Едно носленце,
две очички,
три зъбки
бели като гъбки,
четири момчета ...

"Заключен е духът, заключени са сетивата.
Заключен е умът, заключена е душата.
Заключен е човекът, притиснат до стената.
Някога той взе връх, спирайки всяка мисъл, всяка мечта.
Накара я да забрави за всичко - да се откаже дори от речта. ...

Да очаквам бе мисия моя,
твоята - да се будиш царица.
Обичта ми разрина пороят,
активиран с коварна главица.
Отстоявах със зъби и нокти ...

1. Гладна мечка хоро не играе!/ Преяла - още по-малко!/
2. Да би мирно седяло, не би чудо видяло!/ Но не би и нищо изживяло.../
3. Пази Боже сляпо да прогледа!/ Но след като прогледне, и през дъска вижда!.../
4. На някои им хлопа по една дъска в главите./ На други - цяла ограда!/
5. На сила хубост н ...

От течението ли, от друго ли, по-разболях се нещо. Обаче се правя на улав и не взех мерки. Дойде личният доктор в сервиза, че аз съм му личен доктор на колата и от дума на дума взе, че ме прегледа. Написа рецепта, но не ми я даде, а каза:
- Ти си несериозен! Поемам ангажимента да взема лекарствата и ...

Тодака щеше действително да размисли сериозно над това предложение поради простата причина, че някакъв ненормален съдия в не чак толкова далечното минало дори се беше осмелил да издаде смъртна присъда на лидера на Кудо-кай. Що за болен нещастник би се осмелил на такава мерзост? Тодака не беше вчераш ...

Беше мрачен ноемврийски ден. Толкова мрачен сякаш идваше края на света. А то си беше истина, но не за всички. Погледнах сивото небе, сивите сгради, сивите хора край мен и продължих да ходя по тротоара. Спазвай правилото от детските си години. Стъпвах през плочка, като се стараех кракът ми да не изли ...

Не ще изтлеят есенните шуми,
не ще угасне лъча, на моята дъга
щом бродя по-съдбовните бордюри,
в търсене на свещенна доброта.
Не ще угасне споменът в забрава, ...

По мене не 'оди юнако млад,
не дрънкай с шпори дето и да мина!
Ни маска имаш, ни сертификат,
и хич и не помисляш за ваксина.
Сред село на хорото пръв левент, ...

Татето беше военен, майката партийна секретарка. И я обучиха от малка – изпълнявай казаното от висшестоящите. Може с едно стъпало да са по-високо – значи знаят по-добре. Каквото и да е…
В училище беше отличничка. Беше добре обучена – всичко, което е в учебниците, трябва да се заучава. Наизуст. До из ...

Алфа, Омега, Делта, Гама
тест трябва да си правя.
Плюнка плюя сутрин във фунийка
пункция в носът правим в дружинка.
Със зелен сертификат ни задължават ...

Тази любов, дето кара да бушуват бури в съзнанията ни,
която ни кара да се преобразяваме във вълци и ни облича с овчи кожи.
Тази, която се чудим, защо ни се случи, а после, защо не ни се случи?
Тази, която къса синджира на бесовете в нас и им хвърля мечтите ни като стръв.
Тази, която търсим във всек ...

И един есенен ден....
- Петро, искам да ти съобщя нещо много важно. Искам развод, друг човек вече ме обича и аз обичам него, децата знаят, той идва постоянно в апартамента. Дотук бяхме с тебе, не издържам повече,обичам го, с него ще имам друг живот, децата също.
Решихме да отдадем стопанството под а ...

От днешната си участ не се плаша
и възрастта ми впила се в "телото"
Дали в студ или в дни горещи
с търпение обгрижвам го защото,
понатежа последните години ...

За разлика от сегашните дъждовни дни тогава есента беше приказна. В Спортната рота обаче имаше поредната чистка на такива спортисти като мен, яли напразно армейската чорба.. Цяла пролет нападахме вилните места покрай Симеоновското шосе, ягоди, череши и ябълки петровки. И това никак не беше успешно з ...

Виждам аз в съня си
теб, жена красива,
не мога аз да понеса
тая съдба лоша, крива -
все от мен да си далече, ...

„Аз, Ричард Томпсън, тържествено се заклевам, като член на гилдията на мимовете никога и при никакви обстоятелства да не огласявам дочутото или видяно от мен по време на работен пост…”
Из клетвата…
Гилдията на мимовете спря да функционира. Прочетох го във всички ежедневници, тиражираха го всички ТВ ...

След дълго време, когато
от мен ще бъдеш далеч,
на някое наше място познато
ще чуя забравена реч.
Ще видя, че пред мене стоиш ...

Посреща рицарят нощта
в гора дълбока и студена.
Тревожи идното гръдта,
тъжù душата наранена
и няма сили да се бори. ...

Да се моля ми е неприсъща сила,
простота намирам, като двете ръце се съберат,
греховете ми намирам горе по баира,
към тях се спирам и тихичко продирам.
Всяко време идва и отива си в покой, ...

Паля свещ за душите,
да е светло, щом слязат сред нас.
Макар, че не виждат очите,
пламъкът сгрява ги тях.
В него спомен свиден гори ...

Така загина Веруй Бога и останахме само Димо и аз. Пък този нещо ми крещеше, но не го чувах, поради целия шум на поражението. Ала накрая нямаше как – чух и разбрах, защото се приближи съвсем и нехаеше за коловете и ножовете на турците:
- Остани жив! Живей! Няма да ми умираш сега! Разкажи за нас какв ...

Не винаги се питам имам ли куража
да стигна там, до дъното на бездните,
и ако стигна как ли ще разкажа
дали на дъното в дълбокото съм влезнал,
защото примката на всичко неизвестно ...

Просто ден. Беше някаква сряда.
Дълъг ден, отегчителен ден.
Сякаш в гърлото нещо присяда,
брули листите вятър студен.
Беше сряда. Отиде си ти. ...

***
Когато бях ученичка в Гимназията във входа, в който живеех, имах за съседи семейство оперен певец и балерина. В съседния вход също живееше един оперен певец. Учителката по музика често ни водеше на представления в Операта. Веднъж в една от оперите излиза да пее съседът ми. Аз казвам на съученичк ...

Вчера ме попита кака:
„Пръстите ти на ръката
колко общо са, кажи!
Можеш ли ги преброи?“
В пети клас е, а не знае? ...

Пазя постулатите на баба, тръгнала към райските нивя.
Баба ме научи, че не трябва аз да се страхувам да греша.
Помня, че обичаше да готви леща на горещия котлон.
Пуснали са в мислите ми котви спомени за сладкия бонбон.
Баба ни обичаше безкрайно. Сядахме до пътната врата. ...

Очи, които ми говорят за сбогуване,
безмълвния им вик във мен бучи.
Предчувствие за страшно отпътуване,
без намерение безкрайно да мълчи.
Те, денонощно будят съвестта, ...

Он сделал одзиги* и завершил её путь,
Она проскользила по полу розовым шёлком
И прилегла на пальмовый остров циновки –
Ей необходимо так было передохнуть.
Чайного домика красное дерево гимны заката пело… ...

Дори и да подозираш, че тази сепия, дето пръска отрова,
е всъщност по бебешки мека, и беззащитна,
по-добре не опитвай... Затова й е дал Господ на воля
да се рее сама из океаните неизбродими.
От чувство за предпазливост поне трябва да предположиш, ...

Макар навсякъде да ви има, поставени с вашето право,
критикарите словото пренасочвате здраво!
Но, не съм в зависимост от вашата воля!
Пиша своите стихове без да споря и моля.
Темите ми са лични. И го казвам без поза! ...

Обичам красотата
Обичам красотата
на синьото море,
сияние в душата
и в моето сърце! ...

Една любов отдавна несравнима,
между земята и морето любов красива.
За него тя е единствената любима,
за нея то е любим, а тя една самодива
Разделя ги само пясък от злато фин, ...