Петя ми разказа
за тъмни реки в гората
и падащи листа,
които ще станат едно със земята
за последно огрени от залязващото слънце. ...

Лампи и бледозелени стени,
смешно раирана – ризата…
„Тука ще бъдете няколко дни,
дòкато мине ви кризата!“
На стената, естествено, TV-екран ...

1.Удзъ е казал: Според учебния състав ниските на ръст са въоръжени с пики и вили, високите са въоръжени с лъкове и арбалети; силните носят знамената, храбрите носят барабаните и гонговете, слабите служат при конете и в кухнята, съобразителните се вземат в щаба.
2. Войниците от едни и същи околии и с ...

Реката. Тиха пейка. Две душѝ.
И пръсти от копнеж, нетърпеливи.
Ухаем на любов. На Аз и Ти.
На полъх от бленуваното сливане...
Аз вече знам. Тъгата има смисъл. ...

Овчарят стадото пасе,
пази го той от вълци хищни,
доволни са от туй хората овце,
без да знаят за подлости скришни.
Жертвен ден за някои иде, ...

Ти можеш повече, нали! Не си
безмълвна част от фона на фасада,
в която лицемерие пълзи
и триумфира подло маскарада.
Махни се в миг от фалша! Потърси ...

Вдишвам... Топъл изгрев. Изпълвам се с новия ден.
Раздиплям си парченцата... импулсите... спомените...
А вятърът размотава едно кълбо думички...
И до мен долитат: „Ти ми беше обещана...”
Сбъднатост била съм и отвъд ще ти светя... ...

Държава в извънредна обстановка,
народът сляп и глух, на колене.
Къде е тука скритата уловка,
от глад или от вирус ще се мре?
Измислени, нелепи генерали ...

Как да хвърлиш на вятъра това,
което прави сърцето щастливо.
Спри! Има неизречени още слова,
премълчаната дума – за обич огниво.
А вятърът незнайно къде ще пилее ...

Събрали се зад Райските врати
по Божия заръка вси светци.
Проблемът бил Мария да зачене
и ако може бързо, в близко време!
Седяла кротко тя на стол в страни ...

И какво, ако се затворят очите ми?
Ще бъда поредната отлетяла душа.
И защо ще плачете на гроба ми?
Може и на някое красиво място да съм отишла.
Защо ще загърбите лошото? Защо ще простите неправдата? ...

Нарече ме цвете
И ме изтръгна от това което ми даваше живот
Да задоволиш егоистичното си желание
Да нахраниш гладните си очи
Сега съм тръните под краката ти ...

Погледни... Небето сякаш е оловно,
толкова е тежко, изсмуква очите мои!
В орбитите - кръв, черна, отровна,
има нещо древно, дух несвойствен.
Погледни... Небето сякаш ни поглъща, ...

Сърце назаем взех да те обичам,
защото моето по друг изтля.
То като свещ гореше от обичане,
но в пламъка последен изгоря.
И не, не искам свещи да ти паля, ...

От теб насам вали
в подножието на душата ми -
нелеп,
разкъсан,
излишен дъжд, ...

Творих те
Чакана, търсена, мечтана любов,
гледах залези, където те няма.
Пътища минах, прескачах и ров
и търсих брод, да преминеме двама. ...

С трепереща ръка
трохи събирам,
по друма на живота
аз вървя
любов изронена ...

Когато разкрием философското значение на обикновените неща те придобиват характер на формула за усъвършенстване. А самоусъвършенстването това значи творчески живот, увеличаване възможностите, увеличаване на вариантите на постъпване в един или друг случай. Разнообразният живот, това значи интересен ж ...

Има нещо общо между магистралите и любовта. Не, това, което си помислихте, е на втори план. Макар немалко хора днес пряко свързват двете понятия.
И вината е най-вече на наперените, активни на житейско-любовния пазар, млади жени. Които най-напред скандализираха все още патриархалното ни общество с гр ...

Оставихме да ни приспива,
на люлката от анонимност,
машина - с песничка лъстива,
за милостивата взаимност -
да си сред призраците някой, ...

Беше ми накривяло от сивото ежедневие По телевизията едни и същи сериали. по вестниците скука. Душата ми беше зажадняла за възвишености. Влязох се в един сайт за творчество. Олекна ми. Четях, очите и душата ми се пълнеше, но възникна пробле. За да коментирам, трябваше да се регистрирам. Регистрирах ...

На село аз обичам
баба да ме води,
по ливадата да тичам,
в гората да ме поразходи.
Камъчета във реката ...

Изчезваха. Мъжете умираха в безкрайната война на север, а непознат вирус убиваше бебетата преди да се родят. Никой не помнеше кога започна да вали. Само няколкото останали старци бяха виждали слънцето. Разказите им за цветовете и светлосенките, миризмите, топлината, залезите, котките по покривите и ...

Нещата се променят.
Светът неизбежно
се върти ли върти.
Някои пътища са тъй
кратки. Кратки са. ...

Танцуващите капки
Валеше ситен, напоителен дъждец в тихото пролетно утро. Единствено птичите песни огласяха тишината, поздравявайки я със своите дълги, омайни любовни шедьоври. Всичко навън отдавна не спеше – тревата беше постлала своят мек зелен килим, изпъстрен с всевъзможните шарки на пролетните ...

Понеже уморих се, не летя.
Крилата ми са грохнали от полет.
Без друго ти си моята земя,
единствено, където има пролет.
Във тебе се разлиствам всяко утро, ...

Ден 1-ви, IV-ти сезон
Настана време за равносметка. Страничните странности на предишните 3 сезона. Седя и мисля... Времето е топло, та топло. Разходих Тарзанчо, щото ми дожаля. Вече никой не иска да го разхожда. Няма обяви за търсене ни на домашни любимци, ни на деца под наем.
Умрял от жега милият, ...

От една седмица пред кметството, на таблото за съобщения, се мъдреше следният текст: “На 1 март, неделя, ще се раздават ливадите в “Рибарица”. Всички, които са имали някога ливада, да присъстват с четири колчета в ръце, защото няма да се връщам после там.”
Писал го беше някогашният учител и директор ...

Сага за двата бастуна
/Епизод пети/
В село на мегдана двата бастуна разговарят. Единият се оплаква
на другия:
- Остарях, наборе, пък досега не съм срещал кьорав депутат, бе джанъм, ...

Беше октомври протяжен от лутане,
стелеше дълги тунели нощта.
Ти приближи се по залез учудено,
с лека походка излезе от тях.
Спря се до мен и изрече - Йоана, ...

Пропукваш черупката на моето аз,
събирам отломки за спомен...
Усещам изгубващ се страх,
балон, нереално огромен...
Разкъсана, светлината боли... ...

От известно време насам, няма да го смятам в луни и лета… Жената - Пламък вече не е идея. Не че не е, просто е повече. Вече е още повече неща, едно от които, все още трудно за вярване, но е истина… такава истина, която можеш да докоснеш… и да целунеш…
Преди това Тя е била Искра̀… не толкова въобража ...

Чудесно време - за намразване,
намръщен ден - декор за драма.
Душата мерим, чрез доказване -
мизерни двайсетина грама.
А уж трошим - шаблонът, рамките, ...

На времето и аз бях лекар,
на болничка аз Главен бях.
И вярно служих, не бях шмекер.
И в „комунизма“ оцелях !
Нещата си като оглеждах, ...

Небрежно опитвайки се да избягаме от суровата реалност,
дали в книги, песни, давейки се в алкохол или виртуална такава.
Омагьосвайки ни, надникваме в други светове с пленителни истории,
пропилявайки ценно време грандиозно, какво е важно се забравя.
В настоящето, което е покварено от жаждата за пари ...

Екзситенция...*
Все още зима е, но вече
и дъх на пролет се усеща...
Навярно нейде отдалече –
Южняка ласкав е насреща... ...

Целувката на Юда...
Коварен „вирус“ ни доко́па
до всичко наше се докосна,
че е целувката в живота,
като на Юда – смъртоносна... ...

От луната люлка ще направя,
от небето - пухена завивка.
Ще сънувам сънища от рая
и ще се надявам да са истински!
А дъгата в кораб ще превърна, ...

Аз съм всички жени взети заедно
и нито една от тях.
Всичко, което наистина знаеш
и онова, което не разбра.
Аз съм цялото време ...