- Ще носи име Март синът ми трети! -
Така решила майката Година.
Щастлива била баба му и с трепет
по всички хора с радостта си минала
да ги завърже с бяло и червено ...

Терорът в Австрия се пише,
на робство ново май мирише.
Терорът в Австрия започва
на стара благодатна почва.
Без ваксинация си чупка ...

И тази нощ тихо загърна се в було
Луната. Вълчица зави – до възбо̀г.
Ти спиш си, човечество, даже не чуло,
събираш ли сили за сетния скок?
Мечтата ти беше дъската отскочна, ...

Те са достойни българи, честни и смели,
народа свой към бъднини нови повели.
те са дълго чакания вълшебен Божи знак,
щастливото наше спасение от горчивия ад.
Те са бяло сбъдване в мрака черен огряло, ...

Шум. Присвяткване. Леко пращене на електронни сигнали. Говор, приличен на човешки.
Напоследък не се обаждаш.
Няма за какво.
Днес ти се обадих.
Защо? ...

На остров Кефалония времето тече толкова бавно, че стига за всичко. А в Аргостоли спокойствието е цар и господар.
Из рекламна брошура
Мъдростта на китайската стратегия учи: Изкусният пълководец постига победа без сражение. Великият воин не воюва.
Изкуството на войната – древен китайски трактат
Остро ...

Дом-монета
23:15 часа ...
Ези:
Луната погледна иззад пердето...
Тя пак седи мълчешком в хола. Телевизорът я гледа. Масата е празна. Полилеят виси над жената, която изглежда безлична, без грим, без прическа, без емоции, без нищо... ...

Той е шампион на всички времена,
по воля, по характер, по човечност.
Ово се вика слободна душа,
която ще живее цяла вечност.
Застана сам - гигант срещу джуджета, ...

Зад хребета на планината
гола от зимата, времето, брадвите
слънцето прави пътека,
за да стигат сърните до извора.
Само сърните, слънцето и ловците ...

Ще се завръщам винаги при теб,
мой дом и мое родно място!
Когато на тъга съм в плен,
щастливото си детство помня ясно!
Обгрижвана от майчините ласки, ...

Съзвучие
от струни на китара
и ритъм в душата ти...
♦
Студена зима, ...

В гората днес бодлички има.
Бодливи тръпки в душата слизат.
Бодли на шипка, бодли на круша.
Бодлив характер -
бодилче чуждо търси през лупа. ...

В живота си никой не обича по веднъж,
но понякога крием това даже от себе си.
Ала как да кажеш на любимия си мъж,
че обичала си повече другиго преди?
Криеш тази тайна зад ласките си нежни. ...

Трябваше ми малко-да повярвам
в думите ти, в шепнещия мрак,
в твоите ръце, че съм реална
и че мога да обичам пак.
Трябваше ми малко - да почувствам, ...

В мечтите е нашата сила -
че ще стане по-добър светът,
че личността ще се е освободила,
че на изхода наближава часът.
Ще се избавим ли ние от злото, ...

I get back home
And sip a drink
I am not a drunk
I'm just a sad
It still an odor of your perfume ...

Не бяхме приятели с Ицо. Не и в онзи класически, за мен, смисъл на тази свещена дума, носещ усещането за филма "Вчера" или за песен на група "Фактор". Един поизтъркан по ръбовете, но красив образ на приятелството, сякаш по шаблон изрязан от зелен линолеум в час по трудово обучение. Образ, с който по ...

Едвам затвори вратата на шкафа. Почти с ритник. Когато преди четири години преобзаведоха спалнята, го поръчаха със специални отделения – с висока ниша, която да помести рибарските такъми и фотогафската раница на съпруга ѝ; с укрепени рафтове за книгите и речниците ѝ, както и за някои нейни писания, ...

Аз и Ти, си имаме своята истина,
определяща ни с гледната точка...
Резултатът, е зона разнищена,
непредсказуемо наша и точна.
Събужда ни изборът... от летаргия. ...

Януари,март,април
във гората се събрали,
но къде ли се е скрил
малък Сечко февруари?
Малък е,но сто бели ...

Защо
Защо във красивата есен
забрави за всички мечти?
Навярно в сърцето ти зима
златистата есен смени. ...

Събуди се! Вече няма слънце,
виж колко е студено вън.
Виж и непокълналото зрънце
на засаденото във твоя сън.
Събуди се! Колко облаци, нали? ...

За толкова години мълчание… зная…
Аз зная, но тези, които обичам – не…
Те само чувстват, а мислите парят...
и не защото са тежки, не е за това, не…
Всеки слуша… Първо родителите си, ...

Ху и останалите наближаваха мината Аргайл в Австралия. Тази мина беше отдавна затворена преди с помощта на Гао Минг да се възобновят добивните дейности на розови диаманти и прочие. Това беше едно наистина незабравимо място, което щеше да бъде една от последните им спирки. Мината беше доста дълбока и ...

Мисли на дъщеря ми, когато е била на 10 години.
1. Някои хора работят по следния начин - много шум, малко работа.
2. За съжаление ученето и работата винаги са повече от ваканциите и отпуските.
3. Аз винаги съм казвала - тръгне ли човек на училище, свободата свършва! Започва безкрайния път - училище ...

С торнадо из сърцето си те спомних,
с разрухата от твоята следа.
Безпътна е душата ми бездомна,
бедата ми е истинска беда.
Създадох те да мога да пулсирам, ...

Sometimes I feel
I lived forever
Sometimes I feel
I lived the life of everyone
I've been Shakespeare ...

Раздвижи се ветрилото полека
в стакато трепна нежната ръка
и лъх целуна шията ѝ мека...
мадам Жулѝ бе истинска жена.
Една потомка на рода Медичи, ...

Омръзна ми да дишам с тази маска,
и вдругиден ще стана антиваксър.
Аз няма от короните да бягам.
И бустер дози вечно да си слагам,
Ще тръгна също мирно на протести. ...

Ти виждала ли си смъртта
в очите на безкрила птица.
Там чезне в мрака светлина.
Остава мъничка искрица.
Мечти летящи в небесата, ...

Тя слушаше капчиците,
които барабаняха по прозореца,
а дъждът забързваше и забързваше.
Беше март и времето показваше
разноликата си природа- ...

Тече във вените ми, вместо кръв,
една отприщена стихия.
Използвам бурите – чудесна стръв,
на дните ми да уловя магията.
Опазил Господ, някой да обърка ...

Бях в 4-ти клас, когато първата ми учителка – другарката Маджарова – откри в мен потенциал за ролята на Дядо Мраз в училищната пиеса (по онова време, началото на 80-те години на XX в., Дядо Коледа беше в немилост). Нямаше как – бях най-голям, повечето от другите деца ми бяха до кръста. По тази причи ...