VI. Живителен полъх
Живителен полъх струи от всемира,
през звездни простори пътека намира,
вселенският дух се в тела въплътява –
мъжът и жената с любов надарява! ...

10.05.2021
Не съм от тия, дето- 2 ....
Доста от съзнателния ми живот мина в т.н. "соц"! Всичко беше по- различно от предишното и следващото след него време! Ако в предишното беше само
подчинение на правилата на семейството, наричано "възпитание" то е защото бях дете..Никакви възражения! Просто слушк ...

Словата си с душевен зов
аз все към теб изпращам, мила.
Магично нежната любов
омайва и ми дава сила.
Теб моята съдба открила ...

На заплата всичко е в позлата,
пеят птици по опънатите жици.
Край реката по-зелена е тревата,
в сметката ми нулите - осмици.
На заплата волна е душата, ...

Разкъсвам тишината
и скачам, а отвън
се чува непозната
мелодия и звън.
Зачеркват всичко старо, ...

Отново сме на бойното поле,
доказвайки един над друг надмощие.
Всеки се бори за свойто небе,
делим си само безмерно нещастие.
На арената не сме сами. ...

МИМОЛЕТНОСТ
на Яна
Светъл ден изгря
след дълга нощ!
В мен трепти ...

И съм на милиметър от пропастта...
Знаеш ли? Онзи град... Местя се в пустинята. Нямам място там. Носи само думи, думи... В пустинята има палми. Има и оазиси. Малко е, но аз ценя и малкото, знаеш...
Музиката разпалва кръвта ми. Убива тъмнината в мен. Ключът сол е малинов компрес за душата ми. Вятърни ...

В дланта ми се свива уплашено странното време,
а кестени диви така неизменно цъфтят.
Не е измеримо, което не може да вземе –
душите на луди – крепящи изгнилият свят.
И не, че са праведни, нито е толкова сложно. ...

Гълъби, с гълъбови шрапнели
по студентската ми глава!
Ваште лекции, в курешки, цели
препрочитам оттук на глас.
А как, изгладнял за наука, ...

Заробих ли душата си свободна с тебе,
от страховете си принудена да се венчая,
сякаш си последното спасение,
а аз грозница престаряла.
Обърнах гръб на себе си и свободата, ...

Една любов, не приключва със сбогом -
тя притихва на някакъв бряг
написана на пясъчен спомен...
Часовникът знае, обръща се пак!
Ще си тръгне сърдита и ще поплаче ...

Някои казват, че тази мисъл принадлежи на Хегел, доуточняващ, че първия път това се случва като трагедия, а втория като фарс! Забелязва се нещо подобно и в най-новата история на България. 10 ноември 1989г. беше датата, на която бе свален Живковият режим, управлявал повече от 30 години България и втр ...

В тайнственост под було сякаш веди* шетат
(искат да разкъсат властващия мир).
В тъмен миг притулват те над нас небето -
жадни да прикрият този кървав пир.
Глозгаха нощта ни, глозгаха до кости ...

Не живее на небето,
а живее право в нас.
Бог е делото, което
вършиш точно в този час.
Бог е вечната надежда, ...

Со нежен допир
на прозорецот
посвета ти оставам.
Ги отворам очите на совеста
и никој нема да ми забрани ...

Опит за ропалистически рими с нарастващ и намаляващ брой думи:
да
се поправиш —
зло — от теб
завѝси — можеш — помислѝ си ...

Измъчвам се понякога сама, защото не смея да ти споделя, че ми липсваш и, че те обичам.
А защо ли? Защото дори когато ти споделям, сам не се сещаш да ме целунеш, прегърнеш, да ми даваш ласки, да ме любиш. Аз имам голяма нужда от това.
Как да не се хвана за главата и да не се измъчвам, щом ти не се с ...

ДУМИ ПАДАТ НА ЧОВЕКА
Автор: Ибрахим Османбашич, Босна и Херцеговина
Големи думи падат
на малкия човек
и той расте, ...

Ела и пак ме потърси!
Защо се криеш? Не мълчи!
Харесвам те, каквато си!
Ела и пак ме потърси!
Денят с усмивка украси! ...

Плачи, миличката ми!
Искаш ли още сълзи?
Щяло да ти олекне.
Ето един мокър облак
с твои мечти. ...

Животът вече преваля.
Платих си всичко – без остатък,
за гняв, за обич и провал...
Щом жънеш бури – сял си вятър.
След залеза – пламтяща дреб, ...

Понякога съм трудна за разбиране.
Обърквам те със цялата си лудост.
Компасът е без ясно навигиране
и губиш се във странната ми чудост.
Понякога ти идвам твърде много ...

Помня кученцето в старото Жигули
което бе със клатеща глава....
В едно такси, шофьорът ме опули
и спомените върна на мига.
Под ритъма на кришна (или харе?), ...

Да си сам,
когато е пролет
и засмени
се раждат лъчи…
Когато те мами ...

Сутрин преди да се събудиш,
тайно дишам от косите Светлина.
С очета ласкаво те галя,
нахално - дръзка приливна вълна.
Омайното ти тяло ме привлича, ...

Дим цигарен, празен стол,
трапеза, свещи и луната...
Любов удавена във алкохол,
заровена дълбоко във душата.
Ден прелива в гадна нощ - ...

Всяко припознаване с действителни имена в тези редове е напълно погрешно. Особено с това на автора. Той е малоумник, навалник или нещо такова, престъпно. В затвора е. Споко.
И така, стана време да си въобразяваме реалността, защото тя не съществува по тези земи и географски ширини. Поднасят ни я на ...

И знаеш ли? Добре ми е така!
Не е за мене граховото зъ́рно!
От него бих направила чорба,
за гладните лами, заспиващи по тъмно.
Не ми убива и мога сладко да заспя, ...

Ти напразно ме наричаш „мила“.
По погрешка си се влюбил в мене…
Аз съм нищо. Даже нямам сила
да надмогна своите проблеми.
Аз съм дрипа. Влачи ме животът ...