не може да се
благоденства — колчем дух
не възрожденства

Не за първи път и тази година първенци на завършващият випуск във Висшето Военноморско Училище в гр. Варна, са две момичета!...
Всички медали - златни, сребърен, бронзови, от Олимпийските игри в Токио 2021 година ги донесоха жени!...
Може би е дошло време да се замислим дали не трябва да се върне ка ...

Страшно е да си помислиш, че Светът ще свърши, че няма вече да има откъде да си купиш сладолед.Камбаните няма да бият, никой няма да пуска балони в парка, няма да се разхождат слонове в зоопарка, няма да има нищо. Само хлад, пустош и пустиня, нито следа от съществуване. Няма да ни има мен и теб, ням ...

6-ти август 2021 година*
(преображение)
Днес утрото нахлу като стихия
и демоните на нощта подгони,
но тръгна си и нощната магия ...

Неда се роди глуха, както нарече баба Жела при идването й на бял свят. Малко преди да навърши осем години, Благуна и Данаил я заведоха в града. Разбраха, че в школото има чуващ преподавател и занятията с децата се водят на някакъв език с ръце. Коев бе завършил образованието си в далечната и непознат ...

Лято,лято,лято,
със слънце залято
колко те обичам.
На морето тичам,
във водата скачам ...

От чудото на детството ела,
да видиш как се случват чудесата.
Пришиваш си на роклята крила,
политаш след изтичащото лято.
А в него водни кончета жужат, ...

Калокерииии, калокери,.. лято, лятооо.... А
тинско лято,.. Атинска жега...
И колко е жегаво, плюс 50 , 60 градуса на сянка ли, нека да е жега, динозаврите са измрели от студ
Климатиците бръмчат, щорите в офиса спуснати,.. само мързеливи прозявки нарушават идилията..
Долу в архива на Застрахователнат ...

Ако можех да върна назад
само двадесет-трийсет години,
за да хвана последния влак,
и до моето село да ида…
Да ме чакат с щастливи очи ...

Тръгвах вече много пъти,
все се спирам и увъртам.
Напред как искам да се втурна, но защо ли
някой все назад ме дърпа.
Нечия ръка ме хваща, ...

Смълчано и някак стихийно боли от изречените думи.Кораво даже напевно плаче сърцето,уплашено и тъжно е, обвито в пашкула на уморените стихийни неволи... А вятърът немирен и палав разнася драмата в песен.
Немилостиво, хапещо,ехидно идват силните думи, а после заспива в косите то, болезнено ранено, по ...

Носи се мълва една -
в парламента води се война
кой кого да накара
в батака да влезе, да се прекара!
За народа това е тест - ...

"Не съм плагиат, просто преписах,
не съм арогантен, а дебелоок.
Леле, цяла България стъписах
с на егото си големия скок!"

Преди Слънчо станах днес.
Раницата проверих отново.
От градината набрах букет.
Мисля, всичко е готово!
Пълно менче със водица ...

Безименна съм днес…
просто вятър…
Без жилище и без адрес,
скришни друмища отмятам
Аз нямам богове ...

Аз съм слънчогледено момиче,
нося слънчогледена душа.
Слънце във косите ми се стича,
а в очите – златни петънца.
Кацат върху мене пеперуди, ...

Търся те откакто те пожелах,
сънувахте..и после замечтах,
започна да навлизаш в мислите ми,
без дори да съм те срещнала.
Може би беше красив,строен, ...

Вдигнала съм ръце.
(Дали не ги пък повдига и вятърът?)
И съм си изпрала душата
от спорове.
Битките, по-точно - оглозганите им кости, ...

Грабвай багажа,
тръгвай за плажа.
Хвани ме за ръката,
отведи ме в рая.
Ти си звездата. ...

От другата страна на пламъка…
…е пепел,
на неизказаните мисли,
утрин и кафе,
туптенето е мъртво… ...

Големи тъжни слепи дни...
На мисълта напразното старание.
Край мене равнодушно отмини
във облак розово ухание.
Разчувствана от старите лъжи, ...

Срам ме е да слушам този страшен вой:
Бойко е машина, Слави е герой....
Не задава никой главния въпрос:
Що парашутисти праща Барбадос?
Изборите бяха в Бабук, Алфатар... ...

Равносметка
Душата ми без тебе опустя.
Сънят ми нощем бяга от очите.
Само сърцето ми осиротя!
Не ми помагат вече и сълзите. ...

Софийски роман
Глава четвърта
Зимата беше дошла твърде рано. Мъглата беше връхлетяла като придошла река, като гъста бяла пяна, която се търкаляше по софийските улици, на огромни млечнобели кълбета. Трамваите едвам пълзяха, непрекъснато издавайки характерния предупредителен метален звук.
Пред някои т ...

словата
омиротворяват
колчем
оримотворяват
................................ ...

И все пак ,ще продължава
светлината в нашите души.
Това което след нас остава,
е тишината, за да ни утеши.
Едно мълчание несъразмерно ...

Живея в тъмния прозорец на нощта потайна
и не затварям - да се чуят стъпките ѝ тихи,
кога ще дойде, как ще ме прегърне, няма как да зная,
последният ми дъх дали ще може да ѝ стигне?
... Или ще влезе ненаситна при баща ми ...

Познавате ме по- добре от мрака.
Понякога поглъща и мълчи.
Дори на прага обич да ме чака,
лъжа забулва нейните очи.
Луната от високо – не видяла, ...

Сърцето наранено е спасено
от силната душа преоткровено.
Парченцата разбити съкровено
споява вяра за да продължа.
Мечтанието идва несъмнено ...

/случайно дочута в градската баня, когато бях в електорална ситуация - с насапунисани очи, не виждащ и не мислещ.../
Добър вечер, зрители! Публика, зяпачи, тълпата пред трибуната… Честито! Пак сте късметлии да ме видите пред себе си, да слушате и попивате. Така ще сме винаги – аз над вас, вие тихи и ...

Гражданки бяха и двете ми баби –
бялото сладко, в поднос от сребро.
Силни жени, но в душите си – слаби.
Еви, от нечие твърдо ребро.
Рано земята и двете повика, ...

Щурците са решили тази нощ
да свирят чак до пълна изнемога.
И в този музикален луд разкош,
да лягам ли да спя или да бродя,
сред меките ливади с полъх лек ...

Стилизиантка - поетеса, специализантка в специалност "Собствен стил";
Утрото е по-мъдро от безпаметната вечер!
Кой е открил, че във виното е истината!
- Винарките!
"Българите в Токио: 6 медала за България - 3 златни, 1 ..." - открийте грешката в заглавието на водещите новини! ...

Устата ми е пресъхнала от жажда. Посягам към ключа на сбутаната в ъгъла на масичката лампа. Тънката, но остра светлина ми заслепява очите, които от друга страна се изместват към часовника в другия край на стаята. Понякога имам чувството, че живея в малък и тесен обор, въздухът е влажен и тежък, мога ...

Поетът с дисаги
Преметнал дисаги със стихове през рамо,
върви той по своя път и води пак борба.
С музата му любима късно вечер и сутрин рано,
пише за хората, от бог е неговата дарба, съдба. ...

Пътечка тясна през гората
обрасла в дъхави цветя,
по нея да вървим ни маха
и ни повежда към върха.
А той гигантът отвисоко ...

Кукло моя, златокоса,
моля те, не се сърди!
В раницата своя нося
куп домашни, разбери!
Мислиш, че не ми се иска , ...

Пеят птичета навън
покрай блока сив,
сякаш, че летя насън
или в стих щастлив.
Колко приказно ехти ...

- Какво да ви кажа? Съдба е!
Каквото е писано, това е!
- Дали? А, моята воля?
Мойте усилия! Сълзи и пот?
Какво ли тука да говоря ...