Макс и Мориц - две братлета
със протегнати вратлета
гледат от прозореца на петия етаж,
как се гонят колите по мокрия паваж.
-Това е фолцваген,това пък-рено. ...

Отровните хора
На слънцето отровните хора поглъщат лъчите
и ги превръщат от светлина в отровни лиани.
А лошотията изяжда ги отвътре тях самите,
намръщени лица под маските им засмени. ...

Както тръгна, тъй и свърши.
Път – ту равен, ту трънлив.
Колкото сълзата бърже
от емоция е взрив.
Колкото усмивка кратка ...

Омръзна ми от критики и празни
приказки от ден до пладне озарени от звезди
засмени.
Високо горе във небето изгрява всяка
веднъж и по една. ...

Там пред залеза на Слънцето,
там под звездното небе
в безоблачна, звездопадна нощ,
кажи ми, че обичаш мен!
И гледай ме със влюбени очи, ...

Гочо караше с мръсна газ малкия, очукан Форд. До него Трифон поклащаше глава в ритъм с музиката, долитаща от касетофона.
" Едно Ферара с цвят червен, едно за теб, едно за мен. Какво му трябва на човека..."
- Ааа, хич не ми трябва туй Ферари. То ще да е като ламя. Как ще го изхранвам!? Бензинът ще го ...

Посоката не значи път,
а само намек за промяна.
Без мен ще продължи светът,
дори и утре да ме няма.
Случаен гост съм и за миг ...

- Викали сте ме, госпожо Тонева - казах и се постарах да прикрия изненадата си от видяното.
Велина Тонева, адвокат Велина Тонева беше известна с лютия си нрав и повикването в кабинета й беше нещо, от което се ужасяваха повечето от служителите й. Защо беше повикала мен си оставаше мистерия. Само че п ...

Засадата, в която сме родени...! -
без неугасващи пътеки.
Когато ветровете не кръстосват меч с челата.
Когато слънцето престане да бучи в кръвта.
И се изправим пред Стената... ...

АПОКАЛИПТИЧНИ АПЕВАЖИ*
Но дважды ангел вострубит;
На землю гром небесный грянет:
И брат от брата побежит,
И сын от матери отпрянет. ...

Щастлива съм, че в цялата тълпа
сърцето ти препъна се във мен -
май не е толкоз сляпа любовта,
май вижда всеки поглед замъглен.
И тъжна съм... Понякога не би, ...

ЖИВИ СЕНКИ
Автор: Ибрахим Османбашич, Босна и Херцеговина
Подхранват ни гигантски сенки,
плъзгайки се през хаоса на времето,
давайки ни мярка и ритъм ...

Закъснях. А от дълго ти пиша.
За дъжда. Как превива треви.
През росата как розата диша,
натежала на стрък се крепи.
Както аз на стеблото отдавна, ...

Той й задаваше въпроси. Оправдаваше се, че не знае отговорите за тях. Тя се усети, че я провокират.
Тя го погледна дълбоко и продължително. Мълчеше тя. Не пожела да се хване в този капан. Той сви леко очи към нея. Не мигнаха и двамата. Обаче някаква сила ги завладя. Приближиха се двамата. Без да осъ ...

Конче мое колко си напето,
блестят с любов очите ти добри
и гривата се вее на вълни,
когато с теб препускаме в полетата.
Потропваш със копитата вълшебни, ...

Със вятър и куче са трима
на "сцена" с печални декори,
играят безспир пантомима
и никой със Бога не спори.
Те знаят: антрактът е преход ...

На Светеца от с. Байлово
Като притча[1] може да звучи,
но чувам още как ечи:
Дядо Добри - доброта!
В душата - светлина! ...

Ще можеш ли, кажù, без мен?
Решиш ли... ще замина аз.
Ненужен ли съм, някой ден -
ще можеш ли, кажù, без мен?
Далеч ще тръгна наранен ...

В никой хороскоп не пише смърт.
Има ни, а после няма.
Луната днес е тънък сърп.
Отиде си при тате и при мама...

Мърсим въздуха, водите,
чезнат цели видове животни,
сечем джунглите, тайгите,
рушим с темпове страхотни.
Ала дори и самите ние ...

Живея точно, като птиците,
от шепата си Ти ме храниш,
не сея, не събирам в житници,
от всяко бедствие ме браниш.
И в мислите ми няма трябва, ...

И колко сила, колко хъс,
любов и вяра, за добро,
фитилът е с причина къс –
тротил, под лявото ребро,
избухва в пламък ясно син, ...

Гореща вода по тялото,
капките навсякъде се стичат...
Поти се дори и огледалото,
капките навсякъде надничат...
Шампоанът бял се пени, ...

Избрах да живея такъв живот- живот без надяване. Защо? А защо му е на човек да се надява? Надяването често проистича от слепотата и усилва бариерите. Ако имам някаква цел, предпочитам да вярвам. Вярата е различна къща- там е топло, светло и човек може да работи, да гради. Вярата утвърждава собствени ...

Ако бях живак
бих отровила
всички онези,
на които
сънят им отнемах ...

- Влюбила се мравка в мравояд.
- Верно ли бе? Леле как ти вярвам.
- Що па да не вярваш. Пусти глад.
- Щом е клюка, давай я тогава!
- Влюбила се, казвам ти, ей на! ...

Догонени влакове,
разписани гари,
пресушени питиета,
преизпушени цигари,
печеливши билети, ...

Не, че е нещо,
но не е и нищо,
дойде от някъде Там!
В капки дъждовни,
шепот на вятър, ...

Зад теб съм. Облягам се върху раменете ти.
Милвам скулите и целувам косата.
Не реагирай. Обслужи си клиентите.
Никой не подозира, че съм само фантазия.
Изчаквам. Да повториш въпроса. ...

ДОМЪТ НА СВОБОДАТА
Автор: Ибрахим Османбашич, Босна и Херцеговина
И когато пътищата побягнат,
и когато Слънцето се скрие,
дъждът тъгува в продължение на години, ...

- Аре, господин майсторе, докъде е твоя шедьовър? Искам като Роуз от Титаник, нали помниш?
Моделът ми нахълта в ателието, все едно влизаше не в храм на изкуството, а в дюнерджийница. Намръщих се, но реших да не се карам с нея от първата секунда. Току-виж ми избяга, а с нея и тлъстата предплата на ба ...

Когато - преди четвърт век
бях втори път в Патая,
аз бързо станах друг човек,
попаднал бях сред Рая!
Харесваше ми всичко там: ...

Ела до мен и нищо не разказвай.
Нощта си скъса звездната верижка.
Сега е твърде късно за омраза
и твърде рано да забравиш всичко.
Сега е точно време за прегръдка, ...

Не се тревожеше Бончо от пропастите в низината на интелекта си. И защо да се тревожи? Отде да знае и разбира разликата между него и нормалните хора?
Веднъж прочете цяла книга. Е, книжка, де. Брошура, по-точно.
Възхитен от подвига си, започна да разказва прочетеното навред. Най-вече пред пенсионерите ...

Бъди Герой
Бъди Герой и в тези трудни времена,
за пример бъди и на твойте мили деца.
Те са нашите рожби с добри сърца
и ще продължат пътя ни на света. ...

Безсънно скита
в свойта всеобятност
времето,
изпълващо нещата
от раждане до разрушаване, ...

Посланията за любовта на Бог са широко разпространени, но като че ли не знаем много за Божия гняв. Една от причините тази тема да е малко изследвана е свързана с факта, че в този забързан свят хората в църквите (и в обществото) имат нужда от насърчение, а не от допълнително стресиране. Ако разсъждав ...

Една седмица по-рано започна да я гложди мисълта. Щеше ли Иван да се обади на бившата си за рождения й ден? Миналата година беше го направил, че и китка й подари! Ама това беше миналата година! Тогава отношенията им бяха още пресни-пресни! Не че не я заболя. Не че не изпита ревност тогава...
То пък ...