Ветеринарят ми го донесе в чувал.
- Не знам, дали ще оцелее. Някакви деца го намерили под електрически стълб умиращ. Цялото му ляво крило беше смляно и се наложи да го ампутирам.
Отворих чувала и внимателно го извадих. Наистина едвам дишаше. Сложих го в хола върху едно одеяло. Три дни го наливах със ...

Понеже все съм трън... Къде?
Съвсем не знам. Нали съм дама.
За свада тон ли се даде,
капела слагам по-голяма.
Че дребничка съм си го знам, ...

ХАПЧЕ ЗА СВЕТЛИНА
Как жадна бях за синева
на есенна неделна утрин
с дъх на гора и на трева –
без телефони и компютри, ...

Не ти харесва, зная, тази роля -
на примирението пред съдбата.
Ала прогонваш силната си воля
и се страхуваш ти от свободата.
Не искам да съм прав и пак се моля - ...

Наскоро американците заснеха филм по приказката за Пепеляшка.
Бая по…
Момичето си има кръстница – както в приказката. Само дето… Модерна кръстница. Негър. Гей в рокля, изящни чупки на пръстчетата и тънко гласче…
А сега пуснаха комикс за Супермен. Който станал гей. И явно ще спасява напомпани младежи ...

Когато ти вратата си затвори
какво почувства? Болка или хлад?
Със безразличие ли ти го стори
или пожертва своя чуден свят?
Увяхна ли насила този цвят, ...

Бяла чапла лети и перце от крилото отронил
реши вятър златистите тънки върбо̀ви косѝ.
И осъмва човекът загледан в предзимните клони
и се ражда бял стих, и поет си, дори да не си.
И небето е лист и почти до последно изписан, ...

Не помня снощи, какво пих. Беше някаква странна ямайска напитка, която ми я подари един познат, върнал се от екскурзия. Налях си малко от нея, но ми се стори много приятна и си напълних чашата догоре.
После заспах. Без сънища, без кошмари.
Събуждам се и виждам, че са минали 12 часа. С почти затворен ...

Не залоствай вратата на своята приказка
аз дискретно през нея ще мина.
Знам, фалшиви отдавна са всичките принцове
и не искам да бъда царкиня.
Знам, че главната роля, по наследство се пада ...

В мъгливия декемврийски ден една лада се плъзгаше почти безшумно по змиевидното шосе. Точно по това време един служител на Института по химическа и каучукова промишленост се движеше пеша по банкетата на същото шосе, нищо неподозиращ и в добро настроение, към близката автобусна спирка. Ладата го връх ...

ТЪГА
Автор: Един Морич Кинкел, Босна и Херцеговина
(За Ингрид)
Тъга в съня ми ме люлее тази нощ
и пази в паметта си част от мъгливия прах; ...

Хируюки живееше в огромен небостъргач. Там обичаше да беседва със своите подчинени. Когато те се проваляха - той им предлагаше или това или куршум в челото, тъй като според кодекса на организацията хората без лица просто не струваха твърде много. А да изгубиш лицето си в страна като Япония, това озн ...

Не мога да опиша Любовта,
аз просто я живея с всеки дъх.
Вълшебница и вещица е тя,
бездна за едни, за други – връх.
Опитвал ли си да рисуваш слънце ...

Вървях самотен в есенните листи,
разравях ги полека насред пътя.
Оранжево-червени и златисти
с отблясъци от слънчева разлъка.
Дърветата събличаха се бавно ...

Октомври е, но слънцето мяучи,
златисто коте лапите протяга,
подскача над мъглите и се учи
удобно как на облаци се ляга.
Главата ми погалва с ласка нежна, ...

мини проза
Пламъчето вече изтляваше в очите на чорбаджи Драган, когато една ръка сякаш го дръпна от небитието и пак го върна в познатия му свят - в домашния уют на голямата чорбаджийска къща... През замъгления поглед на вече уморените си и пресъхнали очи старецът видя един твърде блед и размазан сил ...

Иванчо: Тате, кое е по-опасно? Жена да се разболее от Ковид 19 или да се задави от 19 сантиметров?
Бащата: Ако беше казал 25 сантиметров, щях да ти отговоря веднага!

Тъй малко тишина! Покой душата иска,
от грижи уморена и вечна суета.
На прага есента е, облаците тичат.
Скоро ще увехнат последните цветя.
С пламтяща красота, със сетното послание, ...

Пак ли душата ми в стих за море ще зимува?
Думите вятър разбърка ги с мидички бели.
Точно научих се щастие как се римува
и пред вратата ми есен изпъстрени черги разстели.
Златни, червени, но сухи. Отчайващо сухи. ...

Какъв език ли не научи?
И не, че ще те разберат.
Говориш с котка, птица, куче,
искри в очите им блестят.
Денят ти с мокър нос започва ...

Не намираш своето място,
та нима животът раздава места?
Без да знаеш ти връзва хомота
и ореш в непозната бразда.
През чакълести, глинени ниви ...

Открадна стих и после го издаде.
Дори го рецитира пред тълпата.
Взема със него няколко награди
Издигна се - макар във махалата...
На изборите се кандидатира ...

И пак ще изгрява Слънцето над морето,
отново ще се къпят лъчите му в синева.
А то ще чертае слънчева пътека от небето,
ще ги стопля с лъчите си него и хората.
Пак ще изгрява то отново самотно сутринта, ...

Има срещи, които се забравят.
Те се случват между хора,
които случайно по пътя се разминават.
Само за секунди, дори,
необикновена близост преживяват, ...

Плагиатствам 😊
25:63 часът. Спокойна вечер. Говоря си по телефона с чаша уиски в ръка. Не мисля за нищо. Щастлив съм.
Всъщност, този GSM не съм го зареждал от месеци, но е хубаво да си говориш с някой. Особено, когато не става дума за утре.
Утре е нещото, което ме кара да мисля, а мисленето руши щас ...

Управителят, собственик, продавач и всичко останало на мини супер-маркет „Двама са малко, трима са много” Мишо Мишков подтръчкваше към работното си място и жизнеутвърждаващо си свирукаше. Лятото настъпваше с пълна сила, в главата му се плискаха вълните на родното Черно море, защото тази година щеше ...

Понякога човекът греши в усилията си да направи нещо по-добро и преживява провал, но по някога човекът е устремен от грешките си, предвид провала да направи нещо по-добро и това води до успех. Най-интересното от цялата тази работа е, че твърде често, на първа линия, успехът води до провал, който от ...

Не обичам често,
даже никак и
панякога пиша,
но не обичам поети,
а здрави момчета. ...

Заставам пред долапа с чудесата -
две-три лютивки във буркан,
на баба ми, смокинови, сладката...
Отдолу - ръчно шитият юрган...
И кестени, строени във редица, ...

Приготвях някакъв обяд и ми се наложи да взема от хладилника няколко яйца и в този момент, сякаш светкавица разцепи съзнанието ми и изплува с бързината на светлината , спомен, свързан с едно яйце.
Бях на около 4 или 5 годинки, възраст от, която имам още спомени, бистри и прекрасни. Помня онези време ...

Моите мъртви
на дълга редица от пламъци
вкупом полягат
към сухата спечена твърд.
Жълти, по края със черно - ...

Не те разбрах и съжалявам,
сега съм сам, сам, сам...
и да те мисля не преставам,
от грешките си ме е срам!
Слепец съм бил, това е ясно, ...

Ти можеш ли, мила, пожар да гасиш,
запален наяве и стихнал насън.
Ще можеш ли, мила, над него да бдиш,
да чакаш, да страдаш, да плачеш навън.
Ти знаеш ли, мила, пожар да гасиш, ...

Баба костенурка
един ден си рече :
при моята булка
ще отида вече,
то не е дале4е - ...