Ще ме забравиш ли преди да се намерим?
В началото сме били близко.
Сега е трудно да вървим един към друг.
И времето със разстоянията ни разделя.
...Разговори...разговори... ...

на любовта са
некъсливи нишките
и зарева са
и украса нейна са
и Божи чудеса са

Любовта си купи колело
и ненадейно завъртя спици.
Не застрашавайки никого,
приложи чувства с динамото
на незащитения си център.

КРАТКИТЕ ЛИТЕРАТУРНИ ФОРМИ КАТО ВРЪХ НА СИНТЕЗ В ЛИТЕРАТУРАТА
Кратките литературни форми като върхово постижение на синтетичния изказ в литературата – специфики, характеристики и резултати
Всеки литературен жанр има своите правила, които служат като ръководство. Кратките литературни форми са мъдросл ...

От десетина години всяка свободна минута ми е заета в обмисляне на важен въпрос, стоящ пред всеки уважаващ себе си и мама млад мъж „Да се оженя ли и като коя мома ще ми пасне най-добре!” А аз съм много добър в сметките, защото не само, че съм математик, ами съм и доктор на споменатата наука. Няма не ...

Мисли, изказани от дъщеря ми и стихотворения, съчинени от нея, когато е била малка.
На 6 години:
Отдай се на игри,
грижите забрави
и самотата изостави! ...

Вълчицата нададе силен вой,
запрати го нагоре към луната,
но пусто беше в мрачния усой,
самотна ѝ отвърна тишината.
Изправена над стръмните скалѝ, ...

За всичките тези години научих,
че няма го "белия кон"...
че има едничък
спасител всесилен
и той се нарича ...

Каза ми, че ме обича,
но не показваше това.
Каза ми, че съм единствена,
а все при други ходеше.
Каза ми, че съжалява ...

Пак тук сме. Ето, пуканките, колата,
не се стеснявайте, студена е и вкусна.
Рефлектор, сцена... А коя е голата?
Ах, истина била! И кой профан я пусна?
Самотна дума хлипа, зад кулисите, ...

СОФИЙСКИ РОМАН
Глава двадесет и шеста
Вечерите в Рабат бяха необикновено приятни. След 9 часа, под влияние на приливите и отливите на океана, вятърът утихваше и човек дишаше леко. Свежият океанският въздух се напояваше с аромата на жасмин. Този мирис имаше необикновената сила да се просмуква навсякъ ...

Всички обичаме плътта! Не само я обичаме, но има моменти в живота, когато я "боготворим".
Обичаме да я гледаме, да я докосваме, да я целуваме, да и се радваме, да я пазим, да... Дори да я ядем (не нашата разбира се)
Знам, че ще изскочат едни хора, които ще ми кажат "Тя плътта е нищо, някаква си нетр ...

Прошепна ми го тихо "Лека нощ",
но аз едва ли ще заспя с мечтите.
Усещам любовта и чудната ѝ мощ.
Дъга ще търся сред звездите.
Не искам да ни раздели нощта. ...

Амазонизмът – мутирал феминизъм – есе
Днес ставаме свидетели на засилени инвазивни действия от страна на голяма част от женското съсловие. Все повече жени навлизат в професии, които доскоро бяха традиционно запазени за мъжете – пилоти, военнослужещи, полицаи, бизнесмени, строители – предимно силови ...

О, македонци бедни,
каква съдба - и таз добра!
Това бяха мигове последни
и в мрака пътят ви спря!
Плачат хора безутешно - ...

Една магична бяла роза през зимата му разцъфтя
и до сърцето си я сложи, за нея дни и нощи пя.
И пак е утро, в тишината на пресния и дъхав сняг,
воали нежни на мъглата целуват ален розов цвят.
В студа магична бяла роза, бе дръзнала да разцъфти. ...

Едно момче на улицата свири,
цигулката приплаква тя далеч.
Монета пуска всеки, който мине.
Едно момиче – мъничък букет.
А на букета имаше бележка - ...

Хан Тервел
Хане, Тервеле, ти на Аспарух сина,
на хан Кубрат внука, един войн славен.
Ти никога преди Византия не преви глава,
те пред теб покланяха се и търсеха помощта. ...

На своя език розата наричам „роза“
и р-то пробива небцето със шип,
а з-то разтваря се между зъбите.
Листенцата крехки наричам цветчета
и нежно по езика ми се стопяват е-тата. ...

Ранна сутрин. Великият Зигфрид Философ, разбирай ази, ама не разбирай, драгий читателю, никаква от мене превзетост или самовлюбеност, щото най-обичам философската си глава не щото е философска, а щото е подарък… та, ранна сутрин, както бях започнал да казвам. Ранна сутрин, свети слънцето, новият ден ...

Мечтата на нашите,отивам при тях в Атина,... ами Вилето...
Така свикнахме двамата, как да й кажа,.. хайде свършихме, взимай си закачалките и до тук бяхме.
Ще й кажа довечера, не си играехме на думи '' Обичам те,.. не мога без теб '', напаснахме си
всички добри и лоши пъзели.
- Виле, ти не ме обичаш ...

Сега е тихо, дъжд ръми
и само мракът шепне
за мъка, за беди.
Една сълза по миглите ни лепне
и огън страшен ни гори. ...

Мога, мога да съм камък,
но мога и сърце да бъда,
и от свещица пламък,
на тиха скръб пробуда.
Ако съм камък нека бъда ...

Събуди се секунди преди сигнала. С всичко се свиква, както казал набитият на кол. Отначало е трудно.
Само дето това начало беше отдавна минало. И вече свикна с всичко – най-вече с промените. Така е – човек привиква. Дори към хубавото.
А какво по-хубаво има от дома? Не скитосваш, не рискуваш, сред по ...

Те ще ни гледат отгоре
В памет на загиналите в катастрофата граждани на Република Северна Македония и на българите, загубили живота си при пожара в старческия дом във варненското село Рояк
Малки звездички в небето,
светъл е техният път,
в болка се свива сърцето, ...

Въпроси в тишината
Помниш ли онази нощ? Шепотът на горските листа. Тъмнината. Онзи храм и покритата в облаци луна.
Влезе тихо. Под краката ти пращяха мънички парченца от стари стенописи. Сринатият купол. Кръстът, някога искрящ в позлата.
Сребърният лъч, проникнал сред руините. Тишината…
Чу ги! Гласо ...

Живях сред хора тъмни, като пропаст
бях връзван и измъчван с векове,
плачех с прикритата тежка го̀рест-
пред разяждащите есенни ветрове.
Излизах сред полята на страдание, ...

Вече повече от три часа пътуваме с Валка, а сме още на половината път. Умората и отегчението се разхождат доволни по коридора на влака и от време на време хвърлят по един тържествуващ поглед към нас и останалите нещастници в задушните купета.
Отворили сме всички прозорци, но единственото което се ус ...

В далечината свети морски фар
и осветява пътя на моряците,
но не и твоят път към мен
той отдавна е потънал в тишината.
Лунна пътека дели вълните ...

Една жена
седеше на пътя
с цигара в ръка
и къса пола...
Във късната, хладна вечер ...

думите (имат
дарбата да) насърчават
действителността
да става каквато е
в тяхното въображение

Някъде Там в Нещото,
в не чуждо на нас измерение,
се играе уж виртуална игра.
За да участваш става с решение,
а залогът е просто...залагаш Душа. ...

С поглед през прозорец вперен в небесата.
Тъмна, мрачна, непрогледна е мъглата.
В изгнание живота - страшний сън,
веч и аз не зная кой съм.
Душите във морето сякаш претопени. ...

Ноември ми шепти със нежни думи,
че всъщност не е толкова суров.
Макар неспиращ клоните да брули,
дърветата немеят, само зов
се чува нейде, там в далечината, ...

Люлякова нощ. Червена луна. Спуснати щори. Оранжеви светлини.
Сънувам ли? Твоите ръце ме обгръщат с топлина? Твоята мъжка сила пробужда моята женска нежност. Ти си толкова в мен… Усещам дъха ти. Твоите пръсти галят талията ми. И с теб пътуваме. През всичките нюанси на теменужките. Ухания на подправк ...

Помня Ямбол до болка добре.
Помня ужаса тежък на хълма.
Бях тогава игриво момче
под небе, от горчилка погълнато.
Помня – лято и детски мечти. ...

Есента си тръгва недолюбена.
Слънцето е уморено, сляпо.
Вятърът разнася бясно клюката,
че е имал нещо общо с лятото.
Време е да си запаля огън. ...