Ще ме отнесат тия очи.
И ще залитам и в рая, и в ада.
Колко време ми трябва, за да отстоя на тия очи ?
Колко ще ми трябва, за да ги забравя?
А мога ли да ги забравя? ...

Всеки миг съм онзи глас в тебе,
с дух преобразен
без някакви си блудства
и измислена
реалност. ...

Едва различаваше очертанията на горящите мебели, гъстият облак от дим вече бе обхванал почти изцяло стаята и по-скоро чуваше, отколкото да вижда как огънят неумолимо поглъща всичко, което обичаше.
Пращенето и пукането на дървената ламперия, книгите, килима, пердетата, общата им снимка от онези така ...

Когато настроението ми заглъхне,
впило мълчаливо твоя аромат
и когато утрото ми неродено пак замръкне-
Нека да те има в този свят.
Когато натежала от обида, ...

Гласът на разума често е ултразвуков…
хххх
- Пешо, ти да не си се оджендървил? Защо ближеш краставицата като вдовица?
- Погледни й цената – не ще я ближеш, ами само с поглед ще я опитваш…
хххх ...

/Таня Г. Денева и Таня Мезева/
"Кажи ми, днес направи ли добро?
Едно дърво в земята засади ли?
Изграждал ли си някога гнездо?
Животно в безизходица спаси ли? ...

Още само 21 стъпала... 14... Лошо е да си минал петдесетте... Само 7. Ето я вратата на кабинета ми с голяма черна табела и златни букви.
Колко години му трябваха, за да има тази табела на вратата и свой кабинет. Вярно преградена част от коридор, в която се събираше едно бюро, закачалка и два стола. ...

-- Заповядайте в двореца, сър…
Младият човек погледна към дребосъка и кимна. Нямаше понятие къде е, но опасност не виждаше. Защо пък да не надникне в тази обител на безгрижието?
Да, онзи моряк му наприказва едни… И легендите бяха плашещи…
Обаче, реалността се оказваше благодатна. Остров, дворец, няк ...

Помисля ли за теб ми става нежно
и жлъчната обида я преглъщам.
Ръцете ми са мостове - копнежи,
простили грях за твоето завръщане.
Понеже не умея да си тръгвам, ...

Отговорност е, когато ти се грижиш за земята.
За родителите, за децата, даже за цветята.
Отговороността не пита, идва от сърце.
Ти си знаеш, нещо отвътре те влече.
Отговорност е, когато работата ти върви, ...

Тао и Ху очакваха визитата на Сео Юн с известно нетърпение - първо с него се работеше малко трудно, защото той вече се превръщаше в невероятен фактор. От една страна се ползваше с покровителството на Лейди Смърт, от друга беше обединил гангстерските семейства, а от трета - като цяло той щеше да поем ...

В съня ми
Във съня ми запява китара,
във съня ми звучи песента,
твоят образ в нощта се разтваря
и изчезва далечна звезда. ...

Продължим ли още с новата промяна,
ще спра да се приготвям за море.
Ще го забравя…….. Неговата мама!
В леген ще плакна лятото нозе.
Продължим ли още с новата промяна, ...

***
В кабинета на лекаря:
- Докторе, имам призраци...
- Моля?!...Виждате призраци?! Вие не сте за мен, за психиатър сте.
- Не, бе, докторе. Имам призраци на коронавирус. ...

Молех времето да излекува,
болката, че не си до мен,
още чувствам бащината ти закрила,
като летен бриз във зимен ден!
Спомените бавно избледняват, ...

Първа част
Отдавна не е тайна,че ако човек си пожелае нещо много силно,то се сбъдва.Случва се.Самият Живот ни го доказва.Това,което ще споделя е резултат на 25 години четене, проучване и изследване на духовна литература.В тоя период ми се случваха и необясними „чудеса,”но сега няма да говоря за тях. ...

пасивен доход —
трупане на средства от
на ближен джоба

люляк пак цъфти
и с лъх пои и наднебесни
висоти

...Надеждата се заражда в мрака...
Дървото се извисяваше на високо, короната му беше се разперила на широко. По клоните тук-там имаше повяхващи листа държащи се едва, едва. Останалите бяха зелени, жълти, червени. Гледката беше необяснима, сякаш всички сезони едновременно го бяха споходили.
Селесте п ...

На следващата сутрин закусвах мълчаливо със Светлин на масата в неговата кухня. Усещах, че нещо се е случило, но чаках събеседника си да заговори. По някое време той вдигна поглед и промълви:
- Тази нощ сънувах как бях хлапе и с татко плувахме в морето. Той се гмурна, взе един рапан от дъното и ми г ...

Вече миришеше на дъжд. Сиви облаци се появиха изневиделица и с нетърпеливо любопитство на деца, пускащи хартиени лодки в реката, се настаниха в небето над малкия тъжен град.
Откъм планинските склонове отсреща проехтя гръмотевица. Палавият пролетен вятър разлюля разлистените клони на дърветата, строе ...

Ти учеше всички да бъдем човеколюбиви,
за грешните хора живот-изкупление даде.
Нагледах се вече мъжете как братя убиват.
Земята се гърчи, задавена в сълзи, и страда.
Сънувам лицата на майките в черни забрадки, ...

Разбрида се на нишчици тъгата,
очите си небето изваля.
И пее вятър песен непозната,
напук на мен и сякаш за беля,
напява пакостливо: Ля-ля-ля, ...

Дъждът вали, и всичко става сиво.
Стоим един до друг, аз и бялата котка
Вперили поглед в дъжда.
Не искам нищо друго освен онова вечно спокойствие.
На котка, която гледа навън. ...

Присъствието ти гъделичка сетивата ми.
Сресва мислите ми до една -прилежно.
Бърчи настроението ми смутено и ме търси всяка вечер -безуспешно.
Подарил писмата ми на друга,
да ме срещнеш във съня се каниш. ...

Отминава спокойно с провлачени крачки,
бастунче държи във ръка
косите му още по момчешки развети
навяват малко тъга
Треперят ръцете, а устните шепнат ...

Аз в звездите се заглеждам,
за очите твои ми напомнят те
и в душа появява се надежда,
че ще дойдеш пак, мое цвете!
Мечтите стигат до небето чак, ...

XIII
Емил дълго време гледа Лора и мълча, най-сетне глухото им купе се оживи с неговия плътен хубав глас:
– Не е ли странно как, когато искаме наистина много да кажем нещо наистина важно за нас, да го обясним, да разкажем на някой друг, така че то да достигне до него точно така, както ни се иска... ...

Пролетно и чисто
грее си небето.
Слънцето разлиства
лъч по лъч и свети.
Всичко ми ухае, ...

Преди петнадесетина години, едно лято се грижих за баща ми - отскоро инвалид. Той живееше при брат ми в София, след като майка почина преди няколко години. Почти не бях имала възможност до този момент да общувам с него по-продължително, след като се омъжих. И съм благодарна на съдбата за онова лято, ...

***
Закъснял зрител влиза в залата на операта и сядайки, си отупва ядосано крачола на панталона. Съседът му по място, явно също закъснял, го пита:
- Гуно или Глинка?
- Абе не знам говно ли беше, глина ли беше, ама здравата се изплесках!...
* Шарл Гуно - френски композитор ...

Претворихме живота си в нещо тотално различно,
изменихме от корена истини без да щадим
до етапа, когато изгубваме всяка логичност,
до момента, от който потичат отровни води.
И е сиво до болка, където сме сели надежда. ...

Беше студена декемврийска вечер. Снегът все още не беше погалил земята тази зима, но скоро щеше да дойде. Миришеше на сняг и на студ. Тя стоеше подпряна на стената и гледаше през прозореца. Вятърът подемаше листата и ги увличаше в прекрасен странен танц.
Хората плътно загърнати в дебелите си дрехи, ...

Той не бе глупав, благодарение на което осъзнаваше и разбираше чудесно до дълбините на изтерзаното си от множество връхлетели го проблеми същество, че политиката на държавата, в която живее, никога няма да се промени. От време на време го обливаше като топъл душ някой рехав слънчев лъч надежда, че к ...

За някои съм черната овца,
за други пък, съм лястовица бяла.
Жив пъзел, разноцветни стъкълца,
изправени пред криво огледало.
За някои съм ангелско крило, ...