Contemporary authors work: literature, music, art etc.
388.5K results
CO-вид – 38. Цветовете на хаоса
🇧🇬
Енциклопеда се клатушкаше по хълма. По черупкообразния му гръб пробягваха звездни отблясъци. Изтежко пристъпи към тях, застана до колата и завинти коренчето си в земята, за да се навечеря.
Клифърд Саймък, „Човекоядци“
Остров Кефалония, Свят Делта, 16-ти век
– Тай, ти ли си това? Къде ме носиш? – Джи ...
Брилянтин
Ръцете му... познаваха смъртта. Беше я виждал не веднъж. Усещаше хладният ѝ дъх ... някъде дълбоко знаеше, че му се присмива. Тази битка изтръгваше всичко човешко от него, изцеждаше целият му емоционален заряд, после го изсипваше отгоре му, но обезобразен и надъвкан, преследваше го в сънищ ...
Всеки получава, каквото заслужава!
Нищо по-прекрасно, мъгляво и неясно,
в живота не битува, без да съществува.
Земната история не е писал голия!
В природата човека единствен е зевзека. ...
Дано тревата утре да я скрие
"И знам – щом съска есента у мен –
тревите са простили на косача."
В. Йотова „Сън от утрешния ден”
И тази прошка някак ме гневи... ...
Обичам морето – синьо, необятно,
Живо прегръщащо жадно брега.
Обичам го тихо, спокойно, пенливо
С плаващи по него слънчеви лъчи.
Обичам шумът на вълните ...
– Стигнахме. – каза Чарли, спирайки пред една невзрачна къща, на чиято врата почука.
Нямаше никакви табели или каквито и да е обозначителни знаци, че това е лечебница, но когато вратата се отвори, Елизабет разпозна топлите очи на жената, която й бе дала отварата. Флетчър й каза нещо, което я накара ...
Няма го оня зелен равналък. Пойните певци и щъркелите се събраха в един устрем на юг и Тракия, заслушана в тяхното прелитане все повече узряваше с цветовете на носталгичната си умисъл за плод.Идеше време за гроздобер, а нощите взеха да докарват хлад, бостаните бяха "баберкувани" и каруци с дини,пъпе ...
- О, боже, колко е красива! И как грациозно шията си извива! Крилата ѝ са продължение на вятъра, а как се стрелка само към водата! Какъв финес, как гмурка се във таз позлата! - дори и рими зареди за своята любима.
Отнесена, рибата беше вперила и не откъсваше очи от чайката.
Още щом слънцето целунеше ...
Алис проговори:
-Хааа,убедена съм,че сега ще ме намразите,но повярвайте ми,много се уплаших!
-Ще говориш ли или не?!-стресна й се сурово Оливия.
-Оливия,дръж се на положение! Алис има да ни каже нещо! Така че,защо не си затвориш малката уста и й позволиш да ни каже каквото има,за Бога!-изръмжа й Оуг ...
Щурците разхладиха ме със песен,
наляла свежест в чаша красота.
Въздишката ми лунен звън отнесе,
надникна младост в лозови листа.
Отмил в ресниците засипания прах, ...
Борис Сараян се отпусна на шезлонга и впери поглед в безупречно синьото небе. Трябваше да признае, жена му беше права - мястото си го биваше. През годините няколко пъти го беше подканяла да отделят една седмица, за да се насладят на полагаемата й се почивка във фирмената вила на морето. Той обаче ви ...
Когато вечер стане тъмно,
заспивам с мисълта за теб.
Кога ще бъдеш ти до мен и ще сложиш
ред в моя свят подреден
Да сме двама е съдба от бога предопределена, ...
Значението ни идва от момента,
от нуждата за нечие присъствие.
Дали е вечно или е мимолетно,
разказва всичко само едно отсъствие,
което се изписва с тишина. ...
Наказателна командировка в Бъдещето
(Богато украсена художествена интерпретация на един действителен случай)
Лято е! Отишли сме компания с три коли на къща за гости в Източни Родопи. Пиенето си го носим като за на корем. Другото решихме да е на: „Търси се!” там на место! Излезе ни късметът! Спазарих ...
Когато той ме попита...
Напълни ми стаята със шоколад и рози,
накарай погледа ми както никога да заблести
и когато той попита ме: "По дяволите, кой е този?"
да му кажа: "Онзи, който не пожела да бъдеш ти!'. ...
V
След секундите на
опияняваща близост, през които любовта тържествуваше, разумът все пак успя да разклати звънчето и те послушно се отдръпнаха един от друг…
Влади спонтанно възкликна, разочарован и недоумяващ къде са косите ѝ - явно очакваше да са дълги, каквито бяха в спомените му от Поморие и на ...
Моя песен, тъй нежна в таз зора,
в която лястовица приижда, в този час.
От небцето на горските поля,
казва здравей, добре дошла.
Ароматен ветрец косите ме развя, ...
Всички вече бяха пристигнали в имението. Оугъст и Оливия и Максимус си говореха,докато Алис седеше на дивана в хола.
Изведнъж силен,пронизващ писък оглуши двуетажната сграда. Това бе Сефра. Всички,проследявайки нейния писък,бързо се ориентираха и качиха на втория етаж,а гледката… бе просто потресава ...
ПТИЦАТА С ИЗТРЪГНАТ ЕЗИК
Недей ме пита искам ли да съмне,
прекрасно е да бъдем само двама.
Не си повярвал още, че си тръгвам,
но знай, че начин да остана няма. ...