Трапезата е скромна в моя дом -
врял липов чай и вчерашно колаче.
Добавям щипка сол. И зная щом,
тя липсва ми - тогава ми се плаче.
С притоплените вчерашни лъжи, ...

/финалът на първа част от романа-пъзел "Калейдоскоп", не знам защо публикувана предварително/
Корабът потъваше нормално. Носът му, забит в айсберг, бавно и спокойно се накланяше напред. Пъргави люде от екипажа сечеха парчета лед и ги носеха в баровете, където веселието стигаше връхна точка. Капитанъ ...

очите рая
приютиха и си го
досътвориха

За частите от присъствието на дома
преглеждат любопитни погледи.
Къде се притаява старостта?
Къде бодрува младостта?
Къде утихват слънчевите дни? ...

Не успях да пребродя до край
всяка твоя бърчѝнка и слог.
Не дочух онзи кучешки лай
и овчаря надул кóзи рог.
Не прелях всеки твой мъченик, ...

Еуфорията и глъча притихнаха като в космическа тишина. На тяхно място през дима, които като чели беше спрял на стоп кадър си направи пролука паниката в чистата и форма. Ако не по лицата, то в очите на няколкото души лежащи на пода, можеше да се види без съмнение, че тя е тук и обгръща всичко с черни ...

Човешката уста е прозорецът на тялото.
Изричайте истината, за да проветрите
душите си.

Изгубената овца търси стадото, а не стадото нея.

Цианидово блесналите устни
на вампирски ухилените спомени
трескаво пъплят по крехката плът
на кристално черните ми нощи.
Нахлуват, опипват сънищата, ...

От стаята си наблюдавам.
Отвън пак вали!
Поредна дъждовна вечер...
От стаята си наблюдавам,
отвън е отново тъмнина! ...

Четиридересет минути за един учебен час по математика за Маги бяха истинско мъчение. В последните десет минути винаги губеше концентрация и се ядосваше, защото вътрешно знаеше, че вината не е нейна. Освен с концентрацията, тя имаше сериозен проблем с математичката, която пишеше лебедчета за всяко „н ...

А вятърът цяла нощ пял е навън –
празнувал е бялата зима.
Сега уморено се готви за сън
на топчица свит до комина.
И снощи е минала млада луна – ...

Редник Сергей Иванов изгледа с ужас ротния командир, който се надигна сковано от калта, извади пистолета си и го насочи към небето. Атака! Вражеските куршуми засвистяха. Иванов познаваше много добре и другите им звуци – звънтящия рикошет от метална повърхност, изтракването в камънаци и глухото тупва ...

Сънувах сън. Присъни ми се тя
красива, готина с коса в ръката.
Погледна ме: да пием по една!
А ти вземи, та нарежи салата!
Нарязах два домата и налях. ...

Забранен каприз (+18)
Гледаш толкова невинно,
но с премрежени очи,
че във щъркели наивно
знам, не вярваш вече ти... ...

Адски слънчев пек над житата златни блесна.
Слънчев удар страховит добруджанци силно стресна.
И пот прелива, и умора в стомасите селяшки се превива.
Буен огън страшно пари и с болка ги облива.
Ту глава от адски пек слънчасва, ...

Нищо особено, впрочем. Пеят птички. Винаги се чудеше какви са. Онези, които свиваха гнезда под покрива – лястовици или чучулиги бяха?
Тъжно му ставаше, когато сутрин, докато премиташе двора, виждаше как недоизлюпените се умрели върху плочника – едва отворили човчици. Е кой ли вещер пък там ще ги е н ...

Спомен за Любовта...
В полунощ в студентската ми стая
аз чаках я да дойде с Любовта,
но как ли бих могъл да я позная,
че сам не знаех как изглежда тя... ...

Тревожни мисли
Битието наше
страшно ме тревожи!...
Със жени и вино
и с разбити чаши – ...

Да си подредим празните буркани
Това го написах един ден, скоро след като карантината беше започнала , нямаше изглед изобщо да свърши, а аз нямах кой знае колко работа. Нямах и какво да правя в къщи и до затъпяване се взирах в айпада и решавах от най- трудните судоку.
Да спомена, между другото, че с ...

Мила моя, ти още неродена си,
но си те представям ясно в своите мисли,
там мъничка и крехка си,
но вече дните ми до края ти осмисли!
Очаквам те с неистов трепет в душата ...

Народни врачки
с мургав тен
лекуват ни по храчки,
по корем,
със боб, ...

Падаща звезда
Видях падаща звезда,
ох небето,
ах великолепна красота,
тъй магично озаряваш пътуването ми из вечността. ...

По стръмното мисли препускат
и сливат се с вятър и прах...
Отново познавам по пулса си –
нетърпеливо чакаш ме пак...
И безутешно е безсънието ми. ...

Превъплътен в една и съща роля
на сцената съм персонаж безличен
и подчинен на чужда, подла воля,
стоя съгласен в ъгъла трагичен.
За кой ли път безмълвно ще оголя ...

Но ти ще продължаваш да изискваш от мен алегории на вечността
и ще продължаваш да ме попълваш като съдина пред всички.
А аз ще тръгна някой ден както Одисей към своята Итака.
Ще скъсам с всичките обреди и лъжливи иносказания,
и ще преобладавам до началото на бала на душата. ...

"Защото нищо изживяно
забравата не заслужава."
На първия си ден без него
не осъзнавах, че го няма.
Тиктакането на сърцето ...

В моя дом картини стари,
спомен удря ми шамар.
Ти си тръгна и запали
всичко и горя в пожар.
Млад, надъхан и с мечти, ...

Вярваш на другите, а те боли,
всъщност, не виждаш кой те обича.
Далеч от теб, в близкия ъгъл стои,
между пръстите ти любовта му изтича.
Вярваш на другите, след уроци безброй, ...

Подскочи на куцо краченце денят,
отхапал нехайно филия,
с играта на дама лета се броят,
щом можеш — обратно върни я.
Безславно забравен, прибра се страхът, ...

Просто вече съм зряла.
И със ум, и с душа
различавам лъжата,
и съм острата брадва
дето все й отсича краката. ...

Свещта угасна без да догори,
една звезда политна от небето,
в прозореца разби безброй искри,
стопи се в мрака звездната пътека...
От взиране очите ги боли, ...

Събудих се в пет сутринта. Не знаех как се случи, но просто се събудих и не можех да заспя отново. Никога не съм ставал толкова рано, но съм си лягал почти по това време на деня. Не знаех какво да правя, но не ми се оставаше в леглото, защото бях с усещането че изтървам важни часове от деня.
Докато ...

вокал - Симеон Николов
бас китара - Симеон Николов
текст - Илиана Генчева
китара - Мартин Генчев
музика - Мартин Генчев

Христо беше кръстен на Христос и за това празникът на връх Рождество Христово бе и негов.Беше израснал в онези атеистични времена, когато бе царството на Антихриста и църквата бе забранено място. Всяка година, когато се зададяха Коледните празници, Христо изпитваше безпокойство и вина за отчуждениет ...

Всяка раздяла
ни разрязва наполовина.
Твоята изчезва,
моята остава да оплаква липсата,
да търси пълнотата - ...

Тополовите пухчета летят,
незнайно как в очите ми се спират
и пухкави и ласкави валят,
мелодии. И тихичко умират.
Защотото този свят роден е глух. ...