Пиши, поете! Знам, че ти е тежко -
седиш до релсите на тъжната си гара,
макар и сребърни, не носят трепет.
Не идва никой. Никой не остава.
Отново сам, умислен на перона - ...

Моят път започва от пътечка
под сянката на старата асма,
където всяко камъче, тревичка, цвете
е ценен спомен от дома.
Преди да тръгна взех си още ...

Една тревичка островърха,
ококори сънливо очи.
Слънчево зайче по нея си пърха
и си я гали от как снега се стопи.
Ободрена от ласките топли, ...

В доброто вярват тези,
които го създават.
Останалите хем го чакат,
хем… в него се съмняват.
Щастието е при тези, ...

Ти искаш да вярваш, че Бог е велик,
очакваш Спасител и просиш за милост,
но в теб не изгрява надежда – светлик,
очите ти виждат житейската гнилост!
А тя е безкрайна. Зловонната смрад ...

Оазиси създавам, сред пустините,
водата хладна, палми, за отмора.
Загледани в мираж, ако отминете,
звездата керванджийка ми говори.
Разказва ми без глас за камиларите, ...

Казвам ти, скъпи мой приятелю. Помни ми думите. Тя, по пътя си, ще срещне още много обаятелни лица. Нали се сещаш. Тези, на пръв поглед, очарователните. Ще срещне и такива, които могат да те грабнат за секунди. Харизма ли е? Ген ли е? Все тая… Ще срещне немалко красиви лица, немалко симпатяги, играч ...

Отказвам да те чакам в мъка.
Забравям въздуха и полета.
Макар това да е разлъка
и факт от нея, че съм болен...
И нищо, че земята тегли ...

Ще проникна в теб до дъно,
ще разкрия най-дълбоките ти тайни...
Във сънувано безсъние
двамата ще пием щастие омайно.
Ти ще бъдеш вечното ми вино, ...

Моят татко е много добър,
но защо не купува играчки?
Само яке, обувки, чадър...
Как с това да играя, обаче...?
Все си нямам кола и Биг Джим. ...

Сякаш непозната до мене седя -
чрез теб говореше съдбата,
недостъпна и строга, като съдия.
Страшно беше да слушам словата:
"Всичко свърши - чух, че ти каза - ...

Отровиха дори реката -
прегръдката й ласкаволенива
успива в летаргичен сън.
Течението влачи и тела за никъде.
Вибрират струните от жажда, ...

Влюбваш се обичаш,
после любовта отричаш.
Купища мечти напразни
и сърцата оставени сами,
проклинат този ден в който ...

Душата ми не иска да бъде вече тук,
тя иска да се слее с хоризонта прашен,
да отлети там някъде в далечния юг,
да напусне този ад, мъчен и страшен.
Очите ми не искат да виждат бетонна земя, ...

Като младо вино съм буйна,
по кръвта ти разливам се лудо.
Щом изпиеш ме - в теб ще избухна
и ще страдаш по мене люто!
Очите ми пълни са чаши - ...

И днес е ден мъглив
досущ като видение!
И казват от Сахара
прах като дъжд ще ни вали
ще ни затрупа в невидение! ...

***
Нямам тема, за която да се хвана,
от яд дори, аз счупих си калема,
по цял ден ме облъчват от екрана,
освен Ковид, друга тема – не́ма. ...

Любовта остана
зад стъклената преграда на времето.
Дланите ми
не се доближиха до лицето ти.
Аз изтичам като река край теб.

Теменужено ми ухае сънят
и утрото се усмихва на пролет,
пиша на лист радост в деня
и пуснах мечтите във полет!
Преди да отворя очи взех съня ...

Ирник
–Това е момичето ми! Давай, не спирай! Отново! И отново! И отново! Прекрасна си когато си бясна. Жалко, че нямам възможност да се изправя, за да се присъединя към теб.
–Не бива да се вълнувате, учителю. Слаб сте. Почивайте си и се възстановявайте. Аз ще се погрижа за него.
Можеше да се каже, ч ...

Никога не казвай „никога” – вярна е поговорката. Не харесвах Мигел, но през единствения ми почивен ден ми хрумна да изляза с него. Исках да изпусна малко парата, която ме изпълваше последните дни. Бяхме в един полутъмен бар и си отпивахме от питиетата.
- Наздраве, Лили! Ще пием за нашата първа среща ...

Всички мъже сме еднакви - примати.
Драпаме си мишниците.
Е*е ни се винаги.
Искаме мусака и да пърдим на воля.
Лъжем наляво - надясно. ...

Наслушах се на мълчание…
Научих се да ми говориш наум.
Мълчеше с моето страдание.
Говорех със тебе… насън.
В очите ти думите неми прочитах, ...

Идилия
Там, под върха танцуват мъглите
където гнезда са си свили орлите,
във ниското долу реката шуми,
и вятърът нежно в ухото шепти! ...

Всичко започна с китайска намеса,
вирус убийствен създаден с цел -
да наплаши народа, да забави прогреса,
да изпита на надеждата крайния предел.
Медиите подклаждат напрежение излишно, ...

Влакът потропваше приспивно, докато се друсаше по релсите и Димитрина се облегна на стъклото. Двойната смяна в Пета градска болница я беше съсипала. Цял ден и цяла нощ беше дежурна в интензивното и точно когато се беше сменила с Вера, да вземат да докарат пострадали от катастрофа. Бяха се блъснали п ...

Време ли беше да пресечем улицата? Така ми изглеждаше. Колоните от коли всеки момент щяха да спрат, но никога не бях сънувала сън със светофари и то така ярки, че да не мога да определя с какви цветове светят. За нас ли светеха? Или просто преминавахме от едно състояние в друго, носейки се по вълнит ...

Живея ли добре – не знам,
или се рея в тишината...
В тъгата си съм често сам,
но силно грея в тъмнината.
Владея мисъл и душа. ...

Разбрахте ли се вече с` съвестта си,
намерихте ли в себе си покой?
Сдобрихте ли се кротко с горестта си,
след жлъчните години адски вой.
Не ви ли натежаха толкоз думи ...

Зимна нощ, тишина и плясък -
веслото пронизва вълната...
Въздишка, стон, последен тласък -
вятърът опъна платната....

1. Как се казва жената на комшията?
(комшийка)
2. Колко крака има човекът?
(зависи колко е пил)
3. Защо народът казва, че жена се избира лесно: само бъркаш в торбата със змии, която и да хванеш, все е змия? ...

Какво е животът и какво смъртта?
За какво е времето между тях?
За какво е любовта и за какво песента?
За какво е радостта и болката?
Отговора, приятелю мой, за всичко това ...

През девет планини и пак обратно
при тебе се завръщам. Нося дар.
За тебе този път аз многократно
ще извървя с неугасима жар.
Примигващо лицето ми поглеждаш, ...

На своя връх мечтан Христо остана,
гибел самотна, подвиг за вечността,
Еверест само най-достойни признава,
и прибра го, а на нас остави скръбта!
Какво се случи горе в мрака недостъпен, ...

Морето не тъжи, морето не плаче,
то събира душите ни, изтерзани за щастие.
***
Морето не е шепичка сълзи,
дори не е на облак огледало. ...

Не знам кой ден е... Главоболието е толкова силно, че сякаш някой удря с чук слепоочията ми, а от лекарствата устата ми постоянно пресъхва. Слънцето се опитва да се прокрадне през пролука в плътните пердета.
Мама отваря внимателно вратата на стаята и оставя някаква храна на нощното ми шкафче. Не отв ...

Да забравиш - колко труден глагол е,
особено когато любовта в сърцето е.
Думата любов - как да я забравиш...?
Най-много тя тежи в сърцето, да…
Но душата ти свободна е като птица. ...

– Какво трябва да направиш?
– Да сложа точки от кибрит.
– Какво?!
– ... .
– Къде да ги сложиш? ...