Валери_Станков
1,688 results
ПЪТНИК
... разделям се полека-лека със глупавите си мечти –
по слънчевата си пътека Бог в Рая да ме приюти,
постеля топла да ми стелне връз меки пролетни треви,
и аз, нали съм си безделник, пак по вода да ми върви! – ...
  177 
КЛОУНЪТ
... когато и последното листо се смъкне от печалните дървета,
и циркът, сгънал гнило шапито, отпраши зад деветите дерета,
и публиката сяда у дома пред тъпия – до ужас! – телевизор,
нагъва лук и реже саздърма, разцъква в Twoo или се кефи в Blizoo, ...
  184 
ВЕЧЕРНА МОЛИТВА
От други свят ли, Боже, съм дошъл, че ти брутално свлече ме на този? –
захвърли пред нозете ми чакъл! – не стелна моя друм с цветя и рози,
наместо в бяла къщичка от кал да си нареждам цял ден светли думи,
натири ме в Сахари от печал! – да се извъртам в гибли, в зли самуми, ...
  198 
ФАБРИКА ЗА СВЕТЛИНА
... аз имам фабрика за светлина – дори и слънцето да не изгрее,
щом изпроводя тъжната Луна, и ще ви плисна шепичка от нея,
и цветето ще вейне венчелист, и мравката ще тръгне да щипука,
светът ще се събуди тих и чист, и нека цял ден бъде му наслука, ...
  177 
НАДЕЖДА ЗА УТРЕ
… било ли е? – или не е било? – дори не се и питам априори –
започнах да забравям всяко зло, което нявга някой ми е сторил,
горчилките до дъно си ги пих и болка – ни една! – не ме изгърби,
опазих чиста мисълта си в стих, далеч от безприютните си скърби, ...
  191 
ЕГАТИ КРАТКИЯ ЖИВОТ!
… не знам дали животът беше кратък, или аз много бързо го живях,
дали оставих слънчев отпечатък в тефтерите си с рими – шепа прах,
дали в безброй погубени надежди денят ми отлетя си – дим в кюмбе,
наистина ли в дните мои прежни живях щастлив – на Седмото небе? ...
  213 
ПЪТЯТ СЛЕД БОГА
… в това, що Бог за мене е решил,
не виждам просто смисъл да му преча,
ще бъда мравка, птица през април,
дърво и вятър – всичко! – щом понеча, ...
  229 
В НЕВЪЗМОЖНИЯ ХОР ОТ ПОЕТИ
... в невъзможния хор от поети, вечни птици в безмилостен лов,
пиша своите дълги куплети в мъчен свят – озверял за любов,
син на всякоя блага Надежда! – и побратим с доброто словце,
знам – ръката на Бога е нежна къмто всяко човешко сърце, ...
  213 
ВОЙНИКЪТ ОТ ГОСПОДНИЯ РЕЗЕРВ
... бавното прощаване с живота почва нейде подир шейсетте,
вече съм войник в резервна рота, не гърмя с пищовите чифте,
лъскам караулното с парцала, в кухнята по цял ден беля лук,
и треса по Рихтер – девет бала, младостта си в баката с боклук, ...
  213 
БАЩИНСКИ НАРАТИВ
На синовете ми Петър, Стефан и Иван Станкови
… дечица мои, аз не знам какво запомнихте от бащиното слово? –
когато отсечем едно дърво, да засадим във дупката му ново,
по своя друм, настигнем ли човек, с Любов „Добра ти стига!“ да му кажем, ...
  169 
12 ГРАМА ЗЛАТО
... в развихрени космически спирали след теб изгубих сетната си RAM,
дали ме виждаш – питам се? – едва ли, живея ли без теб, дори не знам,
приличам на златотърсач в Аляска, пресял незлатоносните реки –
опастрих подир топлата ти ласка дванайсет грама злато – за халки, ...
  238 
МОЛИТВА КЪМ ЕДИНОСЪЩАТА ЖЕНА
Дори не знаеш колко ме боли,
тотално съм готов да смъкна гарда –
в потоците връхлитащи коли
в див ужас да крещя на булеварда, ...
  245 
КОГАТО ТИХО ВРЕМЕТО ТЕЧЕ
... дали защото, казано в прав текст, взе старостта със мен да се гъбарка,
не пия вече биричка след секс, спрях да въртя и кросчета през парка,
не плувам вече четири по сто делфин и бруст за скорост – във басейна,
пропих и чай от риган току-що! – че хълтам в зима – ледна, не ...
  229 
ЗА ТЕБ, ДЕТЕ, ДУШАТА МИ СЕ МОЛИ
… понеже съм си луд за три села ведно със прилежащите околии,
ако решиш, добре си ми дошла! – за теб, дете, душата ми се моли,
колибка ще ти спретна на брега на завет край притихналите дюни,
дано и Господ Бог реши кога ще ме прегърнеш и ще ме целунеш? ...
  208 
КЪСНО ОБЯСНЕНИЕ В ЛЮБОВ
Аз съм твоето циганско лято.
Ти си вятърче в пролетна степ.
Някой ден ще си пукна, когато
Господ Бог ме отнеме от теб. ...
  297 
ДЕВОЙКА В ГОРАТА
Зърнах в близката горичка – ах! – девойчица самичка,
и – нали добър съм чичка, тихо рекох ѝ: – Здравей!
Пътниче, на път поело – тя погледна ме – несмело,
беше тъй далеч от село! – сигурно изглеждах змей. ...
  188 
СТАРАТА ДЯДОВА КЪЩА
Старата къща на дядо скрибуца.
Скърцат прогнилите вече греди.
А под сачака с бърдуче пърцуца
моето минало кротко седи. ...
  192 
ЛУДИЯТ НА ВАРНА
… не се и питам аз ли съм, не съм ли – дали ме има в лудналия свят,
и си мечтая в нощи таласъмни отново да съм силен, див и млад,
девойките на Варна да са мои – по цял ден стих след стих да им чета,
да хълтам с двеста в острите завои по грапавия път към старостта, ...
  201 
КЪЩИЧКА ЗА ВЛЮБЕНИ
… мечтая си за други времена, преди – и аз да си изчезна в мрака –
да имам малка къщичка – с Жена! – която всяка вечер да ме чака,
на прага кротко с нея да седим, доде Луната грейва върху хълма,
да стелвам от луличката си дим, гръдта ми блага Обич да изпълва, ...
  225 
ЗДРАВЕЙ, ДОБРО ЧОВЕЧЕ!
… не знам дали е някой стар злодей? – или пък е едно добро човече,
в зори ме буди с тихичко „Здравей!“ и ме приспива с две-три песни вечер,
гнусят го слава, злато, власт, пари – направо ми е братец по природа,
без него никой стих не ми спорѝ – и в римите съм просто го̀ла во̀да, ...
  208 
КЛОШАРСКА РАПСОДИЯ
… един клошар на спирката поиска да му оставя смачкания фас,
и два-три кинта за патронче „Плиска“ – да си го делнем двама – той и аз,
във старата квартална закусвалня му взех паница бобец със кюфте,
а след това – във тихата си спалня, постлах му – да поспи като дете. ...
  201 
МЪЛЧАНИЯТА ВИКАТ
... дали защото минах на диета,
във форма да съм, както по-преди,
заслабна, залиня във мен Поета! –
все по-печални взе да ги реди. ...
  195 
СТО ГОДИНИ САМОТА
… навярно съм осъден да живея без теб на сто години самота –
да се търкалям привечер на кея – и рими до зори да ти плета,
през прерии, пампаси, степи, тундри след теб надавах вълчия си вой
и молех се – за няколко секунди да бъдеш моя! – и да бъда твой, ...
  226 
ДЕН КАТО ВСИЧКИ ДРУГИ
Когато Бог яви се най-подир
и каза, че денят ще бъде харен,
в бодилите на Черния баир
уши предеше моето магаре. ...
  234 
МОНОЛОГЪТ НА БОГА
Тъй както си седях, и Бог ми рече,
и слушах го със зяпнали уста:
– Валерий, ти си го́ла во́да вече!
От тебе няма нужда на света. ...
  211 
МЪЛНИЕНОСНИЯТ МЪЖ
... библейска тишина виси
върху софийските квартали –
как искам твоите коси
ветрецът с обич да погали, ...
  240 
ПРЕГЛЕД НА СЪБОТНИЯ ПЕЧАТ
Моите дни са пехота – кашици, бронирани в сиви армейски шинели,
моите нощи на черни дивизии в марш на скок се изтеглят в зори,
в стогодишни войни, озарен от шрапнели, не вях знамената си бели,
не наемен войник аз умирах – бях щастлив – че не мрях за пари, ...
  240 
ПОЕТЪТ НА ВАРНА
Какъв живот! Отидоха си всички.
Останах пак във залива самин.
На юг потеглят прелетните птички –
към Либия, Мароко и Бенин. ...
  244 
МЪЖКА СЪЛЗА
Пусти пустеят се дългите плажове.
Гларуси гладни мълчат на кавга.
Грохнали китове подир преяждане –
буните, тръшнати, спят на брега. ...
  236 
ИЗПЯТА МИ Е ПЕСНИЧКАТА ВЕЧЕ
… изпята ми е песничката вече – уверено вървя към своя край.
Като лавина старостта се свлече и аз се свих във нея на кравай.
От мене все по-често се изплъзват желания, надежди и мечти.
И кефя се на всяка глътка въздух, която във душата ми трепти. ...
  224 
АУТОПСИЯ НА ЗИМНИТЕ МИРАЖИ
Аз не живея. Чакам. Има разлика.
На айсберга ти вдигнах сух вигвам.
Остана ми трохичка от порязника.
И виното си нощем смуча сам. ...
  276 
ПЕСЕН, КОЯТО НЕ СТАВА ЗА ПЕЕНЕ
Непоносимо е да си
така далече – и заключена,
кварталът да се огласи
от глутница жестоки кучета, ...
  207 
МАМА
... белее – празна, мамината ваза,
откакто тати нейде отлетя,
защо студът безжалостно премаза
напъпилите пролетни цветя? – ...
  187 
НАЧАЛОТО НА ЛОВНИЯ СЕЗОН
Тъй както зайчето пищи,
приклещено от невестулки,
и както птицата лети
след изстрела на пресекулки, ...
  210 
20 ИЗРЕЧЕНИЯ
Толкова съм самотен, че не ми се излиза от вкъщи.
Няма кой да ми каже на Главната тихо: – Здравей!
И морето започна напоследък, и то! – да се мръщи.
Вълноломът се сгърчи, опустя ми любимият кей. ...
  277 
ГОСПОДИ, ТАКА СЕ НАЖИВЯХ!
Как да събера в едничък стих
ей това, що нивга не умира –
лозенцето, дето го садих
някога със тати на баира, ...
  311 
СОФИЙСКА НОЩ
Дълбока нощ накрай света.
Жълт светофар на пресекулки.
Град със затръшнати врата.
Таксита две. И три патрулки. ...
  305 
ТЪРКУЛНАТИЯТ МИГ
... от ден на ден превръщам се в реликва, затворена като в обран музей,
и всяка нощ небето ме привиква – отваря ми вратите със: – Здравей! –
добре си знам какво Отвъд ме чака! – не ми се тръгва скоро за натам,
кодирана – Държавата на Мрака е безгранична! – в светлата ми RAM, ...
  187 
МАЗАТА С ОТЛЕТЯЛОТО МИ ДЕТСТВО
... днес годините ми детски върнаха се, Боже мой! –
с шепичка значки, съветски! – Ленин, Гогол и Толстой,
с перодръжката ми черна с месинговото перце –
сякаш ризката си мернах – бяла! – с черно петънце, ...
  247 
БРАТСТВОТО НА ПОЕТИТЕ
… ще бъда тук, дори когато няма
изобщо да ме има с векове,
когато ще съм зрителна измама –
дух, който из пространствата снове, ...
  209 
Random works
: ??:??