tsveti4ka (Цвет) - Works

Свободен си, но своето ще взема 🇧🇬

Свободен си, но своето ще взема,
защото мракът в мен би завидял
на огъня послан върху постеля -
не моя, а на някоя си там.
Не те обичам, твърде си себичен. ...

tsveti4ka

Poetry

2011-03-20T14:21:15+02:00 676 6

... преднощно... 🇧🇬

Тази нощ ще разпръсна смеха
над реки и морета намръщени.
Не обичам от яд да струя,
но така пожелаха ми пръстите.
Тази нощ ще загивам в пожар ...

tsveti4ka

Poetry

2011-03-18T00:12:34+02:00 646 4

... илюзии... 🇧🇬

с теб спим сега
в застиналото езеро
наречено съзнание за незнайното
не можем да се върнем в безпределното
във шах и мат поставя ни познанието ...

tsveti4ka

Poetry

2011-03-09T22:01:48+02:00 679

... дим... 🇧🇬

Мислех си, че те обичам черен,
че те искам пъклено злосторен исполин.
Ала сбърках. Исках да си ведър
и душата ти лекичко поне да трепти.
Не искам вече никой като теб, ...

tsveti4ka

Poetry » Love

2011-03-06T21:55:26+02:00 1.2K 16

Сезонът е зима 🇧🇬

Сезонът е зима
Вечна пролет прегърнала под слънцето,
кърпя от себе си жар и копнежи;
тръгвам по вятъра, спъвайки сенките;
повдигам ръце - смутно изтегнати. ...

tsveti4ka

Poetry » Other

2011-03-04T21:00:18+02:00 679 1

Тук съм... 🇧🇬

Да, тук съм. Но далеч не знам дали съм аз
онази, дето грубостта с усмивка ще погази.
Дали съм истина, изстинала в студа?
Големи белоснежни капки сън по мене падат.
Мрак съм? Или пък най-изкусната лъжа, ...

tsveti4ka

Poetry

2011-03-03T14:45:57+02:00 604

Когато обича... 🇧🇬

Сърцето когато обича, ражда звезди.
Чупи се тихият глъч от ридание.
Падат от него небета, щом сладко заспи
върху длани от себеобожание.
Вали мечти сърцето, когато обича. ...

tsveti4ka

Poetry

2011-02-23T21:10:36+02:00 625 1

Зове ли ме Животът, съм готова за двубой 🇧🇬

Диша тъмното като побойник във врата ми.
Имах малко, но животът и за него завидя.
Всички клетки мигом се смразяват на кръвта ни -
ненадейно. Със душата си ударим ли в греда...
Към болката и тишината не изпитвам страх - ...

tsveti4ka

Poetry

2011-02-20T20:29:22+02:00 665 2

... към маските прилепнаха мечтите ни... 🇧🇬

забързани
и през глава май тичаме
за да оставим
истинските себе си зад нас
към маските ...

tsveti4ka

Poetry » Other

2011-02-18T16:29:13+02:00 653 4

Нека само от красота ме боли... 🇧🇬

Нека само от красота ме боли -
искам с мен тя да бъде жестока.
Прободени мигове с къси игли
тънат в мрака на призрачен вопъл.
Ако смисълът носи обичане, ...

tsveti4ka

Poetry

2011-02-16T22:54:09+02:00 869 4

За миг помислих... 🇧🇬

За миг помислих, че изплакала съм всички спомени
и че след всяка нова утрин все по-малко ще боли.
Бях изнасилена безлично в залеза на онзи миг –
когато махнах ти с последни сили за довиждане.
За миг помислих, че удавила съм и последната надежда ...

tsveti4ka

Poetry

2011-02-12T21:53:18+02:00 825 6

В очите му блестят светулки... 🇧🇬

В очите му блестят светулки
и се гонят есенни листа.
Те езеро са - в тях се гмуркаш
и обливаш се със светлина.
От пръстите му огън капе ...

tsveti4ka

Poetry » Love

2011-02-10T10:51:37+02:00 957 5

На танцов куест с болката 🇧🇬

Да потанцуваме с теб, гальовна моя болка.
И нека музика шумът в сърцето ми да е.
Да потанцуваме с теб. Към бездната дълбока
на мълчанието. (Където крия себе си.)
Да потанцуваме, да се надбягваме с вятъра. ...

tsveti4ka

Poetry

2011-02-09T07:15:10+02:00 591

Бавно издишвам снопове болка... 🇧🇬

Като птица в леда на живота,
теглото на смисъла носеща,
аз пристигнах тук - гола и боса -
замръзнала в тихите облаци.
Като риба на сухо в пустинята ...

tsveti4ka

Poetry

2011-02-08T00:55:46+02:00 741 7

Сенчесто и (квази)платонско... 🇧🇬

Навярно сме само сенки на самите себе си. Просто образи. И сме неистински. Живеем в огромната сянка на истинското битие и боледуваме от жажда да сме истински.
Сенките не знаят, че са сенки. За себе си са Аз, но са безпомощни пред разбирането си. Защото всъщност не са себе си, а сенки на някакви си и ...

tsveti4ka

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2011-02-06T00:43:47+02:00 941 4

... Сюрреалност... 🇧🇬

Сковани водопади, синкав лед,
едно червено наметало от възможности
обгръщат ме... в безкраен пирует
от тиха синева и снежнобели облаци.
Вулкани бълват нямост. ...

tsveti4ka

Poetry

2011-02-05T14:55:57+02:00 703 5

... и отговорът се превърна във сакралност... 🇧🇬

Отшелническа и забравена душа ли
се крие във телесния ми тъмен лабиринт,
че така - без тласък - все върви към раните
по пътища, обречени да плуват в черен дим?
Или във кода генетичен ми е вписана ...

tsveti4ka

Poetry

2011-02-03T16:06:52+02:00 729 3

В жертва е принесено сърцето ми... 🇧🇬

В жертва е принесено сърцето ми,
на огнени стрели ухае -
но измръзнало е там, където ти
докосвал си го с топли длани.
И стъпка, и прониза, и раздроби го - ...

tsveti4ka

Poetry

2011-02-01T12:13:26+02:00 644 2

Дори да имам път... 🇧🇬

И окапал е цветът на самотата.
Задрямал е във сянката на вечността.
А аз трудно е... дори да се надявам,
че простира се пред мен дaлечността.
Дори да имам път - не води той до никъде ...

tsveti4ka

Poetry » Philosophical

2011-01-26T12:06:52+02:00 597

Огъва се тревожно тишината 🇧🇬

Огъва се тревожно тишината,
от моето дихание се цепи
и спомени препускат в необята
на съзнанието ми. Като комети
дълбоко се забиват в гръдта ми - ...

tsveti4ka

Poetry

2011-01-22T17:56:41+02:00 646 4

Противоволие 🇧🇬

И как празно пак е - как е глухо, тихо, тъмно.
С жестокост ме пребиват самотата и гладът
(за опрощение с теб). Потъвам в безтегловност.
Горчив ми е от не(тебе)достатъчност светът!
И паля лампите – да осветят тъгата, ...

tsveti4ka

Poetry » Love

2011-01-15T21:00:28+02:00 679

... нямаше сега да търся теб... 🇧🇬

Полумесеци от тишина прескачам.
Вън спи съмнение по клоните.
Аз съм опръскано с нещастие тяло,
... а всяка моя крачка болка е.
Всеки дъх е остър нож, забит дълбоко, ...

tsveti4ka

Poetry » Love

2011-01-10T18:17:59+02:00 988 2

От инат 🇧🇬

Недей се кри зад сълзите, усмивките,
зад погледите чужди и зад тишината!
Махни лицето си - най-вече примките,
пристягащи ревниво още от душата.
Недей се кри във залези и изгреви ...

tsveti4ka

Poetry » Love

2011-01-04T21:44:34+02:00 884 1

Сълзите само спомени събуждат ги 🇧🇬

А маските горчат като мастило...
Не ти ги искам! Нито теб под тях!
Не искам вече никого да виждам!
Страхът - сковал ме - твърде е голям.
Фалшивата ми гордост гръмко смазва, ...

tsveti4ka

Poetry » Love

2010-12-26T17:18:28+02:00 1K

Спомен 🇧🇬

Смълчан над мен поглежда нежно споменът -
отминал, но надежда пазещ още
и съзерцаващ мъката отронена
от хлипащите ми зеници нощем...
и по есента сълзи от дъжд ми праща - ...

tsveti4ka

Poetry

2010-12-21T13:55:33+02:00 527

Bечност 🇧🇬

И ний огънахме се!
Под гилотина отровна
за душата и за мисълта...
С прах цели се покрихме,
с мръсотия грозна! ...

tsveti4ka

Poetry » Philosophical

2010-12-19T15:26:32+02:00 672 1

Бастуните ненужни са отдавна... 🇧🇬

Ако обичаш зимата да гониш летни ветрове;
ако в утрото тъжиш по залеза от вчера;
ако умираш всеки път, когато с теб сме насаме,
а вдъхновението за теб не е идея.
Ако успяваш вечер някак да говориш със звездите ...

tsveti4ka

Poetry » Love

2010-12-14T12:54:06+02:00 639 1

Щастието не е като в съня ми 🇧🇬

С мълчанието сприятелих се и загубих се
между глътките надежда и прегръдките зефир;
измежду залези и здрачове останах жива,
но завинаги прогнила в страхове от стар кашмир.
С изгнанието душата ми се срасна, ...

tsveti4ka

Poetry » Other

2010-12-12T21:01:21+02:00 630 3

Сърцето си не ще ти предоставя 🇧🇬

Стъклата ми с докосване се чупят -
въздишките пропукват ги дори,
а вятърният унес ми отмъква
и струните от стъклени сълзи...
и болката - отиваща на черното, ...

tsveti4ka

Poetry » Love

2010-12-02T15:39:26+02:00 591 1

Последен стих 🇧🇬

Последен стих от себе си откъсвам!
Захвърлям го по теб - и ще изчезнеш,
със залезите в мен беззвездно мътни -
ти като дъх - ще лъхнеш и побегнеш.
В страх, c безумно въплътена многоликост, ...

tsveti4ka

Poetry » Love

2010-11-25T19:14:15+02:00 804 7

Не ме отвеждай към дълбокото на тинята... 🇧🇬

Не ме отвеждай към дълбокото на тинята.
Подвижни пясъци не ме блазнят сега -
когато тъкмо отървах се от магията
и синьо заизглежда ми небето пак.
В болките ми не надничай, безполезно е ...

tsveti4ka

Poetry » Philosophical

2010-11-20T20:58:28+02:00 654 4

C едно крило лети ли се? 🇧🇬

(Към себе си)
Кажи, с едно крило лети ли се?
Усмивката залязва ти в страха,
a очите - замъглени ли са -
тe недовиждат нищото в мига. ...

tsveti4ka

Poetry » Other

2010-11-13T18:21:34+02:00 648 6

По колко още пъти да наливам скръб, кажи? 🇧🇬

Не искам погледи да жъна от коприва -
парещи надеждите, сълзите неизплакани дори.
Не искам залезите да поглеждам сива
и със зачервени, тягостно прострени в нищото очи.
Не, не искам да умирам в тишината на ума си, ...

tsveti4ka

Poetry » Love

2010-11-08T08:58:47+02:00 849 8

Родена съм да раждам пътища... 🇧🇬

Родена съм да раждам пътища
за никой друг, освен за себе си.
Живота го наричам лудница,
но всеки дъх извайва прелести...
и те отнася във безвремие - ...

tsveti4ka

Poetry » Philosophical

2010-11-04T13:48:45+02:00 651 3

Как искам... 🇧🇬

Как искам да се гмурна в тишината,
когато в истините се таи лъжовност,
и слово с пошъл ритъм във мъглата
се ниже, покварено с злост и знойна подлост.
Как искам да се скрия в тъмнината, ...

tsveti4ka

Poetry

2010-11-03T13:19:13+02:00 738

Ще можеш ли... 🇧🇬

Ще можеш ли...
Ще имаш ли търпение и вярност,
слънчево-усмихната сълза,
която може да убива тягост -
даже въплътена в тишина? ...

tsveti4ka

Poetry

2010-10-24T12:38:27+03:00 639

Да се чувствам истинска... 🇧🇬

Да се чувствам истинска
Не откъсвай мислите ми, остави ги
като есенни листа да се свлекат.
Ти всичките си болки сподели ли?
Нищо, по-добре си ги задръж. ...

tsveti4ka

Poetry

2010-10-20T22:28:24+03:00 687 1

Неистинско 🇧🇬

Неистинско за мен е битието!
Забулените истини мълчат.
А надеждите изгарят... и ето -
и затворени, раните кървят...
... кървят и мислите - ...

tsveti4ka

Poetry » Philosophical

2010-10-13T21:20:36+03:00 656 1

Да не чуваш лъжата 🇧🇬

Да не чуваш лъжата
В следобеда на неосъеществени желания,
(прострени по небето ми грижливо)
от полунапразни писъци и обещания,
кова аз мислите си пестеливо. ...

tsveti4ka

Poetry » Philosophical

2010-09-28T15:05:40+03:00 1K 3

Под дъждовните ръмежи... 🇧🇬

Под дъждовните ръмежи
Аз изоставих те... на твоите копнежи,
да живееш с мисълта за избавление!
Сега навярно, под дъждовните ръмежи,
ти бленуваш плахо мойто откровение. ...

tsveti4ka

Poetry

2010-09-21T12:09:44+03:00 633 3