Като малък много се чудеше на забързаните хора наоколо. Родители, приятели, комшии, съграждани… Всички все за някъде бързаха. И в живота, и в личния си свят…
А нему се нравеше спокойствието. „Бързай бавно!“ – повтаряше той – „Това е девизът на бабата на заека“…
И не бързаше. В училище ставаше бавно ...

Кръвта на един Древен. Смъртта на един приятел. Оказа се, че Гу беше успял да избягва програмираните промени до своята достолепна седемдесет и девет годишна възраст, но на практика едва ли изглеждаше на повече от петдесет и пет. Поне такова впечатление създаваше лицето му от снимката, която Гао беше ...

Сълзица
Мъничка сълзица отрони се от синьото оченце
Като капка, стичаща се по златно листенце
Сълзице, горе към безкрая необятен ти лети
безусловна любов му занеси; ...

Тече бурно - реката на живота
стремително търси -
утешителен бряг...
търси корените на
звездната ни същност ...

Твоят Биг брадър съм аз, но така се получи,
че ме изпратиха с теб в тази кожа на куче.
Вечно съм в слух и те виждам, дори и да спинкам,
в твойто легло по средата, под твойта завивка.
В банята искаш интимност? С това, мила, свърши! ...

- Смъртта на егрегорен дух не е повод за гордост на мегакорпорацията - каза Гу, - но тя ще го преживее. Тя е много по-силна от това. А и функционира по различен начин.
- Манипулацията на егрегорен дух въобще не е проста работа - съгласи се Гао Минг, който започваше ясно да разбира колко е дълбоко вс ...

От три пъти, ми рече, ще ти мине!
И докторът предписа ми в комплекс:
за стрес, за вирус и за без ангина
да се лекувам с безсимптомен секс.
В аптеката обаче свършил сексът. ...

Препуска конникът към бъднините
от изгревите слънчеви до лунни -
да го огреят истински лъчите
на феиният взор с омаи чудни.
В очакване на арфи светлострунни ...

Препускащи с вятъра на времето,
догонващи последния му час,
пропускаме играта на свредлото
докосващо се в кокал, забит в нас!
Навива се кълбото на живота, ...

...и пак на теб го посвещавам,
защото още те обожавам...
Наричам те
- да светиш жарко
в светлината на любовта ми ...

- Минчо, внимавай! Има пешеходна пътека! Къде блееш, бе? – пищеше Яна, а кръвното и сугурно удряше сто и двадесет на двеста.
- Какво само бръмчиш, ма?!? – обърна поглед към нея мъжът и.
- Гледай си пътя, бе, говедо! Ще ни пребиеш! – ужасена нададе вой тя.
- Нали съм в еднопосочна улица, ма? Какво са ...

В тая малка, тясна ключалка, в която си вперил целия си живот...
Стоиш и чакаш.
Него.
Нея...
Слушаш. ...

Гръмко говорене
Висок глас
Искри в очите
Воля и екстаз
Така си представях всички революционери ...

Намерили решението
Във Виетнам, кучетата нямали никакъв проблем с фойерверките
в Новогодишната нощ - били включени в менюто!?
Министерска заповед
Във връзка с хуманното отношение и за да се избегне стреса на ...

Някъде там е заложена смелостта ми, с която слагам ръката си над огъня. Смелостта, с която разказвам собствения си живот, допускам в него. Не се страхувам да показвам какво не е завършено по дома ми и какво се нуждае от замяна. Някъде там... в най-смелите ми мечти соча изгрева на отреденото ми, а то ...

Загледана в тъмната нощ
в небесния свод със звездите обсипан
учудвам се,каква ли мощ
стои зад тоз всемир непипан.
Дали там някъде в безкрая ...

Преди да започнете прочита, препоръчвам да си пуснете тази песен за фон:
https://www.youtube.com/watch?v=fYvw_fg5a68
going further, murder is just a word
a dirt on somebody's boots
a body on a journey to reach its roots ...

Когато любовта си отиде
и стъпките безвъзвратно умрат,
а вятърът разнесе пепелта
от вече угасналото огнище,
какво ти остава освен празнота? ...

Баба Я. влезе в стаята, в която мързеливо лежеше на леглото внукът ѝ. Усети, че е захладняло и запали печката. Тя бе възрастна жена, чиито крака често я държаха будна по нощите от болка, а по лицето ѝ личаха ясно тежко отминалите години.
Тъкмо усети, че в стаята е достигната желаната от нея температ ...

В един мразовит януарски ден от света на живите си замина моят баща.
И докато навън дърво и камък се пукаха от студ, в сърцето ми сякаш бе слязъл огънят на ада... За да ми напомня години наред тази мрачна дата...
За да се връщам към онзи миг, когато завинаги угаснаха топлите и изпълнени с обич очи н ...

Нека няма сто ужасни зими...
"Най-бялата е тази тишина",
но тя отдавна хич не ми отива.
Замръзнала е цялата земя
и диша сякаш сто проклети зими. ...

Луната ти не свети. И се скри.
Из страшните ти нощи от тревога.
В очите ти угаснаха искри
и вече не откриваш хоризонти.
Сърцето ти е пълно със тъга, ...

Водата върху камъка се стича,
обгръща го в различни цветове,
ту синьо, тюркюазено зелено,
ту тъмно... близо до лила.
Събрах я нежно в чаша от кристали, ...

Един самотен, уморен човек
пред своя спален кът се сгромолясва.
Не стигат сили да се съблече.
(Ще го разголят, щом свещта угасне.)
Препускат в луд световъртеж, ...

Протягате си шепите, дискосите,
душата ми безсребърник е, пътник,
да купя – нямам, давам без да просите,
да опростите мислите безпътни.
Така ще си отида – немиросана, ...

Да плачем ни е дадено от Бог
и да се смеем пак ни е от него.
Той понякога е много строг,
но любов ни праща и утеха,
Алелуя! ...

Бледней Луната от небето,
съсипана от нощен плач.
Аз и Луната, за тебе плачем.
Тръгна натам към звездния разкош.
И небето скърби и плаче за теб. ...

Мъглата сиви кубчета подрежда,
снегът пътува другаде, не спира
на гара Зима, слънчевата прежда
от миналото лято си намирам.
Плета лъчите, весело подреждам ...

Този дъжд как така заваля?
На небето отприщи сълзите,
облак тъмен във мен се ската,
а дъждът ми преля от очите.
И е мокро и мрачно, гърми ...

Черен облак се носи в небето,
нещо шепне ми. После гърми.
И на топка се свива сърцето.
Притъмнява. В очите вали.
И поливам земята със мъка. ...

През онова горещо и незабравимо лято на 1968-ма както всяка година бяхме на селскостопанска бригада. С моите съученици от десети клас беряхме малини, на къра край софийското шосе. И изведнъж един от учителите ми съобщи поверително, че съм избрана за делегат на предстощия IX Световен младежки фестива ...

Прегръщай. Прегръщай. Прегръщай ме винаги,
Когато от бездната вейне студът,
От бездната взират се роли и символи,
Но ти ме гушни, на безкрая напук.
Прегръщай. Прегръщай. Прегръщай ме винаги. ...

Аз съм Яна.
Скоро преминах за трети клас с пълно отличие. Татко ми казва Синеочка, заради сините ми очи, мама – Пакостниче, а дядо – Луда Яна. Избухваме в смях с дядо винаги, когато ми казва така, защото през града ни минава реката Луда Яна и аз се чудя как го измисли. Луда Яна...лудетината...
Правя ...

Анапестно, амфибрахиен, дактило-хореичен стих с плоскостъпен ямб на места, при силаботоничен ритъм и спазени многоточкови мори, водещи до двустъпна монохроматична дисфункция на мозъка.
Аз станал съм велик поет.
Прописах стихове в дактил.
Броя си пръстите до пет.
Задачата е лесна, за дебил. ...