Всичко се случи толкова бързо, че той въобще не успя да реагира.
Отклони очи за миг да смени станцията и видя мъжа, едва когато погледна отново напред. Беше толкова близо, че дори и в мига, в който отчаяно натисна спирачките, знаеше че е твърде закъснял.
Първо чу звука от удара, а след това пред очи ...

Любовта има своите демони,
но и своите ангели – също,
не остане ли нищо за вземане
и за даване, тя те прегръща.
Ала не да лекува, отварите ...

„Ние си мислим, че Бог ни гледа отгоре, но той всъщност ни гледа отвътре“ Жилбер Сасборн
И молим се, и молим се, и молим.
На разпнатия Бог се молим в църква
и мислим си, че гледа ни отгоре,
но всъщност той е нас, и е объркан. ...

Тлее мъст ненаситна в душите!
Сърца, по - каменни и от бетон!
Войнстващи месии се почитат!
Светът въздига нови Вавилон,
където смъртта, наместо кула, ...

Само любовта,
може лютиво да заболи така,
както никоя друга
болка човешка на тази земя...
Само любовта, ...

Седим си с моя приятел Любчо, пийваме си биричка и си говорим за ония времена, когато всичко беше евтино и здраво.
- Любе, виждаш ли тия обувки от крокодилска кожа?
- Виждам ги и ко.
- Направо ми са повръща от тях. На 35 години са, нося ги през цялата година без да ги свалям и не са мръднали. Жената ...

Вървяхме с теб до рамо, рамо
ти спираше на всеки кръстопът
и казваше : "— Помни, че само
най-смелите от нас летят".
И не защото са крилати, ...

Ако бяхме се срещнали две години по-рано в живота,
щях да ударя шамар в лицето на нашата среща,
щях да запаля всички останали мостове,
да тегля черта, да напиша: "Не минавай отсреща".
Ако бяхме се срещнали рано, по-рано от вчера, ...

И ето – така, драги студенти, последната сесия на ООН приема логичното решение: да пренебрегне всякакви субективни човешки мисли, мнения и решения. Да излезе от хаоса на личното, да потърси общото, обективното, полезното от всякаква гледна точка…
Така се е стигнало до знаменитото последно постановле ...

Пръстите ни се преплитат,
търсещи опора.
В мрака падаме, летим.
Стон разкъсва тишината.
Кръвта се стича по бузите ми ...

Денят е сив, но е красив,
със теб се срещнахме случайно.
Бъди щастлив, бъди щастлив! –
звучи във мен необичайно.
И в този ден един рефрен ...

заради ,,новия световен ред"
светът е сринат
и невинни
г...нат

С течение на дните,
нощите стават дълги
Но все още съм тук, опитвайки се да намеря начин, за да изчезне тази празнота
Но пак няма да изчезне
Защото навсякъде, където отида, винаги си в ума ми ...

Гледаш в мен,
кълнеш с очи.
Всеки ден
това личи.
Мръсни думи, ...

Натаниел беше един много изтерзан и изстрадал ангел. Физиката му беше впечатляваща, главно с лавините от ситни тийнейджърски пъпки, хилавите ръце и леко гърбавия, но някак симпатичен нос, който стоеше като наклонената кула в Пиза върху това така неравно лице.
Всички го съветваха да не иска повишение ...

Глава 7
Така сладко бях отплувал в мисли за миналото, че не осъзнавах напълно какво правя. Имаше една част от мен, която много искаше да види онези успокояващи искри, онзи нежен огън, който действаше като мехлем за душата ми. Исках да се потопя в оранжевите краски на красивия пожар, да целувам жълти ...

Война! Отвратителна дума!
Един воюва срещу друг,
един решава да владее друг
и с гордостта си изявява
кога го подчинява! ...

Сред толкова много хора те видях да пристигаш
Нещо в съдбата ме накара да кажа "Здравей"
Казах ти името и като с целувка ми отговаряш
Ти се интересуваш от това,
че се отнасям правилно с теб ...

Профилактично скролвам в телефона.
Аз съм по име, тя е – Любовта ми.
Ех, повишена, пустата кокона.
В партер си, Бруте, ама чак до там ли?
Растеше си доскоро под пагони, ...

Светът не би познал прогреса, ако човекът не се стремеше към знание. Още от Древността училището съществува като институция и събира на едно място много детски души пълни с мечти, нуждаещи се някой да им покаже как да сбъднат всичко, за което мечтаят и искат да постигнат. Училището е арена на много ...

Във едва поникнала тревата
цъфнала иглика розовей
и намига – пролетта с цветята,
пъстра рокля скоро ще развей.
С птици кацнали на раменете ...

С гърди – бяла урда* –
обвити в литак,
тъкан от левурда**
и цъфнал клонак,
планината ме вика ...

Ти си мойта вакуумна бомба.
Заливаш ме със топлина
и после ми изсмукваш кислорода.
Sweet vacuum bomb of mine -
you fill me up with water ...

Усмихната, добра, чудесна -
ти пречисти моята душа,
моята стая за мен е тясна -
ела при мен да се утеша.
Живея в моя приказен свят, ...

Беше ранна пролет, слънцето весело прокрадваше топлите си лъчи през малкото прозорче на тъмната и студена стая, в която живеехме. Не бях сама, с мен имаше доста бебета, майки, татковци и по-големи батковци и каки. Сукалчетата като мен не знаехме какво е да си навън. Само ни разказваха, че там било п ...

Какво ми даде щедрата ти длан?
Доколко взех, успях ли да прогледна!
От утрото до залез, разпилян
животът напечата своята лента.
В рехавата възраст не прозрях, ...

Времето дойде за пролетта
да пристъпи тук тя бавно.
Да напича пъпки и цветя,
за любов да е зелено, равно.
Но не чувствам топлина, ...

Няма я. Ти счупи онези прегради,
които тя в миналото построи
и затвори бъдните дни горящи,
зад завеси от разплискани бои.
На сълзи изплакани, тъй напразно ...

Докато чакаше другите момичета да излязат, Ясмина разглеждаше любимата си книжка. Още не можеше да чете (тази есен щеше да е в първи клас), но от картинките всичко разбираше.
Хайде навън, малката – подкани я Мая, най-голямото момиче от стаята.
Ей сега, како, само да...
До пет минути да си долу.
Добр ...

Хората не обичат,
не обичат различни като мен,
не харесват зимата тежка,
не преживят своя ден.
Хората не обичат, ...

Тихо отлитат словата сега,
пролет, а в мен есенеят
нишки разбридана стара тъга,
носи по път суховеят.
Време не му е, проклет суховей, ...

Не вярвах, че сама ще трябва, сине,
на рожбата си гроба да копая.
Над мен небето чаках да се срине,
защо смъртта повика теб - не зная...
И татко ти, и брат ти с дни се бият, ...

Не те обичам
Никак даже
Не те обичам.
И не ми липсва смеха ти.
Никак. ...