Есенната репетиция
в черно-бял репертоар,
птичи ноти върху жиците,
още лятото е цар.
Готви се, отива някъде ...

Те са там, тихо присъстват
в нежния бриз на морския повей.
Невидими до нас съществуват
с грижа, поверена от горе.
Шумолят с листата, шепнат в снега, ...

Граница като че ли е последната дума, която ни идва наум, когато разсъждаваме за това какво представлява свободата. Нали свободата затова е свобода, защото не трябва да има нещо, което да я ограничава? Така е, но само на пръв поглед; така е, но е много важен контекста, в който боравим с понятието. Т ...

ИЗДРАСКАНА КЛЕЧКА КИБРИТ
Потегля ли към оня свят,
навярно всичко ще забравя –
по пътя римите тежат –
и по-добре да ги оставя. ...

/История от далечната Римска империя/
Излезе рано от Паладиума, където беше наел стаичка. Рано-рано, но клиентите са готови, време е за жътва, защо да губи време? Днес очакваше поне двадесетина клиенти – обол по обол, сестерция по сестерция и в кесийката щеше да задрънчи ползата от знанията и умения ...

Подмладяване на нацията
чрез евтаназия на старците.

Твоето гуш е толкова сладко,
че се разтапям във него изцяло.
И цяла нощ да ме гушкаш е кратко,
Обичам прегръдката на твоето тяло...
И аз да те гушкам Обичам, Обичам - ...

С фенерче в ръката
лети из гората
малката светулка.
Утре ще е булка!
Затуй сега ходи ...

Погледни ме в очите, приятелю.
Нима си струва да живееш в страх?
Спомни си за вълните, приятелю,
свободен си - точно като тях.
Не се предавай след всеки провал, ...

Как се молех и чаках,
исках място във твойто сърце,
но от теб не очаквах
да получа частица небе,
да усетя сърцето ...

Свиркай си! Болни и криви са зъбите на битието.
Страшно излиза на снимките, още по-страшно - на живо.
Лайква основно красивите. Другите чуват "заето".
Гълта ни жадно стотинките, после облича ни в сиво.
Днес си разхожда мисирките, вързани здраво с каишка. ...

Властва той от кулата на своите суети,
а тя не може нивга да го доближи,
защото в гърдите му бие камък, а не сърце
и няма как чувствата да разбере.
По заник тя го чака да се появи, но не успява да го зърне и уви - ...

До кафето и часовника
на масата
блестят карфиците -
на купчинка.
Внимателно те наблюдавах ...

Един мой Живот, една моя борба,
седя сега и пиша с тъга мойте слова.
Лицето ми каменно е, но спускат се сълзи,
две сълзи, от едната и от другата ми страна.
Тези две сълзи изгарят моето лице, ...

Жената, която съм аз,
си тръгва достатъчно рано -
преди да разкрият тайните ѝ,
преди да стане излишна,
преди да се превърне в позната земя. ...

С токчета чаткам по улиците пусти,
вали, чадърът ми прави компания.
Локви неонови светят в краката ми
по паветата, подредени в хармония.
Обичам да скитам в мокрите вечери, ...

Опряхме пак до тиквени медали,
изпънали сме жили – от пети,
за да докажем, че сме много дали
около нас Земята се върти.
А Бог ни гледа тъжен и объркан, ...

Днеска обаче май нещо,
из въздуха леко витае,
и сякаш на мило и сладко,
на любов и пролет ухае.
И както пчелите опрашват, ...

Грехота е светът да пропадне и в тъга да се срине пред нас.
Ако ние за радост сме жадни, да надигнем човешкия глас?
Изоставяме бавничко всичко, разрушено от пуста вина...
Сякаш всичко е трилър на Хичкок и ридаеща мощно жена.
Аз се мъча доброто да пазя и за него се боря с любов. ...

Вървя и гледам как вървя
и виждам, че пристъпвам.
Дочувам звук от тишина.
По тишина ли стъпвам?
Пощипвам се. Не, не греша. ...

В душата ми огън бушува
и се боря с ветровете
да опазя любовта ти скъпа,
да не изгние от дъждовете.
Цветовете ѝ ще поливам ...

Глава 53. Отголоски подобия.
Неведомо, какие соображения следует носить, падают взрывы, и непонятно велики ли дни, в которых пребываем.
Кто-то скажет: - Очень велики!
Похоже, период пёстрой мозаики закончился. Эти лепщики так подробно рассказывают о делах всего мира, что и не узнаешь, почему им пона ...

В момента,
в който надникна ви в очите,
виждам без да искам
портала - на вас душите...
Вратичките на емоциите ...

Глухарчетата в дядовата нива
среднощ изстрелват празнични салюти.
Дали от утре с август си отива
и лятото с вълшебните минути?
Градът ще се изпълни с гневни хора, ...

Аз съм стихотворението, което никога няма да споделиш,
снимката която няма да сложиш на стената си,
песента на която станцията ще смениш,
спомена който още гори душата ти...
Аз съм сънят, който на никой не разказваш, ...

Този тип ми се наби в очи още на десетата минута. Когато някой, събувайки си обувките, се навежда, за да ги изравни под прав ъгъл с борда, не му е чиста работата. Малко след това го наблюдавах как за трети път връзва и развързва някакъв възел, защото нещо не му харесваше явно, та окончателно ми стан ...

Не можем от съдбата да избягаме
Което трябва да се случи, ще се случи
Вятърът ще ни отвее някъде
където трябва в този миг да бъдем
И слънце ще огрее ярко хората, ...

Кога ще се оправим ли?
Когато хората започнат да осъзнават разликата между родина, страна и държава.
И когато властимащите се научат да правят разлика между обществените средства и личния джоб…
хххх
- Бре, пък много си умен, бе… И брада пуснал… ...

Отивам на преглед. Имам си ред – звънвам, вземам час, пристигам пред кабинета малко преди приема.
Затова са тия предварително взети часове – да се спестят тълпи и чакания.
Което нашенецът не признава. Според него, опашката е необходимост и благо. Къде другаде ще обсъди болежките, илачите, ще разкаже ...

Само в тъмно минало се чака светло бъдеще.

За първи път се усмихвах на гроба ѝ. Запалих свещ и отново бях в щастливите спомени. Подухна ветрец и пламъкът угасна. Започнах да ровя в джобовете си за запалката.
- Виждаш ли, колко малко трябва, за да угасне пламъкът?
Стреснах се. Зад гърба ми отново беше той. Слабичкият, почти прозрачен Никой. Т ...

Хладна утрин цвят разтвори,
светят морските простори.
На крило от бяла птица
слиза слънчева зорница.
Плажът ранни стъпки пие, ...

Любовта…
“Любовта е за смелите”- някои казват,
а себе си питам “защо и дали е така”?
Мисля чувствата могат да се доказват
не единствено само със нежни слова! ...