си за теб, когато свеждах
поглед към тревата от мечти.
Ти отдавна не си бяла красота. ...

tsveti4ka

Poetry » Love

2011-09-28T06:33:30+03:00 737 3

Hе съм си достатъчна 🇧🇬

не са ми достатъчни
изгревни тихости
или лъжовно дъждовни мелодрами
на прозяващо се небе
не са ми достатъчни лунни сияния ...

tsveti4ka

Poetry

2011-09-22T23:33:26+03:00 580 2

Споделиш ги... и стават на лед 🇧🇬

Така ме е страх да те опиша.
Ще станеш поредно несбъдване.
Насън интровертно усмихвам се,
ръмя причудливо отсъствие.
Така ме е страх да те опиша. ...

tsveti4ka

Poetry

2011-09-21T13:11:45+03:00 640 2

Радвам се 🇧🇬

Далечността едничка ми остава,
където слънцето е пещ горяща
и рози не цъфтят. А аз, тъй млада,
тихо изчезвам под луна всезряща.
За да ме няма под звездите даже ...

tsveti4ka

Poetry

2011-09-10T23:49:03+03:00 665 2

Желанието като цел, която не трябва да бъде постиганата 🇧🇬

Излез от себе си, разхвърляй се навън
Ален Боске
Понякога искам просто да крещя, ако ще да умра в крясъци. Звуците съвсем сами да се провират между устните ми. Излизайки от там гневни и истински, нечленоразделни и неизчерпателно въпросителни към моята вътрешна, разядена от самота и болка, реалия (и ...

tsveti4ka

Essays » Personal

2011-09-02T22:15:49+03:00 1.6K

Не увяхвам, без да пръсна аромат 🇧🇬

Като търтеи, които обикалят
орбитата на нощта и нямат дом,
дните ми, между стъкла над мен, припадат,
счупени на две с полуръждив пирон.
Върху тялото ми марширува лудост. ...

tsveti4ka

Poetry

2011-09-01T23:26:00+03:00 725 4

Нали въобще те няма 🇧🇬

Не ще дойдеш и в съня ми непоискан.
За да изровиш самота от тавана.
(Крия стълба под убийствения писък,
който пазеше сърцето на вулкана -
онзи, който зората на душата ми ...

tsveti4ka

Poetry

2011-08-30T21:07:43+03:00 881 2

ВНИМАНИЕ! Ромски братя „вежливо” разхлаждат... 🇧🇬

Седя пред отворения латоп в тъмната си стая. Малко след полунощ е и се опитвам да реша дали си струва да пиша тези редове. Но тъй като желание за това не ми липсва, защото фрустрацията ми има колосални размери и поради това все някак трябва да ескалира, пък дори и в едно хейтърско и злободневно писа ...

tsveti4ka

Essays » Civic

2011-08-10T10:18:15+03:00 1.4K 1

Незавършен звездоброй 🇧🇬

Аз крила разтварям. Без да питам
облачно дали ще е небето.
Както дойде. И така политам,
сякаш че безгрижно е сърцето.
Ликът на времето по мен дълбае. ...

tsveti4ka

Poetry

2011-08-07T23:13:27+03:00 865 1

По часовника търкулват се стрелките 🇧🇬

Часове се разливат по лицето ми.
От течна глина на мътни съзнания.
Гласове не крещят под небето ми,
а ми прошепват пак куп обещания.
По часовника търкулват се стрелките. ...

tsveti4ka

Poetry

2011-08-05T05:26:57+03:00 881 1 8

От мен най-добре открадни и деня 🇧🇬

... И защото съм тъжна, е зло всяко утро.
Пониква от други, по-грапави дни.
От едно безнадеждно, безплодно статукво –
да искам, да търся, до мъртва почти.
Но през стъкла от кашмир и тих уличен стон ...

tsveti4ka

Poetry

2011-08-04T06:57:36+03:00 640 3

Продължавам да се движа 🇧🇬

Поредният „поетичен” боклук можеше да се роди сега в претъпканото ми с празнота съзнание. Окъсан лист стои от дясната ми страна. До него жълта химикалка, която дори не е моя. Бях я взела от колега в някой от онези дни, когато дори автопилотът на обичайните ми сутрешни дейности няма енергия да се зад ...

tsveti4ka

Essays » Others

2011-07-31T19:07:23+03:00 1.7K 8

И настоящето ще бъде минало 🇧🇬

Нощта подпира
моите невидими крила.
Дъждът ги гали.
С гъделичкащи докосвания.
Във сърцето ми лежи ...

tsveti4ka

Poetry

2011-07-26T23:10:04+03:00 692 2

Всяка крачка е пристанище 🇧🇬

Често мисля си сама,
че падам от години
и затова се усещам на краката си.
Един ден, навярно,
истината минала е, ...

tsveti4ka

Poetry

2011-07-19T21:42:35+03:00 681

Само я откраднах... 🇧🇬

Овълчените ми дни се сгромолясват.
И трескаво ехти грехът у мен.
А дали е грях, или e лъч проблясващ
в тъмницата на вълчината в мен?
Дали е грях? Или е тревога само, ...

tsveti4ka

Poetry » Other

2011-07-07T23:09:06+03:00 690

Алогично(ст) 🇧🇬

Въгленно изгарям от въздишки,
в тишина разтопени свенливо.
Сякаш съм отучена да дишам
след разстрели със стрели горчиви.
Сълзите графитени са вече. ...

tsveti4ka

Poetry

2011-06-29T22:10:55+03:00 728 1

Да си цял... 🇧🇬

Уморих се. Уморих се да мечтая.
Все по-смазващи са дните ми отровни.
Тихо ми е. Тишината ме изгаря.
А надеждите са винаги виновни.
А мислите ми нечии са сводници. ...

tsveti4ka

Poetry

2011-06-25T15:48:32+03:00 659 4

Не ме е страх! 🇧🇬

Нужна ми е тишина. Ала убиваща.
Аз залезно помръквам в самота.
Притаила дъх, надеждата присвива ме
с притихващи акорди тишина.
И, притаила дъх, аз нищичко не виждам. ...

tsveti4ka

Poetry

2011-06-17T19:56:25+03:00 849 8

Тя не чака, тя може сама 🇧🇬

Тук до мен е смълчана Тъгата.
Не усещаш ли колко е тягостна?
Гледа ме. И целува Луната.
Пали трепети луда и яростна.
И любовно се гърчи между полутонове. ...

tsveti4ka

Poetry

2011-06-12T11:34:06+03:00 770 5

Преждевременна привързаност 🇧🇬

И откъсна ме.
Като листо от клона.
Почувствай ме поне, ако не можеш
да пробиеш мислите ми.
Със пирони. ...

tsveti4ka

Poetry

2011-06-10T11:32:17+03:00 710 1

Призрак на жената в мен 🇧🇬

Жената в мен. Жената знае всичко.
A момичето понякога е вятър.
Жената знае - пада се от ниско,
а момичето хвърчи към небесата.
Жената е различна. Стои мирно, ...

tsveti4ka

Poetry

2011-06-07T21:12:36+03:00 755 3

И тръгнах си от мен 🇧🇬

Протягам ръката си с въздишка,
в утешение, че може би си ти
човекът, който бих поискала
в длани и сърцето ми да подържи.
И май докоснах нещо поугасващо, ...

tsveti4ka

Poetry

2011-06-05T00:18:04+03:00 771 5

Само сън 🇧🇬

Сърцето ми не пулсира равномерно,
а сякаш бърза към последния си ритъм.
Отсъствието ти се оказва вредно,
Любов - така неправомерно те отритвам...
Страдание, родих се с теб в плътта ...

tsveti4ka

Poetry

2011-05-30T00:18:12+03:00 806

Взрив 🇧🇬

Не узря в мен и късче от лятото,
дето миналата зима обещах си.
А мечтаех си да бъда малък бог
и с вятъра да милвам всички майчински...
Така и не пораснах до тавана. ...

tsveti4ka

Poetry

2011-05-18T23:13:13+03:00 710 3

Скъпи Недозабравен... 🇧🇬

разрушени са мостовете всичките до дълбините на очите ти
отказвам да се взирам от далечината в тях изгубени са
всички пътища към теб затова ще те поканя на кафе с мечтите си
молеха за тази среща дълго чакаха и ми се цупеха
но стиснах кормилото на живота си пейзажите са нови цветни ...

tsveti4ka

Prose » Letters

2011-05-05T21:19:17+03:00 919 1

Сега модерно е да бъдеш пламък... 🇧🇬

Прекалено хубав е денят!
Днешният и всеки следващ утрешен.
Но въздуха забрави да поделя.
Императиви имам, но са вътрешни.
Отвън не позволявам да ме пипат. ...

tsveti4ka

Poetry » Other

2011-05-01T19:41:53+03:00 731 2

Преглъщай ти тъгата ми 🇧🇬

искам да ме вземеш далече със теб
където ще е безопасно да летим
досега животът ми
не беше лек
но ние всички върху тънък лед стоим ...

tsveti4ka

Poetry » Other

2011-04-27T22:46:41+03:00 728 2

... тишина... 🇧🇬

по бащински мила и по майчински топла
с длани по-меки дори от ефир
докосва тишината изплакала локва
бременна с рожба от злия зефир
от счупени мисли от сгърчени мигове ...

tsveti4ka

Poetry

2011-04-17T11:47:30+03:00 576

Гранично 🇧🇬

Сякаш пусто е всяко дихание,
но разстила се в него зората.
Аз откраднах си миг съзерцание,
но намерих се пак на земята.
Обещания днес не се спазват. ...

tsveti4ka

Poetry

2011-04-13T20:27:34+03:00 633 3

Как Нищото може да тлее? 🇧🇬

Мое мило Дневниче
Здравей
Не мисля че съм пълна даже с празнота
В мен само Нищото вирее
А онова отвън то просто не съм аз ...

tsveti4ka

Poetry

2011-04-09T22:53:20+03:00 629

Антипролетно 🇧🇬

Пролетта вън мечтае за ято
Тази в мен пък не се е родила
Като ценност по-мнима от злато
Сто тъги е душата ми скрила
Тази пролет в мен да не се ражда ...

tsveti4ka

Poetry

2011-04-06T19:35:39+03:00 538 1

...където без слънце е ден.... 🇧🇬

Прегръщам мига в безтегловност,
откупен със кръв и сълзи.
Подхлъзвам се. Тъна в греховност.
Горча. И преглъщам мечти.
Целувам без страст и почти неохотно ...

tsveti4ka

Poetry

2011-04-05T22:55:39+03:00 1.4K 5

... необратимо... 🇧🇬

Облегни,
облегни се на моето детство.
Прегърнало минало в рани заровено.
Да, така с мен се случва болезнено често –
от своята болка на съд съм положена. ...

tsveti4ka

Poetry

2011-03-29T11:04:50+03:00 543 1

В очите му прозират ли лъжи? 🇧🇬

В очите му прозират ли лъжи?
Ако прозират, то аз не ги виждам.
А от моите изпадат игли.
(През клепачите, докато премигам...)
И в думите му нямаше тревожност. ...

tsveti4ka

Poetry

2011-03-23T19:16:13+02:00 586 1