Не е дъждът причина... Не! Не е!
Земята е разкаляна от злоба.
Разпенено е Черното море,
а умните - смирени са във гроба.
Дъждът не е и следствие дори. ...

да се обичат —
тъй е лесно — бият ли
сърца възкресно

Ех, теб сполай ти,
сполай,
Георги Светѝ,
робски
„световен нов ред“ ...

Свети, Свети Георги, ти победоносец.
Със силата си ти ни озари.
Лошите беди накарай да изчезнат.
Ти на хората помагаш дори това да не личи.
Във тежки времена и нрави, във кризи и неволи, ...

Стоях зад щанда на магазина и наблюдавах през витрината преминаващите по улицата хора. Повечето мъже носеха огромни букети за любимите си жени. Четиринадесети февруари беше един от най-успешните дни в годината за нас цветарите. Камбанката над вратата звънна и се чу:
- Здравей, Роуз!
Потръпнах при зв ...

Гергьовден като клон окичен
със цвят, мечти и птици бели,
А Св. Георги – смел, обичан
в сърцето с вяра змея цели.
За правдата възтържествува ...

Арка с напъпили клончета
пред прозореца отворен.
Славеите репетират песен
и цял ден ще си я повтарят.
Дворът прилежно изметен, ...

Малкият принц отдавна бе пораснал. Въпреки всичко, си бе останал само принц. Не от всеки престолонаследник става крал. Доста рози го убодоха в търсенето на неговата. Капризни бяха тези цветя. Искаха добра почва и грижи. За да те дарят с любовта си, трябваше да получат любов. Душите им бяха нежни, но ...

Ах, знаете ли аз каква съм калпазанка,
понякога съм кисела кат' джанка,
понякога съм пъстра като цъфнала фиданка,
е, мъничко и мързеланка, но то ми е простено,
че понякога се случва да ми е малко изморено... ...

Изоставени от любовта са нощите
под светещите в мрака облаци,
устните блестящи на луната
До самия връх изпълнен е
кристалът на копнежа. ...

Не я обърквай с погрешните си знаци,
Писна й от празни стъпки извървявани по пътя на мълчаливостта.
Загубена е тази нейна кауза,
Боли я да те вижда пак!
Бягай и не я докосвай с омайващ поглед и с твойта красота, ...

Не желая да питам защо,
но въпросите идват самички,
какво стана, стана ли нещо, какво,
че сега съм самотна, самичка?
Излетяха годините бързо ...

Денем, Слънчевите доспехи
единствено са ми Защита.
Ноще пък ми свети Утехата,
идеща от Звездите.

Отдавна трябваше да напиша нещо за пандемията и как тя ми въздейства, но все не можех да започна. Пък и не знам дали си струва, само аз ли съм потърпевша, само мои близки ли боледуват и умират, изобщо, само аз ли не трябва да забравям за смъртта...И това, че работя в ковид отделение не е нещо кой зн ...

Имаха толкова много неща да споделят. Преживелици от почти цял един човешки живот.
Мъжът покани Добрин да му гостува вечерта...Той не спомена и дума за камиона с храната,но беше решил вътрешно в себе си да я подели с братовчед си.Спомни си как на времето леля му Цана често го канеше на тяхната трапе ...

Поглежда строго, под вежди
животът, в миналото впил,
очи. Закани и вражди.
И порив някакъв, немил,
пак впримчва волните души ...

Свети Георги с' змей се бие,
кон изцвилва, грива вие.
Змей се гърчи, огън бълва
Свети Георги да затрие!
Свети Георги с' змей се бори, ...

Contessa ( Светла Асенова ) и Agferdousi65 ( Асенчо Грудев )
А: Съзирам те в далечината... Китки
в ръцете си държиш уханно меки.
С: По стъпките си пролетни и леки
ще ръся с пръсти бели маргаритки. ...

Защо все на мен?
Нали изкупих тези мръсни грехове?
Светът ми отвътре крещи съкрушен.
Проклина всички други светове.
Мечтите са пресъхнали от жажда. ...

Писмото
Изскърца мудно пътната врата,
но кучето излая дружелюбно –
на прага пощальонът бе с вестта
за случващото се в момента чудо. ...

По нея с дни очите ми изтичат,
да ми пристане чакам да рече,́
а как на самодива ми прилича
в носията с гайтан като змийче.
Косите огнени така развява - ...

Сред толкоз редове от мен написани
за верните-неверните мъже,
за мойте дни, май в черен час орисани
за теб-престъпно малко редове.
И все забравях аз таз стара истина, ...

Те чакат те от небесата огъня да спуснеш,
на кръстното ти място в храма на Голгота.
Кочан от свещи всеки носи във ръцете,
те чакат пламъкът нетленен да запалиш,
знак да дадеш ти, че греховете пак прощаваш. ...

Седи си на масичката в хола и набива салам „Камчия“, нарязан на дебели филии. – Вкусът си е същият. – Боцка си от доматите – родно производство, поръсени с пресен лук от вилата и и си пие от сливовата ракия на баджанака. Не му се вярва, но като си помисли само...
– Значи бай Тошо се е върнал? И кога ...

Имам нужда от точно това:
да пробия със словото мрака,
да извия в небето гласа
на поета, обречен да чака.
Да се скрия, прогизнал от страх, ...

На бой се! Аз вече съм отвикнала да плача.
Свикнала съм с тишината
и с думите на всички,
които всъщност нищичко не значат.
Дори с традиционните цветя, ...

Рецептата за истински и пълноценен живот се крие в свободата и любовта, които можем да наблюдаваме ,както в миналото и настоящето, така и в бъдещето, въпреки че във всеки следващ етап те са показани по различен начин. Любовта е навсякъде - още от нашето създаване до сега, а свободата е състояние на ...

Господи, колко си хубава, когато долиташ в постелята ни с влажна коса и ухаещо на карамел свежо тяло. Разливаш се нахално на гърдите ми в тъмното и тихо прошепваш: "Хайде, мило, искам си приказката!" Заравям пръстчета в мокрите къдрици (така споявам енергийната ни връзка), вдъхвам от аромата на тяло ...

Питате ме за какво ви атакувам?
Не за пари, безплатно ви мразя!
Че за нормална държава жадувам,
от некадърниците ви искам да я опазя!
Прост народ не се управлява трудно, ...

Ти, безмилостно погребана човечност
под сянката на страх и чувство за вина...
Със вечни напъни, поддържаща “реалност”,
живееща в илюзии за душевна свобода...
Безброй души изпратени ти бяха ...

Завърнах се след години при нея.
При голямата пълноводна река.
Стоя носталгично на кея
и скришом преглъщам сълза.
Вълните, чайки, корабно платно, ...

Гладна месечина
собира трошки
од нашата тајна вечера.
Најди го потеклото
на твојата упорност ...

Още колко остава, не е ясно. По-лошото е, че свикнах и даже ми харесва. Ако ми бяха казали преди време, че мога да седя година вкъщи, щях да се изсмея.
Кога се случи това, неусетно някак, постепенно някак. Сама не усетих кога свикнах. Сега и да ме карат – не излизам.
Чудя се и се дивя, не схващам ка ...

Умиление искам да познавам - грехота е, че дори го признавам
прошка безвъзмездно всекиго давам - а за свойте гол без дрехи оставам.
уморен от живота съм вече признавам - усещам от високо как тръгвам да падам.
Красиви слова и обещания тежки - няма как да оправят веч' моите болежки
А дали готов съм за ...