Кухнята на семейство Добреви беше голяма и уютна. В момента в нея се разнасяха редица прекрасни миризми напомнящи на Сам за детството му. Той се подпря на плота и загледа майка си. Стефания подреждаше чиниите с голямо старание, на Сам му стана смешно. Откога му повтаряше, че иска да я запознае с няк ...

Този стих е за тази, която Обичам,
този стих е за тебе, Любима!
Името ти с Любов вдъхновено изричам
и рисувам те нежно във рима.
В него вплитам душата си, също лунно ухание, ...

Море от раковината приижда,
залива ме с най-топлите вълнѝ,
живея сред вода и всичко виждам
как в мене си играе и кълни.
По-морска се събуждам и по-смела, ...

зора и боси крака
растат
с Ахилесова сила

На майка и татко-с поклон и благодарност
Не съм по своя воля аз роден.
И не по своя воля ще умра!
Обичам го! Обичам този ден!
И ще го обичам до смъртта! ...

Кой ли рано във гората
чука смело по стеблата
на борѝки и на буки,
напосоки и наслуки?
Кой събужда тишината ...

Ирник
– Кажи ми, Ирник! Как мислиш, дали след като войната свърши и Елмир постигне крайната си цел ще пренапишат историята? Имам предвид да премахнат онези небивалици за тристагодишната война с химерите и да кажат истината.
– Коя по-точно истина, Амир?
– За експериментите с нас, за тоталния контрол ...

Преди да са измислили скръбта
едно момиче тичаше на двора.
Над доверчиви шепички вода,
лицето му разпръскваше умората
на дългият и прашен, ...

Най-после Слънцето се усмихна,
заля с топлина Земята,
най-после Севернякът утихна,
Април пред Зимата поля водата.
Южнякът и той се включи в играта, ...

Живях си щастливо –
изграждах си кули:
къде ще се видим,
а също – кога.
Но в сговор – ...

Между теб и мен, нима е бездна?
Да повярвам във това, не мога.
Без любов изгасвам, ще изчезна
в дълбините на една тревога.
Аз съм тук, а ти си все отсреща - ...

Моментите с теб са красива приказка, една завършена любовна история...
Идваш до мен.
Погледите ни се срещат.
Скриваме вълението зад свенливите си усмивки.
Виждам блякъсът в очите ти. ...

Любовта не остарява
Страхувах се да те обичам. Да!
Дори сега отново се страхувам!
Да си със мен бе моята мечта!
И някога, и днес не се преструвам! ...

Прощавай, Поете! Прощавай драги Вазов! Но това не е твърде общо с онова, което е с Дядо Йоцо, но все пак има някакъв вътък в чергата на българската душевност.
Дядо Ицо е вече доста възрастен, защото кога бе млад, няма как, преживя епохални времена! Той е от едно тракийско село, сгушено под Бакаджици ...

Пълнолуние.
Пак няма да се спи....
и мисли, като ято птици
ту кресливи,
ту свенливи, ...

Вдовство...
... защо е тъжна младата Царица?...
... защо двореца е обвит във креп?...
... над кулата върти се мрачна птица
и зло прокоби вече дни наред... ...

Внезапен спомен
на Е...
Внезапно чувство ли сподáвено
за миг в душата оживя́?...
Илѝ пък нещо незабрáвено ...

В нощта на идващата буря
Облаци звездите скриха,
а в очакване на буря
даже ветровете свиха
плахата си увертюра. ...

Може ли един човек да бъде моята вселена
Събрала в себе си безбройни светове
Да бъде всичко от което се нуждая
За да бъде животът ми изпълнен с цветове
Може ли един човек да бъде глътка въздух ...

Не зная, виждал ли си как смъртта
и в тъмното, и в светлото пролазва.
Затворила последната врата,
душите скрива в бялата си пазва.
Замахът и́ – корав. Такъв замах ...

(Превод от украински)
Варто чи нi?
Варто чи ні? Жити без тебе
Я б полетів, з тобою в небо
Я повернув би час назад ...

И тегне красотата като каска
нахлупена по време на война.
За гърлото филизи се захващат
и давят в бездни от разлистена тъга.
Над цъфналите ябълки си ляга ...

Излъжи ме, излъжи,
с мили думички любими.
Разума ми завържи
и повтаряй мойто име.
Излъжи ме, че от мен, ...

Графити пише вятър с топли устни,
по нежността зелена на реката.
Та корморан по бързея да пусне,
за любовта си светъл стих, когато,
заспят върбите, сплетени накриво ...

Не знам коя съм. Викат ми "Деница."
Но всъщност аз не помня как се казвам.
От полети, убийствени за птиците,
душата ми си плюе още в пазвата.
Отрича се да има възраст, име. ...

Както винаги, три пъти седмично, си вземам шапката, бастунчето и тъмните очила, и повличайки левия крак, се напътвам към жълтата лавка, която прелива от жълтини, за да попълня очния си глад за жълти страници и истории, с които утрепвам поне четири часа дневно от живота си и от което ми става малко п ...

Ще лъжа наляво, ще лъжа надясно,
ще лъжа направо, ще лъжа лукаво.
Ще лъжа на тъмно, ще лъжа на тясно,
ще лъжа на светло, ще лъжа в лилаво.
Ще лъжа на сутрин, ще лъжа на вечер, ...

Мисъл странна отдавна ме мъчи
и в размисли някък отвлече,
сякаш на изпит, контролирано ми връчи,
върна ме много далече.
Търси се само едно неизвестно : ...