Валери_Станков
1,586 results
ПЕСЕН ОТ ДЪЛБОКАТА МЪГЛА
... мокри савани мъглата размята,
фарът сирената своя наду,
сякаш мелтемът изви над водата
песен на някакво странно урду, ...
  115 
КОЛКО Е ЧАСЪТ?
... това се казва кеф и половина,
най-после да задишам с пълна гръд! –
жена ме спря във Морската градина
и каза: – Чичко, колко е часът? ...
  187 
ПОСЛЕДНОТО МИ ЕСЕННО ЛИСТО
… защото ми е есенно, защото ще хлътнем скоро в тежки бездни студ,
последното листенце от дървото слетя прощално в твоя топъл скут,
ти ахна! – ти бе толкова красива – че аз за миг изгубих ум и дум,
това листенце много ти отива! – показаха те в тъпия Newsroom, ...
  163 
НАЙ-СЕТНЕ ПОМЪДРЯХ
… изглежда, напоследък помъдрях –
защо ли? – просто нямам си идея,
глупакът все избива ме на смях,
пред мъдреците почвам да немея, ...
  147 
ЕЛА ДА ПИЙНЕШ С МЕН ЕДНО КАФЕ?
В неделя сутрин сядам на кафе.
И тихичко за тебе си мечтая –
как с черното палтенце – кадифе,
ще влезеш във самотната ми стая. ...
  196 
КРАЯТ НА ЦИГАНСКОТО ЛЯТО
Мръсна вълна на фъндъци тръска гъстата мъгла.
Ято късни пъдпъдъци в трънките се опетла.
Зайче в миг уши навири – и опашката си сви.
И по неговите дири хлътнах в жълтите треви. ...
  146 
МЕЖДУ ФАЗА И НУЛА
... гледам тъпи сериали, смуча бира като смок,
в мъртвите ми катедрали тъй не слиза моят Бог,
ден година спря да храни, и – самотен като псе,
със пияните акрани блъскам цял ден сантасе, ...
  178 
СБОГОМ, МОЯ ЕСЕН!
… защо ли си провождам есента? – та тя със мене беше тъй красива! –
научи ме как шалче да плета от листопада – вейнал кротка грива,
как да напиша някой светъл стих със дългия дъждец върху асфалта,
и да изпратя припека с „Ап-чих!“ на Седма пейка – пълна откачалка, ...
  135 
ВЛАКЪТ КЪМ ЗИМАТА
... край прозореца на влака бягат пустите селца,
дядко мъкне от дъбака във каручката дръвца,
три овчици – живи мощи, блейват ми едва-едва,
спънат кон в полето пощи осланената трева, ...
  165 
БАЩА МИ СЕ ЗАВРЪЩА ВСЯКА ВЕЧЕР
… завинаги – или съвсем за кратко,
не знам, пък и не искам и да знам,
при мене се завръща вечер татко,
за да не пийвам винцето си сам. ...
  172 
СПОМЕН ЗА БАБА И ДЯДО
... крее в паметта ми слаба огънчето отпреди –
дърпа баницата баба, дядо стар чибук кади,
кончето пръхти във дама, кротко хрупа си сенце,
и – от полога със слама крадвам си едно яйце, ...
  171 
НАРОД БЕЗ МИНАЛО И ПАМЕТ
Спокоен град. Дори ченгета няма. Живот като по ноти тук върви.
От дъжд на вятър турска мелодрама в Канал -1, по NOVa, в bTv.
Народът е доволен, сит и весел, във МОЛ-а шпек салам напазарил.
Не ще да протестира тази есен! – ще си мълчи и в идния април. ...
  171 
ПРОТЕГНАТА ДУША
... и мен сланата вече ми попари безсънния лирически герой,
изхвърлих пет дузини календари, и ни един от тях не беше мой,
и всеки ден с надеждица натискам молива си на празния бял лист,
приел докрая смислите на риска да мина през света добър и чист, ...
  142 
КОТАРАЧЕТО МИ ШУШИ
... котето пред магазина с гранулирани храни,
зимата – когато зина, то при мен се подслони,
чехлите ми щом подуши, и забрави що е студ,
и в таванчето ми с Шуши настани се мил уют, ...
  185 
ЛОЗОВИТЕ САРМИ НА МАМА
... доде врабчето припка по корниза
и крайчето от хляба ми троши,
и лятото полека се изниза
като конец през иглени уши, ...
  167 
НЕВЪЗМОЖНИК
Живея сам. Ужасен невъзможник.
С любов посрещам всякое добро.
Със злото в отношения сме сложни –
връз мене щом се лее из ведро. ...
  152 
БЛАГОДАРЯ ТИ, БОЖЕ, ЧЕ ЖИВЕЯ
…защо ми е да имам всичко, щом и малкото на този свят ми стига? –
да приютя бедняка в своя дом, да прочета любимата си книга,
да милна в парка плачещо дете, да купя хляб на просяка пред храма
и кротко да живея до стоте – пък сетне вече може да ме няма, ...
  144 
РИСУНКА С АКВАРЕЛ
... тишина ли ме прикъта в дива есенна гора? –
или просто сбърках пътя? – не успях да разбера,
седнах на светулков дънер върху блага туфа мъх,
гледах как в земята тъне мравката с последен дъх, ...
  163 
ДЯВОЛСКОТО БРАТСТВО НА ПОЕТИТЕ
Аз от смъртта не сещам вече страх.
Мен всичките ми песни са изпети.
По-чист от ангел, с дяволите пях! –
те – дяволи! – са всичките Поети. ...
  188 
АКО ТОВА НАРИЧАТЕ ЖИВОТ
… защо ми е пред мен да има път,
ако не зная той къде ме води? –
безмълвиците в тясната ми гръд
ми трупат само скърби и несгоди, ...
  142 
БАЛКАНСКА РАПСОДИЯ
... и щом наметнат първите слани
в дъбравите ми сребърни савани,
и аз ще хлътна в зимните си дни –
пешак, нарамил родните Балкани, ...
  149 
ЕВРОПЕЙСКА ЕЛЕГИЯ
... и – уж, съм кротък жител на Европа,
и гордостта ми всеки ден расте,
а моята дъска ще спре да хлопа,
когато спра да мисля въобще. ...
  203 
ЗВЪНЧЕ
С изящната си рокля от коприна,
из листопада – градски развейпрах,
под моя бял прозорец ти премина,
погледна ме за миг – и онемях! – ...
  196 
DON’T WORRY, BE HAPPY
... ти ми написа мъничко писмо,
започваше с don't worry и be happy,
и сякаш че снегът на Адамо
се разтопи във топлите ми шепи, ...
  175 
ЧАКАЛНЯТА
Часовникът е спрял на три без десет.
И бирата е мътна като Янтра.
А келнерът виси като обесен
зад мръсното стъкло на ресторанта. ...
  150 
ДЕВОЙКАТА ОТ ВАРНЕНСКИЯ ПЛАЖ
... както си вървях по плажа
във един прекрасен ден,
зърнах – честно да ви кажа,
ах! – девойка с бронзов тен. ...
  168 
ХЛЯБ ОТ ДУМИ
Не ме люля виенско колело.
Животът ми бе истинска пързалка.
В световъртеж между добро и зло
светът и мен по цял ден ме будалка. ...
  254 
РИСУНКА С ВЪГЛЕН НА АСФАЛТА
... а чайките прощален кръг извиха
за сбогом над стишеното море,
и есента до мен се кротна – тиха,
развяла жълта рокля на каре, ...
  157 
ДА ВИ ОБИЧАМ
Достойнство, доблест, доброта и чест,
коя от тези думички е слаба? –
глава веднъж не преклоних до днес
във битката убийствена за хляба. ...
  180 
ПРОГОВОРИЛИ МЪЛЧАНИЯ
Понякога, когато съм на кеф,
при мен тогава просто празно няма –
ще пусна и последния си лев
във шепата на просяка пред храма, ...
  175 
ВЪЗПИТАВАНЕ НА МЪЖ
Жените ме направиха добър.
То не, че и преди не бях добър, де! –
научих се да ходя под чадър
и да не съм разпасан и разгърден. ...
  156 
ВЪЛЧА МОЛИТВА
Цепят просторите чорлави мълнии.
Див – върху покрива дъжд громолѝ.
Зимата слиза по голите хълмове.
Вятърът тръска валма от бодли. ...
  134 
КОЛКО МАЛКО ОСТАНА
Колко много се мина.
Колко малко остана.
Може би догодина
ще съм вятър в Балкана. ...
  169 
КИЛЕРЪТ НА МАМА
... уютна ми е есента,
и, скрит в килерчето на мама,
открехнал прашните врата,
ѝ виждам жълтата пижама, ...
  125 
КОТЕТО, КОЕТО НЕ ПРЕСЕЧЕ
По-живичко от изгрева карминен,
от кълбовидна мълния пред скок –
едно котаче искаше да мине
шосето край панелния ни блок. ...
  132 
ЕЛА
Падат изгреви мъртвородени.
И подгонени сякаш с камшик,
ветровете работят на смени –
всеки ден. Всеки час. Всеки миг. ...
  170 
МОЕТО РОШАВО ВРАБЧЕ
... защо ли точно мен си набеляза
туй рошавичко есенно врабче? –
със човчица ми чука на перваза,
не дойда ли – ми тропа със краче, ...
  160 
СЕЛФИ С ЕСЕНТА
... капят мъхестите дюли,
чак земята се тресе –
вятър орехите брули
покрай пустото шосе, ...
  148 
ТОВА БЯХ АЗ
... по своя друм животът си минава
и аз – додето още съм отсам,
се питам кой съм в уличната врява? –
и отговора си добре го знам, ...
  150 
НЕОНОВ ДЪЖД
... когато край хотела „Плаза”
нахълтат зимни ветрове,
и кацне гълъб на перваза –
да клъвне с теб трохичка-две, ...
  176 
Random works
: ??:??