БГ РАП 1994

Почувствах ритъма на утринта,
прегърната от цветове чудесни.
Звука им на усмивки се разля,
отворих длани полетяха песни.
В стаята ми задъхтя кокиче ...

В себе си.
Все пó в себе си.
Все по-навътре -
до плътност на експлозив -
докато пръснеш се ...

Целуни зората, още сънено красива,
избягай в изгрева със първия му лъч.
Погледни луната бледа как заспива,
послушай как морето свири гръндж.
На вятъра се остави да те погали, ...

Родино, уж си наша, а си ничия,
съдбата ти в съня ми загорчава –
отблясъци, от минало величие
и в прашни книги, пожълтели – слава.
Лицето ти, обветрено, отрудено, ...

Да бъде утрото прекрасно -
тъмата ще прогоня в миг...
И светва Слънцето по- ясно,
с лъчи погалва твоя лик.
Сълзù покриват ти страните. ...

Наистина не искам невъзможното,
а само ти да ме Обичаш с тази страст,
която прави просто даже сложното -
Да ме Обичаш... както те Обичам аз!...
Тъй скромен съм във своите желания - ...

Мечтата ми се сбъдна, ето -
отвори живите очи...
Сияе пак сега лицето,
гласът ти вече не мълчи.
Позна ли ме? Това съм аз - ...

Може би животът не прощава,
сложим ли в душите си лъжа...
Мога ли за миг да не внимавам
и да се порадвам на света?
Нощите са моята утеха. ...

Това си ти, Любов! -
Хиляди чувства събрала:
От допир до страст.
От сълза до усмивка.
От стон до екстаз. ...

Колоната бавно се точеше по калния път. Катафалката подскачаше по камъните. Зад нея приведена вървеше съпругата, подкрепяна от двете си деца. Синът нежно прегръщаше майка си, сякаш да я предпази отстраданието. Пред очите му се нижеха картини от съвместния им живот. Хубаво семейство бяха - ето баща м ...

Не питам какво,
не питам защо,
без мисъл... просто ти пиша..
По бялата пустош,
пращам писмо ...

Когато гръм удари,
вижте боговете.
В разкъртените ,мокри
тротоари!
Когато гръм удари, ...

Не си виновна, че си толкова добра, момиче! Не си.. Виновна си само за това, че имаш очаквания към хората и докато имаш такива, те няма да спрат да те разочароват. А, хората просто са такива. Разбери! Гримират се красиво, носят красиви дрехи, а отвътре са гнили. Не са лоши, просто са наранени и смач ...

(авторски текст: Източни форми)
--------------------------------------------------------------------------------------------------
強い炎
かのように心を温める
寒い中 . ...

Не може, ти, вечно, да газиш
по чуждите стъпки в снега.
От мокрото все да се пазиш
и все да си с мокри крака.
На другия ден, като тръгнеш, ...

Защо е мързелът за щастие?
Защо го търсим, като чудо?
Нима подобна безучастност
очакваме да не е лудост?...
И как ли да не сме цинични, ...

И всяка нощ е тъмнолика
Когато грейнат по страните
сълзите ми от бял кристал
и вече не разбирам дните,
защо потъват тъй в печал, ...

ГЛАВА ДЕСЕТА: ЕМБОРИАН ЗОНТУЛ
Да си послушник е твърде различно от това да бъдеш пълноправен Маг Ту. Всичко пред погледа ти се променя – дори възприятията ти. Ти си вече своего рода по-висше същество. Или поне така би трябвало да изглеждаш в очите на околните.
Ембориан се прибра в своята спалня. Поч ...

Всеки българин те знае,
о, Дяконе, българска светиня!
Ти си ни икона, знаме,
ти обичаше нашата родина.
Не изпитваше страх, колебание, ...

В нощвите на Очакването
замесвам Желания.
Добавям Истини
към бялото брашно на Илюзиите.
Разточвам спомените ...

Навън от мисълта няма да обточвам смисъл,
нито ти ще ме отъждествяваш с такъв похват.
Навън от мисълта върлува буря от всевечните стихии,
потапящи света в достъпни наситени багри.
Навън от мисълта обхваща музика от две изстрадали цигулки, ...

Разпука се грозде, узряха звездите в небето.
От сладост мискетът в ребрата на бъчва превря.
Усети го дядо, по стълба се спусна в мазето.
Наточи си вино, преглътна, а после запя.
Той пееше скръбно, с гласа си жарава разрови. ...

Погледнах те в очите и от там на сетне го разбрах. Че само заради теб съм аз роден и смисъла на живота проумях.
От както в теб безумно аз се влюбих, всичко сякаш сън е между нас.
Истинска любов не се купува, трябва тя да се заслужи, точно каквато има между нас.
Мило мое, цветенце красиво, ти в живот ...

Обича ме, не ме обича,
обича ме, не ме обича... вече!
Броя на кактуса бодлите,
бодат и впиват се в плътта ми
и капки кръв по кактуса остават. ...

Тъй
просто
е добро
да вършиш, но
кое добро е?!

Молитва към създателя
"От днес ми помагай да си възвърна вярата в истината, в мълчаливия глас на моята същност. Моля те, Господи, да проявиш любовта си чрез всяка изречена от мен дума, чрез всяко мое действие."- ("Гласът на знанието"- Дон Мигел Руис)
* * *
Бог е с любов сътворил небесата:
Слънце, пл ...

Противната аларма отново иззвънява. 7:00. Всеки ден е един и същ. Потъркваш очи и отиваш в кухнята. Грабваш джезвето. Слагаш лъжичка кафе. Тъмна отвара. Горчив вкус. Там плуват фигури. Отражения. Тъмни сенки. Кръгове. Плътни очертания на безплътността. Очите ти са на повърхността на бялата мраморна ...

Тя ме заведе под купола. Небесният купол над нас.
Стоях на полето извън града и очаквах да почувствам самота, необяснима и студена самота, въпреки че Теодора беше още с мен, притихнала зад гърба ми. Само че това не се случи... Нима не виждаме небето всеки ден? О, не и така! Над мен се разви цялото н ...

Тя:
Какво ли съм си мислила не знам,
когато хванах пътя към гората.
Не бе ме страх от вълчия капан.
Навярно имах нужда от разплата. ...

Ох, да избереш подарък на жена си за 14-и февруари,
за 8-и март... или за рождения ѝ ден,
е по-трудно отколкото да избереш самата жена...

Ти не я обичаше.. просто не искаше да е сама. Страх те беше да я оставиш, горката, толкова е слаба, лабилна, нелепа дори. Ти не я обичаше.. просто от жал беше с нея, от милосърдие. Мислиш си – още малко време ще й дам, тя ще бъде добре, само малко време да мине..
Ти не го обичаше.. просто не искаше ...

Стъпила съм с корени дълбоки
достигащи сърцето на земята,
пия соковете и, и нови сили
да мога, да летя до небесата.
Свободна мога да съм, и да обичам, ...

Карамелените залези ме омагьосват. Обожавам златистите им нюанси, отблясъците им... След тях се появява Мракът. Онзи потаен магьосник, който оставя кадифените си отпечатъци. Долавям стоновете му в мелодията на ветровете. Тук, в Бургаския залив, тя се чува. Особено през летните нощи. Онези, в които о ...

Уви, увиснал съм в пропастта тясна –
с лявата съм се хванал за миналото,
с дясната здраво държа бъдещето,
а краката ми не достигат настоящето!
Колко ли така ще издържа? ...