Трябва ли ти истината, моята?
Избеляла, вехта, цяла в прах,
свила се пред прага на покоя ми,
тя все още чака повик плах.
Липсва ли ти чувство за ценители, ...

Не искай, след като съм пяла
да преразкажа песента.
Не искай, след като заплача
да спра последната сълза.
Не искай, щом сърцето ...

Ще бъде толкова логично и красиво утрото без теб,
Когато в миг наистина ще си отида.
И ще са недостижими и безмълвни планините ми от лед,
За теб издигнати,
които ти дори и да преминеш, ...

...
Писна ми от някакви тюфлеци,
С мършаво съзнание и подла кръв.
Въртят си мръсните гюбеци
И плюнките си хвърлят като стръв. ...

Душата ми е плочка натрошена,
протъркана, настъпена от нечий крак.
Парчета разпилени.
А вътре нещо стене -
в пресечна точка на промени, ...

Честити Избори Събратя
Ако можех да избирам - бих избрал,
да ме изхвърли тате на боклука,
или пък /ако знаех/ бих поспрял,
друг да бе родил се тука. ...

Изпей тази песен, Певецо.
Изпей я и нека свърши света.
Събуди с нея всичко живо и свято
и нека усетят полъха от гласа.
Нареди нотите бавно в небето. ...

Не съм се отказала, моя прастара Любов.
Наливай по още от себе си дръзко, където
клокочи човешката жажда, прехапала зов -
през девет пробити дъна, в необятно десето.
В недрата на болката сипвай живеца си благ, ...

Някой блъскаше грубо по вратата й. Не звучеше изобщо възпитано. Тя заби нос на прашасалото стъкло. Видя кльощавия силует на някаква дама. Дама, защото беше със стилен тъмночервен костюм. Носеше високи токове, с които упорито затъваше в калта около къщата й. Това предизвикваше фучене и сумтене – пълн ...

Гледах сивата пелена на облаците и ми се искаше да изчезна в тях. Да се превърна в малка прашинка… далече от света, от проблемите, от смъртта, от хората, от полицията, от всичко… До гуша бях уморен… Тези налудничави мисли ме омайваха, но изчезнаха в мига, когато самолетът се приземи плавно на летище ...

Ключът на зелената Тойота леко заяде. После превъртя и двигателя изкашля след което запали. Гумите превъртяха и вдигнаха кълбо пустинна пепел. Дали не дадох много газ, помисли си Нуристани, докато очите му си проправят взор през напечения пустинен въздух над провинция Кундуз в северен Афганистан. Ст ...

От сенилните очи на Отчаянието
капят кървави балади самота.
Разпада се като къртичина и зданието,
което бе дворец на Любовта,
а е сега единствено тресавище, ...

Уж съм ничия, Боже! Със стихиите бродя, свободните.
Ни въжета търпя, нито нишки от лъскав сатен.
Безподобно сама, упорито бунтовна безродница,
от вериги и връзки, крила сътворила за ден.
Нямам никого, никой ме няма, угасват огнищата, ...

По-черна от въглен болката скита,
крие се в нечии смели очи
и като змия под камък навита
просъсква, а после плачат треви.
Расте под стъпки на лъжи и заблуди, ...

Със кроткият прибоен шепот
подир стихийната игра,
Едно море с гальовет трепет –
виновно милваше брега...
А ласкаво шуми насреща ...

Здравей.
Нося мълчание.
Поеми го
в шепите си.
Същинска бомба е - ...

Днес музата ми ядно се развика:
ще те оставя сам, без мен си леш!
Аз към капризите ѝ съм привикнал,
за нея съм посредствен и келеш.
Като царкиня нощем все ми ходи ...

Ще почука дъждът в жадните керемиди,
ще помилва стъклата с прозрачна ръка
и последни листенца в танцуваща гибел
ще завият до първия сняг есента.
Ще се стъмва по-рано в любими картини, ...

Ще погаля жена –
ще изпуша цигара.
Ще оставя цветя
за душата ми стара.
Тя горчиво разбра, ...

Ефирни, сякаш са перца,
накъсани на много дребно,
парченца снимки и лица
летят край мене – непотребни.
Кого ли го е домързяло ...

Малко повече от просяк,
но не ща да съм крадец!
Много повече от умен,
но не ща да съм хитрец!
Малко по-сърцат от заек, ...

Беше дъждовен ден. От ония в които е студено дори на душата ти и искаш само да се свиеш някъде на топло.
Сашо живееше сам в голяма къща, оставена от родителите му, вече покойници. Освен него в къщата през деня беше и готвача му. Сашо беше нисък, дебел, червендалест мъж. 180 килограмовото му тяло не ...

Как искам да напиша утре,
че "тръгвам по света" отново!
Нарамил всичкото безчувствие,
след мъчни ялови любови...
Най - много тебе да забравя искам! ...

Усещаш ли ме в полъха на вятъра,
как пускам си за теб косите?
Усещаш ли как милвам те в сияние,
на залеза затихнала в звездите?
Докосвам те със влюбено дихание, ...

Черната котка е жива,
стъпва тихо в нощта.
Черна, гладна и дива,
търси бяла душа.
Пътища бели пресича, ...

Безсъние в лятна нощ...
(приказка за пораснали)
на Е...
С крила от вятър над Земята слиза
замислена Вселена от мечти ...

> Светът приличаше на сън.
>
> Хуан-Рамон Хименес
Казваха,
че революция ...

Глава XXVIII
Снежана изведе Тони от кабинета си. Бяха решили все пак да хапнат нещо, а пък и тя да има възможност наистина да види и да отдели време на детето си. Отдавна не го бе виждала, а сега имаше шанс за това, въпреки неудобството от обстоятелства, които го бяха наложили. Андрей ги пресрещна в ...

Навън ме вика Оня вятър
ненужно-южен в Есента
и разпилява той листата,
които ровя със крака...
И въздухът е пълен с нега, ...

Много се зарадвах, когато видях мое стихотворение, преведено на руски език.
Чего хотят женщины
Во-первых я неинтересен, слишком скучный,
Мне, во-вторых, не достает приличия, манер,
А в-третьих, надо бы образование получше, ...

I Don't Miss You At All
I swear I don't
Miss you at all
And I barely still remember
Who's in the pictures on my wall ...

(за една вечна приятелка)
Този свят като старо море
ще напомня с шумà от прибоя,
че летящото време ще спре
чак когато, пленена в покоя, ...

Грешници... 2
Във Времена през Древността обходени
в легендите безумно се твърди,
че о́ще:
от Цивилизацията не споходени ...

Когато кокошките пази лисица
и вълк е загрижен за овчи стада -
презират пияните всяка искрица
и плюят по извора с жива вода.
А утре, щом с кърви хвърчи перушина ...

Да си запълня самотата с теб, море?
С пера на гларус закъснял, над мен прелитащ?...
Поне е сигурно - ще бъде по-добре
от забавленията блудкави на флирта.
Да си запълня самотата с теб, любов? ...