Има бракове, които съществуват по навик.
Има бракове, които съществуват просто от сляп инат.
Има бракове, които съществуват заради децата.
Има такива, в които от самото начало не върви.
Има такива, в които на всеки вече му е писнало, и никак даже не иска да върви. ...

Ти си моята слънчева поезия,
отронила се с капка от дъжда.
Моята утринна надежда,
поела по пътя на любовта.
Ти си любимата ми песен - ...

Някъде, далеч от познатите места на хората, имало едно езеро. Но то не било обикновено. В него се събирали всички истории на смелите пътници, преминавали някога оттам, истините, отговорите на всякакви въпроси. Самото езеро било прозрачно и в него се отразявало абсолютно всичко, то имало силата да по ...

Брезичката посипваше снега със злато
Целуваше се слънцето с водата,
а тя пък от любов замаяна
обърка роклята си със дъгата.
На паякът разсеян с мрежата забравена ...

Обичам да милвам страните ти
и да потъвам в кадифените ти устни,
които са полуотворени и очакващи любов.
Да милвам косите ти ухаещи и меки
и въздуха от тях да вдишвам нежен. ...

Животът на Радиолин не вървеше в ред. Ама изобщо! Жив да го ожалиш, ако знаете значението на този израз. Радиолин, който сам себе си наричаше за краткост Ра, нямаше никакво спокойствие от баба си Гладиола и прабаба си Дафинка. Тези двете можеше да кандидатстват за челно място в съвременната Инкизици ...

Тревата грее със зелени струни
и лъч лъка е, а денят си свири,
и пролет слиза, за да ме целуне,
росата пръска утринни сапфири.
Играят цветни чувства ръченица ...

Девета глава
На Остромила имаше къща с огромен двор, три или четири декара. Нямаше две неща, които да си подхождат по-малко. Къщата – неголяма, но модерна, имаше формата на имперски кораб от Стар Уорс, само че в някакъв ръждив облик, който я открояваше от всички други. Дворът беше гол като бебешко д ...

…………
Виж последната ни вечер;
със прощалната вечеря и последна свещ е вече;
разтопена и догаря. Лицето ти потъва в мрак,
душата ми крещи от страх. ...

Ч удните мисли узряват в кръвта ти, когато
У трото с вяра излъска на слънцето диска.
Д аже след бурята, силна се буди земята,
О бич да сее у теб, щом това си поискал.
Т и си сънувал, жадувал си жарките чувства, ...

Поне да можеше, Боже, да съмне.
Да не се дави небето в потоп,
чанове нейде далеко да звъннат,
длани да свият ръкойките в сноп.
Толкова здрав, че да бъде начало, ...

Когато посивеят всички дни
и надделеят старчески болежки,
от тях крилата виснат все по-тежки
и полет плах завършва все с: Падни!
Дали в душата устрем ще остане, ...

Ромоли поточе и пръска роса,
по воалите тъмни на здрача,
а зайчето бяло подало глава,
до нозете на слънцето скача.
От камъка сив огрян от лъчите, ...

В искрящите слънчеви лъчи,
погалили земята да събудят,
видях в зората две очи
и си помислих, чудо.
Погледнах през прозореца в нощта, ...

Жаба кикерица,
блатната царица,
Бузите надува!
Гордо, гордо плува.
Стигна до брега. ...

И все пак тя се върти!
Галилео Галилей
Навява преспи бяла зима
и носи, носи чуден сняг!
Светът ми е сега камина, ...

За миг си представете, че отражението липсва?!
Как бихме се познали истината не видели
обърнати към другите за себе си незрящи?!
По пътя си ще минем своето неопознали?!
Дали понятията гордост, срамежливост и комплекси ...

Как се нарича народ - арогантен,
Народ що не знае, дума блага,
Хóра що усмивка не познават?
Тъжен, бих ви казал, тъжен е този народ.
Ей туй е то, горчивата истинина значи. ...

Поетите имат слаби сърца
всяка дума през тях преминава.
Поетът е с нежна, крехка душа
в сърце му се болката тихо стаява.
Но радост облей ли таз крехка душа ...

Жалба по Младост...2
Какво от туй, че Младостта
подобно лист отронен плава
по та́лвега в една река
означаваща: „Забрава“!?... ...

А хищникът е станал вече жертва
и тръгна да се скрие в друг човек.
И почна да сумти на моя черга,
че пътят е довел до дух в ковчег.
Простих му, че не иска брат по чашка, ...

Скъпи Господин Тролков,
Зимата прави плахи опити – ту влиза, ту излиза, а туй писмо отпреди миналата се плюнчи. А миналата си беше зима. Замръзнаха веригите на пощенската кола и писмото се вкочаняса. И както се случва в живота – забравиш ли да си свършиш работата, един ден тя те намира и те довършва ...

I know you are, you know it too,
you are a warm and magnanimous,
you feel like a nice summer day,
which I don't want to end,
Every time I hear you smile, you make me full of joy, ...

Всеки мечтае за щастие.
Гост да му бъде сполуката.
На вратата най - неочаквано
късметът, ей така, да почука.
С посестримата своя – Съдбата ...

Какво би бил Сливенският Балкан без малкото и китно селце Ичера? Едно от онези приказни места, скрито в полите на Стара планина, което ни кара да се чувстваме толкова незначителни на фона на неговите величие и недосегаемост. Село, приютило съдбите на толкова много поколения родени на неговата земя и ...

(Глава 46). Пособник гнева.
Осенью 1953 года Иван Артёмович Свинков был объявлен пособником религиозного гнева, изменником компартий и долга. Партийное решение гласило: «Будучи советским посланником на острове дипломатий, Свинков объявил себя праведником нового времени, принял образ библейского Ноя. ...

Разкъсвах се на хиляди посоки
и се лутах между днес и вчера,
потъвах ниско, качвах се високо,
докато най-накрая я намерих.
Най-вярната, единствената, моя, ...

Срещнах Странник в безкрайна пустиня.
В шепа носеше жива вода.
Той подаде ми с обич да пия.
Миг преди да почука смъртта.
Малки капки поеха устата, ...