Разпадам се, когато теб те няма.
Намирам се при всяка наша среща,
разбирайки, че всичко друго е измама,
а ти ме чакаш дива и гореща...
И ето ни в поредно сливане, ...

Нищо в този свят не е дошло случайно...
Природата е изградила ред определен.
Ако всеки разгадае нейната тайна -
към хармония да бъде устремен.
С всяко ново утро да е благодарен, ...

От короната ли да се пазя,
или Мутафчийски да намразя?
Бойко ли? Отдавна е намразен!
От папи гален, но от Бог не пазен.
Всичко е комедия и драма. ...

Среща мимолетна, спретната със изгрева.
Заветна бе, но вплете се във мислите.
Съпровод на песни птичи и хладна мистика.
Жарки светлини сред локвички-избистряне.
Отнели няколко мигвания, отмина красотата. ...

Свободата е тежък подарък. Сурова десница.
Острието на слънчеви тайни за слепи очи.
Онзи връх, който хромите смело отричат
и невидима капка в меда ни, която горчи.
Тя е златната риба, от всеки горещо желана ...

Семейство Ланс живее в голяма къща край '' Езерото на желанията ''. Името на фантастичното езеро произлиза , когато Дей (създателят на фамилия Ланс) пише писма за своята съпруга, която е в кома 2 години. Готовите писма той пуска в езерото, за да чуе Всевишния молбите му. Жената се събужда по някакво ...

Помислих си, че този ключ е хвърлен
в най-тъмните човешки дълбини
и аз умирам в стихове прегърната
с венец в косите - хиляди вини.
Не, няма да ги върна в чекмеджето ...

Днес времето не е това
което преди месец беше...
по зли сме, дори на себе си...
сме врагове... щом Светът си,
сами унищожаваме!? ...

Това е първото стихотворение, коeто написах след 16 години мълчание, през далечната 2009 година, есента.

Това е от една руска песен ("Мимо текла, текла, река..."), на която направих мой превод и мой текст. Нямам претенции за авторски права - просто споделям това, което мисля за ценно.

Умореният ден портокал си откъсва от залеза…
Вечерта го завива с кобалтово сини коси…
Под бетона градът е с клепачи, от сън натежали…
Но сърцето е будно, защото до мене не си…
И какво да му кажа?... Че цял живот тичах към твоето?... ...

Музика и изпълнение - Албена Димитрова

Песен от самостоятелния ми проект, който започнах наскоро. Текста, музиката, всички инструменти са записани и написани от мен!

Оминалият ден прошава леко
и сгуши се във вечерта,
а тя наметна го с елека
на свойта пъстра тишина...

Мълчанието, казват, било злато,
ала от него никога нищо не получих.
Дадох им го в шепи, разделих го
по братски с усмивка,
(понякога цяла, понякога половинчата), ...

Забравѝ за смеха на морето
и вземѝ си багажа! Алоха!
Телефонът звъни, но заето!
Аз ще пия! Нали съм пройдоха!
Ще се крия в горите зелени ...

Понякога да направиш една крачка е много трудно. Дори да си се подготвял с месеци, дойде ли моментът, паниката те грабва с лепкави пръсти, стисва те за гърлото и се кикоти ехидно, докато ти се потиш и трепериш. Изглежда лесно да се откажеш и да се върнеш назад. Но къде ще отидеш? Няма как да започне ...

С целувката си будиш пустата земя.
Докосваш с длан гальовно всяко малко цвете.
Под пръстите ти цъфват първите цветя,
събудени от сън под снеговете.
Април от цветен дъжд, ...

Как е, хора, върви ли карантината? Такъв е животът – английската корона си тръгна от Европа и освободи място за китайската – природата не търпи вакуум! Добре, че не си заровихме главата в пясъка, очаквайки, че вирусът не влиза през задника – влиза, и то дълбоко. Един италиански прéател ми го каза. М ...

Глава 1
Отново ми се случваше кошмарът. Често, когато исках да заспя, цялото ми тяло се вцепеняваше и изпадах в клопка. Чувах ужасяващи трясъци в ушите си, които се усилваха от мисълта, че трябва да помръдна, и аз се плашех до смърт от това, което ми предстоеше. Получавах такива кошмари още от малка ...

Една муха във пролетното пладне
стремително във стаята влетя.
На слънцето и тя се радва жадно,
затрепкала със звънките крилца.
Избрал е някой да е насекὸмо ...

(По книгата на Джо Витале и д-р Хю Лен „Абсолютна неограниченост“)
Обичам те и всичко ти прощавам
и моля те и ти да ми простиш! –
това е в мен звучащата октава
и моят искрен, тихо шепнат, стих. ...

Порутените колони на слепия ми замък
дишат, кървят и помнят душата ти,
обладана от архидемони, обгорени ветрове
и призрачни целувки.
От бучиниш са изтъкани косите ми ...

Ще отида за хляб,
само толкова мога.
Ще ми стигне за дълго,
гладът е насъщен.
Чувам звук на камбани ...

"Аз, хан Аспарух, обявявам тази земя
за държава на Българите и нека тези,
които идват след нас я обичат и пазят!
6 8 1 г о д и н а"
Поклон на теб, Ювиги Хане Аспарух, ...

Под изгнилата шума на листата
извират спомни и шуртят води.
Под коравата почва на земята
събуждат се сияйни пролетни мисли.
Под непрогледния взор на мъглата ...

Алармата настойчиво звънеше. Дунапрен стана и включи телевизора.
‘Добро утро, България!
Часът е 7:00 на 13 ноември, 2017 . Времето – нискослоеста облачност с чести превалявания. Температура – от 2 до 7 градуса Целзий....
А сега актуалните новини:
Премиерът: ‘Мене трима папи са ме галили по главата, ...

Хората, злословящи зад гърба ни -
раними същества с космическо его,
но със сърце - колкото на колибри...
Одумват ни някои - за нашите грешки,
други - за правотата ни, за делата ни, ...

Телефонът ми звънна
и обади се тя,
в мен по нея безмълвно
луд копнеж закрещя.
Но по работа само ...

Искам да умра от COVID-19 , а не от житейската "слепота",
едното е поне по-модерно, а другото е от тъпотия...грехота!
Докато живея затворен е предимство,смисъла се търси тук,
започнах да "разлиствам"запечатаното в мен, ей тъй напук!?
Рекох си,това всичко не е без причина трябва ни равносметка, ...

Не можеше да си намери място. Въртеше се като лъв в клетка – отчаян, сам и изпълнен с болка. Не можеше да гледа повече детето си такова – болно и обречено, с тъмни хлътни очи. Не можеше повече да слуша влудяващото пиукане на системата, докато гледа как пламъчето на живота бавно гасне. Бързо излезе о ...

Пътуване
Всяко пътуване започва от първата крачка, а всяко пътуване с кола с първия мигач, с първата спирачка, с първото недоволство от колегата шофьор. Така започва и моето пътуване всеки ден . Пътят е по един час и в двете посоки към работното ми място, който час ми дава много време за размисъл за ...

Ето връща се,
хора, тя отново е тук.
Бях изпратил отвъд светлината
И сега се завръща без фанфари, без звук,
Поразително, точно в душата. ...

Пише ръката Му тъжна история,
гравира Той разказ във всяко сърце.
Мигом разбърка се всяко условие,
до дъно потъна омастиленото перце.
Дай ни очи, за да виждаме повече ...

И нима се страхуваш,
Загубена във мислите си –
Морски възели.
Оплела цялата си чувственост,
Невинност, искреност.. ...

Намерих празно чекмедже във вкъщи,
в което няма никакви писма.
Албуми, спомени от нищо,
освен отдавна незабърсван прах.
Реших, че няма кой да го отвори. Никога. ...

(Апокалипсис 2017)
Летя и виждам облаци отгоре:
с издути бузи вятърът фучи
и в стройния и чист небесен хор
фалшива нотка почва да звучи. ...

Докато спиш
тихо
ще дойда
в съня ти,
да рисувам ...