Сгъстяват се боите на нощта
и тежко диша старата надежда.
Зад нея път, пред нея самота -
това в което времето отвежда.
Сърцето е могила на страха, ...

Не се знаеше, кой вятър я довя на тази гола планетата. Всъщност беше астероид. Някакъв по-голям камък, изложен на всички бури и злини от Космоса.
Поникна, като малко стръкче. Искаше да опознае светът.
Тогава за първи път го усети. Беше я докоснал, много нежно, внимавайки да не я прекърши.
Странно съ ...

Бетовен е достатъчно добър,
Севиля се оказа без бръснари,
а Фигаро - реди ги ден по ден -
последният затваря, както свари.
Шопен замлъкна, скри се - яко дим. ...

Angel or devil?
Rather in between
A man of passion
Following his dream
A soul on fire ...

...
В живота има няколко неща, които ме правят щастлив, изпълват дните ми със смисъл и ме карат да се чувствам жив.
Сега ще си помислите, че става дума за любов, деца или благинки, но за мен това са по-скоро досадни битовизми и клишета. Дадености. Има къде-къде по-възвишени неща в тоя кратък живот. ...

А дните и месеците сякаш летяха...
Един ден кака-снаха ме счупи на две
- Мари-Елен бременна ли е,... знаеш ли нещо...Гледам я последно, наедряла ми се струваше,... малко подпухнала... Как да не знаеш бе,.. аз ли да знам, да не би аз да спя при нея,.. не знаел - скара ми
се най-накрая - И ми седиш ощ ...

Не че си нямах друга работа, ама в това парче текст как да не се препъна:
99% от хората живеят на нашата планета затова, защото те са коренните жители на Земята. Оставащите 1% — не са местни, а извънземни. И са тук не просто така.
Хе-хе, още една конспиративна теория, развеселих се аз, значи този пъ ...

на Валентина Йотова
Денят съблича черната си риза,
и преди да си тръгнал от мен,
с пламък в ръкавите си скрит
ще запали ново въгленче от обич. ...

Въздишки
Сега, застанал тук
си спомням, о, как си спомням!
С умиление,
как караше ме да се чувствам ...

Огнището ни трепетно разравям,
с огън огъня разпалвам в нас,
с Любов сърцето си дарявам
и шептя ти мило с нежен глас:
Хайде заедно с теб в омая ...

Надеждата ми бавно не искам да умира,
да гледам как идва сетният ѝ час,
да чакам тя да си отиде,
да я погуби онзи вечен страх.
Не искам мечтите ми да гаснат ...

Догарят сетни слънчеви лъчи.
Нощ майска и люлякът цъфти.
Изпълнен с ухание богато,
замая ми главата аромата.
Прозорецът отворен – там звезди, ...

Пороищата гибелни все някак си
ще прекосим, намерили брод
през водите.
Ала висящ перманентно си остава
въпросът: ...

Свещта е само, за да ме сгрее,
знам, че и без нея ще ме видиш.
Знаеш как душата ми милее
за времето, преди да си отидеш.
Когато ме посрещаше със питки ...

ДЪГА, КОЯТО РАЖДА ЛАВАНДУЛА
Ноември ме преджоби мълчешком.
Последните стотинки и билети
набързо сви и скри се на бегом
зад ъгъла и празните касетки. ...

Изхлипа през сълзи,
въздишка отрони
и сграбчи я черната скръб.
Тъгата отвърза
на болката стона, ...

Светът е ничий – проумяваме го късно.
Ласо на Его ненаситно е всяко робство.
Който завладява, покорява, господства,
себе си прославя, но милиони погубва.
Макар да живеем с ламтежи различни, ...

На Е.
Очите го боляха. Дори и очилата не помагаха срещу светлината от искрящия, замръзнал сняг по билото. Планината бе, като диамант огрян от слънцето.
Последната експедиция... последната му надежда. Десетки планински водачи и шерпи я търсеха, но никой не успя.
Спря, заби пикелът и в главата му изпл ...

Любовта не оправдава средствата,
не оправдава и компромисите,
нито скритите тъги и болки,
нито простените измами.
Любовта е чиста! ...

Разресва вятърът мъглата с нежен гребен,
един врабец невидим, глас и силует,
от някаква магия есенна обзет,
се чувства тъй значим, макар и дребен.
И няма ни едничък лъч, така потребен. ...

Ах, колко е кратък животът ни
родени тук... да бъдеме живи!
Препускат годините с нас
изгубени, понякога и щастливи.
Сребреят косите, очите сълзят, ...

Само двамата с нея сме. Вървим по широкия булевард - аз и тази прекрасна и сънена сутрин, която днес, струва ми се, малко позакъсня, докато търпеливо я чаках отвън. Не й се сърдя. Нормално е може би. В края на август сутрините стават мързеливи и вече не са така ранобудни. Излежават се до по-късно, о ...

„Лека нощ“
„Лека нощ“ ми казваш, мамо,
приседнала във края на кревата
и галиш детското ми рамо,
тъй както никой на земята. ...

Събудих се, а улиците пусти.
Дъждът измил асфалта до перфектност.
Улиците чисти като устни.
Тъмно е, защото е по-честно.
Светлото се бави да започне. ...

Обичам те, когато
Обичам те, когато
отново спуска се нощта
и звездно е небето –
докосва моята душа. ...

Имах живот...
И поисках любов...
Нарисувах си как да изглежда...
Нарисувах си мъж...
но, не беше любов... ...

Имах нужда от топлината
на слънцето,
да разплиска по - вените
слънчева жар,
да прогони завинаги ...

“ЩАСТЛИВ СВЯТ”
Сутрин отварям очи.
Обличам стилен отличаващ тоалет.
Изпивам кафето си, дори да горчи,
за да нарисуват някой ден и моя портрет. ...

АЛМА - Ще бъдеш добре
---------------------------------------------------------------------
Authors: Alma Dowdall (ALMA) & Cristian Tarcea (Monoir)
--------------------------------------------------------------------------
Автори: Алма Доудъл (АЛМА) & Кристиан Тарчеа (Моноар) ...

СОФИЙСКИ РОМАН
Глава двадесет и седма
Необикновен януарски ден. Температурата на въздуха беше над 20. Слънцето не пестеше лъчите си. Хората се разхождаха по летни дрехи, а някои даже бяха тръгнали към плажовете. Беше петък и часовете на Лина бяха приключили по-рано от обикновено. Решила да не се при ...

Обувките хрускат. Мъгла ме люлее,
в снежинки изтича небето сега.
Но няма те, няма. И тихичко пея.
Поне да изплаша за малко снега.
А той да се сепне, да спре да изтръгва, ...

Сто и двайсет дни дилема...
След раздялата съм в ада.
Болката ми е поема...
Сто и двайсет дни дилема.
Любовта мрак не отнема ...