Когато изгубил си надежда
и пред кръстопът стоиш,
точно в този буреносен момент,
в себе си повярвай
и нови крила здраво закрепи си, ...

Заснежен, силуетът
на Градишката могила
бе сбърчил чело
с поглед към долината.
Някога крепост - днес сипей, ...

Под покрива на сламена къщурка,
в сакарско село аз съм се родил
и в песента на мамината хурка
на щастието дните съм открил.
Земята родна давала ми сила, ...

Там някъде, където
мъглите се целуват с вечността,
аз вечно бродя - непокорен скитник,
брадясал с мисли, лазя към върха.
Закърмен съм с гласа на ветровете, ...

Пак с нетърпение чакам неделята.
Дядо ми каза, че с тях ще ме вземат.
Щели да ходят със Мери на село.
Категорично признавам и смело
аз, че откакто е влязъл в живота ми, ...

Луната нощем люби се с морето,
вълните страстно тичат към брега.
Прегръща нежно във екстаз небето
притихналата, тръпнеща земя!
Вятърът целува тишината, ...

Това е най-хубавият час за мен – разходката ми в кварталния парк. Освен бягството от малкия апартамент, другото хубаво е запознанствата и историите, които остават задълго запечатани в съзнанието ми.
Крачките ми отекват по чакълената пътека, стряскайки заспалите на припек котки. Една от тях направи к ...

Хавай...
(хавайска приказка)
Океанът се синее
разлюлян във вечерта,
а Жена в червено рее ...

Прелитат край мене забързани хора, самодостатъчните със скоростта на ракета, бленуващите се носят като облачета, трети ... с тях можеме просто да се разминеме или ... да започнеме да разменяме .... погледи, приказки, сандвич, кафе, разходка под звездите, парти, легло,тела, деца, старини, живот. Неве ...

В книгата с приказки на Братя Грим (Вилхелм и Якоб) има една приказка, с един винаги изникващ в съзнанието ми образ, когато вали сняг, а именно Баба Хола (немски: Frau Holle). В тази приказка Баба Хола разказваше на момиченцето, стигнало до малката й къщичка, че може да остане при нея и да върши дом ...

Защо има жестоки хора, които нямат милост към животните?!
................................................
Снежинките се въртяха в луд танц и падаха на земята. Всичко беше побеляло. Вятърът свиреше в комините, до прозорците на къщите, промъкваше се в кошарата, курника и в кучешката колибка. Тази веч ...

Системният натиск изцежда,
живинката и съпътстващия трепет.
Живот като разбъркана прежда,
останал без тяло и скелет.
Буркана с мечтите пустее, ...

Ако морето идва много бурно
и ме залива с разпенена вълнá,
ако е тъмно и много гневно
и отнема топлината на брега!
Ако залива с пясък, мое име ...

Утрото е ароматно
царство на цветя.
Между пролетно и лятно.
Химн на сладостта.
Мириси летят, извиват ...

CONTESSA:
Ако почувстваш някой ден *
хлад по устните ми тръпни...
Как няма и следа от мен
там сред наровете вкусни... ...

Родих се гола, зла и уродлива,
и безпризорна из тълпите скитам.
гноясалите рани ми отиват –
и честността ми – с лустро неприкрита.
За мен канонизират мъченици, ...

Даже самият Оракул от Делфи
не би могъл да предскаже
такваз дяволия с име "Селфи"

На... homo sapiens
Ние сме разумни същества,
тъй като се трудим, ядем хляб и се смеем.
Така е, дами и господа, нали?
Поне така беше (ще кажат някои)... ...

Днес са ме налегнали едни философски мисли...С риск да се изложа, ще ги споделя.
Чудя се... Това - бракът, e като в зоологическа градина.
Първите години, кога бях слаба, стройна, моят ме наричаше Гълъбица, моята газела, Сърничке..., а аз него - Мечо, Тигърчо... Бяхме пълни с енергия - като шимпанзет ...

Стоях на бара с глупав единак,
забравена от ангели и Бога.
Обменях си тъгата за коняк,
а той събираше пари за дрога.
Почерпих го едно. И две. И три... ...

В предверието на ада,
бяла мечта засия,
и мракът черен отлетя.
Забравила всичко преди,
тя до него отново спря, ...

Кокичета
Навън е студено, зима, сняг заваля,
земята и градината отново побеля.
Дворът не е само бял,има и зеленина,
това са кокичета,те дар са ни от Бога. ...

С несигурните стъпки на току-що проходил в своята самостоятелност човек, аз се спънах в прага на Живота и разбих главата си в стената от злоба и безразличие, която стоеше на пътя ми. Тя бе огромна и страшна, и хвърляше заплашителната си сянка върху цялата прогнила постройка на Битието.
След този фал ...

Благославяй не мен, а Жената -
аз не мога светица да бъда,
дваж и триж си погубих душата,
дваж и триж съм предавала чувста.
И забравях с вода да поливам ...

Скъпа, мисля да те хапна
за разкош,
тъй си апетитна и приятна -
Вече вадя вилица и нож...
Смей се ти, и аз ще се усмихна - ...

Пак съм тук! Кънти от тишина.
Всяко ъгълче изплетено е в прежда.
Събирам тихо свойта шепа прах.
Оставих на прага една надежда.
Трохи редя по бащина трапеза, ...

Заваля ме последният сняг.
Без чадър, без гугла,
без дом и без стряха!
И без шум и без друго...
Заваля ме чуждят сняг. ...

Барманът в полупразното лоби на един от най-реномираните хотели в града полираше отегчено чашите, когато влезе мъж на средна възраст в изискан костюм и седна директно на бара.
- Водка с кола и много лед, моля.
Можеше да бъде взет за банкер, или брокер, ако не беше разхърляната му, по-дълга от обичай ...

Знаеш ли…
Не си добре дошла!
Не е за теб открехнатата ми врата.
Не гледаш ли -
дете съм още… ...

Женим се ние и вдигаме
сватби големи и чудни.
Много успехи постигаме
в дните си, толкова трудни.
Къщи на челяд приписваме, ...

Урок по писане
По прозореца се стичаха едри капки дъжд. Гъста пелена вода се спускаше като завеса пред погледа и. Очакваше, че някаква невероятна сила, мистична стихия ще я понесе надолу, надолу, все по- надолу... Спомни си мрачния ден на погребението. Студът свиваше сърцата на всички, които бяха до ...

Рев
–Защо не спиш, редник? Късно е, а утре ще бъде тежък ден.
–Точно затова, майоре. Преди важни битки винаги ме мъчи безсъние. Не се безпокойте, по никакъв начин няма да повлияе на бойните ми умения. Аз съм Арлена, между другото. Арлена Оукхарт.
Арлена Оукхарт. Жената-воин, регистрирала най-голям б ...

Не искам да ти вярвам. Стига сложност!
Доверието няма нищо общо.
Желания умират в невъзможност.
И в края многоточията свършват с точка.
Забравих лекотата си на влюбване. ...

Прости ми, в твоя сън ще закъснея,
че още в моя съм и в буря бясна
на кораба " Обречен " се люлея
и блъскат се вълни със страст ужасна.
Сред мълнии и сред пореден гръм ...

Не се играе на любов. Игрите
до време са. Все някога ще свършат.
За обичта раздават се душите,
дори в раздялата да се прекършат.
В игрите някой нещо ще спечели, ...

Стъпките назад не се обръщат.
Вечно към сърцето се отправят,
в центъра на малката си къща,
впили взор в земята ни корава.
Пътят им е труден и безсмислен. ...

Страховете са закътани
сред бели, тихи брегове.
Застинали между светове
на изкрящи вечни ледове.
Замръзнали сред вековете. ...

2.7.2014
„На Ами“
Дъх... извърнат, лунен,
наплашен, притаен,
пърха сред пречупени криле, ...