Иван с никого не се кара, с никого спор няма. Даже с Пешо Джибрата. Който цял живот се носи от два слона и един носорог – алкохолът, мързелът и скандалът. Но и той не спори с Иван. Даже понякога – ако не успее да кривне в сокака овреме, повдига шапката на цял сантиметър. Предпазлив е. Както и другит ...

Дали защото аз без тебе съм
изпразнено от смисъл съдържание,
на срички се разпада моят сън,
за да сглобявам стихове от раните.
Не се римува тази самота, ...

С вълшебна радост ти ни дари,
и нека Бог да те благослови,
със здраве, щастие и красота,
да блестиш с успехи, ум и доброта.
Любовта в сърцето ти да пее, ...

– Вчера в детската градина
ядохме кисèл с малина.
Но кисèлът беше лош,
твойте торти са разкош! -–
мойта внучка чурулика ...

Родна нашенска картина -
двама души в карантина
във една и съща стая.
Болния как ще позная?
Ще позная ама дръжки. ...

Не е това, което си мислиш,
искам да те "любя" с думи сладки,
да ти кажа колко са красиви твоите зелени очи,
бих ги познал сред хиляди други - те са прозорец към една красива душа,
ти си една зряла и привлекателна жена, която искам да обсипя с чудеса, ...

С мойта баба сме комбина,
тя е най-добра и знае,
щом е лято, значи има
в парка лунапарк и хайде...
Аз и Жоро, и Славина! ...

Месецът, обвит в мъгла,
със своите бледи очертания
блести над голата земя,
разкриващ своите послания.
В безизразния хлад загърнат, ...

Бог предначерта
и ние като Него
да громим см...ртта
Господ Бог — Любов
е — и Любов да сме и ...

ЧАША ЧАЙ ОТ ТИШИНА
За другия сега да помълчим –
той тръгна си внезапно вчера
и още струйчица цигарен дим
над пепелника му трепери. ...

Падна с трясък от високото, ей тъй от нищото. Строши се вехт, зелен, пластмасов фенер - тип прожектор от евтините.От удара се разлетяха фасонгата, батериите по 1.5 волта - от големите, стъклото, крушката. И дръжката се пропука надлъж - всичко се превърна в купчина боклук. Те чуха звука от счупеното, ...

Не обичаше да се мести от квартира на квартира. Беше го правила толкова много пъти, че вече не ги броеше. Стоя през нощта да опакова всяка вещ, приведена над поредния кашон. Плашеха я тези шумолящи опаковки, зад чиято бъбривост се сгушваха чувствата ѝ. Във всяка стая, превърнала се временно в неин д ...

Неразделни ли?
Как?
Нима не ми липсваш във всяка сълза?
Нима не крещя и към тази луна?
Нима не пилея желание за всяка звезда? ...

Да се събудя сутрин рано
с лице бодро и засмяно.
Със вятъра да тичам вънка,
макар студен да свири звънко.
След чаша със кафе горещо ...

Стоиш пред мен – случайна среща…
и неочаквана покана!
Ще трябва да измисля нещо
да тръгна…или да остана?…
Усмихваш се, но с поглед тъжен ...

Може би тайно във ранната есен
с теб ще се срещнем, нали?
Може би с нас ще е тихата песен –
песен на светли мечти.
Може би пак ще танцуват листата ...

Има дни, във които притихвам
в топла ласка на странна тъга,
не боли, не жадувам, не искам,
а потъвам докрай в самота.
Има дни, във които замирам ...

Пейките, край които минава животът,
не са непременно на главен път...
Те са в малките, в тихите улички,
дето котки на прозорците спят,
дето бавно се стичат минутите ...

В най-ярките нюанси на есента,
сред кристали от настъпващия студ,
с крилата на златните листа,
приземи се в уюта на моя топъл скут!

Не пита Любовта дали готов си
да полетиш със нея в небесата,
ще можеш ли товара ѝ да носиш,
ще издържи ли порива душата.
Тя просто като буря те връхлита ...

Оковите сами си ги ковем,
дори за тях измислици да бъдат.
В приятелства не вярваме съвсем –
да си поет, че то си е присъда.
Подрежат ни крилата и с замах, ...

Сватбената дандания беше в разгара си! Музиката доказваше възможностите на децибелите си, имаше изобилие по софрите колкото за още две сватби, вдигаха се тостове за какво ли не, правеха се снимки, а младоженците гледаха вече така уморено, че сякаш чакаха само да каже някой “бегом”… Това беше сватба ...

Да стигна ли до седмото небе?
Въпрос, съмнения за който нямам.
По-лесно е да се допра до теб,
за да ме хвърлиш в собствената яма.
И светят небесата от бои, ...

Днес си нарисувах калдаръм.
Всичко точно, казах си нарочно.
Липсва ми един голям салкъм.
Нямам цвят за истинската точност.
Ще сменя салкъма със върба ...

На улицата видях веднъж -
срещу мен вървеше една двойка.
Тъжно и мрачно ми стана изведнъж...
Аз бях просто една самотна девойка.
Те вървяха хванати за ръце. ...

Иззвъня мобилен, едното Али вдигна, мълча малко и затвори.
Натоварихме количките една връз друга, посочи напред и тръгнахме...
Прехвърлихме и тази стока от камион в камион,.. Алито плати по 80 евро ...
- Ако иска още работи тук ела вечер пак... - ми каза Голямото Али
Съгласих се,... ...

Дъщеря ми навярно след време ще каже:
„Тате, бил си поет, но какво от това?
За какво си се имал за толкова важен?
За какво си се борил, баща ми, в лъжа?“.
Цял живот съм се борил, момиче любимо... ...

(Нищо общо с ДКЕВР)
Днес те работят за страната.
Не са чуждоземен профил и мит.
И грижат се за нас когато
България от зимен студ е свит. ...

Има, има и обич такава –
побелялата, грубата, нежната.
Тя дори изневяра прощава,
плаче в стих, дави в смях неизбежното.
Две очи, две ръце, шепа лято, ...

Обикновено седеше на последната маса в кафенето, близо до барчето. Стратегически добро място – хем виждаше всички вътре, хем пръв забелязваше кой влиза или излиза, хем сам беше почти невидим.
Сядаше сутринта, излизаше по обяд – без да плати трите чая дотогава. Но сервитьорката и барманът не се трево ...