Изпратих ти хиляди рози.
Ти изхвърли ли ги?
Знам, че не обичаш рози. Знам, че не обичаш цветя.
Чудеше се защо хората разграничават розите от цветята… разбра ли защо?
Носи ли се аромат на нов парфюм в чаршафите ти… или още усещаш моя? ...

Центростремително след залеза се спускам.
Догонвам слънцето в поредния вираж.
По нишките-лъчи - Майол се гмуркам -
превръщам ги в подводен такелаж.
Да стигна бездната - мечтаната безкрайност, ...

Развигор помнеше добре този ден. Беше един петък през м. юни, 1986 г.
Лениво разговаряше с колегите в отдела, всеки споделяше плановете си за уикенда. Изведнъж звънна служебният телефон. Търсеше го шефът. Да го потърси шефът в в ленивия летен следобед, точно преди уикенда, си беше само по себе си из ...

Луциферианска е твоята клада,
скиталецо между световете,
разнищена и прогорена
от не една Ариадна.
Любовта не съществува, ...

Ще те помня аз... Теб обичам...
Както розата иска дъжд...
Красотата дар от Бога наричам –
теб – вълшебството за влюбения мъж.
Но навън е мраз, студено, ...

Самият Христос също ни призовава:
"И не бъдете като лицемерците, които се молят по кръстопътища и синагоги. Истина ви казвам, те вече получават своята награда. А ти, като искаш да се молиш, влез в скривалището си и като затвориш вратата след себе си се моли така: /следва текстът на молитвата - "Отче ...

Заслушвам се понякога ме викаш,
през бледата усмивка на деня.
Заглеждам се понякога те виждам,
прес гъстите ресници на нощта.
През карстови полета от неони, ...

Нарисувай ми бряг да пирувам с вълнистите орди.
Да дочакам моряк, татуирал русалка на кръста си.
Нарисувай ми кораба с всичките думи на борда
и ще млъкна завинаги, както онази на кръста му.
Нарисувай ми бъчвите пълни до горе с отрова. ...

– Какво си говорихте без мен? Емо, харесват ли ти дрешките?
– Страхотни са!
– Направи ли чай?
– Не искам, ще си тръгвам, защото Влади пак ще се цупи, че закъснявам.
– И аз бих се цупил, ако имах такава жена. ...

За да станеш добър, се поспри,
гласовете стаени послушай,
шепота на цветя и треви,
и дървета, примрели от суша.
Поседни на брега, помечтай, ...

В пътя ми по лунната пътека
ти подай ми своята ръка,
последвай ме със стъпки леки
и до хоризонта – все така.
Ще вървим до прага на безкрая, ...

ГЛАВА 12
ПОСВЕЩЕНИЕ (2)
След известно време около мен стана тъмно, като че намалиха яркостта на светлината, а когато стана светло пред мен стоеше Воля. Това стана като че по чудо, тъй като не беше възможно да се намали яркостта на осем свещи, горящи по периметъра на стаята.
- Казвам се Воля. Името г ...

ШЕПОТ В ЪГЪЛА НА ХРАМА
Понякога сънят не е доплел
на едрите си куки тишината,
защото пее някъде петел
и в златна бримка изгрева премята. ...

Часовникът се стича
в безплътна паяжина
от неискрен смях,
безплодни намерения
и прекършени илюзии. ...

Ти дойде преоткриващо бавен
с полъх тих, неизричал слова -
не тайфун ураганно отдаден,
а настъпващ полека, едва.
Беше тих, прозорливо сподавен, ...

Кое според мен е ценно ли, ами Боклука,
Импортираме си го от Италия, чак до тука.
Помагаме от сърце на братята си Италианци,
А за нас ли? Ами, ей такива големи Таратанци!
Нека се пазим от Руснаците.. щото са "Тирани", ...

Bridge:
My soul is just like the universe
Dark matter fills empty space
My own inhabitants are destroying me
I need wiser aliens to come help me ...

Искаш или не, полека
Ще я извървим пеша.
Най-нелеката пътека
В собствената си душа.
Ще е трудно в студ, но нека ...

Предричам ти оазиса на бурите
в морето на безстрастната пустиня.
Наричам ти летеж без страх в лазурите –
очите на жената ти любима.
Заричам те да бъдеш жив и истински ...

Отвърнах взор от низости и злоба
и грейна в миг, миросан моят ден.
Разкъсани, веригите, на роба,
ръждясаха. Не са, не са за мен.
И леко ми е, светло на душата ...

И аз си тръгнах с вдигната глава.
Любовите се търсят със очи,
но повечето помнят ми гърба,
защото в тях е празно. Без души.
Когато се отупах от прахта, ...

> На Коко
Забави, поспри
и на глас ти кажи,
на теб се давам
и на себе си обещавам: ...

Тя живееше в малък град. Повечето хора се познаваха. Знаеха кой как живее. Какво го мъчи, кое го радва. И всеки си гледаше живота според своите нужди и претенции. Веселина също. Млада жена, която имаше увреждане по рождение, което щеше да носи до края на дните си. Отгледана с много грижи, тя бе учил ...

Ще бъдем ли същите,
излязли от къщите?
Вкусът на Насъщния,
ще бъде ли същия?
Свекървите... тъщите, ...

Казваме, че сме просто приятели. А приятелите, така като нас ли правят? Гледат се с пламък в очите, протягат ръце, а след допир ги прибират, като костенурка в черупката си.
Поглеждам към затворената врата, все едно чакам ти да минеш през нея. Дали е все едно или наистина чакам? Може би е истина, не ...

Да полеем любовта
Да пием за поредната
За следващата
За по-добрата.
Да полеем раздялата ...

Стегни се, моме, стегни се, моме,
нема пари, моме, нема за кондоми.
Нема за такси, нема за каляска,
ша та либа, моме, даже и без маска.
По устата, моме, нема ма целуваш, ...

С три пръста от сърцето си ще откъсна,
ще го дам на бездомно псе.
Ще се кръстя в мъгла сива и гъста,
на брега на черно море.
Студени, прекръстени капки ще капят ...

Летен облак бавно лази,
тихо плува, търси брод.
Бурен вятър сгърна пазви,
път му даде за живот.
Житна нива морно диша, ...

Книгата е нещо удивително!
На пръв поглед, ами.. нищо внушително.
Отвътре напечатани фигурки тъмни,
не ги ли гледаш, стоят безмълвни.
Но погледнеш ли ги, влиза в тебе друг човек, ...

Но какво недостигна Ти - цвят ли, боя или нерви?
Не, не казвай, че ползваш за всички еднакъв калъп!
Уж подобие Твое, а толкова несъвършени...
Уж си вложил в човеците целия Свой майсторлък...
Как в едните си сбрал дълбините и чистия смисъл - ...

Баба Яга се събуди,
рошава се попротегна -
за закуска се огледа,
че стомахът ѝ се стегна.
Поогледа се, не помни ...

Когато предозирал съм с горчилките
и ляга мрак в тъгата на пиано,
Аз сипвам зной в душата на бутилката,
а музите са луди и пияни.
Когато натежава отчаяние, ...