Една майка имала двама сина – единият умен, другият женен…
хххх
Внимавайте с правописа: тАпир или тЪпир. Разликата е в интелекта им…
хххх
Абе, някой да знае какво стана със звателния падеж? Кой, кога, как го отмени? Та чуваме нелепите, груби и куцащи обръщения: „Иван“, „Петър“, „Стоян“? /При това вс ...

От боядисано до боядисано яйце
има разлика от земята до небето,
от композиция на влак до звезден рой,
от нещо модно до стих в музей,
от дънди до кокошка носачка ...

В глъбта на всяка нощна пазва
проблясват пак невиждани очи.
Защо те няма – да ти поприказвам?
Защо те няма, за да помълчим?
Мой свят мъничък, тихо се рушиш. ...

Истината е, че се възприемах като дете на града. До момента, в който се наложи да отидем в близкото, разположено в равнината село. Двамата със съпругата ми трябваше да се погрижим за къщата, животните и разни зеленчуци в дома на родителите й. Дотогава бях виждал плодовете и зеленчуците единствено по ...

Гласът на Истината бе отхвърлен,
безжалостно предаден на скръбта.
Бичуван, подиграван и захвърлен,
запратен в долината на смъртта.
Народът полудял избра Варава, ...

Уморих се!
С юмруци стени да разбивам.
До кръв да удрям,
а после да гледам,
как кръвта по тях се съсирва. ...

Стихче мънинко
oт дядо Събинко
за всички деца
червили яйца.
На малка полянка ...

Отреден
Зная, ние не сме предишните
зрялостта ми казва, че сме други!
Обичта ми пак остана същата -
докосвам те с най - милите си думи! ...

Ден и нощ - в гората,
носи се мълвата,
гарванът Гаврил –
навсякъде е бил.
С поглед – важен, важен ...

Вятърът ечи, завихря се и пак слиза надолу,
хладно се спира
пред птичите песни и глухо след миг
надолу се свлича.
Слънцето, рязко, и то захладняло ...

Това е един от онези моменти - искаш нещо да изречеш, а то,нещото, се е свило в гърдите ти, наежило се - боде те и не излиза. Това са те, тъжните моменти... навън слънце грее, топло, а отвътре само мараня и всичко сякаш всеки миг ще пламне. Минава времето без бъдеще и настояще, само миналото го бута ...

Първо тялото ми събуди,
тялото ми иска да обича,
чудна приказка му разкажи,
във която любовта е всичко.
Първо тялото ми събуди, ...

.
Изминаха около пет десетилетия, през които светът преживяваше необясними аномалии и кризи. Различни по естество.
Едни бяха свързани с релефа на Земята, други - с необикновени, загадъчни звуци,които излизаха от недрата й,а трети - с промените в анатомията на живата материя. Появиха се неизвестни бо ...

Когато те срещнах в лазура небесен,
ти беше богиня с жарава душа,
сърцето ми чувах как пееше песен,
но влюбих се в тебе, а не в песента.
Косите ти златни рисуваха нежно, ...

Козунак със захар
Непозната варварка попадна в моя дом.
От светлата страна Великден ни погледна.
От чужденец до гост, нарамен с потайности,
разтоварихме с нейните и свойте безразличия. ...

Бог в ябълката криеше познание.
Поисках го. И той ме прати на земята.
Не съжалявам за това изгнание.
И не коря пред смъртните змията.
За прошка , Боже, как да те помоля? ...

Овцете си избираха водач,
но само вълци бяха кандидати.
От ранно утро чак до късен здрач
се точеха във стадото дебатите.
Песовете в стадото мълчаха, ...

Има ли теглилки за най-важните неща?
За истина и съвест, чест и достойнство?
Не премерим ли до грам изсулени слова,
зъзнем и мръзнем и под вълнена завивка?
Често зад име нашумяло и прославено ...

Наркотиците нямат лица, сърца и души и не могат да говорят. Обикновено се превъплъщават в прозрачните или невзрачни образи на мълчаливи, пресметливи гости в разбити и привидно погубени човешки животи, възприели с всяко свое разнебитено сетиво поглъщащата тъмнина и перманентния ужас като напълно норм ...

Вкъщи седя.
А ти си на работа.
Тихо е вътре.
С желанието да избягам-излизам навън без посока.
Бягайки от чувствата си към теб, ...

Стоим на летището с поглед унесен
и бавно дъждовните капки броим.
Високо жужи самолетната песен.
Стоим и мълчим.
Вие летите, стоманени птици ...

ВЕРОНИКА
Автор: Ристо Ячев, Македония
1.
Обичаше да ме срещаш
в няма църква ...

Тъмни улички. Притихнали. Под зеленините завеси на дърветата. Под тихия паваж, който търпеливо изслушва историите ми. Под изкуствените градски слънца, топлещи ме с илюзорната си топлина. Също като...
Вървя по пътя. Все се надявам да намеря гума, която трие перманентни маркери. Да намеря онзи чадър, ...

Цветята ... цветята ... трън от зад или наслада за окото ... ?
Много ме мъчи този въпрос .
Кефя се на тези в градините, парковете, въобще припадам от умиление на такива свободнорастящи красоти. Достойни, красиви, нуждаят се само от ‘ах’ и ‘ох’, не те затрудняват и не ти вменяват не’ви други задължен ...

- Гръбначният стълб на болния беше разположен хоризонтално и единствен хирургът оправи положението като завъртя рентгеновата снимка...
- „Кредит инвест” –„Воистину инвест”...
- По-рано беше друго времето – като кажеш „Шест и половина...” А сега какво? Осем и двадесет... Ха... И още я чакам…
- Падежи ...

Вратата на блока се оказа заключена. Метална врата, като на склад или на трезор. Огледах сградата тъжно. Защо им беше на тези хора да се затварят така?
- И сега какво?
Иван просто се ухили и започна да натиска напосоки звънците на всички апартаменти във входа. Едно време и аз правех така, когато бях ...

Секси дрипи, патентовани чалъми,
иновативно мислене на дребно.
Провокации от новите ханъми
влюбени във пачките в зелено.
Патешки муцунки на таблета, ...

Залезът днес е вълшебен и див.
Приказка разкажи ми
за един свят далечен и много красив,
даже измислен. Лъжи ме,
че ще е нашият истински дом. ...

Ще висне слънцето на запад,
над тучния Мерá баир
и в златножълто, ще окъпе
полето с цъфналата ръж.
Ще дрънне хлопка, агне ще изблее, ...

СЕДЯХМЕ НЯКОГА
Автор: Ристо Ячев, Македония
Седяхме някога под жълти венци
в полите на тревите.
Моят глас целуна твоите крака, ...

Чакам да се върнещ днес - в чувставата ти да има промяна
немислимо нещо е за мен - без теб живота ми смисъл няма
отсъствието твое оцених - остави то голяма рана
без страх от обич прокървих - сърцето мое в плен остана
щастлив съм само аз разбрах - щом съдбата ни е слята ...

На времето в пределите просторни
за кратък миг и аз се появих.
Земите приказни – и долните, и горни,
подготвяха за мен триптих.
В детството – тъгите си да срещна, ...

Првата моја солза е за тебе.
Го слушам диктатот на сивилото.
Пеперутката си ја заробила слободата во хербариум.
Така мртва го впива мирисот на грозје
во есен како што јас ја чувствувам нашата сага. ...

Щъркел в блатото пристигна
тази пролет край града.
И - гнездо набързо вдигна
в много стара махала
над един прашясал покрив - ...