Срещнах Странник в безкрайна пустиня.
В шепа носеше жива вода.
Той подаде ми с обич да пия.
Миг преди да почука смъртта.
Малки капки поеха устата, ...

Днес ми е едно такова, криво,
и светът потънал е във сиво.
Непосилно е за слънцето вежливо,
да събуди в мене щастие пенливо.
В този ден аз си позволявам, ...

Утрото криле разпери,
слънцето блести, катери
зимния си небосвод
и разтваря снежни двери
времето, студът се пери ...

Възкръсва Времето!
Възкръсва непременно
от пепелта на стар разпад -
събрало лудите ни гени
и Чудо - съхранено в тях. ...

Изгрев нов се ражда,
бяло сбъдване звъни,
в мед пелин преражда,
под камък сълза спи.
Усмихнато слънце, ...

Блага вест дошла е от небето,
че ще се роди детето,
и ще стане то месия,
ще расте с благословия.
Ще разнася вяра по земята, ...

Животът е чудо. Не гледай на него
за даденост някаква, а със мечта.
Дори и в съдбата да бъде нелеко
не падай ти духом, върви през света.
Превръщай надеждата все в красота, ...

Целува ме море с горчиви устни
и бързо дръпва се завчас.
А пясъкът с горещите си пръсти
държи ме здраво в свойта власт.
Дори и мидите се разсъбличат ...

Иванов ден
Днес е твоят празник, имен ден,
с името си Иван ти си благословен.
С него твоята мила майка те дарила,
на свети Йоан някога те е кръстила. ...

Душата ми плаче, за вас си скърби,
за вас, мили мои, аз роня сълзи!
Поглеждам безкрая - отново ридая!
Поглеждам морето - е пусто сърцето!
Ето, дните минават ден подир ден, ...

На Коледа се случват чудеса
и нека в дома ни усмивката да грее,
а чудо, чудо е света,
в който ние с вас живеем.
Поглеждаме с малко мъка пак назад, ...

Във някакъв панелен блок,
до облаците чак висок,
ей там, на първия му кат
живеел млад, напет юнак.
Той нощем приказки четял, ...

Спокойствието,
Всичко трябва да се приема със спокойствие.
Превърни се в наблюдател
Който няма нищо
Освен едното спокойствие. ...

Нашите не бяха чак толкова религиозни,но спазваха традициите....
Масата подредена,.. нечетен брой ястия,.. даже лук, чесън, сушени дренки, орехи,...нямаше коледна елха а само три борови клонки мъжду пълните чиниии...Татко включи мигащите светлинки,
запали декоративната ароматна свещ...
След обичайни ...

СОФИЙСКИ РОМАН
Глава тридесет и четвърта
В края на 1989 година живота в България се промени коренно. След като упоиха Тодор Живков, и го настаниха зад една маса абсолютно неадекватен, благодариха му за дългогодишното “мъдро” ръководство и го изпратиха да почива. Тези които му спретнаха този цирк, бя ...

Всеки кълн под снега, тихо спи и сънува южняка,
под земята скована отдавна от лед и от сняг.
Непоникнало семенце слънцето ласкаво чака,
да разцъфне дъга седемцветна в душата му пак.
И потръпват дървета в дантелени бели премени, ...

Няма, няма – и нещо ми хрумне. Или внезапно, или под въздействието на умни хора. Намерих си занимание – скитам из интернета и слушам или чета неща, които у нас няма да видя.
Е, ако са глупости, манипулации, измами – родните медии веднага ще ни ги сервират. Но умни мисли, подхранващи въпроси, след ко ...

Бавно-бавно снегът от небето се сипе.
Всяка нежна снежинка е секунда една.
Сякаш Времето пее мелодия с припев.
Тласка в тиха безмълвност кораб с бели платна...
Всяка бяла снежинка е поредното чудо ...

Сякаш беше вчера, там в парка,
случайно те срещнах – нали,
близостта от нашата среща,
още усещам, още в мене ехти.
Над нас кипарисът нещо прошепна ...

Сънувах те как тичаш по росата,
и боса газиш свежата трева!
Говориш нежно, тихо на цветята,
докосваш с пръсти първата зора!
Сънувах те как с вятъра препускаш ...

За да ми върне красотата
Където е живяла любовта,
бездомна и самотна, тъжна,
останала е само тишина,
на времето е неподвластна. ...

Добрите хора през
трудности
минават, за да видят
онази светлина.
Добрите хора винаги ...

Поставих тези думи на страниците
Но те никога не са имали смисъл
Никога не ми показа кой трябва да бъда
Вцепенен съм да усетя промените
Сякаш ме няма следа от мен ...

Може би...
Трябваше да се срещнем
и просто... да се разминем
Може би...
трябваше, ...

Навеждам се; гушвам те още веднъж.
Поглеждаш ме; виждаш пред себе си мъж.
Готов да те пази; да бърше твойте сълзи,
готов и да мрази; ако някой пак те рани.
Пр1: ...

Чувам. В храстите говорят.
Непознат език. Шептят.
Спирам. Чакам да повторят.
Не. Не са от този град.
Бежанци са. Страшна смешка. ...

Вятърът загръща голите си кълки,
щръкнали снежинки веждите му кълцат.
Дърпа от чибука, трескаво пресмята
колко още рокли ще смени Земята,
докато росата шушне и прокапе, ...

Ще съм твърде солена на вкус,
но пък ти не очакваше друго.
Не подавам молба за конкурс
и не крия лицето си смугло.
Покажи ми отново къде ...

Дяволски проклето надничаш през мен,
стискаш ми сърцето да страдам всеки ден.
Умираш да ме мъчиш -
така се чувстваш силен.
Какво ли ще получиш? ...

Часът настъпи тук. И заспах.
Не искам да събуждаш обич в мене.
Не искам да раниш сърцето с власт
и после да съм сам, сломен и беден.
Не бива да играя в твоя цирк, ...

И си толкова в мен...
Дните ни отдалечаваха. Минутите мълчаха. Миговете копнееха, затворени между пръстите ни. Бялата пустош ни делеше. И аз бях някъде там... а всъщност толкова никъде. Без теб...
И си толкова в мен...
Одеялото ме обгръща. Лунните лъчи се отразяват в малката стаичка. Изкуствените цв ...

> Цитаделно неизтриваеми
> са коловозите, които водят до трона ти,
> а аз потънал в ранноутринна невнятност
> обсесивно не позволявам на стъпките си
> никакво отклонение от теизма на твоя лик. ...

/ по истински случай/
Беше отдавна. Преди повече от десет години.
Една зимна нощ, докато си спях спокойно в легло си, ме събуди силен мъжки глас:
- Оум наси, ел ена, ног оум наси, ел ена на!
Думите звучаха силно, отчетливо и категорично в главата ми. Стреснах се, без да осъзнавам какво се случва. Гл ...

Добре известно е, че Западният свят е твърде богат на интелектуален дефицит. Същевременно на всички е известно и коварството на Изтока. Русия е особена държава - тя заема междинна географска позиция между тези два свята. Затова коварството на Изтока е в кръвта на руската външна политика. Гениалният ...

Оставете ни да умираме щастливо -
тези, които не сключихме застраховка "Живот",
тези, които избрахме да поемаме рискове,
тези, които само на Свободата се подчиняваме.
Оставете ни да умираме щастливо - ...

Тя работи, работи до късно,
няма време, не свежда глава,
не поглежда встрани, не прекъсва,
тя заключва и всички слова
и не гледа в небе от коприна, ...