Валери_Станков (Валери Станков) - Works

Жената от съседния балкон 🇧🇬

ЖЕНАТА ОТ СЪСЕДНИЯ БАЛКОН
С поглед във блуждаещия дъжд
тя на своя тих балкон излиза,
как до днес не зърнах ни веднъж
да простре изпрана мъжка риза? – ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2025-06-18T13:50:03+03:00 258 1 1

Преливане на бащиния гроб 🇧🇬

ПРЕЛИВАНЕ НА БАЩИНИЯ ГРОБ
Надянах, тате, бялата ти риза, от теб със четвърт хлебец по-голям,
без тебе шеста зима се изниза, и седмо лято все тъй зъзна – сам,
доде мълчим като във нямо кино – и все по-тъп ми става този свят,
на кръст преливам гроба ти със вино, любимият ти варненски "Димят", ...

Валери_Станков

Poetry

2025-06-17T07:53:16+03:00 248 5 5

Бикини на цветя 🇧🇬

БИКИНИ НА ЦВЕТЯ
... Жена с красиво лятно пеньоарче, под него – знам, бекинче на цветя.
Щом зърна го – и ставам на глухарче! – на пухчета по цял ден си летя.
Дори не предполага? – как красива във моя мъжки сън потъва – вдън! –
и как под русолявата ѝ грива – изгубил ум! – се срутвам – древен пън. ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2025-06-16T13:06:56+03:00 246 1 1

Утро във Варна 🇧🇬

УТРО ВЪВ ВАРНА
Слънцето нанейде изфиряса.
Гларусът във плажа клюн заби.
Над морето – кипнала меласа,
облаците мъкнеха торби. ...

Валери_Станков

Poetry

2025-06-16T07:57:44+03:00 260 4 4

Я кажи ми, облаче ле бяло 🇧🇬

Я КАЖИ МИ, ОБЛАЧЕ ЛЕ БЯЛО
... Господи, от облачето бяло като гледаш грешното ми тяло,
я, кажи ми колко още има? – отлетя Вълшебникът с килима.
Нито тати в бащини ми двори, нито мама вечер с мен говори.
Паля в храма златното кандило и си смислям чедото си мило. ...

Валери_Станков

Poetry

2025-06-15T19:15:39+03:00 232 2

Сълза върху Божествената глина 🇧🇬

СЪЛЗА ВЪРХУ БОЖЕСТВЕНАТА ГЛИНА
... едно разбрах за толкова лета,
додето мъдрост и печали трупах –
че колкото и книги да чета,
и аз ще си отида адски глупав, ...

Валери_Станков

Poetry

2025-06-15T07:06:13+03:00 257 5 2

По хълма с жълтите треви 🇧🇬

ПО ХЪЛМА С ЖЪЛТИТЕ ТРЕВИ
... към мен ли есента върви с нацепени от път обуща,
по хълма с жълтите треви за мен ли вятърът се спуща,
за мен ли с крушово листо свисти дълбокото усое,
заради мен ли току-що отрече Господ всичко мое, ...

Валери_Станков

Poetry

2025-06-13T09:55:43+03:00 229 1 3

Един забравен Робинзон Крузо 🇧🇬

ЕДИН ЗАБРАВЕН РОБИНЗОН КРУЗО
... в бавното стакато на дъжда,
в бризовете – метнали драперии,
вейвам си ваджишката брада! –
помниш ли ме? – твоят мил Валерий. ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2025-06-12T07:28:47+03:00 283 2 2

Пътят към теб 🇧🇬

ПЪТЯТ КЪМ ТЕБ
... в смълчаната вечерна тишина
и татък – във безкрая на Всемира,
душата ми – вдовица след война,
единствено при теб покой намира, ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2025-06-11T15:57:26+03:00 266 4 3

Седем капки дъжд 🇧🇬

СЕДЕМ КАПКИ ДЪЖД
... в миг небето се продъни, срути се проливен дъжд,
сякаш Зайченцето Бъни, си подскачам – летен мъж,
текна Нил край тротоара! – чер масур вода в биде,
над асфалта облак пара – въздъх в бяло! – се поде, ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2025-06-10T07:25:40+03:00 327 3 1

Мокра нощ 🇧🇬

МОКРА НОЩ
... вятърът на окарина свирна в столичния парк,
изведнъж дъждът се срина и намокри моя кларк –
на една сиротна пейка – както кротко си седях,
чудех се къде офейка? – леко трезвен развейпрах, ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2025-06-09T07:30:51+03:00 236 2 1

Втора цедка Живот 🇧🇬

ВТОРА ЦЕДКА ЖИВОТ
Втора цедка живот.
Не сладни. Не горчи. Не ухае.
Няма джак. Само пот.
Даже слънцето свети назаем. ...

Валери_Станков

Poetry

2025-06-08T12:06:44+03:00 251 3 4

Тъгувайте за мене в краен случай 🇧🇬

ТЪГУВАЙТЕ ЗА МЕНЕ В КРАЕН СЛУЧАЙ
... започна се началото на края – спрях стихчета да пиша и чета.
И шах престанах вече да играя със себе си – сам, в петък вечерта.
Как искам да се върна там, където бях силен, млад и непокорно див,
и до колѐне беше ми морето! – не бях крушенец, проснал се на риф. ...

Валери_Станков

Poetry

2025-06-08T08:16:44+03:00 228 2 1

Голямата черешова Задушница 🇧🇬

ГОЛЯМАТА ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА
... дали ни помнят мъртвите с добро, или за нас не споменават нищо? –
във гробището с дъх на колендро вървя – и сякаш стъпвам във огнища,
в печал, в благоговейни тишини, потънали сред бурен, трън и троскот,
навярно смислят земните си дни ...

Валери_Станков

Poetry

2025-06-07T11:21:32+03:00 217 3 3

Принцесата от автогара Сливен 🇧🇬

ПРИНЦЕСАТА ОТ АВТОГАРА СЛИВЕН
Четвърти сектор. Автогара Сливен.
Ще милна сетно кичура ти рус.
Противен ден. Наистина противен.
И ще си иде твоят автобус. ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2025-06-05T19:23:46+03:00 250 2 1

Седя на хълма, залезите гледам 🇧🇬

СЕДЯ НА ХЪЛМА, ЗАЛЕЗИТЕ ГЛЕДАМ
... навярно е от залеза на хълма – а може би? – от идещата нощ,
душата ми със обич се изпълва, ще спя като детенце в звезден кош,
ще влезе пак във стаята ми мама, ще ми се скара, че не съм се мил,
във топличката бархетна пижама – лилав като магарешки бодил, ...

Валери_Станков

Poetry

2025-06-05T12:32:50+03:00 214 1 1

Преди за сън да се свлека 🇧🇬

ПРЕДИ ЗА СЪН ДА СЕ СВЛЕКА
... от котарака на перваза
научих древния урок –
света да гледам без омраза,
макар да съм готов за скок, ...

Валери_Станков

Poetry

2025-06-04T18:35:56+03:00 230 1 2

Красивата измислица Любов 🇧🇬

КРАСИВАТА ИЗМИСЛИЦА ЛЮБОВ
... момичето, което мина снощи край мен – и лека нощ ми пожела,
написа в електронните ми пощи: – Здравей, Валерий, моля те, ела! –
ощипах първо лявата си буза и, май, повярвах, че съм още жив,
отново зърнах бялата ѝ блуза! – и линията очна – с чер молив, ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2025-06-04T11:27:50+03:00 266 4 2

Девойка без билетче в автобуса 🇧🇬

ДЕВОЙКА БЕЗ БИЛЕТЧЕ В АВТОБУСА
... защо не карам градски автобус –
и всичките седалки да са твои,
да тръскам сутрин кичура ти рус
по дупките и острите завои, ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2025-06-03T11:04:35+03:00 277 3 2

Когато милионите възкръснат 🇧🇬

КОГАТО МИЛИОНИТЕ ВЪЗКРЪСНАТ
Кой би могъл дори да предположи,
че нявга ще настъпи този ден? –
когато от гърба ми седем кожи
ще смъкват всички властници от мен. ...

Валери_Станков

Poetry

2025-06-01T17:41:26+03:00 253 4 5

Стая № 7 🇧🇬

СТАЯ № 7
Небето се намества – да вали.
Затътриха се облаците с тътени.
С теб – в хостелчето "Третите петли",
във стая № 7 Бог прикъта ни. ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2025-05-31T18:39:55+03:00 248 4 3

Влакът през Черепиш 🇧🇬

ВЛАКЪТ ПРЕЗ ЧЕРЕПИШ
Понеже не обичам кроасани,
пък и, нали съм гараджийско псе,
във влака – в Черепишките балкани,
от глад направо взе да ме тресе. ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2025-05-30T11:53:21+03:00 340 2 2

Козметика за мъже 🇧🇬

КОЗМЕТИКА ЗА МЪЖЕ
Понеже копитясах подир теб,
пък и нали си нямам козметичка,
за да не тропам – див мустанг във степ,
си купих – за пети – една пиличка. ...

Валери_Станков

Poetry

2025-05-29T20:31:57+03:00 237 1 2

Когато утре няма да ме има 🇧🇬

КОГАТО УТРЕ НЯМА ДА МЕ ИМА
Нали живя щастлив, какво ти пука,
че няма да те има на света? –
дъждовна капка, хлътнала в улука,
търкулнато кравайче в пепелта, ...

Валери_Станков

Poetry

2025-05-28T19:26:17+03:00 280 3 3

Един забравен в миналото птичък 🇧🇬

ЕДИН ЗАБРАВЕН В МИНАЛОТО ПТИЧЪК
... седемдесетгодишен папардак –
не мога вече сам да се позная.
Тропосвам сутрин варненския бряг
и никъде не му се види краят. ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2025-05-28T07:00:09+03:00 290 2 1

Аз повече заникъде не бързам 🇧🇬

АЗ ПОВЕЧЕ ЗАНИКЪДЕ НЕ БЪРЗАМ
... аз повече заникъде не бързам – живея си във бавна самота –
във три дузини книги съм подвързан, отдавна вече спрях да ги чета,
омръзнах си – и, честно да ви кажа, до смърт ми писна вече да съм жив –
драскулчица неясна във пейзажа, оставена от нечий благ молив, ...

Валери_Станков

Poetry

2025-05-27T16:35:43+03:00 272 5 3

Спомен за моята съпруга 🇧🇬

СПОМЕН ЗА МОЯТА СЪПРУГА
За мен
тя бе Кармен.
Сарот. И Кемпбъл.
За мен тя беше просто три в едно. ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2025-05-26T16:18:22+03:00 388 7 5

Очи на влюбена Жена 🇧🇬

ОЧИ НА ВЛЮБЕНА ЖЕНА
... с пакетче тиквени – и бира,
през Горна с пътнишкия влак,
аз прекосих към теб Всемира! –
с надежда – да се видим пак. ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2025-05-26T07:43:09+03:00 264 2 1

В земята на смълчаните чешми 🇧🇬

В ЗЕМЯТА НА СМЪЛЧАНИТЕ ЧЕШМИ
В земята на смълчаните чешми
аз хлътвам в старините си блажени.
Ведра не носят белите моми,
дъх не смаляват в храстите ергени. ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2025-05-25T09:09:06+03:00 279 4 2

Едно листо на твоите поли 🇧🇬

ЕДНО ЛИСТО НА ТВОИТЕ ПОЛИ
Едно листо в полите ти се свлече и сетне с листопада отлетя,
а аз наметнах секънд хенд елече връз леката ти блузка на цветя,
и две кафета за шейсет стотинки от автомата – с много захар, взех –
и като две измамени калинки със тях платихме борча си на БЕХ, ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2025-05-24T07:57:31+03:00 246 2 1

Красива си в припадащата вечер 🇧🇬

КРАСИВА СИ В ПРИПАДАЩАТА ВЕЧЕР
... седя си във припадащата вечер – и си мечтая хубави неща –
с експреса да пристигнеш отдалече, Жена, която иде с пролетта,
стайчето ми край теб да грейне в бяло – и да нароша твоите коси,
пред спуканото мое огледало дано те зърне Бог! – и ме спаси, ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2025-05-23T03:02:14+03:00 281 1 1

Не съм Поет 🇧🇬

НЕ СЪМ ПОЕТ
... невям додето погледът ми стига, потъвам в по-добрите светове,
седя – и пиша светлата си книга – и Господ Бог по име ме зове,
приличаме си с лудите в Наречен – но аз не пия вечер аналгин,
защото, ако този свят е вечен, във него съм дошъл за миг един, ...

Валери_Станков

Poetry

2025-05-22T11:36:55+03:00 293 4 3

Любовта си отиде 🇧🇬

ЛЮБОВТА СИ ОТИДЕ
И, нали по характер съм хрисим, и не съм на скандалите фен,
ако нявга ти кажа върви си, значи просто – тръгни си от мен,
в седем тръгва ти влакът за Враца – и след твоите топли поли
над чашлето с прощална "Lavazza" ще изпуша една-две лули, ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2025-05-21T10:58:17+03:00 294 3 2

Една девойка с борова игличка 🇧🇬

ЕДНА ДЕВОЙКА С БОРОВА ИГЛИЧКА
... една девойка с борова игличка
или – с ресниците на своя шал,
брадището ми в миг погъделичка,
доде на сянка кротко бях заспал. ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2025-05-19T14:46:19+03:00 320 2 1

Тиха песен 🇧🇬

ТИХА ПЕСЕН
... понеже подир нас остава пепел, отвеяна далеч нашир и длъж,
във спомена за топлите ми шепи едно перце от птиците задръж? –
и аз не знам какво да ти оставя? – когато си затръгвам от света,
дали да ти накича стръкче здравец с вързунка върху пътните врата, ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2025-05-19T06:40:17+03:00 281 3 1

Потпури от световната класика 🇧🇬

ПОТПУРИ ОТ СВЕТОВНАТА КЛАСИКА
Понеже вече пийнах три в едно,
а мене три в едното ме нервира,
си пуснах Бах, а сетне и Гуно –
и минах окончателно на бира. ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2025-05-18T07:36:39+03:00 323 2 4

Мяу! 🇧🇬

МЯУ!
Навярно в някой следващ мой животец ще ми се случи по-добър живот –
и няма да писукам – тъжно коте! – премръзнало във нечий зимен вход,
все ще ме гушне някоя съседка, и – щом напролет слънце напече,
кълбенцето от тихата ѝ плетка ще си търкалям в нейното стайче, ...

Валери_Станков

Poetry

2025-05-17T14:19:17+03:00 221 2 2

Автобиография за Рая 🇧🇬

АВТОБИОГРАФИЯ ЗА РАЯ
... аз всичко преживях на този свят,
не бях богат, ала не станах просяк,
и просякът пред храма бе мой брат –
и Кръста му под бичовете носех, ...

Валери_Станков

Poetry

2025-05-16T11:55:02+03:00 253 3 3

Кучешка душа 🇧🇬

КУЧЕШКА ДУША
На всичко свикна тя със мен в света –
на бой и студ – душицата ми куча,
днес – видя ли заключени врата,
готов съм тутакси да ги отключа, ...

Валери_Станков

Poetry

2025-05-16T07:42:31+03:00 271 3 2

Утринна молитва 🇧🇬

УТРИННА МОЛИТВА
... аз ли, Господи, криво се молех, Ти ли, Господи, зле ме разбра? –
исках с птици да литна във полет! – в безпределните Твои недра,
да се хвърлям отново във вихри, из бездънни – до вик! – тишини,
и душата ми – в песен ли, в стих ли, първа струна, във мен да звъни, ...

Валери_Станков

Poetry

2025-05-15T07:06:58+03:00 317 3 2