Изгревът пореден с лъчите си ме топли,
аз усещам утрото – свежия му дъх!
И всяка моя клетка играе развълнувана,
ветрецът впива тръпка – нежен лъх …
И виждам я, там горе Витоша - ...

Снегът танцуваше като рояк пеперуди . Вятърът го завърташе и посипваше с него сухите клони, а те се превиваха под тежестта му. Преспите блестяха като стъкло под светлината на деня. В това бяло царство само черни дънери стърчаха, като изгубени тъмни петна на белия фон. Горското поточе на места изскач ...

Воалът лек от пурпурна коприна
със тебе чудно във нощта се слива.
Блести коронката ти на дофина.
О, небеса! Сега си най- красива!
Ти грация си в приказката жива ...

Мъфини от морков, свещи ароматни,
киноа и авокадо... Виното -приятно.
Аз и ти самички... Седнала си гола,
а пред нас е пълната чиния със рукола.
Палачинки от банани, косата ти ме гали, ...

ЕЗИК
Автор: Сафер Гърбич
(превод от босненски)
Това е мъртвото време
над Гомор ...

Обичала ли си някога до полуда?
Изпитвала ли си любов несподелена?
Понякога ставала ли си малко луда?
Чувствала ли си се като птичка ранена?
Прекарвала ли си дни и нощи в мисли за него? ...

Малката прекрасна Ния
е като фурия.
Тича,скача,пада,става.
С песнички ни забавлява.
Думички безброй реди ...

Една прекрасна утрин се събуди
гората като във вълшебен свят.
Дръвчетата дивяха се с почуда
на пухкавите облачета цвят.
Врабчетата подскачаха с възбуда, ...

Бъди каквато пожелаеш, само
не скривай твоята душа от мен.
И замълчи понякога, но нямо
сърцето ти не ще е всеки ден.
Далеч от мене, ако искаш ти, ...

‘ ... Скъпи деца ...’
Химикалката увисва над белия лист, неспособна да оформи това, което ми се вътри из главата, във формата на буквички ...
Завърших, започнах работа и когато се върнех в къщи лягах на леглото, покривах се с вестник и се унасях в сън. Родителите ми си зашушукаха загрижено, след кое ...

Достигнал портите на Рая,
жадувам само за едно -
безмълвна ти склони глава
на рамото ми земно и печално,
накарай ме да тръгна пак обратно ...

Синът от Италия:
- Чао, Тате! Come sta?
Страшно трудно ми е тука.
Аз не съм студент сега.
Спрях с проклетата наука. ...

Писмото ми се състои от общо три части, които са всъщност три отделни писма до трима души. Първото е адресирано до така наречения мой баща, а съдържанието му е:"Скъпи, татко опитах се да забравя всичко и за щастие успях да ти простя, даже и вече забравих всичко минало. Мозъкът човешки, оказва се, пр ...

С цената на какво побеждава доброто?
И има ли сила и смисъл за битки?
В каква единица измерва се злото?
Може ли да си платим греховете на вноски?
Защо ли лошите, всъщност са лоши? ...

Рев
Да умреш заради това, че си просто човек. Винаги съм си мислел, че смъртта ми ще настъпи в боя, понеже целият ми живот е преминал в него. Дали причината за нея щяха да са подивели броненосци, които трябваше да ликвидирам по поръчка на любимата си майка-кърмилница армията или пък съвършените исат ...

В топлината на летящите капки,
има нежен нюанс от моите очи,
той попива по зърната ти сладки,
а ти се топиш на живи сълзи.
И събирам те в устните жадни, ...

Живеем точно срещу Махалата,
и само род не сме си, дет’ се вика.
Щом зимата си вдигна чукалата,
шест пъти претарашиха зимника.
Верига не помага, ни катанец, ...

Турски сериали,
реалити формати,
нови идеали -
Шоу за примати...
Юрна се тълпата ...

Пролетното цъфтене го натъжи, защото знаеше, че тази красота е мимолетна и следователно обречена. Отдавна беше свикнал с констатацията, че от срещата с красивото остава чувството за смърт. Остава като ударите на камбана в безкрайна и здрачена степ...и тези черни ивици в стените, крадящи погледа като ...

Но няма кой да се завърне
и тъжна майка да прегърне.
Очите в сълзи пак облени,
до късни нощи на колене,
единствен Бог във тъмнината, ...

Притихнала в нощта до мен.
Тихо сгушила се във прегръдка нежна.
Ти спиш спокойно своя сън.
Докато погледът ми цяла те оглежда.
И в този миг на тишина и нежност. ...

Малко ли, много ли,
бързо ли, бавно ли.
Късно ли, рано
или насън.
Плитко, дълбоко ...

Наясно бях, че ще си идеш.
Защо бе този маскарад!
По спуканите керемиди
дъждът се плисна – и не спря!
Наля очите ми с олово, ...

Не искам повече да те намирам.
Веднъж те познах и сгреших.
Сега те търся в хиляди лица.
И все не си ти, не си ти, не си...
Не искам повече да те намирам. ...

Не искам да съм част от нищо,
а да бъда ЦЯЛО.
И искам да разпаля пак,
каквото в мен е тляло.
Не ми е нужна половинка, ...

Златно цветенце напето
как се взира във небето!
Просторът дръзко го зове,
мечтаеше си за криле,
във небесни висоти ...

В крайна сметка Дарвин беше прав, но днес маймуните ги мързи да се превърнат в хора...
Само да напомня на хората, които непрекъснато ги пере тока, че това е социална мрежа, а не електроразпределителна.
Седя, седя, че като започна да мисля и си викам:
Що просто не си седях?
Човек и добре да живее, ка ...

-Какво искаш от мен?
-Искам да ми кажеш, че ме обичаш, и че никога не си спирала да ме обичаш. Че това е една от онези невъзможни любови, в които двама души умират един за друг, но не могат да бъдат заедно. Че никога няма да ме забравиш.. мен и онова, което имахме, и макар че не можем да бъдем заедн ...

Колко жалко за хората, които
пият до дъно от вече отпито
и очакват внезапно
нещо да се промени,
докато друго усещане ...

Времето*...
(поема)
*Матрицата: „Пространство-Време”
са две части на едно и също нещо. Те са създадени
преди 13.8 млрд. години от Големият взрив. ...

Пролетта приижда млада и зелена,
а след нея лято зрее вече в мене,
искам да го пусна още днес да грее,
плуващо в морето, шумно да се смее.
Искам лято с гребен от вълни златисти ...

Веднъж я видях много странно облечена – с лек ленен панталон, обувки – по средата между маратонки и модерните днес летни ботуши, блузката беше що-годе прилична, ако изключим копчетата – обли и подути като изкуствени устни, леко провиснали и висящи на конци с различен цвят; очевидно бяха зашивани едн ...