Валери_Станков
1,690 results
МАЗАТА С ОТЛЕТЯЛОТО МИ ДЕТСТВО
... днес годините ми детски върнаха се, Боже мой! –
с шепичка значки, съветски! – Ленин, Гогол и Толстой,
с перодръжката ми черна с месинговото перце –
сякаш ризката си мернах – бяла! – с черно петънце, ...
  247 
БРАТСТВОТО НА ПОЕТИТЕ
… ще бъда тук, дори когато няма
изобщо да ме има с векове,
когато ще съм зрителна измама –
дух, който из пространствата снове, ...
  209 
ЧОВЕКЪТ Е КРАСИВА БОЛКА
... не отминавам никого безмълвен, във всекиго се вглеждам със Любов,
дали пешак по есенните хълми, или клошар с патронче-две "Smirnoff",
дали съсед – потропал за солчица? – дъх притаил пред моите врата? –
красивата ли градска хубавица? – която светъл сън ми обеща, ...
  241 
БАЩА МИ ЦЕЛУВА ВЕДНЪЖ
Тъй както бях задрямал сладко-сладко,
и изведнъж си рекох: – Ами да! –
над мен смален, усетих – моят татко
целуна ме по бялата брада. ...
  272 
СМЪРТТА Е ПОВОД УТРЕ ДА СЪМ ЖИВ
… не зная как успях да оцелея, живях два века в страсти и Любов,
и докторите нямаха идея! – три пъти се съвземах в „Пирогов“! –
преливаха ми с разни абокати Надежди, Радост, Обич и Мечти,
и спря под мен Земята да се клати, със други думи – спря да се върти, ...
  270 
ИНТЕРВЮ С ИЗБЯГАЛА ОТ ЗООПАРКА ГОРИЛА
Няма как да ти върна в зениците птиците, мила.
Няма как да ти стеля небеса, вкочанени от студ.
Аз приличам в снега на избягала зимна горила –
в зоопарка без мене цари суматоха и смут. ...
  288 
МАМА СИ ОТИВА
… мама тази вечер си отива, вперила в Отвъдното очи,
и дано във Рая е щастлива, Бог за нищо да не я сгълчи! –
с бархетната рокля на дивана, с блузката на рехаво каре,
Бог работи сякаш втора смяна – и в зори ще си я прибере, ...
  252 
КОТАРАЧЕ ЗА ПОЕТА
… как искам да си имам малко коте,
да си го викам вечер с „Писи-пис!“ –
и с него да не съм така самотен
над римите връз моя празен лист, ...
  220 
НЕДЕЛЯ ВЪВ ВАРНА
Тиха Варна. Минус 4°.
Зъзна в шушлека си мек.
По Гезмето с километри
тъй не зърнах жив човек. ...
  250 
СИНЪТ НА ВЯТЪРА
Навярно аз съм син на ветровете, и кой от тях на бял кон ме довя? –
покланям се – единствено на цвете и на Жена! – в братилите нивя,
нарошвам с обич светлите косици на малкото, разплакано дете,
и цял ден вихря пролетните птици, тъй мънички са в шепите ми те! – ...
  233 
ПОД СЛЪНЦЕТО, НАТЕГНАТО ДО ВЗРИВ
... в неделята какво да сторя друго, освен да пия бира или две,
за здравето на моята съпруга! – родила ми прекрасни синове,
за светлата им памет – на роднини, поели из незнайни далнини,
за своите отминали години, за идещите – тъй неясни! – дни, ...
  210 
САМОТНИКЪТ ПОД ТВОЯТА ТЕРАСА
… прозорчето ти свети цяла нощ.
Невям и телевизорът работи.
Седя под него – трезвен, стар сархош,
и кротко мръзна в зимните си боти. ...
  262 
РУЧЕЯТ НА ДОБРОТАТА
Все още се събуждам призори с илюзията, че съм жив за трима! –
и дишам в рой надеждици добри Вълшебникът да кацне със килима,
детенце – да ме вдигне на ръце? – и в по-човечен свят да ме откара,
вонѝ на смърт Вселенското яйце! – престанах да му имам много вяра, ...
  257 
МОМИЧЕТО ОТ АВТОБУСА
Момичето, което си поспа
на топлото ми рамо в автобуса,
ухаеше на пролетна липа –
на туй отгоре беше страшно руса. ...
  279 
КРЪГОВРАТИ
Взе нещо да ми писва старостта.
И младините искам да си върна –
наместо цял ден рими да плета,
да си ловя из подмола пъстърва, ...
  209 
ТИШИНА ЗА БОГА
... такава тишина не е била
край мен дори в утробата на мама –
като че ли със боси ходила
прекрачва Бог родилната си слама, ...
  182 
БАЛАДА ЗА ТАНЦУВАЩИТЕ ГЪЛЪБИ
... понякога ловя в стиха си дълъг трептежите ѝ – стихващи, по мен,
душата си разпервам – както гълъб край гълъбката своя вдъхновен,
но тя е уморена – тя не знае! – че крея аз във своя смахнат дом –
петнадесет квадрата едностаен, във които любовта нахълтва с взлом, ...
  236 
ВЪЛЧА ПЕСЕН
Вятър в снежната кория чорли птичите гнезда.
Нощем сури вълци вият връз плешивите бърда.
Под Луната тънкорога скърца въздухът от студ.
Ни хралупа, ни бърлога – да намеря тих приют. ...
  233 
НАЙ-ТЪЖНОТО ЧОВЕЧЕ НА СВЕТА
... най-тъжното човече на света
живее в мене – старче белобрадо,
във моя бял стих хълта през нощта
и пита ме: – Къде си тръгнал, дядо? ...
  201 
ПИСМО БЕЗ ПОДАТЕЛ
… ще ти напиша някой ден писмо,
ще ти го пратя без печат и марка –
как се търкалям – трънено валмо,
по ледните алеи сутрин в парка, ...
  229 
ЖЕНА БЕЗ АДРЕС
... из панелните усои – някъде във „Младост – 3”,
step by step в следите твои, помня, тръгнах призори,
мислех си – дано те зърна край метрото „Бизнес парк”,
стъпках фаса си – посърнал, с подпетения си кларк, ...
  227 
ЖЕНАТА, КОЯТО СЪНУВАМ
Сънувам те в гори и през дъбрави, и тъй е светъл мъжкият ми сън! –
и моля Бог при мен да те забрави, тъй хубава! – като елха до пън,
стрък риган, мак и бабина душица да ти нареждам в светлите коси,
в душата ми забравената птица за обич! – с песен, да ме възкреси, ...
  227 
СПОМЕН ЗА ТИХИЯ МЪЖ
… понякога сънувам, че съм млад, че всички бъдни пътища са мои,
и всеки срещнат ще ми бъде брат! – из пролети – и в есенни порои,
щом разжигари залезът кладни – и вечната Денница затрепери,
пак ще се вихря с шеметни Жени, ще пия винце с верните авери, ...
  230 
БУКВАР ЗА ВЛЮБЕНИ
Темане ли ти сторих, че Господ изсипа над мене река?
Цианкалий ли ръснах на дечицата свои в компота?
С всеки ред – ситно-ситно написан от моята слаба ръка,
аз към теб съм вървял – неотлъчен и сам, и без ропот. ...
  315 
СЪН С ГОЛА ЖЕНА
Щях направо да падна от стола,
пък нали съм си в силата мъж,
тя излезе от банята – гола! –
просто Джени във мократа ръж, ...
  263 
АЗ ВДИГНАХ ДОМ
Достойно е усилието, щом
добър е резултатът най-накрая –
Човек въздига своя светъл дом
по светлото подобие на Рая. ...
  258 
ЗАРЧЕ НА КАЛЪЧ
... остарявам напоследък, накъсява моят ден,
спря да идва и съседът да играе табла с мен,
питат ли ме на простира булките с какво переш? –
отговарям – с тъмна бира, при това на къса свещ, ...
  245 
СИНЪТ МИ СЕ БРЪСНЕ
Оплескан с бяла пяна до уши,
бръснича стиснал в детските си пръсти,
първица моят син се престраши
наболата брадица да обръсне. ...
  219 
ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА
... през егото – да бъдеш пръв, и ужаса – да си последен,
какъв е смисълът, какъв? – да се извърташ като свредел,
да жаждаш слава, власт, злата в процесията от бедняци,
кол ли заби във Вечността с една торба парични знаци? – ...
  206 
КАЖЕТЕ: – СБОГОМ, МОЙ ПОЕТЕ!
… дебела лондонска мъгла фъндъци чорли върху Варна,
освен едно Айше с метла, друг жив човек не ми се мярна,
отмина празният тролей – след него спря един „Икарус“,
и със прегракнало „Здравей!“ ме закова пресипнал гларус, ...
  262 
КЪСА МЪЖКА ПЕСЕН
… нощта се свлече дълга и сиротна,
и – като легнах, пак се размечтах
на твоя топъл скутец да се кротна –
готов – тъй както винаги, за грях, ...
  325 
СЕЛФИ ОТ ДРУГИЯ ЖИВОТ
Навярно съм дошъл от други свят, където всички хорица са братя,
делят си с обич сухия комат – не вярвате ли? – селфи ще ви пратя,
там хората са благи, тъй добри! – и никой не изрича лоша дума,
свят без ненавист, жажда за пари, и всеки кротко си върви по друма, ...
  248 
БЛАГОДАРЯ ТИ, ГОСПОДИ!
Благодаря ти, Господи, че мога да се оправям сам на този свят.
Че всяка болка, мъка и тревога приемам за небесна благодат.
Че радостите, нищо, че са скъдни, готов съм одма да ги споделя.
И че живея – светъл безразсъдник, така далеч от Райските поля! ...
  252 
СМЪРТТА
Тя идва и нахално сяда
при мен на четири очи.
Без свян прекъсва ми обяда.
Във сънищата ми клечи. ...
  256 
САМОТНИКЪТ ПОД СТОЛИЧНИЯ СНЯГ
… тъй както си въртях гезме по „Графа“, а след това по „Руски“ и „Леге“,
мечтаех да си кажем два-три лафа със тръгналото подир мен ченге,
навярно подозрително изглеждах? – със шушлека под дрипавия сняг,
през столичната кукувича прежда – печален, леко трезвен смотаняк – ...
  278 
НЕСТИНАРСКА ПЕСЕН
… пастир на грохнали надежди, зидар на рухнали мечти,
понявга – в дните свои прежни забивам пламнали пети,
безброй издъхнали химери, камари болка, радост, скръб,
и аз сред тях – един Валерий – на себе си обърнал гръб, ...
  233 
МЪЖЪТ НА 60
Мъжът на шестдесет все още може
да свърши тук-там някои неща –
да стопли нечие моминско ложе,
защо пък не? – да стане и баща, ...
  321 
ЖЕНАТА НА 60
Жената на шейсет не е богиня,
не ходи твърде често на море,
понякога в тунела на Витиня
се случва и колата ѝ да спре, ...
  486 
ЧОВЕКЪТ Е ТЪРКУЛНАТО МЪНИСТО
... аз зная как се диша без пари,
и как с пари не може да се диша –
когато тръгна в парка призори,
не ми тежи бюджетният излишък, ...
  279 
АЗ СЪМ ТВОЕТО МЕЧОЧЕ
… по софийските пресечки се разхождат бели мечки,
сняг се сипе на парцали пред Централни хали.
В миг изгубих ум и дума, скрих се в подлеза на ЦУМ-а,
щом трамвайчето изхлопа върху мен – към Попа. ...
  263 
Random works
: ??:??