Когато музата ти дойде, нищо не може да те спре. Най-малко късните часове на деня. За един творец (писател ), времето е нищо друго освен обикновена дума. Оставям вие да си напраеите изводи и да си изведете поука от текста.❤
Всяка сутрин се събуждах с мисълта, някой да не разбере за живота ми. За съд ...

Седя зад всяка кулминация
да спасяваш света ми.
Роша мислите ти
в не една посока
и се крия безименно ...

Защо? Кажи ми!
Защо продължавам
да те търся?
Отрекох се от теб,
ти не съществуваш! ...

The god of sun and the angel fallen
stand on each of my shoulder.
The price i pay for loving
they only distract me from my boulder.
Of the routine I've rotten. ...

Сезоните се сменят и времето минава, но някои следи остават.. История стара като света-всеки си има п

За първи път видях София в „Санта Кроче“. Стоях пред картината на един ренесансов художник, когато тя приближи към мен. Нищо общо с клишетата за любов от пръв поглед. Разбрах го веднага щом погледнах очите ѝ. Не натрапих погледа си. Мигновено ме скова безразличие към всичко останало – освен нея.
От ...

Седеше насреща ми. Просто седеше. Като статуите на фараона от Абу Симбел – изпънати крака, коленете и ръцете под прав ъгъл, тялото изопнато, главата насочена точно напред. И очите впити в мен…
Червени, искрящи, пронизващи, гневни, спокойни и безразлични едновременно очи.
Не мръдваше.
Не мръднах и аз ...

Надежда вече беше изгубила всякаква надежда, че съдбата изобщо ще ѝ предостави шанс да срещне някой надежден партньор от мъжки пол. Беше имала няколко връзки, но колкото и хубаво да започваха нещата, накрая те – мъжете, все я напускаха. „Виж, ти си прекрасен човек, но между нас просто няма да се пол ...

Ти си нейно величество Кралската кобра.
Красива и изящна.
Покоряваща красивите гори на Индонезия в търсене на храна.
Кралската кобра, била много гладна и след време попаднала на своята жертва.
Тя примамва жертвата си, която е заслепена от омайната ѝ красота. ...

Станах... мрачно... отивам... кухнята... кафе,
мълча... скучно... компютър... фейс... добре.
Радио... класика... сърфирам... чета... отврат,
слушам... тъгувам...премислям... ...без обрат!
Жадувам... излизам... улици... парк... пустота, ...

Минавам през тъмните двери
на моята нова реалност…
Часовникът странно отмери
начало на време печално.
Къде е сега светлината, ...

В глухо лутане пъпли човекът,
мислите палят дъжд у дома.
В песни мият цвета си пътеки,
спомени шият гръм и тъма.
Топъл бряг е ръбът на окото, ...

Понякога сънувам пролетта
с едва наболи стръкчета иглика
Забравил съм на колко съм лета.
Не чувам вече. Ти ли ме извика?
Сега съм уморен и ми се спи. ...

Треви, в които цветовете
вибрират с есенните трели.
Нима е слязло в тях небето
с дъждовните си акварели?
По изгрев, пламнала, гората ...

Дойде, но спря на прага.
Пролет бяла, като сън.
Стресна я навярно
в погледа ми тъмния огън ...
После тихо ми прошепна: ...

Бъди добър, бъди добър...Така че
и други да повярват в чудеса.
Добра съм, да, добра, почти обаче,
че пак ми го изкарват, през носа.
Далече съм от вашите повели, ...

Хедонизмът* остана някъде далеч в миналото, в Небитието, може би. Днес на Земята царува анхедонията* - тя се е увила като отровен бръшлян около сърцата на хората и не им позволява да дишат на воля. Радващите се на живота... Къде са, защо никой не ги вижда? Крият ли се или просто ги няма? Разбирателс ...

“Навреме си.
И си ми по мярка.
Тъкмо мислех да си нарисувам две сърца
създаващи любовна рамка.
Едното черно, ...

Какви послания изрече светът в своя недоброволен, извънреден пост, в който изпадна по време на православния Велик пост! Че ние православно вярващите също трябва да спазваме неговите правила за въздържание и предпазване (недокосване до светите икони и кръста, неучастие в богослужението и най-вече да ...

Вървя и търся да те срещна,
да ме погледнеш и да разбереш.
В очите ми написано е, лесно е,
оставям ти да прочетеш.
Вървя и търся свойте грешки, ...

Олигарсите са изедниците на народа.
Така крещят профсъюзни активисти, министри, прокурори, политици и някои редови членове на партии. И обикновени кариеристи и олигофрени. Объркани хора – също.
В този ред. Но в различна последователност. И колко са убедени! А как всичко знаят! Ай, че са умни!
Поняко ...

Светът каза: Стига! И със гняв се озъби.
Стига толкова мъст, останете си луди!...
Непривично се тръсна и изпрати ни жупел.
Ти видя ли страха, ти разбра ли, че свършва?
Тази лека оргия на духовни смъртници ...

Един до друг на една ръка разстояние.
Гледаме се в очите,
а бушуващите в нас емоции оказват влияние.
Всичко е просто всяко движение
с поглед ще си следим ...

Възкръсна Той за нас, за всички хора!
Един е, със нелека е съдба!
Благословен да е, че Той е син на Бога!
Понесъл на плещите си света.
Понесъл кръста сам на всички люде! ...

Вкусна гозба мама сътвори,
после - леко проветри.
"Не, че ще излезе благовона,
а просто глътка въздух"-каза тя,
и продължи на същата вълна: ...

Бездушни образи се преплитат
като спирали във заразена вода.
Гъста мъгла - тътен на сподавена слепота.
Силуети на човекоподобни, лишени от тишина.
Вървят по ред, но в тотална безредица. ...

Искаш ли да получиш прозрение?
По-бърз от времето трябва да станеш.
Сянката си да надбягаш.
Луната попива бледността на звездите.
Слънцето е минзухарът свит на кълбо... ...

- Заспивай – прошепна Тони на по-малкия си брат.
Брат му спеше по гръб и зяпаше тавана, вглеждайки се в сенките, хвърлени от уличната лампа отвън и от рядко преминаващите коли на хора, които явно имат проблем със съня.
- Не мога!
- Пак ли те е страх?
Братчето му кимна. ...

Имаме време, време в излишък.
Нека да спреме, голи до писък.
Старите истини, старите грешки
нека пречистим днес по човешки.
Да попремислим, да се вглъбиме ...

Вали
Валиш ти
Валиш във бяло
Вял спомен
Волно тяло ...

Дали нощем в сълзите ти се крия
и тайно в съня ти наминавам?
Дали зад усмивката ти плаха има,
следи от любовта ни страстна ?
Дали зад погледа ти топъл, ...

Събудих се, защото падах,
свистеше въздухът в ушите,
небето длани не подаде,
целуваше се със скалите.
Събудих се, защото болка ...

Имало едно време
един умен цар.
Искал синът му жена да вземе
и му казал:"Добрият път е труден.
За да вземеш ти жена - ...

Бедното нямо момиче от вар
пак си говори с иглата,
с месеца щърбав, с гергефа си стар –
няма си други приятели.
Толкова дълго в килера стои – ...

Сълзи от сняг ти пращам
по тихите небесни вени
да те докосна отвъд,
мой астероид бездиханен,
взривил покоя ми, ...