Валери_Станков (Валери Станков) - Works

Не отлитай от мен 🇧🇬

НЕ ОТЛИТАЙ ОТ МЕН
Не насън ли живях – или сън ми се съни щастливо?
Аз към теб не вървях – аз се ронех на сребърен прах –
бял прашец от прахана и кремъчно камъче,
в тютюницата моя – огниво, ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2025-07-19T09:01:55+03:00 235 1 1

Лудница "България" 🇧🇬

ЛУДНИЦА "БЪЛГАРИЯ"
... грохнах вече да сея надежди! – да се гърча в напразни мечти,
да се гледам с живота под вежди, вместо братски да минем на "Ти!",
да съм праведен, нежен и хрисим – а светът срещу мен да е зъл,
и в световни безброй летописи някой луд да реши, че съм вълк, ...

Валери_Станков

Poetry

2025-07-18T07:20:37+03:00 187 3 2

Моето отлетяло Време 🇧🇬

МОЕТО ОТЛЕТЯЛО ВРЕМЕ
Сам на пустия плаж.
Сам по празните варненски улици.
Младостта ми – мираж,
нейде тихо от мене притули се. ...

Валери_Станков

Poetry

2025-07-14T19:23:56+03:00 209 2

Викащият от разклона на Океаните 🇧🇬

ВИКАЩИЯТ ОТ РАЗКЛОНА НА ОКЕАНИТЕ
В памет на Поета и Писателя Цветан Бошев – Ламята
Него го няма. От много години го няма. И всички го забравиха. Зачеркнаха го на кръст. По диагонала. По всички възможни паралели и меридиани. Няма го и няма да се върне, в това съм абсолютно сигурен. Няма да се върне н ...

Валери_Станков

Essays

2025-07-14T12:15:45+03:00 359 1 1

Един красив и само мой Живот 🇧🇬

ЕДИН КРАСИВ И САМО МОЙ ЖИВОТ
... аз никога не си кривя душата, доде съм жив, така ще продължа –
за мене – щом е Истина, е свята! – и ми е гнусна всякоя лъжа,
животът ми към своя край възлиза, но мене от смъртта не ме е страх –
преминах по света със бяла риза през преспи, локви, кал и туфи прах, ...

Валери_Станков

Poetry

2025-07-14T07:44:02+03:00 209 3 2

Пощенска картичка от Варна 🇧🇬

ПОЩЕНСКА КАРТИЧКА ОТ ВАРНА
Дано се видя утре със пари! –
бюрек ще хапна в някоя пекарна.
Ще отърча на пощата в зори
и ще ти пусна картичка от Варна! – ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2025-07-13T11:56:09+03:00 256 2 3

Девойчицата с лятна тротинетка 🇧🇬

ДЕВОЙЧИЦАТА С ЛЯТНА ТРОТИНЕТКА
Да имах електронна тротинетка, щях да съм с теб щастлив и адски горд,
щях да те возя цял живот на сметка! – наместо да те карам с моя "Ford",
по цял ден – върху пустите алеи, да те възнасям! – снопче Светлина,
в което да се рейвам – ненадеен, и влюбен в теб, прекраснат ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2025-07-13T07:28:04+03:00 206 1 2

Парите на Михал 🇧🇬

ПАРИТЕ НА МИХАЛ
В пресечката към "Петка Параскева"
в притихналия Варненски квартал
намерих портмоне със триста лева
и с лична карта – някой си Михал. ...

Валери_Станков

Poetry

2025-07-12T19:04:29+03:00 240 1

Римувани идиотизми 🇧🇬

РИМУВАНИ ИДИОТИЗМИ
Дали защото вече век те няма,
и лудвам да ти пиша стих след стих,
за теб ме пита всяка вечер мама
и аз потъвам в погледа ѝ тих. ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2025-07-12T12:40:18+03:00 223 2 1

Песничка за яловата круша 🇧🇬

ПЕСНИЧКА ЗА ЯЛОВАТА КРУША
Тъй както благият стопанин
си плаши яловата круша,
и – да я съсече! – се кани,
защото му дойде до гуша, ...

Валери_Станков

Poetry

2025-07-12T07:54:11+03:00 193 2 1

Трамвай в небето 🇧🇬

ТРАМВАЙ В НЕБЕТО
... красива – и така самотна, влетя в трамвайчето до мен
и във седалката се кротна като в замръзнал, стар леген,
отвън – уж, беше вече пролет, пък спеше Витоша в мъгли,
и – сякаш че криле след полет! – ти сгъна вейнати поли, ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2025-07-10T07:48:30+03:00 231 2 3

Аз искам да те помня все така 🇧🇬

АЗ ИСКАМ ДА ТЕ ПОМНЯ ВСЕ ТАКА
Ти сигурно си мислиш: „Тоя пич
така ме гледа, сякаш ще ме коли!”
А аз мечтая с теб на теферич
да седнем под отсрещните тополи. ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2025-07-09T20:05:40+03:00 242 3 2

Зачеркнати в ребуса 🇧🇬

ЗАЧЕРКНАТИ В РЕБУСА
Пейка. Луличка. И вчерашен вестник.
Аз – голо теме. И бяла брада.
Ребус с хиляда и три неизвестни.
Три водоравно – съд за вода. ...

Валери_Станков

Poetry

2025-07-09T11:37:10+03:00 196 1 1

В гераните на морната ми памет 🇧🇬

В ГЕРАНИТЕ НА МОРНАТА МИ ПАМЕТ
... в гераните на морната ми памет селцето на баща ми се е свило –
къщурлекът със покрива му сламен и лозето със вехтото плашило,
магаренцето, изревало в дама, и дворчето с бездънната люцерна,
и пейката край прочката на мама, където тя ме чака – да се мерна, ...

Валери_Станков

Poetry

2025-07-08T08:31:14+03:00 238 3 2

Вик от Вълшебния килим 🇧🇬

ВИК ОТ ВЪЛШЕБНИЯ КИЛИМ
Ако миг не те видя – и вече съм полудял –
Замбезита и Виктории, Ниагари се срутват отгоре ми.
Ставам на въглени, на пепелаци, на удавени извори в кал.
Дървета ми иде да къртя, да сека и да тръгна бурени с корените. ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2025-07-07T19:39:16+03:00 177

Разпадането на Светлината 🇧🇬

РАЗПАДАНЕТО НА СВЕТЛИНАТА
... сигурно отдавна е минало изтрещялото време,
в което трябваше да се чукаме с теб на някой далечен нудистки плаж
с вмирисани на чесън и пот воайори селяндури,
залегнали на гюме в дюните, ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2025-07-07T11:09:26+03:00 216 1 1

Лудо лято 🇧🇬

ЛУДО ЛЯТО
... неделя е – и лудницата пусна! – и всички луди тръгнаха в града,
с угаснал фас на долната си устна дори и аз сред тях развях брада,
посипах си главата с морска пяна – и мислих по напуснатия кей
дали не ще разчопля стара рана, ако извикам някому: – Здравей! – ...

Валери_Станков

Poetry

2025-07-06T13:52:57+03:00 222 2 1

В Държавата на крачещите мумии 🇧🇬

В ДЪРЖАВАТА НА КРАЧЕЩИТЕ МУМИИ
... защото цял живот танцувам с думи, не ме учете, моля, на танго! –
побратим на сахарските самуми, мълчах със тях на тайнствено арго,
в пустини, степи, вдън сибирски тундри връхлитаха ме – вихрени ята,
до сетните ми смислени секунди за тях – да дишам! – Бог ми обеща, ...

Валери_Станков

Poetry

2025-07-05T12:06:06+03:00 268 3 4

Рецитал със стиснато гърло 🇧🇬

РЕЦИТАЛ СЪС СТИСНАТО ГЪРЛО
Опротивял съм си съвсем,
дори без видима причина,
щом облакът с подут корем
над мене мина – и замина, ...

Валери_Станков

Poetry

2025-07-04T17:49:19+03:00 220 3 1

Варненска Любов 🇧🇬

ВАРНЕНСКА ЛЮБОВ
... по късичката улица "Славянска",
на сенчица под старите липи,
те милнах тихо – жегата бе канска! –
и твоето парфюмче ме опи. ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2025-07-04T11:32:07+03:00 237 4 2

Страх 🇧🇬

СТРАХ
Аз трябваше да стана много стар.
Да ме остави грешното ми тяло,
че да претегля на един кантар
кое е черно и кое е бяло. ...

Валери_Станков

Poetry

2025-07-03T12:01:52+03:00 217 4 3

Фишу за Влада 🇧🇬

ФИШУ ЗА ВЛАДА
Дали защото днеска бях на кеф,
а идат дните – есенни и зимни,
се пъхнах със последния си лев
във магазина „Всичко за един лев”! ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2025-07-03T07:42:04+03:00 211 2 2

Аз бях за миг 🇧🇬

АЗ БЯХ ЗА МИГ
Не знам с какво светът ще ме запомни, дали ще ме запомни въобще? –
навярно, че живях – щастлив бездомник, във римите си чист като дете,
че хляб делих със просяка пред храма – и сетната си риза му дарих,
че мравката – от мен триж по-голяма, мравуняче дълба във моя стих, ...

Валери_Станков

Poetry

2025-07-02T19:37:15+03:00 239 7 2

Приказка от Шарл Перо 🇧🇬

ПРИКАЗКА ОТ ШАРЛ ПЕРО
... с рокля в стихчета на флашка и коланче от сребро
щеше да си Пепеляшка, ако аз бях Шарл Перо,
с малка стъклена пантофка да сребрееш в моя сън –
и през римата ми ловка да летиш в небето – вдън, ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2025-07-02T09:32:43+03:00 283 3 3

Автопортрет без пари 🇧🇬

АВТОПОРТРЕТ БЕЗ ПАРИ
... между слънчеви шамари и безкраен кучи студ,
кой – когото изпревари! – всеки прави ме на луд,
вместо да попита как си с две-три думички добри,
глоби, данъци и такси! – сякаш съм торба с пари, ...

Валери_Станков

Poetry

2025-07-01T19:34:30+03:00 213 2 3

Четене на стари вестници 🇧🇬

ЧЕТЕНЕ НА СТАРИ ВЕСТНИЦИ
Днес обикалях Варна като луд.
Наместо във казана кюлче злато,
набарах два вързопа с вестник „Труд”,
прочетени през миналото лято. ...

Валери_Станков

Poetry

2025-07-01T11:35:48+03:00 202 2 2

Жената, с която ще бъда и утре 🇧🇬

ЖЕНАТА, С КОЯТО ЩЕ БЪДА И УТРЕ
... когато ще съм спомен за човек – когато утре няма да ме има,
си помисли, че в някой следващ век ще ти се връщам в тихата си рима,
прекрасна всеотдайница! – Жена, която нийде не видях до днеска,
дори на моята Фейсбук-стена харесаха ти светлата прическа! ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2025-06-30T08:13:09+03:00 237 2 1

Момчето, което и днес не откри Атлантида 🇧🇬

МОМЧЕТО, КОЕТО И ДНЕС НЕ ОТКРИ АТЛАНТИДА
Не се постигнах днес, не смогнах да съм твой – сега съм сам и див –
тъй се търкаля подир залезите трънено валмо,
така се свлича лавината от скалния масив,
не ти написах нито ред писмо – ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2025-06-29T11:23:01+03:00 225 2 3

Бялата стая на Влада 🇧🇬

БЯЛАТА СТАЯ НА ВЛАДА
С какво запомних бялата ти стая –
с това, че обеците си свали,
че полетяха нейде – из Безкрая,
с мъглите вън и твоите поли, ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2025-06-29T08:44:25+03:00 217 3 3

Огнище за спомен 🇧🇬

ОГНИЩЕ ЗА СПОМЕН
... помниш ли бялата къща на баба с вехтата, свита от старост, асма,
дядо как чупеше привечер хляба, седнал на кривата си сундурма,
върху дувара пробитите грънци, прочката с кривите две-три дъски,
облака, който скри твоето слънце – сипнало шепица златни муски, ...

Валери_Станков

Poetry

2025-06-28T10:46:32+03:00 325 5 4

Котаракът Шуши 🇧🇬

КОТАРАКЪТ ШУШИ
Къде ли моят ден не лъкатуши?
И криво-ляво – свърши се добре.
Сега във мен живеят двама души –
две противоположности – с тире. ...

Валери_Станков

Poetry

2025-06-26T13:13:26+03:00 202 3 2

Първият ден на лятото 🇧🇬

ПЪРВИЯТ ДЕН НА ЛЯТОТО
... и пролетта отпраши с гръм и трясък нанейде под дъждовната дъга,
и лятото – във своя царствен блясък, се тръшна тази сутрин на брега,
с капелата си от пламтяща слама над плажа цял ден слънце ще гори –
пак ще си вдигнат пясъчния замък кварталните хлапета във зори, ...

Валери_Станков

Poetry

2025-06-25T08:01:44+03:00 206 3 2

Писмо от Рая 🇧🇬

ПИСМО ОТ РАЯ
... добре живях на Синята планета –
знам как се кара с двеста – и със две.
Събрах пари – и купих колелета
на моите прекрасни синове. ...

Валери_Станков

Poetry

2025-06-23T19:44:38+03:00 270 4 4

Мъж в дъжда 🇧🇬

МЪЖ В ДЪЖДА
Покривите облакът облиза.
Вятър ги омете с три метли.
Витоша надяна сива риза.
Тихичко дъждът си рохоли. ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2025-06-23T13:12:45+03:00 243 4 3

Светът да бъде място за Любов 🇧🇬

СВЕТЪТ ДА БЪДЕ МЯСТО ЗА ЛЮБОВ
... понякога си спомням как се диша в лишен от злоба, по-добричък свят,
отключвам си писателската ниша – и всеки друмник срещам като брат,
и – щом постеля привечер му стелна, наливам във чашлето му мерло –
и е прекрасна утринта неделна! – над цялото край нас световно зло! ...

Валери_Станков

Poetry

2025-06-23T08:45:07+03:00 227 2 1

Ноктюрно за летящите Жени 🇧🇬

НОКТЮРНО ЗА ЛЕТЯЩИТЕ ЖЕНИ
Не знам защо душата ми се рови
в отдавна отлетелите ми дни –
във всички мои минали Любови,
печално срутени на съсипни. ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2025-06-22T07:13:46+03:00 252 1 1

С протегната душа летя към Рая 🇧🇬

С ПРОТЕГНАТА ДУША ЛЕТЯ КЪМ РАЯ
Един проблем не мога да реша – и попа питах в стихналата църква
какво да правя с моята душа? – тя тия дни тотално ме побърка! –
от мене вечно нейде си хвърчи – понякога забравя да се връща,
със нея аз – по всичко си личи, превръщам се в осиротяла къща, ...

Валери_Станков

Poetry

2025-06-21T13:02:05+03:00 201 1 1

Издълбано на пейката в парка 🇧🇬

ИЗДЪЛБАНО НА ПЕЙКАТА В ПАРКА
Денят ми – черна траурна жалейка,
изви се – вихрулица пътна прах.
Все тъй седя на кривата си пейка –
без тебе три живота пропилях. ...

Валери_Станков

Poetry » Love, Odes and poems

2025-06-20T18:22:41+03:00 244 2 2

Мълчалива Любов 🇧🇬

МЪЛЧАЛИВА ЛЮБОВ
Досадникът не знае да мълчи. Обаче аз добре мълча край него.
Готов съм да се просна по очи, за да не гледам тъпото му его.
С глупака цяла вечност съм на "ти" по старичкия метод "проба-грешка" –
готов съм да му кажа: – Брат, простѝ! – и да преглътна своята насмешка. ...

Валери_Станков

Poetry

2025-06-20T06:16:31+03:00 216 2 2

Дъждовно лято 🇧🇬

ДЪЖДОВНО ЛЯТО
Над мен небето мокри чехли тътри
и – дърти травестити със поли,
в мен гърмелите сякаш къртят кътник –
дали вали, не знам, но чак боли. ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2025-06-19T08:17:52+03:00 238 1 1