Магистралките и учителите са най-добрите пазарници. И едните, и другите имат стока, продават я и пак имат стока…
хххх
Студенти в Оксфорд – не е казано каква боя са – поискали да се махнат портретите на всички бели там. Щото били „колонизатори и потисници“…
Добре – ще ги махнат…
И чии портрети ще ост ...

ПОИСКАЙ…
Поискай от Бог
с искрен копнеж –
да не щеш
нищо ...

Вендета на Времето
(експромт)
Две Предишни момчета
пак не влезли във клас,
обявихме Вендета ...

Песен от Безкрая
Безкрай!...И вятър, който вие
със цвят неверотно син...
Морето, корабът и ние –
от дързост луди до един!... ...

Честит Еньовден на всички!
Легенда разказва с много тъга
за стар обичай по тракийска земя,
с който до днес в най-летния ден
с „Еньова буля” се прави кадем. ...

Горещо е и нека е горещо,
затуй е лятото най - вещо,
но искам само, само още нещо.
Кюфтенце скарата да сеща
( и не, че недолюбвам постна леща ), ...

Когато умря един блян,
нищо наоколо не се случи.
Дишах бавно, едвам-едвам
на пресекулки като пребито куче.
Не е виновен друг за това, ...

Обичам те живот!
За мен си лед, за теб съм сол!
И може би съм идиот,
че те дърпам като вол!
Днес разказваш ми играта ...

Седи си бръмбар във тревата,
блуждае във гората,
очите вперил е
в хижата - затихнала високо
горе в планината. ...

Аврелий Августин (354 – 430 г.)
Въпреки, че след Павел (и другите новозаветни автори, разбира се), за нито един човек не може да се каже, че има най-значим богословски принос в изграждането на църквата, със сигурност може да се твърди, че Аврелий Августин от Хипон заема едно от централните места в о ...

Луната щом изгрее, в косите посребрени,
сълзите на поета – опали ще блестят.
Замаяно прибоят ще легне, примирено,
измолил тиха ласка – целувка за из път.
Изпълнила небето му с влюбено дихание, ...

От мен до теб земята е широка
и пътищата все са непознати.
Душите ни, разделни са, до болка,
а болката попива по крилата.
Надигам се към теб, за да те стигна– ...

Някога, много отдавна, се регистрирах тук с идеята да намеря други шматки като мен, с които да се забавлявам. Търсех си читатели (и още си търся) исках да си сверя часовника. Сайтът беше първи резултат, голям, с много категории, стана ми интересно да опитам.
Също толкова отдавна, същата тази "общнос ...

Кенджи Жирак- Андалузката
Kendji Girac-Andalouse
MUZIKA>>>

Небо блёклое, старая твердь,
Как завет, оказались ветхими,
В горсти времени смерть или сметь,
И сказал Гагарин: «Поехали…»
Моисеев посох - итог ...

Аз съм нощта ти. Слизам с луната,
наметната леко с лъчите и́.
Тихо на пръсти, вървя към земята,
да докосна любовни мечтите ти.
Сред росна трева, с въздишка една, ...

Поредният ни поетичен дует с Таня Денева
Т.Д. Вали. В сърцето капките отекват,
във унисон със моите сълзи...
Едно "Защо?" във мислите просветва.
Защо ли, Боже, ти го позволи??? ...

Отсреща пак се трупаха врагове. Началниците им ги подреждаха в дълга редица, щитовете отпред се сплитаха в непристъпна стена, отзад стрелците подготвяха лъковете, на фланговете кавалеристите закрепваха пиките, готови да се втурнат в пореден опит да заобиколят противника…
Усмихна се. Отблъснаха вече ...

Късно е.
Облакът плува удавен.
Тъмно е.
Нито една звезда не гори.
Тихо е. ...

Мечтаех отново при теб да се върна,
забравих за думите дето болят.
Помислих, че мога море да обърна,
а рибите неми над мен да валят.
Помислих, че мога от счупена чаша ...

Сънни поляни, мъгла безпределна.
Погледа мами реалност нефелна.
Казва, че цвят е, светлик над тревата,
а е безлична и делнична дата.
Няма и помен от въздух, простори... ...

Капеха нощем сълзите, дъждовните,
клоните скърцаха глухо под напора,
тайнствено чукаха с пръсти по покриви–
вихрена мокра арена на вятъра.
Криеха восъчни маски лицата си ...

Радва ми очите
облак, спрял на двора –
пролетната вишна.
Както и в живота –
щипка жал поръсва ...

В планинско китно село съм родена,
с пробуден дух – девойка от народа.
Простора чист, храна, вода студена,
аз черпех от красивата природа.
В училище, с желание се учех, ...

Душата,
не ми отнемайте душата,
дяволи крадливи!
Самотата
не понасям, ...

Душата на човека непрестанно се връща там, където той най-често е бил прегръщан. И колкото повече дни от броеницата на времето отмятаме, толкова по-настойчиво невидимите нозе на спомените ни водят натам, където сме направили първите си крачки. В моменти на усамотение взорът на душата ни се рее по ни ...

Думите понякога нараняват
- пробиват душата ти със шиш;
обидите силно ти повлияват,
карат те да се чувстваш нисш.
Все някой някога ще ти каже, ...

Рано,рано от зарана
хукна Меца из Балкана
по баири, по чаири
задъхва се,но не спира.
Ту отива,ту се връща, ...