Цял живот съм така – просто малкото зло,
на преструвки и подлост не нося.
Нося тежка вина за било – не било,
но съм истинска – гола и боса.
И не стигам до вас – много ниска, уви, ...

Студените клавиши отронват музиката.
Черните мисли са траура на идващите дни.
Сърцето е аскет -
между два удара живее празнотата
във пещерата - ...

В материала си: https://otkrovenia.com/bg/proza/za-intelektualen-sparing ви зададох една любопитна задача. По-долу ще узнаете нейното решение.
Признавам, че вината е моя. Към условието на задачата следваше да дам дефиниция - що е това вписан квадрат. Това означава, че всеки връх на квадрата лежи вър ...

Пръкнах се в едно запустяло помещение, имах , вероятно по наследство, шест (или осем, не съм учил още цифрите) крака и докато се чудех и се маех, хаотично шавайки около мястото на раждането си , се оказа, че зад мен вече имаше оплетена паяжина. Крива беше, ама истинска. Хм, наоколо беше пълно с таки ...

/на сина ми Иво/
Вселена си ... и не защото
се раждаш чакан и желан.
В годините доказваш, колко
е важно да гориш със плам. ...

Очите ми – самотен бряг,
съшито зрение от кръпки.
Светът изглежда мил и драг
преди двулично да те стъпче.
Вървя към нови висини ...

КРАЯТ НА СПЕКТАКЪЛА
Така и не научих правилата,
Но повод беше ли – да се присмееш?
Когато дириш пристан за тъгата,
ти вече си се отървал от нея. ...

Колкото и ще да бяга
пак ще хване прах
ронливата одежда
от някогашен бал.
Стига търсил си искра ...

Влизат в класната стая
мъдрост да "попият" те,
да кажат:"Аз зная!",
"Аз съм учено дете!"
Ред, правила да има, ...

Преди дни сутринта, както си седим и дочуваме двете деца да си шепнат тихичко в банята.
,,Да им кажем ли?"
,,А, не, не, мий се."
И докато, вървеше този съмнителен разговор на четири очи в банята, реших да хвърля едно око на миещите се. А щом отворих вратата на стаята, онова, на което попадна погледъ ...

сърцата бият
днес като училищен
звънец и искат
знания в училище
нетленни да попият

Звънецът чудак
на петнайсти септември
деца сбира пак!

Животът тече
кап-кап.
Изтичат
бързо годините
от банката на живота ...

От мечтите ти камъче цветно
се отрони и с вятър замина
като дронче, сканирало светло
и приветливо кътче чужбина.
Рехав пъзел е тази надежда, ...

'' Няма ненаказано добро...'' незнаен воин от битката при Термопили 480г.пр.н.е.
Падах си по услугите,..трудно е да си сам в чужбина,все пак имаш нужда понякога
някой да ти помогне или ти да помогнеш, било с дребна сума пари, макар да знаеш, че едва ли ще ти ги върнат,..или в стремежа си да си добър ...

И С Т И Н С К О И З К У С Т В О
Чисти пòмисли,
възвишеност
и красота,
и правдата, ...

Дърво ли съм,
дълбоко спуснало в земята корени?
А есен е и пъстра вече е премяната.
Дърво, с ръце протягащи се клони,
небето да достигна, необятното. ...

Понякога нещата просто случват се така,
захванеш ли се с нещо то се получава.
Протегната от небесата спуска се ръка,
нагоре дърпа те, в дела те поучава.
Тогава казва се, че имаш ти успех, ...

По детски за есента
Красивата есен пристигна,
донесе ми радост, цветя
и цветно в душата надникна,
донесе ми тя любовта. ...

Кърпи душата си разбита. Зли камъни, за кой ли път,
към теб от сенките политат. Като куршуми са – свистят.
И лунен лъч – мехлем на рана, но как от болката ранен,
с перцето, дето ти остана, да обрисуваш слънчев ден?
И думите, любов ти дали побягнаха – без дом и род ...

Макар да нямах никакъв късмет
с блондинките, с естествени кубици,
не се отказвах, движех се напред,
и чаках на гюмета тези птици.
И ето - че в един дъждовен ден ...

/четене с предимство от даскали и родители/
Госпожата на трети „Г“ ли е?... Да, да – май така се казваше. Не помня името, що други по-важни неща имам да помня…
Как коя? Аз съм. Майката на Петьо… Моя Петьо, бе госпожо… Или госпожица ли… Не помня! Моя Петьо, викам… А, по баща е Иванов Петров, но си е ...

Животът си в ръце вземи,
и нова страница обърни,
с прошка раните превържи,
безверието в себе си победи.
Нов изгрев от залеза сътвори, ...

На Х.,благодаря ти,че сподели тази история с мен…
Съдийката чукна три пъти с чукчето и закри заседанието. С един замах сложи край на брака ми. Погледнах към бившия ми съпруг, който сияеше до бременната си любовница.
Нещо ми се преобърна в стомаха ми, а в устата ми загорча. Изхвръкнах от залата и бър ...

необходимост
осъзната — се твърдѝ —
е свободата

Усещам как у мен расте трева
и аз кървя – от корена нагоре.
Изпратих много птици – но след тях
не ми останаха криле за полет.
Защото някой пръсна семена – ...

Разлисти ме!
Отразявам се във твоята усмивка!
Редят се есени,
когато бурята в теб не стихва...
А аз съм стръкче, ...

„Когато си на дъното на пъкъла…“
Д. Дамянов
Когато съм потънала във мъката
изписана на моето лице,
когато не ми стига даже въздухът ...

Иван Вазов
Един Голям Българин ни гледа от небето,
гледа тъжно своя, българския славен народ.
Сега той затъва като в блато в немотия,
и жал и скръб е в сърце му за своя род! ...

Пътят*
(Камино)
Да тръгнем по Свя́тия Път към Безкрая,
като поклонници (искаш ли с мен?...) –
мечти и заблуди край нас ще блуждаят ...

По пълнолуние пристига есента
и три орисници погача ще замесят.
Една ще пусне кървава сълза.
Наум след туй ще преброи до десет.
Десети шанс, в десетото небе ...

Стигнах ли дъното? Гледам нагоре...
Горе, във тъмното, свети просторът.
Горе, размазани, греят звездите.
И са наказани с рой сателити.
Някои, виждаш, блестят отразени. ...

Защото си различна.... те обичам,
такава слънчева и все добра,
търсеща в пътеките космични
истината... скрила се в съдба.
Не спирай да я следваш! Ти умееш, ...

304 –
Ромоли пясъчното море,
сякаш кристал ясен звъни.
Смелите навътре коварно зове
сирена пустинна, може би . . . ...