Others - Prose

Първа среща 🇧🇬

Моля му се искрено, тихо шепна в ухото му:
- Постой още малко така... върху мен. Постой!
Той връща шепота в ухото ми.
- Стоя.
Навън слънцето започна да залязва. ...

StefkaGaleva

Prose » Others

2010-11-20T22:13:51+02:00 1.5K 14

Титаник 🇧🇬

Титаник... кораб, а? Огромен кораб, потънал... ала-бала... Да, ужким е така. Какво е Титаник? Какво е онова огромното, несломимо човешко творение? Обърнете повече внимание на думата човешко, отколкото на творение. Тук, в моята мисъл, прожектирана на вашите монитори, думата "човешко" е огромното, нес ...

bet365

Prose » Others

2010-11-20T21:09:46+02:00 1K 1

Улицата 🇧🇬

Стоя нарано на една търговска улица, още несъбудена и ненаспана. Уморена от изминалия ден. Празна и безлюдна, изглежда много по-широка и по-дълга. Все още няма хора, вратите са заключени, щорите са спуснати, алармите са още включени. Нощните реклами, надписи и лампи избеляват наравно с деня. Музикат ...

StefkaGaleva

Prose » Others

2010-11-19T13:58:39+02:00 1.2K 7

Ягода и шоколад 🇧🇬

Обстановката беше потискаща. От Всякъде лъхаше на старост. Имах чувството, че се бях върнал 50 години назад във времето. Почаках малко и с нетърпение си погледнах часовника. Вече бяха минали повече от 5 минути от обявеното време. Скоро те станаха на 10, след това на 15 и накрая на 20-тата минута има ...

Rasha

Prose » Others

2010-11-19T13:45:26+02:00 1.3K 2

Ще доживеем ли, дневниче?(2) 🇧🇬

Ще доживеем ли, дневниче?
2
Днес настроението ми се подобри..Отново съм при плоските закачалки у Tомас. Кученцето му Манолете ме посреща на вратата и докато не клекна , да ме близне по бузата, не ме оставя на мира. Правя го за удоволствие на Томас, не за мое, защото Манолете е от онези характери, за ...

Enena

Prose » Others

2010-11-18T22:50:32+02:00 1.6K 20

Един обществен парадокс 🇧🇬

Един обществен парадокс
Забързаният ежедневен живот, привидно спокоен на места, те грабва неусетно. Пред една стара сграда животът тече бавно и спокойно, но ако можеше човек да чуе енергията, която кипи в нея, щеше да се удиви.
В нея се извършваха доста важни делови задължения, които усложняваха и б ...

boro^man

Prose » Others

2010-11-18T22:48:27+02:00 1.1K 5

Скарването ни 🇧🇬

Днес се скарахме. Няма да кажа защо. Крехка и ранима, аз се разплаках. На оня наш заледен таван. Той побесня. Събра небето и земята, сля ги и ги завъртя. Задумка по тях.
Първи ден: Стана студено. Много студено. Адски студено. 20 градуса надолу. До нулата стигна. Посивя.
Втори ден: Слезе под нулата. ...

StefkaGaleva

Prose » Others

2010-11-18T21:40:51+02:00 1.3K 7

Образ отсреща 🇧🇬

http://vbox7.com/play:98384d6f
Стоя пред счупеното огледало и се взирам в онзи образ отсреща.
Образ разделен на хиляди късове парчета и всеки е различен, различна форма,
различно излъчване, различни чувства.
Всеки е чувал историите за живота и всеки знае колко труден може да бъде той. ...

lility

Prose » Others

2010-11-17T22:46:41+02:00 822 2

Танго 🇧🇬

Т А Н Г О
Джоди Фостър казва: „Винаги, когато видя двама души да танцуват, аз се разплаквам.” Аз също.
Причината за мен е в близостта на хората. На мъжа и на жената. Обърнати един към друг, долепени и прегърнати. Танцуващи, слети в едно по–голямо човешко същество. Някак двойно. И точно това двойно ч ...

StefkaGaleva

Prose » Others

2010-11-17T20:20:10+02:00 1.5K 8

Мисли на 1 пиянде 🇧🇬

Европейското се преквалифицира в Българско.
Все още си вадя хляба с труд. С всеки изминал хляб се убеждавам, че не съм на прав път. А я виж какво правят хората - провиква се някой от съседната маса. Съветват ме по телевизията – Всичко ще е наред, само пускайте повече sms-и. Не ща да пускам sms-и и з ...

Marcek

Prose » Others

2010-11-17T16:01:32+02:00 1.3K 4

Шест стъпки до Рая 🇧🇬

Първа стъпка - посока
Обърквай се, когато търсиш изход от този лабиринт.
Така ще бъдем повече заедно, лутайки се в това " кои сме".
Бъди търпелив, когато се надбягвам с миражи и безпочвени страхове.
Именно толкова изгубена , аз ще се приютя при теб... ...

Katence_to

Prose » Others

2010-11-17T12:08:07+02:00 1.4K 4

Мъртва есен 🇧🇬

Мъртва есен
Вървя бавно по самотната алея. Злокобната тишина, разпростирайки се около мен, е нарушавана единствено от шума, получавайки се от ядосаното изритване на падналите жълти листа, което правя по пътя си. Мразя есента. Изпълнена с толкова много промени, промени все към лоши неща. Училището – ...

liubomira97

Prose » Others

2010-11-17T10:49:15+02:00 800 1

Просто Хора 🇧🇬

Просто Хора
Когато слънцето затвори очите си и се търкулне лениво по хоризонта, денят е свършил. И отново никой не е обърнал внимание, никой не се е замислил и на никой не му е станало мъчно, че е изгубил светлината си за поне още една нощ. Не, никой не се усъмни, че това може да е последната нощ на ...

Незнам_коя_съм

Prose » Others

2010-11-16T20:43:18+02:00 1K 3

Нощ, делник 🇧🇬

Сърцето блъска ритмично.
Изтръскана пепел в улична локва...
Малкото червено око на фаса в изящните ръце на младия мъж описва причудливи фигури във влажния нощен въздух.
Уличен музикант дърдори с акордеон зад празната си шапка.
Блясъкът в очите на слепеца на ъгъла. ...

Вангел

Prose » Others

2010-11-13T21:44:00+02:00 1.1K 4

Едно сърце 🇧🇬

mimsity94

Prose » Others

2010-11-12T20:48:56+02:00 1.4K 2

Камъни 🇧🇬

КАМЪНИ
Когато седна върху напечените от слънцето камъни, надробени от скалата в паницата на времето, с които то си прави попара, се чувствам като един от тях. А тръгна ли, походката ми става бавна и тежка, като стъпката им, с която се спускат от върха по стръмния хребет. Времето е увенчало тази част ...

ivliter

Prose » Others

2010-11-11T11:31:34+02:00 837 3

Интервю с Лъжата 🇧🇬

duffmckagan: Откога искам да направя интервю с теб, но ти все ме лъжеш за часа и мястото на срещата!
Лъжата: Не аз те лъжа, а ти се лъжеш!
duffmckagan: Точно това искам да те попитам. Кога Лъжата успява да излъже?
Лъжата: Винаги, когато не искаш да чуеш истината!
duffmckagan: Излъжи ме нещо. ...

duffmckagan

Prose » Others

2010-11-09T22:33:32+02:00 1.2K 6

Към брега на неспасението 🇧🇬

По вълната Смърт, към брега на спасението една до друга плуваха бутилката, на която пишеше "Празнота" и бутилката, на която пишеше "Щастие". Първата бутилка имаше на гърба си черен етикет с някакъв надпис на латински и череп с кръстосани кости. Тя беше по-смела, поради което завърза разговор с друга ...

aldan

Prose » Others

2010-11-09T21:07:55+02:00 631

Генералът 🇧🇬

Генералът се обърна. Леко брадясал и късо подстриган. Беше в черно. Отиваше му. Излъчваше сила. Той е як. Заговори за пистолети. Гледаше право в мен. Говореше бавно, изговаряше целите думи. Иж - 32, 39-ти калибър, стомана. Здрава стомана. Излъчваше още нещо – крехко. Вгледах се. То теглеше. Приближи ...

StefkaGaleva

Prose » Others

2010-11-09T13:00:11+02:00 1.1K 5

За всичко са виновни... 🇧🇬

- Нека чуем следващия слушател! Добър вечер!
- Добър вечер!
- Oстана само един въпрос: Колко чаши от 200 милилитра ще напълним, ако имаме кофа с вода от 37 литра?
- Хм, кофата здрава ли е, или пробита?
- Здрава, разбира се, що за въпрос?- Да, и аз така помислих... Както и да е... 286. ...

sauronboab

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy, Others

2010-11-09T11:41:57+02:00 937 6

Събота 🇧🇬

Вали. Не силно, по-скоро ръмеж. Тежките колелета дрънчат по ръждивите релси. Чува се свирката на локомотива. Влакът спира. Бавно, малко по малко… Сякаш и глупавият влак не иска Той да си иде. Пак. Отново.
Отива си и се връща. И пак, и пак…
И всеки път едно и също.
Влакът идва, после си тръгва, и два ...

My`OwN

Prose » Others

2010-11-09T11:19:26+02:00 1.5K 2

Ще доживеем ли, дневниче?(Даката) 🇧🇬

ЩЕ ДОЖИВЕЕМ ЛИ, ДНЕВНИЧЕ?
(1)
ДАКАТА
Мислите ми летят към едно местенце в България. Частичка от Рая. Така винаги си представям онова кътче в планината, на юг от Велинград, на върха, където снегът не свършва никога и където зарових моя половин живот, младежките ми години, а когато ме натисне носталги ...

Enena

Prose » Others

2010-11-07T19:09:28+02:00 2.2K 22

Душа на каишка 🇧🇬

Разхождаме се ние - аз и моята душа на каишка по тротоара в интернет. А наоколо - фраш от разходкаджии като нас!
И като отворили едни магазини, едни студиа, едни будки за вестници, едни кина, едни ресторанти, едни курсове за какво ли не - ум да ти зайде! Да се чудиш, просто, какво първо да гледаш и ...

Регина

Prose » Others

2010-11-07T14:02:15+02:00 1.3K 7

Смърт насред пустинята 🇧🇬

Насред пустинята, по нечия воля, пораснали девет дървета. Първото и най-голямото от тях се наричало Слънце. Неговото стъбло било огромно и топло, а плодовете му - с ярки цветове, които преливали от жълто в оранжево. Един ден се появил вятър, било през есента, когато клоните на Слънцето били полуизсъ ...

up-1-level

Prose » Others

2010-11-07T12:37:12+02:00 979 3

Жертвата си ти... 🇧🇬

Градът беше толкова интензивен и забързан тази нощ. Изглеждаше като на шепа малък от апартамента ù, все едно беше в краката ù, когато разпери длан, той се скриваше, а отваряйки леко пръстите си, виждаше светлинките на домовете да блестят като коледна украса. Във всеки един от тях имаше живот... безс ...

bonnka

Prose » Others

2010-11-07T12:33:15+02:00 768 1

Една невероятна среща 🇧🇬

EДНА НЕВЕРОЯТНА СРЕЩА
(по-скоро още една)
А може да не сме това, което сме...
След приключването на преговорите в Хамбург поех обратния път. Въпреки че на излизане от града заредих резервоара догоре и бензинът без проблем щеше да ми стигне до Регенсбург, по средата на пътя се отбих в една бензиноста ...

ХристоЗапрянов

Prose » Others

2010-11-06T21:59:27+02:00 1.6K

След смъртта 🇧🇬

Мракът обгръщаше всичко около мен. Чувах някакви гласове, далечни звуци от миналото. „Тя не заслужава да е с нас, оставете я...“ „Ква е тая тука? Ооо, колко работи съм чувала за нея...“ „Преди няколко дена я видях с онова момиче, мисля че се целуваха...“ „Махай се, кучко...“ Защо всичко това трябваш ...

Al3x

Prose » Others

2010-11-06T19:01:40+02:00 1.1K 1

Топ 10- тоталните рок химни 🇧🇬

10. Black velvet- Alannah Myles
Наведете се, или направо залегнете на земята, че тази песен стреля без предупреждение с голям калибър тежки блусрок рифове. Само как започва - акустичната китара задава темата, която като искра в двигател с вътрешно горене взривява пулсиращото напрежение на баса. Той ...

duffmckagan

Prose » Others

2010-11-06T12:41:41+02:00 1.8K 1

Снежинка 🇧🇬

Тиха нощ
Навън вали, но не от този топъл летен дъжд, който ромоли.
Сняг!
Бял... искрящо бял, толкова чист сняг!
Снежинките, облечени в бели пелерини, танцуват на дансинга в двора ми. ...

Soul-Fly

Prose » Others

2010-11-06T12:33:24+02:00 1.1K 2

Нов свят 🇧🇬

Нов свят
Листът не ти харесва и започваш на нов... Лесно е... Светът не ти харесва... Смени го... Избери си друг... Как ще изглежда? Ще има ли рози, толкова много, че бодлите им да са повече от цветовете? Ще има ли хълмове, толкова високи, че да достигат върховете на тревичките и облаци толкова бели ...

Незнам_коя_съм

Prose » Others

2010-11-06T12:30:35+02:00 992 1

За т.н. Бай Ганьо в литературните сайтове 🇧🇬

/Написано твърде отдавна, по повод самонадеяността на литературния гений Бай Ганьо, четящ и превъзнасящ единствено себе си, защото всички други са “маскари”. Публикувано за първи път в “Литературен клуб”, като част от романа “3,14”, започнат от Денис Коробко, чиито продължения се пишеха от читателит ...

Eia

Prose » Others

2010-11-06T07:23:38+02:00 1.6K 13

Слаба съм 🇧🇬

И щом ме няма, намери ме...
Ако треперя, прегърни ме...
Щом не ти говоря, целуни ме...
Не ме оставяй да си тръгна,
от теб и от този лъжовен свят... ...

iwa-kondewa

Prose » Others

2010-11-04T22:26:25+02:00 1.3K 1

Просто мислите на една романтичка 🇧🇬

Просто мислите на една романтичка
Ако очаквате приказки за някой сладък принц на бял кон,
по-добре не четете повече.
Иска ми се да можех да кача, че съм реалистка, но за жалост това ще бъде една лъжа. Може би не изцяло, но си е така. Всеки път като пиша нещо и просто чувствам, че вътре в мен живее е ...

шанара

Prose » Others

2010-11-03T21:58:09+02:00 1.5K 6

Душа 🇧🇬

Душа, Вярваш ли, че съществува Душата? Онова нещо, присъствието или
отсъствието на което ни различава от всички останали гадинки по света за добро
или лошо? Аз съм склонен донякъде да го повярвам. Ако аз имам душа, си я
представям като стая – моята разхвърляна (по мъжки начин – изглежда
безобразен Х ...

zahvurlen

Prose » Others

2010-11-03T13:43:58+02:00 1.1K 2

Някой, който знае колко ти е тежко 🇧🇬

Изкачвах се по стълбите на излизане от един софийски подлез. Когато чух зад себе си мъжки глас: "Приятелю, май много ти е тежко!?" Обърнах се. Зад мен вървеше някакъв непознат мъж. Усмихваше ми се с разбиране. Отговорих му, че раницата наистина ми тежи. Но той ме погледна, за кратък миг очите ни се ...

duffmckagan

Prose » Others

2010-11-02T21:50:03+02:00 1K 2

Събуди се! 🇧🇬

Студено ми е. Замръзвам. Ръцете ми изстиват. Пресъхнах. Няма вече сълзи. Няма го морето, в което се давех по-рано... Това беше най-сладката смърт. Раждах се, за да умра отново. А сега го няма... Няма го и слънцето, което да залезе над това море. Всичко пресъхна. И остана само студът.
Не бях такава. ...

domino

Prose » Others

2010-11-02T21:17:55+02:00 1.3K 1

Критичен Дъх 🇧🇬

Критичен Дъх
Безразличието е въпрос на възприятие - нечовешко възприятие, ужасно обиждащо, неопределено, грозно, невероятно отблъскващо възприятие.
"Нищо човешко не ми е чуждо", освен елементарната човечност и ако нея я няма... то всичко останало човешко е глупост, поза, дяволска изродщина... и за ж ...

Veren

Prose » Others

2010-11-02T21:12:05+02:00 1.1K 1

Изповедта на една наивница 🇧🇬

Тя днес е тъжна. А вчера беше щастлива. Тя стои сама вкъщи и не разбира къде сгреши, вчера всичко беше прекрасно. Тя премисля всичко отново и отново, но не вижда причината. Не разбира. Нали той и повтаряше, че иска да е с нея, че тя е страхотна, че е това, което е търсил. И тя му повярва…
Горката гл ...

albaJ

Prose » Others

2010-10-31T14:23:50+02:00 1.3K 3

Бойното поле на ума 🇧🇬

Приближават. Настъпват. Дишат тежко - грухтят като свине. Гледат злорадо с кървави очи. Гнусно потни. Хищно, жълто озъбени. Мръсни. Отвратителни... Това са те - всички мои страхове, грехове, вини, самосъжаления, провали, малодушия, предателства, отчаяния.
Изправени срещу мен на бойното поле на ума. ...

duffmckagan

Prose » Others

2010-10-31T09:58:42+02:00 1.1K

Бездната 🇧🇬

Той стоеше пред бездната изправен, сякаш очакваше раждането на света. Нейната необятност и дълбочина впечатляваше и без това напрегнатото му съзнание. Тя го мамеше с кадифената си мекота, но същевременно го плашеше с безкрайността си и с неизвестността си, които таеше в недрата си.
Над него звездите ...

angelbard

Prose » Others

2010-10-31T09:56:22+02:00 932