Върти се като пъстра въртележка
и няма шанс да спре да се върти.
Въртенето изглежда като смешка
която се поглъща със очи.
И тъкмо си помислиш, че това е, ...

Този златен разцъфнал Калофер
толкоз рози, надежди роди.
Под Балкана полегнал на завет,
сякаш времето спрял да брои.
Но разказва чинарът вековен ...

Константа.
Всичко, което съм искала някога се намира право пред очите ми. Е, с малко фосфени около образа, 'щото са затворени, нали... ама... виждам го.
Парестезия.
И сега как да си стана на краката, след като тялото ми отказва?
А вашите знаеха ли, че ще се родиш с такива бадемови очи или са те прав ...

Омръзна ми
от хората всезнаещи,
изпълнени със злоба и със жлъч!
Готови да те хулят и нападат...
Плътта ти даже да дерат ...

Този свят е толкова жесток-
думите свистят както куршуми,
любовите превръщат се във драми
и за молитвите ни глух е Бог.
Животът ме научи мъката си да отричам, ...

НАПИСАНО С ПЕРО ОТ ФЕНИКС
Достатъчно е хляб и сол да имам в своята къщурка,
в люлещия се ракитен стол да чакам залеза мъждукащ,
да вярвам, че нощта благни и раните ми ще превърже,
че идат по-щастливи дни – до ромола на някой бързей, ...

Под Крушата
На сянка под
зелените листа,
седиш си
и си погълнат ...

Жената е цвете красиво.
Съвършено ранима.
Не за гледане.
За имане сътворена.
Сътворена за любов! ...

(Да се чете с усмивка)
Какъв синхрон животът ни поднася?
Боли ни едновременно нали?
Синхронно с тебе, онзи не понасяме.
Синхронно даже имаме мечти. ...

Шумът отвън и шумоленето отвътре,
Към Теб препречват често моя път.
Гризе вина в кръвта и червей пъпли,
болката се връща и ми пречи да заспя.
Въпроси стрелят отговор нечакат. ...

***
В този ден много от хората в селото преживяха свръхестествен ужас.
Яна се прибра към седем, след поредната приятна и изпълнена с емоции среща с Явор. Баба й и дядо й вече бяха вдигнали ръце от нея и не й се караха за тези чести бягства. "Не се бойте, сърдити старчета, на мен нищо не може да ми с ...

Не биди само број
во животот на оној што те чека.
И догодина ќе бидам тука
со нова брчка на челото,
а моите обични јаболка ...

Слънчеви лъчи топлят мен,
приключи нощта студена,
настана хубав, светъл ден,
душа е ведра и успокоена.
Помня моята прекрасна мома, ...

в памет на мама
Животът остави миналото в нас...
И още ни буди в лунен час,
когато пролетта пристига тихо
в няколко съкровени сънни стиха... ...

Вече е полунощ,а не заспивам.
Различни мисли прекосяват
съзнанието ми, сякаш девствен свят се промъква край мен.
Чувам стъпките на времето,
предпазливо докосващи мечтите, ...

С кашлица лоша и с температура,
баба ми Койна не иска да чуе
ние на лекар да я заведеме.
- Имам настинка. Отива си хремата.
Чайчета пия, не скъпи лекарства. ...

POV Ейдриан
Измина седмица от разговора с Фийби. След като ми разказа всички онези неща, ме помоли да я върна в апартамента ѝ. Погледът й, преди да затвори вратата, не излизаше от ума ми през последните няколко дни - сякаш очакваше, че няма да ме види никога повече. Имах нужда да помисля, затова не ...

Какво е любовта? Това е въпрос с много възможни отговори. Всеки един човек чувства това по различен начин. Любовта се изразява в това да можеш да опознаеш човека, който седи срещу теб. Защото все пак, за да го обикнеш, първо трябва да го опознаеш : ) . Специално жените харесват да бъдат обичани и да ...

Там, където…
Там, където птиците летят
и се гонят ветровете,
там, където облаци не спят
и се сливат цветовете, ...

/Текст, който Вергилий написа от името на Мирабела, когато тя изгуби вдъхновение и за който се надяваше да бъде забелязан, да се напише музика по него и песента да спечели конкурса "Вселеновизия"/
Налей ми вино в чаша тънкостенна...
Калин Донков, "Незабрава"
Налей ми в Чаша Светлина –
ти знаеш – чер ...

Толкова дълго те търсих...
Толкова дълго...
Урагани ме блъскаха,
давеха ме вълни солени...
Чужди устни ме пиха ...

Във Пирин славен и вековен,
град божествен и чаровен.
Tи, Сандански, си ни рай
със слънчеви лъчи безкрай!
Ти с историята славна, ...

Понякога заставах на моста.
И дълго се взирах оттатък.
Реката беше мътна и дълбока.
Мостът бе въжен и се клатеше.
От вълните ми прилошаваше. ...

От писането мое „старомодно“,
не се срамувам, даже се гордея.
Сега ми казват – „Всичко е свободно,
подобно птица трябва да се рееш“.
„Тя, мерената реч те оковава“ – ...

Влез. Душата ми олтар е
за всички други,
на които я остави.
Днес? Догаряща свещта е
на онази обич, ...

Отново съдбата ни срещна...
в десетия български град...
Очите ти с радост погледнах...
и мигом към теб полетях...
През всичките тези години... ...

Дъждовна бях. Поляна с дива ружа.
сред скута си зелен ме приюти.
С копнежа някому да бъда нужна
събирах дълго светлия си стих.
Косачите ли бяха закъснели, ...

Пак сънувах старата къща,
баба, дядо и татко до тях.
Аз замесвах хляба насъщен,
свещ гореше в среднощния час.
Беше тихо. Всички мълчаха. ...

Вземи звезда във нежните си длани.
Внимавай много, да не те опари.
Вземи мечта във жадните си длани.
Внимавай много да не я изпуснеш.
Вземи роса от цветните поляни. ...

Върху глухарчетата, слънцето лежи,
а глухотата топли небесата.
Подухва вятър. Пръскат се лъчи.
Покрива се с глухарчета, земята.
И глухотата почва да личи ...

Оная зима не искаше да си ходи. Не стига, че скова земята още през ноември, а и в началото на април затрупа със сняг цялото село. Цъфналите овошки не бяха подготвени за таз неочаквана среща с белия пакостник, та се свиха една в друга, сякаш за да се стоплят. Първите пролетни цветя бяха вече решени д ...