Philosophical - Poetry

Моя уморена любов 🇧🇬

Дните минават...
Къде си? ...
Търся те!...
Каквато те знам!
Любяща, не взискваща, ...

angelbard

Poetry » Love, Philosophical

2018-11-23T00:44:40+02:00 1K 1

Самопреценка 🇧🇬

Не ща докрай морето да изпивам,
а искам аз с вода да се напивам.
Не искам аз за въздух да въздишам,
а винаги свободно да го дишам.
Не искам аз във тялото да тлея, ...

koli4a

Poetry » Philosophical

2018-11-22T17:20:51+02:00 593 1

Кръвно отмъщение 🇧🇬

Аз зная... че ти си по-умен...
аз зная... че ти си по-смел...
аз зная... че ти си по-силен...
аз зная... че си по-умел...
аз зная... не съм толкоз умен... ...

Адриан

Poetry » Philosophical, Other

2018-11-22T14:19:54+02:00 1.1K 1

Потъване в бялото 🇧🇬

Невидим – и довчера плах,
снегът пред мен набира сила.
Не помня? – бях, или не бях
душа под него подслонила,
из простичкия мой възторг ...

yotovava

Poetry » Philosophical

2018-11-21T20:59:28+02:00 594 4 7

Душата ми... 🇧🇬

Душата ми…
Скита се душата ми самотна,
животът всичко ми отне…
Няма обич, няма здраве,
постáви ме на колене… ...

димитрова

Poetry » Philosophical

2018-11-21T13:32:12+02:00 962 2 4

Смирение 🇧🇬

Не е моя работа да съдя,
нито да съм с истини богат;
мойта работа е в мир да бъда
с вечния вселенски кръговрат.
Не е моя работа да съдя, ...

Ramadan1995

Poetry » Philosophical

2018-11-21T13:27:44+02:00 838 3

Драгойново е моята родина 🇧🇬

ДРАГОЙНОВО Е МОЯТА РОДИНА
За мен Драгойново е моята Родина,
навярно щото в него съм роден,
макар че в град живея, не една година,
не смятам мястото, че е за мен! ...

Hekredel

Poetry » Philosophical

2018-11-21T13:22:51+02:00 908 1

Примирие 🇧🇬

Примирих се наскоро със себе си.
То бяха стенания в огньове...
Или мълчание в шумата есенна?
Примирих се пред ехо оловно.
Но не вярвайте в тихо примирие! ...

Ranrozar

Poetry » Philosophical

2018-11-21T11:27:33+02:00 887 5 25

Добър Човек 🇧🇬

Какво е днес да си добър човек?
Човек с ценностите от миналия век!
Да подариш на някой усмивка дори,
да дариш от себе си частица любов,нали!
Усмихнати сме хората по-красиви и добри! ...

valcanyon

Poetry » Philosophical

2018-11-21T08:45:06+02:00 773 1 4

Шепот за молитва 🇧🇬

ШЕПОТ ЗА МОЛИТВА
Човекът, който мълчаливо
във чашата си се е втренчил,
не зная накъде отива
и колко стигал е далече. ...

yotovava

Poetry » Philosophical

2018-11-20T16:57:05+02:00 817 5 9

Подобието 🇧🇬

Не съм родена да се състезавам,
а да обичам и на всичко да се радвам.
Само ти най-добре знаеш колко често
истините свои смирено премълчавам.
Защо да побеждавам мислите на другите?! ...

Samadhi

Poetry » Philosophical

2018-11-20T07:54:48+02:00 764 1 2

Тя Любовта! 🇧🇬

Тя - Любовта:!
Дали е и за срамежливите?
Дали е остров някакъв?
Или архипелаг?
И имат ли значение мотивите? ...

angelmilev

Poetry » Love, Philosophical

2018-11-19T01:20:50+02:00 649 1 1

Обичам те, живот... 🇧🇬

> От векове във нашите души
>
> кръстосват саби Дяволът и Бога.
>
> Добрият носи светлина, ...

rozalin

Poetry » Philosophical, Blank verse

2018-11-19T01:15:07+02:00 1.7K

По някаква си питомна традиция 🇧🇬

Въпросите невидимо валят,
щом нощите не искат да заспиват.
И костите човъркащо болят,
напомняйки ми, че съм още жива.
Напомняйки ми, че до време е ...

Довереница

Poetry » Philosophical

2018-11-18T23:06:08+02:00 1.1K 10 11

Коктейл от илюзии 🇧🇬

Животът бил кръчма? Добре, да поседнем тогава
И всеки от нас нека бъде за другия муза,
за нашата дребна потребност да си съчиняваме...
До мен поседни, да се черпим с по чаша илюзия.
Във моя коктейл нека има две части ухажване – ...

Marmadun

Poetry » Philosophical

2018-11-18T20:12:44+02:00 1.3K 6 7

Душа 🇧🇬

Душа
Душата си раздавам на хората,сега
а уж от тялото тя е неделима,една
Душата вписвам я в стиховете в книга
да ги докоснa,да докосна техните сърца! ...

valcanyon

Poetry » Philosophical

2018-11-18T20:06:04+02:00 622 1

Буря 🇧🇬

Спотаена бледорозова усмивка,
докосва нежно дневното очарование.
Понякога се мисля за щастлива,
усещам всичко, всички,
но се питам често щастие това ли е? ...

ПетяБогданова-Детелина

Poetry » Philosophical

2018-11-18T02:09:37+02:00 936 1

Не гледай назад! 🇧🇬

Като спомен от стара пиеса,
във която веднъж си живял,
сякаш времето бързо отнесе
част от тебе, а още си цял!
Тези пориви детски къде са, ...

Елка

Poetry » Philosophical, Other

2018-11-17T21:05:22+02:00 856 10 27

За Приятелите 🇧🇬

Приятелите ги броим на пръсти,
и не дори на двете си ръце!
Лъжливите повеждат ни към кръста,
с усмивката на Юда, без лице!
Приятелите не отварят рани, ...

ambarr

Poetry » Philosophical

2018-11-17T21:03:15+02:00 1.3K 4 8

Зодия Скорпион 🇧🇬

Дали съм лоша? Мога и да бъда!
Реша ли - отмъщавам строго!
Надявай се на леката присъда -
на хладно безразличие, без злоба!
Разсърдя ли се - трудно ми минава! ...

Миранда

Poetry » Philosophical

2018-11-17T11:42:12+02:00 2.2K 1 6

Житейски размисли 🇧🇬

Знаеш ли, че с болката сме неразделни?
Аз все вървя напред, тя все след мен.
Настига ме и като сянка ми е вярна.
Животът ми без нея би бил сгрешен.
Знаеш ли, че свикнах да понасям всичко. ...

Миранда

Poetry » Philosophical

2018-11-16T22:18:00+02:00 1.2K 2 12

Добрите приятели 🇧🇬

Добрите приятели
Добрите приятели са като звездите,
не винаги ги виждаш, но знаеш че са там.
В теб те живеят, в душата, споделяш мечтите,
с тях ти никога не ще останеш сам. ...

valcanyon

Poetry » Philosophical

2018-11-16T21:51:49+02:00 1K 1 1

Тринадесети петък 🇧🇬

Може ли човек да е щастлив,
виждайки как другите хора страдат?
Как да искаш да си още жив,
щом трупове край тебе падат?
В дяволския ден от мрачната година ...

СветланТонев

Poetry » Philosophical

2018-11-16T10:02:53+02:00 625

... 🇧🇬

Смути ме този неочакван лед -
по правило не бива да е тука.
Снежец ефирен в есенния ден
пътеката е скрил. Останах глуха
за новия сезон, за ромоленето ...

пилигрим

Poetry » Philosophical

2018-11-16T10:01:03+02:00 574

Изгубен пъзел 🇧🇬

Не ме събирай!
Не ме подреждай
от разбъркания пъзел,
разпилян в годините...
От толкова препъване, ...

maiasand

Poetry » Philosophical

2018-11-15T20:26:28+02:00 1.4K 3 4

Безкрай 🇧🇬

Аз сломих тишината на мрака,
победих и човешкото зло –
и на моята гара ме чака –
възкрасиво, момиче едно.
Залепих на върха ни надежда, ...

thedac

Poetry » Love, Philosophical

2018-11-15T14:54:46+02:00 688 4 3

Жената на Поета 🇧🇬

Жената на поета, любима, просто Тя,
красива, нежна, истинска жена!
Видя я и се влюби той веднага,
подаряваше и рози, цветя на любовта!
За нея той редеше рими и слова, ...

valcanyon

Poetry » Love, Philosophical

2018-11-15T14:54:28+02:00 615 1

Абсурдът в съвременния свят е пълен 🇧🇬

Сипвай...
докато ледът се вдигне,
докато чужди думи в устата не пораснат,
докато в огледалото друг намигне,
докато истини с лъжи се сраснат. ...

Филип

Poetry » Philosophical, Civic

2018-11-15T08:56:15+02:00 683 1

Единствената ми мечта 🇧🇬

Единствената ми мечта бе някой истински да ме обича!
Да държи на мен, да бъда негова Вселена!
Всяка сутрин първата му мисъл да е за мен,
И първите му думи за деня да са „обичам те” ...
Но не самоцелно, не защото трябва, ...

yanko88

Poetry » Love, Philosophical, Blank verse, Free verse

2018-11-15T08:40:33+02:00 1.1K 1

заглавие няма 🇧🇬

дете на колело без помощни гуми
каращо към абсолюта
поет без право на думи
идеалист безидеен се лута
творба която себе си отрича ...

KiddoMartel

Poetry » Philosophical, Free verse

2018-11-14T08:40:29+02:00 1.1K 1 2

Писмо до планината 🇧🇬

Няма нищо сега и светът е заспал във омая,
на перона самотен посреща ни кучешки студ.
Откъде ще пристигне животът железен? От Рая,
облицован с милувка и тиха тъга на юмрук?
А съдбата лети и на влака лицето се смее, ...

thedac

Poetry » Landscape, Philosophical, Civic

2018-11-13T22:54:12+02:00 840 5 7

Ще дойда обратно при теб 🇧🇬

Когато аз падах ме хвана...
ръката ми още държиш...
защо не ме пуснеш се питам..
какво ще изгубиш, кажи...
нима толкоз тачиш човека... ...

Адриан

Poetry » Philosophical, Other

2018-11-13T19:46:07+02:00 1.2K 1

Родих се трудно 🇧🇬

Родих се трудно през една февруарска нощ. Мъките бяха големи. Казват тежко раждане било, продължило цяло денонощие. Не исках да се раждам,да напускам дома, противих се, знаех, че ме чака тежка съдба, а и ми беше дадена оковата, наречена доброта. С нея лягам, с нея ставам, с нея чистя карма. Вечната ...

runi921

Poetry » Philosophical

2018-11-13T16:50:02+02:00 709 1

Усмивката 🇧🇬

Усмивката
Да подариш усмивка от душа,
е да забравиш за малко своята тъга.
Дари я и ще се завърне при теб тя,
да те стопли със своята топлина! ...

valcanyon

Poetry » Philosophical

2018-11-13T16:46:29+02:00 984 2

Диптих 🇧🇬

1.Подир мен ще тъгуваш,
ще шептиш като луд
защо те наказва съдбата.
Все някой е пръв
и в общия път ...

пилигрим

Poetry » Philosophical

2018-11-13T08:42:44+02:00 609

Животът споделен с другар е важен 🇧🇬

По трудните пътеки на живота с теб
поехме двама, откъснали по малко
от спомена какво е да си сам човек.
Не е ли именно това най-жалкото?
Навсякъде около нас ги срещаме — ...

Миранда

Poetry » Philosophical

2018-11-13T02:54:24+02:00 1.1K 4 2

Моя любов, мой живот, мое небе... 🇧🇬

Никога не съм се чувствала така жива,
никога не съм била част от някого така...
никога не съм изпитвала такава сила...
такава радост, свобода, любов несломима...
Птичката освободи се от своята клетка... ...

Kalia1117

Poetry » Love, Philosophical, Free verse

2018-11-12T21:32:31+02:00 1.8K 2

За самотата 🇧🇬

Самотата, да ти кажа, не е
да се будиш в празна стая в неделя сутрин
на терасата да кацне мършав гълъб
да се надяваш, че пак ще дойде утре
кафето да изстива и горчи като сърцето вътре. ...

KiddoMartel

Poetry » Love, Philosophical, Free verse

2018-11-11T19:43:29+02:00 1.5K 7 3

По Марсел Пруст 🇧🇬

Понякога забравям,
че домът ми е без покрив.
Без четири стени.
Без прозорци.
Без врати. ...

Samadhi

Poetry » Philosophical, Free verse

2018-11-11T17:38:03+02:00 809

За виното 🇧🇬

Любов и вино, вино без любов
напомня за пожар и дим.
Прехласват се и го отпиват -
възторг нетраен и необясним.
Изконна жажда, прекомерност ...

пилигрим

Poetry » Philosophical

2018-11-10T21:37:42+02:00 502