Що за въпрос ще възкликнат мнозина. Естествено, че е полезно. Модерният човек не пропуска да си тегли поне един душ всекидневно, за да се хигиенизира, както и за да се балансира електростатично. Но опитните планинари сред вас вероятно знаят, че връщайки се от планината се усещат по особен начин, сяк ...

What if
There is no heaven
and no hell?
What if
hell is here? ...

На сцената излизам! Играя.
Превъплащявам се в роля
взривявам публиката с героя мой.
Годините минават безвъзвратно
в мен остава частица от тях. ...

А мракът е толкова плътен
и така неусетно увлича
всеки творчески дух, всеки скитник безпътен
и лъжовно ти шепне ,,Обичам те!".
Могъщи са сенките черни! ...

Червите се от кумова срама
като гледате простата човешка драма,
но народът пак не ви е мил,
затова казвам ви:Честит първи април!
Лъжете го, аз зная, ...

„Пролетта ти отива!”... ... ...
Сънувам ли?!
„Пролетта ти отива!” –
вятърът донася твоите думи...
с аромат на вишнев цвят... ...

Станах рано и щях да се бръсна,
не пяна, а кетчуп от тубата пръсна,
децата засмени, вдигнах глава –
Беше Първи април, господа...
Изнервено бързах – обувки, сако, ...

От всички пандемии - някогашни,
сегашни,
всегдашни -
най-страшна,
неизличима ...

Светове прегръщат се във вихър...
И Минало, и Бъдеще едно са,
и страшна буря е със рев на тигър,
Фортуна неизбежно се ядоса.
През времена препусках аз, до тук. ...

Спотаената истина е като голям камък, който носим в раница на гърба си. Не се вижда, но ни тежи.

Той спазваше стриктно диетите и плановете за отслабване. При което добави 15 килограма…
хххх
Избухнал пожар в град Пожарево. Запалила се пожарната. Пожарникарите реагирали бързо – пристигнали само след два часа. Под непрекъснатите им грижи всичко изгоряло.
За разчистването на старите стради и техник ...

Минаха десетки години от живота ми. Преодолях какви ли не препятствия – махалата, студентски години, казарма, брак, учителски труд, Чернобил, демокрацията…
И оцелях!
С което понякога се гордея. Обаче – като гледам какво се стоварва върху внуците ми, че и по-страшно иде… Как ще се справят?
През после ...

Почувствам ли се без любов и сам,
и изгревът, и залезът са тихи,
и дни, и нощи все изглеждат лихи -
аз тръгвам пак да търся твоя храм.
И пътят ми е дълъг, все натам - ...

Посветено!!!
Приятелю, днес честваш Юбилей,
присъда ли е той, или награда?
Не ми разказвай друже, не, недей!
Бутилката е пътят ти към Ада. ...

Измислени са приказките пак,
кристалните пантофки са за друга.
А принцът, виж – еснаф е и глупак –
прислужница си търси, за съпруга.
Присяда ми следобедният чай, ...

Човече, отесня ми тоя свят
и ризата на сивите райета.
Тук спящите красавици не спят,
а принц е онзи, дето плаща сметката.
Загубих си обувката на Юг, ...

Дитрих Бонхьофер (1906 – 1945 г.)
„Това е краят. За мен животът започва.“ Така звучат последните думи на Дитрих Бонхьофер, които той изрича към другарите си в лагера на смъртта Флосенбург. Младият богослов умира само месец преди края на Втората световна война и три седмици преди смъртта на Хитлер – ...

Замръкваме,
неосъзнали смисъла.
Не знаем накъде извежда краят.
И нямаме представа точно колко часа
отделят ни от зазоряване. ...

В утъпканите делници, разминати,
сме заедно, но някак сме си чужди.
И сред звездите търся пак причината,
да те обичам искрено, без нужда.
И от ярема ни, боли ме рамото. ...

Нощ е, пак. И недей да говориш.
Още дума и ще те намразя."
Деница Гарелова
Не говоря, не моля, не прося.
Щом не виждаш, значи ме няма. ...

две халки — една
съдба — една любов — една
жизневезба

щастието
с краткостта си
натъжава
но бидейки
щастие ...

Не искам да ми вярваш...
нито аз да ти вярвам.
Искам аз да Бъда Вярата,
с която моя свят
да сътворя. ...

Толкова стихове аз ти написах,
а болката вътре стои ли, стои.
Хиляди сълзи душата пропиха,
но мъката черна в гърдите гори.
Знам... и години сто да изминат, ...

Идва в съня ми древната конница,
цвилят и молят конете:“Ела!“
и напускам аз старата столица,
слушайки вечния зов на кръвта.
Пак съм млада, красива и дива, ...

Таях се тихо в дните ти,
във нощите потъвах до забрава.
А сутрин се събуждах с изгрева,
завита в слънчеви лъчи.
И кацаше ми птиче на прозореца, ...

'Има самота на мястото,
има самота на водата
и на смъртта- но при всички тях-
все едно, че си в тълпата..."
Помниш ли този стих? Ти държеше книгата с бяла корица в топлите си длани и четеше с притихнала усмивка. Крехката й писана душа трепереше плахо, докато внимателно я разлистваше. Проницателният ...

От известно време съм в карантина на тази планета… Вие в последната година разбрахте точно какво значи това- изолиран от дома си в собствения си дом. И аз, като дойдох на вашата планета не подозирах какво точно ще ми се случи, но разбирате ли, рекламата на Земята беше много добра. И всичко почна в П ...

Не знам защо и как съм побеляла.
Навярно тишината е причина.
Студът ли ме прониза до премала,
когато ти от мене си замина?
По стръмното поел ли си спокоен, ...

Сънуваш ме, сънувам те и аз
Тихичко във сънищата крачим
Един до друг по дълги друми
Без думи, какво ли тук те значат
Когато усмивка тъй любима ...

POV Ейдриан
Пътувам през града и не ме интересуват другите хора. Вятърът си играе с косата ми, а на душата ми е толкова леко. Тя ли направи това? Няколко мига в нейната компания и се чувствам така, сякаш планина е паднала от раменете ми? Тя е просто загадка. Можех да я вкуся, да пробвам капка кръв и ...

Болна отново.
Дяволите го взели
тоз гаден вирус.

Сънувам наточена русалка,
на брега сред пяна от вълни,
с опашка по бедрото ми се галка,
а аз съм недостъпният уви.
Разбръмча се малката русалка, ...

Ултимо - 7 + 3
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Niccolò Moriconi (Ultimo)
----------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Николо Морикони (Ултимо) ...

Тя не знаеше как този пагубен свят се обича,
но обичаше истински. Беше толкова бяла душа
Не разбра и кога от усмихнато,светло момиче
се превърна в пораснала, уморена и тъжна жена.
Тя не знаеше как И полепваше кал по лицето. ...

Май било е така. Вик сред нищото.
В “Битие“ нито дума не пишело.
И пророците явно пропуснали
откъде и защо се е спуснало.
Най-нечакано, в миг се отприщило - ...

Ето там - на завоя, до стълба с ръждясали длани,
на върха на баира, отмил тебеширите детски
идват те - неми ангели с бели криле изподрани
от далечния път между сивият студ и Надеждата.
Те раздират небето със своята преданост чиста ...