Вовката си бил момче като другите, но това само докато тръгнал на училище. Оттам започнали и дертовете му.
Понеже му сечело пипето, много бързо станал отличник, ама в детинския си порив пропуснал, че това не е като при мама и тати, да те хвалят и да ти викат “браво”. В класа хич не обичали отличници ...

Щастието е невъзможно, защото не съществува. Навярно е една илюзорна представа на хората, свързана с желанието им да вярват, че то все някога ще се случи. Аз отдавна съм излязла от омагьосания свят на приказките, въпреки че обичам да ги пиша, особено в стихове.
В търсенето на щастието човек твърде ч ...

Дрийм Тиътър - Спящ великан
Някои ще се влияят от конфликти...
Други ще се борят за доброто...
Някои ще разчитат на тъмнината...
Някои пък на светлината... ...

ЗЪРНО
Автор: Лиляна Вуич Томлянович
Истината винаги ни притеснява,
притеснява ни всичко, което виждаме, мечтаем.
От тишината на светлата мечта ...

Горе, на покрива Карлсон го няма.
Кой ще почерпи сега със бонбони?
Май съм пораснала вече голяма,
спуках със ръста си всички балони.
Как ще летя? И крилцата къде са? ...

Иванчо: Тате, има ли такива, които кандидатстват за украинско гражданство?
Бащата: Има, сине.
Иванчо: И кои са толкова луди?
Бащата: Онези, които мечтаят за нобелова награда по литература!

Пиша.
Пиша писма до Дявола
И както всеки ден се събуждам.
Избутвам купчината самота в дъното на леглото. Надявам си глуха усмива. Бягам за да не изпусна влака.
Връщам се - забравих си очилата. Във влака слушам музика. Изпускам спирката. Моля да спрат влака. ...

"На Украйна правим "реклама" -
какъв е този жалък, грозен кич!?
Боже, каква е тази страшна драма -
от изкуството да не разбирам хич!?"

И ето, слънцето залезе,
зад вече потъмнялата гора
и сърцето в обръч железен,
лъчите на тишината събра.
Тази нощ ще приспя в самотата ...

Прозорецът засия, отразявайки далечни отблясъци и през него надникна утрото. В стаята се плъзна слънчев лъч, обходи я и бавно се спусна към малкото легълце в ъгъла. Две очички, от които сънят отдавна беше избягал, примигнаха и се настроиха за новата светлина. Детските рисунки по стените се оцветиха ...

Секс е агресия,
брак е концесия.

Пак е нощ, и мисълта ми бяга
да те докосва продължително,
будна през очите ми минава -
в сънят сме двама!Възхитително!
Искам допир, искам топлината ...

Беше 2122 година. Навън се стелеше задушлива мъгла с мирис на пластмаса и бензин.
Чу се боботенето на машините, а цялата руина, в която живееха се тресеше.
Те идваха!!!
Прегърна главите на дечицата си и започна да ги пощи от щъкащите въшки.
Приведен влезе канът с бръсната глава и се чу мощният му глас. ...

Разказват тихо белите брезички,
а вятърът, в короните заспал,
сънува лято, топъл дъжд и всички
светулки, обкръжили ангел бял,
накацали по ореола светъл, ...

/сборник училищни задачи по всичкология /
Малкият Дани – най-добрият играч на отбора, вкарал в първия мач два гола и един автогол. Във втория мач вкарал три гола и два автогола. В третия – четири гола и три автогола.
Ще стане ли голмайстор, ако първенството има двадесет мача, а треньорът увеличи доз ...

Всъщност...
Родителите на Ели, жена ми, отрано бяха загърбили канонизираният живот и са отишли в Гърция на работа. Както разправяше майка й, баба ми сега, тогава чужденците са били малко, имало е много работа, а и самите гърци били много по-доверчиви, и никога не са заключвали външната входна врата. ...

Съботен изгрев в тихата утрин,
със разпилени магични лъчи.
Майското слънце поема по пътя
и в небосклона чертае следи.
Бавно събуждат се люляци жадни ...

Понякога в тъмната, безрадостна светлина на ежедневието човек не беше способен да открие дори и прашинка надежда, но Норбек беше длъжен да я търси. Откакто се беше върнал на Земята, мислите му бяха заети все с това. Земното ежедневие беше скучно и монотонно, но той знаеше, че вече беше отишъл там, к ...

Зоя пак се събуди с безмълвен писък в съзнанието, с блясък на ужас в широко отворените й очи. Капки ледена пот се стекоха от челото й. Отново й се беше явила в съня й. Какво беше тя - бледото, сребристо сияние, наподобяващо толкова много сестра й? Призрак ли беше, зъл демон, който я измъчваше или мъ ...

...
Пианото самотно
чете си нотите грамотно,
а пианист извърнал си гърба
релаксира безработно... ...

Една табела
"Кът за самота".
Разбита пейка.
Там е тишина.
Самотен старец. ...

Глава 50. Установление.
Всего лишь было Начало. Было Сотворение Вселенной, стояло Старое Православие - был путь признания Творца! Ищут, и не находят. Молимся, и в который раз кажется это не те люди.
А всего-то нужны верующие в старое православие, оно везде и среди всех. Человек может жить и без веры ...

Да ме винят и да ме съдят. Кой му пука?
Нима на мое място се постави ти?
Да казват,че съм лоша ,че съм луда.
Какво като,нали това ти не си?
Върви си, няма смисъл, няма нищо. ...

Мнозина претендират, че са много умни,
развиват тези, тежки думи думат,
а улиците на живота им, все стръмни,
вървят, вървят, а никъде не стигат...
Дали е от излишния акъл, ...

Сложете вий усмивка на лицето си,
с надежди светли яхвайте мечтите.
Тръгнете без посока, просто скитайте
натам, където видят ви очите...
Сърцето ще ви води по пътеките ...

за
да сме
сестри и братя
нека просто се добротвори

''Крайна станция,.. Моля всички пътници да напуснат вагоните....Крайна станция...Моля...''
сепна ме дежурният глас в метровагоните, съобщаващ поредицата на метростанциите...
Машинално слязох и приседнах на пейката на перона...
Видях я,... да, тя беше,..помахахме си само с ръка,.. усмихнахме се сякаш ...

За даване не ми остана,
да вземам и не пожелах.
Денят ми е дъга засмяна,
нощта ми – шепа лунен прах.
И оголяла простотата, ...

До утрото
Едно несбъдване остана между нас
като желание да се копнеем,
едно мечтание броди ни нощес
с надеждата да преболеем! ...

Да ви кажа честно, с възрастта станах малко старомоден. Бях поканил на гости една дама, млада на години, и няколко часа преди срещата се опитвах да си припомня какво е да слушаш хеви метъл. Тъй като сега минах повече на джаз, бях забравил, че навремето слушах с часове такава музика. Апартаментът беш ...

Чужбина
Живееш в чужбина, тя ти и взема и дава,
но никога твоя страна и родина не става.
Работиш ,трудиш се да спечелиш ти пара',
но не в България, далече си от родината. ...

Напрежението в кабинета ставаше все по-осезаемо. Слушах глупостите, които говореше шефа ми и някаква сила се надигаше в мен. Исках да го накарам да млъкне. Смесица от недоволството и изумление се преплитаха и се превръщаха в гняв. Все повече не разбирах как се стигна до тук. Не можех повече да остан ...