Бях малко, весело дете,
будно, чак до отрицание.
Запазих чисто своето лице,
запазих чисто своето съзнание.
Но, пораснах и ми се наложи, ...

Очите му
извиват железа,
преместват канари,
прогарят кратери,
в които мисълта ...

Здравей Любов... Несподелена!
И ето аз съм тук, макар и на хиляди мили далеко.
Знаеш ли?! Искам да съм красива...
Но трудно се слага спирала на плачещи очи.
Но ще поплача, за да отмия тъгата... вината и самотата. ...

Някой ден, животът ще се промени,
тогава ще откриеш вярната посока.
Преминал през изкачването на скали,
приведен, носил кръст до своята Голгота.
Някой ден, ще видиш, колко си различен, ...

Да напиша книга,
Да целуна жена
Да дам любов
Да се прибера у дома
Да бъда истински ...

За човека динамичен
умен, сръчен и обичан
все напред,
напред да крачи
на човека трябват му задачи. ...

Не се оплаквай в себе си дори..
Станка Пенчева
Не се оплаквам, не виня
за белегът стърчащ, отблъскващ,
за кръста що ме разпна, за нощта ...

Колко хора е старата гара събрала,
колко хора и колко кипеж за живот!
Даже болното куче е вече разбрало,
че животът е нежен и страшен робот.
Колко мъка в железния въздух се крие, ...

По една пътечка криволичи,
между листа и борови иглички,
дълга колона от мравки -
все еднакви - с тъмни забрадки.
Всяка на гърба си понесла е зрънце ...

Днес сред мнозина млади и наивни хора битува тезата, че комунизмът като идеология бил съвършен, но видите ли лоши хора се издигнали в партийната йерархия и опошлили светлите му идеали. Ала следващия път това нямало да се случи и светлото комунистическо бъдеще щяло да възтържествува и да ни спаси от ...

Слушаш ли думата демокрация
на всеки един от устата,
значи химера е това
при тоз народ в страната.
Гладен и ояден на протест, ...

Продължих да питам за любов
към себе си разплакана пак тичам,
а другото ми аз не чу на време моя зов.
(Явно много искала съм да обичам.)
Но душата млада, дива може ли да спре ...

НЕРАВНОДЕЛНИЯТ ТАКТ НА РАЗДЯЛАТА
Сега е късно да съм друга –
животът просто отшумя!
И може би ще е услуга,
ако забравя за съня – ...

Разцъфтяват думи в редовете
и всяка има собствен аромат.
Във песен вплитат им се гласовете -
хармонията им е изящен свят.
И пъзелът на стихото се сглабя ...

Обичам те, обичам те прекалено.
Обичам те повече от всичко.
Обичам те повече от себе си.
Обичам те, сърцето ми зове…
Как да се боря с това чувство?! ...

Отворих прозореца.
Ти си вятър... нахлу,
погали с разбиране раменете ми.
Една цигулка запя.
Сякаш стене, но чу, ...

Заспивам и появява се отново тя,мечта,
една любима жена явява се в съня.
Красива, усмихната, тя идва през нощта,
заедно сме щастливи и си тръгва сутринта.
През деня съм сам,тя е нощна птица, ...

Глава 16.СОВРЕМЕННАЯ ДРЕВНОСТЬ.
* - Ужасное состояние Учитель, куда мы попали, сплошные степи, лесостепи, непроходимые леса, горы, пустыни, и под жгучим солнцем убегающая в долины рек потрескавшаяся суша. Людей мало, местами их почти нет, а те, что есть, ужасно взлохмачены и несобраны, природа корми ...

"Нещо дай, искам да живея,
получавам пенсия минимална,
боря се поне да оцелея,
избави ме от ориста ми кална."
Тъй ни молят тези хора, ...

Колкото мека съм, толкова горда, че и оттатък.
Тръгна ли, то непременно със трясък затварям вратата.
Пиша по сто запетайки, но само веднъж – удивителна,
само че нейното "Стига" е оглушително.
Аз не пестя ни усмивките, ни сълзите си, нито въздишките ...

Няма време!
Прегръщай! Сега!
Няма време!
Целувай! Веднага!
Утре пак ще е ден за тъга. ...

Страхливо, неуверено, но засмяно
дете бях.
Вълшебно, красиво клижле, напечатано
ми чета, а аз сях.
Ти си моят aнгел и творец – ...

...
Скривах се в устни затворени,
примитивна усмивка...
Прикривах поредната болка
с очи неглижирани, примирени... ...

Отново мисля за теб
и колко уютно се чувствах,
потънала в прегръдките ти
и целувайки устните ти.
Чувствам се свободна, ...

Не вярвам в бъдещето.
То е всичко
възможно никога да не настъпи.
Сънуване на странстване
различно ...

1.
Игор се събуди със силно главоболие. Устата му пареше от жажда, а светлината, нахлуваща през прозореца, остро го пронизваше. Сякаш хиляди тъпани биеха между ушите му.
Бе прекалил с питиетата предишната вечер. Защо изобщо му трябваше да ходи на тази сватба!
Някога бяха влюбени с Елисавета. По-точн ...

Обичам хората които ще крещят
когато тишина ги задушава,
на бедния, които ще дадат,
дори за тях, по-малко да остава.
Обичам тия, дето ще сгрешат ...

Гледам календара - утре сме петнайсти.
Има недоволни, а за мен е щастие.
Не че съм отличник - аз съм по средата,
но обичам тази септемврийска дата,
на която всички тръгват към школото ...

Щом във виното е истината скрита,
дали да не потърся и аз там?
Май ще взема, вярно, да опитам,
и без това съм сякаш все пиян...
Аз тръгвам, че зове ме механата ...

… И расла ляпата, расла – израсла голяма, преголяма. Огромна.
Извикал дядото фамилията и близките, помолил да му помогнат – ряпата да изтеглят.
Заели се те – напънали се. Но… Ряпата не помръдвала. Дърпал дядото, дърпал… Ама не става.
Защото зад него бабата, внучката, кучето, котката, мишката – стоел ...

По пръстите, по кожата се връщат
напуканите блянове за пролет.
Като онази на Април присъща
цъфтяща по балконите на хората.
Разплитам тишина като коприва ...

С какво заслужи красотата
да я укриваме под маска?
От двайсти век къде нататък?
Сменил е светлата окраска.
Което дáде, двойно плаща ...

Когато вънка захладнее - маската сложи:
и до магазина щом отиваш,
и до тоалетната дори!
А колата като караш,
маска пак да не збравиш. ...

Подай ръка и всичко лошо в миналото нека си остане.
Погледни ме във очите ти любима и ще видиш бъдещето в тях.
Бъдеще което искам с теб да споделя,дори и ако трябва да те последвам и накрая на света.
Не позволявай мило аз да падна на земята.
Позволи да съм до теб с високо вдигната глава. ...

Есента се усмихна.
Съблече се гола.
Постави в косата си
слънчева шнола.
На хълма полегна. ...