Думите понякога нараняват
- пробиват душата ти със шиш;
обидите силно ти повлияват,
карат те да се чувстваш нисш.
Все някой някога ще ти каже, ...

Рано,рано от зарана
хукна Меца из Балкана
по баири, по чаири
задъхва се,но не спира.
Ту отива,ту се връща, ...

СЪРЦЕ ПОД ВЪЛЧА КОЗИНА
Вълчицата скимтеше жалостиво.
Обгръща мрак зениците ѝ зрачни.
Ловец с куршум оловен я ужили.
И сили няма – даже да изплаче. ...

На път ли тръгвам
или път ти нося
по бродните усои
на сърцето…?!
Похърква утрото, ...

В шест и трийсет и две
лятото придойде като буен поток,
полетял на възбог.
Насъбрал часове
като мъдър човек, стар и с бяла брада, ...

Всеки миг е студена година.
Всяка минута е мрачен век.
Чакам някой да намине,
при отдавна забравен човек.
Мислите блуждаят неуморно, ...

Учудването на Елина премина в срам. А срамът бързо се засили и я накара да извърне глава настрани. Струваше й се, че бузите й горят. „Не, не е нормално това. Аз не съм такава“ – помисли си тя и се опита да вземе под контрол емоциите си. Задиша дълбоко, като се стараеше да не мърда нервно ръце. Възбу ...

Вярвах ти сляпо,
до болка
И те обичах какъвто си-
лош и добър.
Сърцето си ти дадох- ...

Една сълза – едничка се търкулва
изгаряща по моето лице.
Тя слива се със твоята и тръгва
по нашите протегнати ръце.
Протегнати, останали те вечно ...

За Живота...2
(поема)
ДНК е универсална. С нея се предава
Живота през милиардите години.
А от къде е дошла- не знаем!... ...

Очите ни са нищо повече от светове.
Ти ме допусна в своите.
Бурите сами изплакват себе си.
Връхлитат ни неспокойно.
Без покана, без сбогом. ...

Лъжепророците весден Те величаят,
а речите са сякаш всички под индиго.
Парите сбират след: Осанна! и Разпни го!
С човешка немощ бъркат пъкъла и рая.
И шибат гневни речи – камък, прах и жупел ...

В мислите ми нема драми,
нема турски сериали.
Има само голи дами
мАж кат мене невиждали.
И да се пофала, бате, ...

:)

В надеждата ти името ти шепна
и топъл зов отново заблестява.
Сърцето ти от любовта ми трепна
и с нежен вопъл обичта отдава.
И чувствам те със вярата потребна, ...

Сърцето има скрити дълбини,
които само Бог ги разпознава,
живеем с външните си добрини,
но истината тлее като лава,
за да избухне в тих нечакан час ...

Душата като езеро е чиста
в детето, после се превръща в тиня,
в сърцето щом порасне егоиста
и колко път му трябва да измине,
за да се върне в изходната точка, ...

Сънувах. Беше странен свят без граници,
от огъня на лято нарисуван,
сред който – полунощни, бледи странници,
се търсехме, за случване жадувано.
Ръцете си протягахме над бездните ...

Ароматно кафенце със сметана,
премрежен поглед ти и аз,
весела картинка тъй желана,
така го виждам в сутрешния час!

«Вследствие слабости ощущений
мы не в состоянии судить об истине»
(Анаксагор V век до н.э.)
Я учусь исчезать – оказалось несложно внезапно возникнуть,
Пустотой за колонны афинские тихо проникнуть ...

Народът спеше но вече се събуди,
от дългия си сън той се пробуди.
Не трябват само думи а дела,
накрая той самият това осъзна!
Събудиха се и със знамена в ръка, ...

Ужас! Лехите с разсада изпотъпкани, на младите овошки клоните изядени, само стъблата им стърчат грозно. Целият двор осран. Петко, младият бик на братята, ме гледа като отровен, а аз се чудя как мога да го убия с голи ръце. Взех една лопата и се засилих да го ударя между рогата. Побягна, метна се вър ...

Отидох на театър
Да, бях гледал таз пиеса вече,
но всеки път отново се надявах краят ѝ да е щастлив!
В нея главният герой се влюбва в луната…
Пише стихове, поеми, ...

Не е имало кръст.
Или не. Били са стотици.
От повехналите очи
са се стичали сълзи,
изсушени от птиците ...

МАЙКА
Автор: Армин Болич, Босна и Херцеговина
Нощта е тъмна като смъртта,
стъпки звучат с гласа на тишината,
тишината, която език няма. ...

Всяка любов е тъга
Няма любов, озарена от щастие,
няма звезди и слънца.
Всяка любов е пропита с нещастие,
всяка любов е тъга. ...

От ден до пладне ще е само
и рехавата сенчица изтлява.
На глас се позасмях -
привиждат драма,
преглътнах и мушичката, ...

Бавно катеря живота
от към отвесната му страна,
стаен между миглите вятърът,
изплаква горчива сълза.
Безжизнен отпечатък на мечтите, ...

Прибрах си реколтата – беше ми доста.
Стоях край софрата с бездомници – гости.
Летят зад стъклото разрошени птици,
кълват разпиляната, златна пшеница.
За всички намерих и зрънце, и дума. ...

Оглушителен гръм и полет през рамката на прозореца... Крясъкът „Бягайте!“ и зелените очи, които нямаше да види никога повече.
Михаил се изправи рязко в леглото. Беше вече мъж, но вътре в него все още живееше тригодишното момче, което не спираше да сънува кошмари за онзи есенен ден преди близо двадес ...

Животът е цвете,
а цветето е душа,
поникнала въпреки,
плевелите в покрайнина.
Есенно брули го, ...

Ако нямаш пари – запомнѝ,
че си ти най-богат на земята.
Те – парите – са остри стрели
и се впиват дълбоко в душата.
Ако нямаш с кого да мълчиш, ...

До мен ли си?... Така и не разбрах.
Не мога да Те пипна, да Те видя...
Сърцето си превърнах в какавида.
Затворих се сама в пашкул от страх.
Синаповото зрънце не кълни. ...

Кабинет в техническо училище. По ученическите скамейки са насядали задочници, на които им предстои изпит. Едни са забили поглед в листите пред тях и пишат, други търсят помощ от тавана. Само седящият най - отпред е пълен непукис. Той нито води записки, нито гледа в тавана. Подпрял глава с ръка над п ...

Катеря се след края на небето,
огромно Нищо тежък меч кове
от вяра людска, думи пълни с цветни
илюзии, лъжи и грехове.
Попаднала си викам в мрачно дъно, ...

Доброто в тоз живот
идва първо в сърцето.
Обичай семейство и род
и щастието няма да ти е отнето.
Че любовта е човешкото в човека, ...

Чаках те, лято, да дойдеш с усмивка –
Слънце, огряло с лъчи.
Глътка жадувана, сладко и пивко,
като мечта под звезди.
Чаках липите ти, чаках цветята ...

Спомените са с остри ръбове. Дълбаят и оставят невидими белези. Особено нощем. Тогава се нахвърлят като прегладнели песовe и утрото не само е далеч, но не е и спасение. А тази нощ ще вали. Тихо е. Всичко сякаш е замръзнало в някакво очакване.
Държа снимката в ръка и се взирам в нея. Спомням си как в ...

Рече Админът – да има сайт. Ще бъде сайт за творчество. Тъй си мислеше Админът, докато пишеше системния код на новия сайт. Ах, какъв сайт щеше да е това! За чудо и приказ, другите Админи щяха да му завиждат! Мечтаеше си как там ще се вихрят литературни дискусии, юзърите ще чакат на опашка да се реги ...