САМО ПОНЯКОГА
Автор: Ибрахим Османбашич, Босна и Херцеговина
Рядко се отваря небето.
Често тичам измежду дърветата,
не знаейки какво да правя със себе си. ...

Бъдете смели, следвайте мечтите си!
Бъдете обикновени хора с необикновени мечти!

Сред мократа тревица пак се щура
калинка – седем точки, за късмет.
Изгрява ден и всичко е наред,
тук, в ниското замира всяка буря.
И вятърът превива стара мура, ...

Майор Сергей Викторович Глухарьов. Това беше името на милиционера, с когото трябваше да работя. Ако трябва да съм честна – налагаше ми се да работя с него. Да се пита Хесер защо и докога е все едно да се чудиш защо слънцето изгрява от Изток. Маг от неговия ранг дори не би ме удостоил с отговор. Така ...

Островът* 2
Гледано от самолета
Океанът мержелей-
Островът във него свети
кáто звезден полюлей... ...

Ти бе екзотична опунция –
по теб без опинци да ходя.
Бодили остави ми унция,
ни грам – сантимент благороден.
Не бях трубадур, нито нунций, а ...

От днес, да знаете, съм на диета!
Само джапанките стават ми от лани!
Вместо с 10, ще вечерям с 5 кюфтета
и за месец ще увисна като гащи прани.
Ще закусвам с цветовете на дъгата- ...

Догаря хоризонта в голямата река,
а водата Светлината жадно пие,
под звездите млечни с подадена ръка,
чакам те... Вселена е, когато Ти и Аз сме Ние!

Оглеждам се в дъждовна капка синя,
пристигнала с най-бързите коне,
дъждовен сън в душата ще премине,
но ще остави аромат поне.
Ще пръсне вътре весело мастило, ...

„Какъв искаш да станеш, когато пораснеш?“ „Какво обичаш да правиш?“, „Какви хобита имаш?“ Нелеп опит да накараш малките деца да виждат света като „големите хора“.
Малките големи хора имат навика да правят, каквото харесват, а не каквото трябва. С малко побутване и стимули се научават да бъдат подред ...

СТАТИСТИКА
Автор: Ибрахим Османбашич, Босна и Херцеговина
Нещо в мене нараства,
самата вселена ме обходи.
Сърцето ми запя: ...

Тия празници така ме отпуснаха, така ме отпуснаха… Абе, съгрешавах толкова много, че… Май ще трябва да сменя религията, защото няма кой да опрости толкова много нови грехове…
хххх
Събрали се свинете, поклонили се на всички богове, молили се, молили се…
И вълците били превърнати в мюсюлмани…
хххх ...

На постамент спокойно си седеше тази ваза,
миг невнимание и счупи се на хиляди стъкла.
За нея, ценна и старинна искам тука да разкажа,
как с трясък в звук разбихме я неволно без вина.
Но счупената ваза мога лесно да я нарисувам, ...

Погалих ли на твоя сън ресниците?
Кажи поете?
Вървях ли боса в мрака на нощта?
И бях ли цвете нежно във ръцете ти?
Вълна ли бях, целуваща брега? ...

Не съм от тия, дето...3
И така...с бала свърши романтиката, надеждата за "утре- то" като студентка, започваше прозата! Първата година беше много тежка. "Опустяха" улиците от заминалите
да учат в София! Като не трябваше да има безработни, Комсомолът намираше работа на младежите, без право да отказват ...

Загърбѝ отеснели стени,
грижи, горести, дни маловажни.
Още малко газта натисни,
раздвижѝ като вятър пейзажа.
Бръснещ повей косите люлей, ...

Прегръщах го дълго и той ми отвръщаше, без да знаем, че се оплитаме като онези дървета, които уж в началото растат наблизо, но по някое време се увиват едно в друго, а после от горското минават и им се чудят. Побутват ги. Почукват ги рейнджърите по корите, прослушват, да чуят живи ли са или аха, ще ...

По улицата на мечтите
различни хора срещам аз.
Стаил е всеки във гърдите
надеждата за светъл час.
Пред мене весел клоун се смее ...

Сред треви и горски мъх,
сред борове - великани заставам…
Тъй мъничка, стаила дъх
стоя и … размишлявам.
С теб си приличаме. По корените, ...

Нарисувайте портокалова коричка. Вземете я, нарисувайте с нея лодка. Не забравяйте да нарисувате и гребла към лодката. Доплувайте до брега. Ако във водата случайно не ви се намират молив и хартия из джобовете – нарисувайте си. Молив и хартия, не джобове. Ако нямате джобове…
Из „Ръководство за самосп ...

За кого се молиш като се молиш?
За кого чакаш, когато чакаш?
В какво вярваш? И вярваш ли изобщо?
Е точният въпрос.
Да обърнеш пясъчният часовник наобратно и да си простиш, ...

Някога отнемало е дни,
човек да пише до любимата,
и после – воплите сами,
да отговори тя на римата.
Днес не отнема и минута, ...

Цъфна гербер, нова Гинка -
богато заплатена калинка
със заплата от 38 бона -
тя обичаше Мамона.
Инвестиции не докара, ...

На пари било, да те нацвъка птица.
Не на мене, тия номера!
Вчера, под една самотна жица,
бях залят с печалба и... смръдня.
А парите, казват, не миришат. ...

Пак пристигаш на пръсти, любов,
и разлистваш зелените утрини.
В светлината на изгрева нов,
в още росните, сънни минути,
на синигери звънкият глас, ...

Когато падаш ти в тъга и чезнеш в шеметна умора,
вдигнѝ глава над пепелта и знай, че нейде има хора,
които мислят си за теб и в късни нощи те сънуват.
Дори сънят им да е блед, в света си цветно те рисуват.
Когато нямаш светлина и сякаш мракът те поглъща, ...

Понякога губил си или имал си всичко.
А себе си дали погуби.
Колко остана ти мъничко.
Когато си губещ и душата ли изгуби.
Пречупи ли я кажи!? ...

Трябваше да го видя от самото начало
Фалшива любов, прикрита от това,
което исках в сърцето си
Просто не можах да устоя,
това беше погледът в очите ти и изяществото на усмивката ти ...

Забравих!
За вчера, за днес и за утре.
Когато устните ти - моите допряха,
когато очите ти - огледало ми бяха,
когато прегръдката ти - одеало ми беше ...

Пресъхнаха желанията.
Сякаш някой извора покри.
И копнежите изчезнаха
някъде дълбоко вдън гори.
Отдръпна се и надеждата ...

Сутринта, когато Стоян Петров се събуди, първата му работа беше да погледне през прозореца. Но мястото, където вчера паркира новата си кола, беше празно. Бързо изтича по стълбите и обиколи два пъти блока, но колата я нямаше. Откраднали са я – реши той и веднага съобщи в районното управление.
После о ...

Най-хубавото за отдих местенце, живописно, страстно в зелено и свежо в диаманти – това е прелестта на двора, посред топло лято, въздух тъй влажен, че ти потича по косите, край морето. Ех, това мечтание на бриз, който с усмивка пленителна си играе с тялото ми, навя рошавата ми глава в интереса на най ...

Ееех, спомени, спомени...
Разгръщам на следващата снимка,...о, ето тук сме '' мъжката '' част на математиката...
Гошо Сметалото, другаря Генев в средата и аз самият, и тримата стегнати в успешните ни Олимпиадни костюми, като манекени за модно ревю на Комбината '' Дужба''... ние с Бийтълс прическите ...

Пътуваше в тунела под Ла Манша
инкогнито маркиз Пиер дьо Сад -
замесил се в поредна гъста каша
с мам'зел Рене. Направо мармалад.
Затуй напускаше Париж по спешност. ...

В съседния кабинет се чуваше говор. Изглежда лекарят даваше инструкции на някого. Старият часовник на стената тихо цъкаше, отмервайки секундите на чакане. Младата жена, която лежеше на медицинската маса, се надигна внимателно на лакти и погледна през вратата на балкона. Животът навън си течеше в нор ...