Валери_Станков
1,064 results
СПОМЕН ЗА МЕДЕЯ
... и тъй както лодкарят престава в нощта да гребе
и със тяло натиска пробойните в своята лодка,
но – побъркан, се люшка компасът, и висне небе,
из което Земята отдавна е скъсала котва, ...
  105 
ЛЮБОВНА ГРАВЮРА ОТ ХIХ ВЕК
Най-странното е, че сега ще ни обесят на площада.
С еленовите ни рога ­– за сладкия ни грях награда.
За отмъщение дори под нас и кладата ще лумне.
Сеирът, щом е без пари, събира умни и безумни. ...
  88 
ПАУЛУ КОЕЛЮ В СОФИЯ
... като беден роднина от село,
спрял в града да си купи кибрит,
ти пристанах във София смело! –
пълен селю във профил на вид, ...
  119 
АВТОПОРТРЕТ С РАЗЛИСТЕНА КНИГА
Незнайни в паметта ми глъбини ме връщат пак във детските години,
когато книги четох – планини! – и слушах Бах, Бетовен, Бокерини,
все вярвах, че е вечен Дон Кихот – и Родион Разколников е вечен! –
и си мечтаех – в моя мил живот, да мина през света – добро човече, ...
  59 
АЗ ИСКАМ ДА ТЕ ПОМНЯ ВСЕ ТАКА
Калоферският влак пристигна рано.
Завари ме със бирата в ръка.
И аз ти казах стих от Дебелянов –
аз искам да те помня все така. ...
  89 
ЛУДИЯТ ПРЕД ХРАМА
... а пролетта се случи зла –
натресе се със гръм и мълнии,
след тях и жълтата мъгла
бинтова долове и хълми, ...
  76 
ЖЕНАТА ОТ ВЕЧЕРНАТА МИ ПАМЕТ
... понякога се случва и това – забравям те за няколко минути,
зениците ти – лятна синева, косите ти – връз топлите ми скути,
мелтемът чорли моята брада – тъй чепка водораслите на кея,
въртя се ни жив, ни умрял в града и чудя се? – без тебе как живея, ...
  89 
МОЛИТВА С ПРОТЕГНАТА ДУША
… и все по-мъдър, все по-благ, простил ненавист, злост, обида,
седя на своя гърбав праг – мъж, хлътнал в залеза на рида,
спокоен съм – за всеки миг, що Бог търкулва ми по хълма –
едно врабче със „Чик-чирик!“ с Любов душата ми изпълва, ...
  160 
ПОРТИЕРЪТ НА РАЯ
Дано един ден Господ се реши
да ме цани за портиер на Рая? –
да срещам хората с добри душѝ
и с тях да дишам в радостна омая. ...
  113 
БОГ ПЛАЧЕ МОЖЕ БИ ЗА МЕН
... непризован, неприложим – във безпаричие до лактите,
без мен Вълшебният килим лети към по-добри Галактики,
полека-лека – и от мен, си тръгват най-добрите възрасти –
и как да пея – вдъхновен? – като не ми достига въздухът, ...
  89 
ПЕСНИЧКА ЗА СТАРИЯ ПОЕТ
... когато старият Поет престане стихове да пише,
и призори се буди в пет със чувството, че е излишен,
и свит в кревата на кравай, разлистя сетната си книга,
горчи му утринният чай от мащерка, липа и риган, ...
  84 
АВТОПОРТРЕТ С ГЪЛЪБ
Гълъбчето, дето късно снощи
ми влетя във малкото стайче,
чѐте електронните ми пощи,
клъвна си от хляба ми парче, ...
  102 
БОЖЕСТВЕНИЯТ ХИМН НА СВЕТЛИНАТА
... проводих най-добрите си лета, но всякоя секунда ми е свята –
щом слънчицето грейне, си чета добрите писмена на светлината,
човек ли е, да му подам ръка, дори да ме захапе! – злобно куче,
Божествена е всяка живинка! – поне това през болките научих, ...
  92 
ЧОВЕКЪТ ОТ ФЕЙСБУК
... с илюзията, че сме още живи, за себе си говорим във Фейсбук –
разменяме си щедро смет за сливи със вярата – да бъдем вечни тук,
делим си интернетните пространства и за едното глупаво "Мерси!"
на всекиго от нас духът му странства с надеждицата Бог да го спаси. ...
  112 
ГЪЛЪБИЦЕ, В СЪНЯ МИ ЗАГУКАЛА
... ние влязохме вече във скуката, с кеф си казваме: – Лека нощ! –
гълъбице! – в съня ми загукала, май, не спим вече в звездния кош,
напоследък са много особени всички срещи във Blizoo и Twoo,
и са ялови всички следобеди! – с дълги разговори по същество, ...
  110 
АЗ СЕ НАУЧИХ ДА ЧЕТА
... красивото на старостта
е в тайнството – да бъда хрисим,
от мене нищичко в света! –
да знам, че вече не зависи, ...
  125 
ДЕВОЙКА С БАНСКИ НА ЦВЕТЯ
... къде се дяна лятното момиче с красивия си бански на цветя? –
навярно подир сенчиците птичи – и тя! – на юг от мен си отлетя,
остави ми прекрасната си шнола – да си защипвам бялата брада,
капела с три пера – широкопола, да се развея някой ден в града, ...
  158 
КАРТИЧКА ОТ СЕЛО
Къщичка – керепичарка.
Прочка. Плочи. И бръшлян.
Дядовата паламарка.
Бабиният стар сукман. ...
  119 
МЪЖЪТ ОТ ЗИМНИЯ ПЛАЖ
... каква хрущяща тишина,
и стъпките ми гълта плажът,
и тук-там слънчеви петна
на дъх от мене – се покажат, ...
  78 
РИСУВАМ КЪЩИЧКА С КОМИН
... понякога, когато съм самин – и струва ми се, че ще полудея,
рисувам малка къщичка с комин, и есенното слънчице над нея,
пътечката към близката гора, цветята покрай кривата ограда,
и искам в тази къщица добра с теб да живея, мила моя Влада! – ...
  93 
ЕДНА ЦИГАРА ВРЕМЕ
... тъй както си вървях по тротоара, самотен във припадащия здрач,
допуши ми се изведнъж цигара – и спрях един случаен минувач,
извади той пакета – и почерпи, и казах му: – Благодаря ти, брат! –
приседнахме си като двама шерпи, ни той бедняк, и нито аз – богат, ...
  74 
БЕСЕДКАТА НА МОЯТА СЪСЕДКА
Във малката предблокова беседка,
със меката си плетка във ръце,
присяда вечер моята съседка –
плете наопак, сетне – налице, ...
  147 
МЕДЕН МЕСЕЦ С БАБА МАРТА
Животът ме постави пак на карта.
Заби във мен магарешки бодил.
Оженихме се снощи с Баба Марта! –
тъй не дочаках своя мил април. ...
  124 
КЛЮЧЪТ ЗА ВКЪЩИ
Понявга липсващият ключ
така – до ужас, вцепенява,
и дишаш като през маркуч
в добре заключената брава, ...
  67 
БЛИНДИРАН СВЯТ
Нас ни дели един сълзлив панел – мухлясала илюзия за близост,
тъй ми горчи мускатът о 'тонел, когато слушам твоя телевизор! –
дори не знаеш колко ми се ще да ти река наздраве с пълна чаша,
да мезим със картофките соте – и с гъбите от вчерашната каша, ...
  122 
СВЯТ ЗА ОБИЧ И ДОБРО
... навярно ми се връщат добрини,
които нявга някому съм сторил? –
щом Бог ми праща пролетните дни,
и плиска щедро слънчице отгоре, ...
  138 
КРИВОТО ДЕТЕ
... когато ми е мъчно, че светът не е гнездо за пролетните птици,
че радостите стават все по-кът – за сметка на безумни политици,
че ми горчат картофките соте, а новините вадят ме от ритъм,
тогава ставам Кривото дете! – и съм готов със кеф да го наритам, ...
  119 
ТОВА Е МОЯТ ИСТИНСКИ ЖИВОТ
... пари, злата, възторзи и заслуги не ме интересуват въобще,
на мене радостите ми са други – да си живея чист като дете,
събудя ли се сутрин, и да дишам със обич в откачения си ден,
да си седя в писателската ниша над стиховете свои вдъхновен, ...
  115 
СОЛ В ГЪРЛОТО
... дъжд се свлича на масури откъм ниското небе,
тръгват облаците сури – дим през скъсано кюмбе,
а вълните с кеф прескачат гърбавия вълнолом,
с опакото на бръснача бръсна спомена за дом, ...
  128 
СИНЪТ НА СТИХОВЕЯ
... дали е от безсмислените дни, в които пропилях торби с надежди,
вървя в руини прашни съсипни, останали след мен из дните прежни,
надире – там, над птичите бърда! – се ветролеят светлите ми ризи,
цял век си гладя бялата брада, редя години – в стихчета – на низи, ...
  83 
УЧАСТ
… ако нявга изчезна,
запомнете след мене едно –
участта ми бе звездна,
беше слънчево малко петно, ...
  69 
УЖАСНИЯТ ВЛАК ЗА ВАРНА
Аз мълча. И купето мълчи.
Девет часа до Варна. През Сливен.
В телефоните вперил очи,
този свят ми е все по-противен! ...
  171 
БУКВАР ЗА БЪЛГАРИ
... ако можех сега
да си почна живота отново,
ще мълча на брега
на дълбокото Българско слово, ...
  131 
СЕЛФИ С ДВАМА СЛУЧАЙНИЦИ
Навярно в мен живеят двама души – и е прекрасен сговорът им тих.
Единият – доде цигарка пуши, то другият нарежда стих след стих.
Понякога играят цял ден табла, или ме бият – зверската! – на шах.
И напоследък взех да им се радвам, и мисля – същините им разбрах. ...
  133 
ДА СЕ ЛЮБИМ И БОГ ДА НИ ГЛЕДА
... някой ден ще се случи това, и надежда добра ме изпълва –
в полудялата росна трева да се върнеш при мене на хълма,
сред безкрайните птичи ята да си моята птица във полет,
да ме върнеш за миг в пролетта, в отлетялата някъде пролет, ...
  127 
БУКВАРЧЕТО НА БОГА
... тъй както малкото дете
със пръстче срича по буквара,
но колко труднички са те! –
словцата дом, любов и вяра, ...
  122 
ОХ!
... задавам си убийствени въпроси – и отговорите добре ги знам –
защо беднякът левчета си проси, но никога не пали свещ във храм?
Защо кохорти златни политици си построиха своя Земен Рай? –
и цял ден трупат крадени жълтици, доде търкалям своя сух кравай? ...
  107 
ГОЛГОТА
... денят ми си отиде изведнъж
и мракът върху мен се сгромоляса,
и седнах аз – един самотен мъж,
да пия сам на празната си маса, ...
  113 
КОГАТО УТРЕ НЯМА ДА МЕ ИМА
Нали живя щастлив, какво ти пука,
че няма да те има на света? –
дъждовна капка, хлътнала в улука,
търкулнато кравайче в пепелта, ...
  154 
МОЛИТВА НА СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ
... понякога – когато съм замислен – печалното си минало чета –
изчистих ли греха си, Ице Христе, че праведно да дишам на света,
бях ли добър със всички светли хора, които изпроводих в своя друм,
или ги натоварвах – без умора! – с приумиците в своя луднал ум, ...
  146 
Random works
: ??:??