Умиление искам да познавам - грехота е, че дори го признавам
прошка безвъзмездно всекиго давам - а за свойте гол без дрехи оставам.
уморен от живота съм вече признавам - усещам от високо как тръгвам да падам.
Красиви слова и обещания тежки - няма как да оправят веч' моите болежки
А дали готов съм за ...

***
Остани ми обич, нека те понося -
по леко с теб, така ми се върви,
щастието преживявам в пътя,
а истинската обич, не тежи! ...

В лабиринта на моята душа
пеперудена те срещам,
красива, топла, нежна,
на тишина в мен обречена.
Потрепват твоите крилца, ...

благословена
слънцесинева̀та
сърцесъкровѐна

Някой ден ще се намерим.
Сред оставени бележки,
избелели снимки,
живи спомени,
сънувани мечтания, ...

И тази сутрин се събудих
с едничка простичка мечта,
и днес във нещо да се влюбя
преди да падне пак нощта.
Да видя топлите очи на мама, ...

Нестинарка
Жена красива с бяла роба, с икона в ръка,
застанала смирено,отправила очи към Бога.
Гореща молба за здраве и успешна година,
отправя и танцува своя танц от стари времена. ...

Дейвид Ливингстън (1813-1873)
Той е шотландски мисионер, лекар и борец срещу робството. Живее предимно в Африка; живее като пътуващ мисионер, който достига до непознати земи, среща невиждани дотогава от бял човек племена и споделя с останалия свят натрупаната от личен опит информация; живее с плам, ...

Беше толкова дълъг ден...
Много, много дълъг...или просто така и се стори...
Беше велик ден...
Не,...наистина беше Великден!...
Всички някъде празнуваха... ...

Бели криле
Не ми прилича стадния модел -
изразявам се в индивидуалност,
на точно място казвам свойто не
да звучи в цялата пространственост! ...

Момент ...! Поспри
и се вслушай в тишината.
Чуваш ли я как бучи
нейде в далнината ...?
Това е от вятъра игрив. ...

В биита особен се чувствам способен да не бъда преборен и това ме прави отворен към моменти без спомен.
Сряда, четвъртък, петък, събота неделя, правя се без спир и без да се променям.
Хем с приятели съм хем съм без тях, понякога чудя какво беше като чувствал съм глад,
но сега по-добре ми е като мръс ...

Виждал ли си как танцува пролетта?
Не лети ли тя? Песен ли не пее?
Тя е всеки шепот в нежните листа,
затрептели цели, полъхът ги вее.
Тя е сладък аромат на танго с лалета, ...

Живяла нявга някъде далече
Мома красива като самодива.
Ръката искали й сто ергени вече
Толкоз' дивно тя била красива.
От ни един тя нищо не приела. ...

Глава 7, част 2
Вас на какво ви учат?
Седмица по-късно Фийби и Ейдриън разхождаха кучето в парка, когато отново прозвуча познатата мелодия. Жената отговори намръщено.
- Успокой се и ми кажи какво се е случило! ... Чакай ме, скоро ще съм при теб! Всичко ще се оправи, обещавам! - и затвори. - Малък га ...

В душата-
прилив от лазурно синьо
пясъчните замъци руши.
Безвремието
хвърля мрежите си ...

На огъня захвърлих своят дух сломен,
в жаравата да тлее съска и цвърчи.
Да се превърне в помен чер изпепелен,
осакатен, изгнил с избодени очи.
Аз водех смело своя ескадрон ...

Ти си толкова близо до мене,
а всъщност си друга вселена.
Ориста ни, навярно сгрешена,
ме превръща от лъч в мишена.
И не ти приляга да се промениш, ...

На братовчед ми, герой в историята
Старият полковник беше напушен и тая заран. И защо тоя ден да е по-различен от другите?
Нощта става три пъти – ходи до тоалетната веднъж, два пъти надникна в хладилника. Не му се ядеше, но… Навик! Само хапването му напомняше, че е още жив. Пиенето отдавна не действ ...

НА ГОРДАНА
Автор: Ристо Ячев, Република Македония
Ти, моя, какво си служиш с мизерната песен?
В разцвета на лятото загуби девствеността си?
Във възбудените ми бръчки от косата ми ...

Като одъртее човек – и спомените стават основата на живота му. Спомня си минали случки, доукрасява или цензурира, пресъздава отдавна забравени образи… /Имам една книга „Ранни мемоари“ – и тук е, и като книга в „Моята библиотека“, но в нея тия случки ги няма/
Та – извинете, ама… - абе, и мен ме обкръ ...

Люляци, люляци, люляци!
Облаци цветни минават.
Тичам по горските улици,
пея ви химн за прослава.
Лилави, дъхави, любави! ...

Отворен е прозорецът... Отвън
Луната грее и блестят звездите.
И в тази топла, лятна нощ, без сън,
сама отдадена си на мечтите.
Догаря втора свещ... от нея трета ...

Черешата кърви и вино няма.
Изгнил е коренът и под земята.
На педя под пръстта се шири яма
на педя над пръстта не искай ято.
Не може на върха да зрее нищо ...

В горù, поля и по скали
аз търся все вълшебни руни.
Места на вярата билù,
зоват ме със ефирни струни.
Свещени извори потичат ...

С очите си не пиша стиховете.
С тях мога само чужди да чета,
а своите, с душата щом усетя,
разголени ги слагам на листа.
А те примамват погледите жадни ...

На топло спинка мойта Муза
под красивата ти блуза,
и да пиша трябва да реша проблема,
как от там да си я взема...
А решението, честно, ...

Да, от плът съм, и не съм повредена!
Върху мечтите ми ти нямаш право да вървиш!
Може да ме караш да се чувствам неуверена,
но истината няма как да промениш!
Измамната ти сила е от чужда болка, ...

Разговор между Критиците дяволоид и ангел:
– Тая Мирабела пак е забравила портокала!
– Тоя път – не. Разменила им е местата за целите на сюжета.
– На кое това?
– На „преди“ и „след“. Времето е четвъртото измерение, забрави ли? ...

Калкан от сграда
и "Калкан" в Морето.
И трети-от лодкаря
във ръцете ни.
Не сме от Време, ...

Събота е.
Прекрасен слънчев ден. Птиците от сутринта се надпяват. Розата пищно е разцъфтяла и майските бръмбари се любят в цветовете й. Черешата вече се червенее и въпреки, че достъпът до нея е труден, ниските клони са оголени.
Съседът от ляво е пуснал музиката "до дупка", но и това влиза в очарован ...

Понякога
Забравям понякога че не сте до мен
а аз ви нося в себе си дечица мили.
В светъл празник и ден обикновен,
в душата ми вие гнездо сте свили. ...

Приятели. Хубаво е човек да има приятели. "Колкото повече, толкова повече", както е казал Мечо Пух. Сред цялото множество винаги има един, с който е по, по. Човек, с когото като общуваш чувстваш как съзнанието ти е в други измерения, обяснявайки на него и на теб ти се изясняват по добре нещата, за к ...