Играя си със вятъра,
общувам с сенките и отраженията
на мъдрите дървета,
които пък говорят си с вселената.
Разбирам птиците ...

Когато създаваме спомени,
горим с най-дръзкия пламък
и всяка въздишка отронена
погалва отворена рана...
Когато се връщаме в спомени, ...

Мъжът премина през бариерата, следван от двама гвардейци. Беше висок почти колкото Сам. Гладко избръснатото му лице беше бледо и аристократичните му черти изглеждаха остри от напрежение, докато с едри крачки вървеше право към тях. Не. Към трупа. Беше облечен в дълго палто – шервани – в черното и зла ...

Облаците предвещаваха бурно и смутно дневно време.
Дърветата се разклатиха от силния експонент на вятъра.
Клоните паднаха и умориха всички тревички със неземната си сила.
Реката течеше сякаш не я беше грижа, че ще завали.
Черно ято птици прелетя над реката и скри се нейде в небесата . ...

Напоследък питаше ме често
защо ме гледаш втренчено така
навярно предусещала съм нещо
и исках да запомня много дълго
ръката твоя протегната към мен ...

Подай ръката си, Момиче,
за да се влея в твоя пулс.
Лазурните лъчи се стичат,
по устните ти с плодов вкус.
И нека бризът лудо роши, ...

...
В рубриката "Споделено"
критика ще изрека:
Абсолютно проверено -
човешката ръка е зла поличба ...

Не заключвай! Дали ще се върна?
Може би...Как да ти обещая?...
Разчертаният път се препъна
между вчера и утре. Не зная
ще остави ли белег и диря ...

Не се научих...
да бъда покорен, да бъда сянка
на малка буцичка пръст... Не се научих
не знам защо но не останах там
където искат да бъдем със вас. ...

Дъждът навън вали,
Отмива тебеширени рисунки
Сякаш капките нашепват *Забрави*
И гонят мимолетните светулки
Гледайки дъжда, защо ли съжалявам? ...

Ти помниш ли на детството вкуса...
джиджи папа с кафе от леблебия.
Как боси тичахме през утринна роса,
с поръсена със захар пухкава филия.
Ти помниш ли на детството смехът... ...

Прости ми за думите понякога тежки
за някои погледи навярно зли
в косите ми белеят нишки,
но не успяхме да остареем заедно нали?
Судокото ти недовършено стои на масата ...

Вечер в стихващия ураган...
Посоката ми сочеше компаса,
а в бурята затихваща полека –
изглежда и Съдбата бе с нагласа
да ми показва към брега пътека... ...

Утро
Роса. Роса покрива тревата, дъските на терасата, грила, столовете и масата. Капки роса, като алмази разсипани по листата. Над езерото се вдига пара. На изток изгрява слънцето. „Пушек над водата – огън в небето.“ – имаше една такава песен.
Няколко ранобудни робина посрещат слънцето с радостно чу ...

Стоя и си мечтая дивно да
те имам в обятията си пак.
Всяка твоя целувка е от мед,
всеки допир-вкусен сладолед.
Бъди роза,бъди мед, не ме ...

Още не мога да възпея радостта,
да проникна, да надникна в същността.
Радвам се, че посрещнах съдба,
когато в мен една надежда не умря.
Небесна светлина изградих, ...

Слънцето изгрява, стопля тя сърце,
към нея аз съм устремен,
но напразно протягам ръце,
самотен съм и натъжен.
Така жадувам нейната ласка, ...

Бях звезда и луна,
дори слънце бях,
коте, мечи, сладка...
бях дори и патка,
е, на галено пате, ...

и проявиха
щедрост и ги с бездържавност
обдариха

Прекроява лъчите морето
и събира си нишки от злато.
Многобройното щърково ято
преброява чет новоприети.
Над брега закръжава задружно, ...

3.
- Какво е това, за бога?! И как се е озовало в чантата ми? – недоумяваше Агнеса.
В този момент кравата започна да мучи силно и да потропва, гъските се разхвърчаха нявсякъде, закрякаха по-силно и настана суматоха.
Госпожа Петринска грабна куфара си и излетя навън, без дори да усети как мина през п ...

Мислех си, че съм те забравил
мислех си, че мога да те преживея
мислех си, че в друга мога да се влюбя
мислех..... но се оказа че греша
Две чаши от шампанско на Ибиса ...

Търсете светлината Му и когато я намерите
вървете право към нея!

Оригинален текст:
Every night in my dreams .
I see you,I feel you.
That is how I know go on.
Far across the distance and spaces between us. ...

/съботно-неделно четиво/
Срещам познати. Всъщност, аз си пия английския чай /само с лимон, без други дивотии/, те ме виждат. Щото със зрението нещо… Абе, разпознавам хората, не ги познавам. И всички жени са хубави. Преди да се разприказват…
Та сядат при мен. Обаче, в групичката има две жени. И еднат ...

Блещукат пред очите ми звездички,
какъв ли Муз, ме тъй подкокороса*?
Та до зори играхме си - на жмичка,
а днес стихът съвсем се захароса.
Донесъл беше вино и китара, ...

Не се наситих на мечтата
за червени токчета.
Не се насилвах да я сбъдна.
Да тропат във синкоп
по тротоари и по стръмно, ...

Беше есента на 1939 година, когато се уволниха от казармата двамата акрани Петър Филипов и Иван Стойчев...
Иван служеше в 4-ти конен на Н.В.Цар Борис Трети полк в Ямбол, откъдето след полагане на клетвата, бе командирован в София, за да завърши с отличие Школата за санитарни подофицери към Централна ...

О банална,изтъркана и тревиална.
Ти безбройно много пъти си опята.
От певци световни и от хорица народни,
и от драскачи,писатели и разказвачи.
Омръзнало ми е на глас да те изричат. ...

Препъникамъчето по пътя на каруцата ни към свободния свят изглежда, ще се окаже монолитна канара! Отново си търсим каруцар.

След споменаването на името на най-опасния човек в Хайрани, чиято тъмна сянка се простираше и извън Лунарата, Хирса не прояви желание да задава повече въпроси. Сам реши, че е сложил край на вниманието на войника към Елизабет, но когато тя се върна при тях, лапнала кожата между палеца и показалеца си ...

Някой иска да ни е страх.Някой иска да се отчуждим още повече едни от други.Да спрем да се докосваме,да спрем да се целуваме.... да спрем да общуваме.Този някой е същия,който превърна един вирус от резпираторен - във вирус на страха,който поразява най-вече умовете ни.Превърна го в оръжие срещу любов ...

Сърце във себе си събрало
вселени мрак и празнота,
изтласква не кръв, слуз във тяло,
дарено със съвършена красота.
И кой да предположи, че то крие ...

Аз избрах да вървя по пътека осеяна с орхидеи.
Аз съм вятър ,който духа само на запад ,но не и на изток.
Аз съм месец август с непокорен нрав и младежки пориви в душата.
Аз ходя по друми, пълни с плодородие,но не и с безчестност.
Моята душа е пристан на избора за вечен живот ,пълен с хармония щастие ...

Преди теб не пиех… много.
Нямах такова желание.
Колкото за настроение.
Ала в мислите ми днес
само споменът за теб остана. ...

Първите пробойни се появиха внезапно –
Нямаше нито буря, нито високи вълни.
Но едни малки струйки предвещаваха,
Че нещо страшно тепърва предстои.
Кога паниката обхвана екипажа, ...

А някога Светът ...човешки беше!
И ние хора се зовяхме!?
Сега тъгата ,спомените ,скрива
и уморените сърца ,разбива.
Защо се променихме толкоз!? ...

Измълчаният миг след молитва камбанна издигна
своят изстрадан от ангел небесен разплакан рефрен.
Дали закъснях!? С римите плахи до Бога да стигна
и обич да пръсна в ъглите на мрака си (сив полуден)!?....
Думите мои под свода на черквата малка и тиха ...

Тялото ти е горещ шоколад –
димящо вълшебство,
мирише на детство.
Залата за наблюдения, Спиралният ръкав
Координаторът се появи внезапно и без предупреждение. Обикновено викаше в кабинета си диспечера или Габриел като старши наблюдател или четеше доклади. Явно сега беше решил да направи лична обикол ...