Погла́ди Дядо Коледа брадата,
почеса се къде не го сърби,
oт стрес му хлопаше дори дъската,
не щеш ли и компютърът заби́!
А Рудолф го погледна дяволито: ...

Исках да те любя, но изгарях...
Харесва ми да гледам пламъка в очите ти,
тръпнещи в очакване, подканящи,
да разкъсам дрехите и да те хвърля на земята.
Исках да те целувам, но изгарях... ...

Невъзможност...
Всеки ден се измислям до теб, всеки час,
но не стига, не стига, а искам...
Не защото не мога добра да съм аз,
не защото не мога да мисля. ...

Кръв
Чуваш ли сърцето, без да го докосваш?
Ръката ти по кожата ми все ме омагьосва.
Вярвал си в измислица, аз съм по-красива.
Горещата ти мисъл, вярвам, че изстива. ...

This land i walk for endless times
is all i have and all i care.
It's soaked in blood and many cries,
with scattered bones and rotten hair.
This land i roam forevermore ...

(Текстът е от името на жена, защото исках да се хареса на една певица-китаристка с надеждата да го направи на песен, но - уви)))
В целия свят няма място за тебе и мене, любими.
В целия свят няма място за нашата обич и нашата радост.
Пътища много, но по който, където да идем,
навсякъде скръб и въздиш ...

Продавачът и купувачът се бяха наострили един срещу друг. Споровете касаеха не само цената на апартамента, но и документите, в които имаше някои притеснителни за купувача неща. Сделката като че ли бе напът да се разпадне. Шефът на агенцията за недвижими имоти нервничеше. Опитите му да овладее ситуац ...

Това от мен ще чуваш. Тишина.
Започвам да мълча ужасно дълго.
О, вярвай мога! От инат.
И болка някак да ти върна.
А после сам ще се заключа. ...

Дали бе истинска магия -
внезапно пръсна звезден прах
в очите ми един от тия
чаровници и… ослепях.
Обви ме в сладострастна нега, ...

Времето минава като вятъра.
Когато съм с теб, чувам звука на умиращи звезди
и пушека, издишван бавно от твоите устни.
Гърдите ти пламтят в ритъма на юнски огън.
Даже виждам отблясъка му в очите ти. ...

Дойдох на този свят без нищо аз.
Така от него и ще си отида
когато дойде сетният ми час.
Всички хора искам да го видят!
Положен и със скръстени ръце ...

За глобализация и Космос мечтаят едни,
но други обсебват територии древни...
Трети - за пари играят с човешки съдби,
а мнозинството са смазани и непотребни.
Бяхме научени най-големите от върха ...

Някога в потайна тъмна доба
Човек незнаен заровил е имане
Тегнела над него зла прокоба.
Кой да знае какво има да стане...
Имáнето от бея било отнето, ...

Толкова много те желая,
че не знам какво да сторя,
в мрачната и празна стая,
нощем тихо ти говоря.
Да, празна е, макар че си в нея, ...

Стъмни се изведнъж.
Облаци притиснаха полето
и дъжд оловен птиците подгони.
Бурен вятър класовете залюля.
И селото се изпоплаши, ...

Кръщавам с името ти всеки
ден от моите дни. И беден, и богат,
измислям аз пътеки,
които да ме отведат до твоя град.
Къде си ти? Къде? Не зная! ...

Преди много време, в една далечна китна Равнина живяло едно Племе. Боговете били дарили Племето с хубав умерен климат и плодородна земя. Хората били трудолюбиви (поне някои от тях), засаждали земята и събирали добра реколта. Добитък си отглеждали те (най-много обичали прасето), че и някои занаяти вл ...

По дрипаво закърпените улици
разблъсква себе си човешка пустиня.
Отгоре Луната наблюдава с болка
как още търсят свое кътче двамина.
И няма как тя на тях да помогне, ...

"За Перник - вода от пещерата там -
между онези сталактони.
О, Боже, пак станах за срам,
ще горят отново бушони*."
*Тоест други ще поемат отговорност за безводието в града. ...

Говори́ ми в мразовита вечер,
нека стоплят думите душата ми.
На сърцето твое съм обречен,
а очите ти са … светлината ми.
Онзи лъч, проблясващ всеки път, ...

- Курва! Обичах това дете! – изсъска Тишо /нищо че буквата ”р” разпаряше всичко по пътя си/, удряйки с тежкия юмрук облегалката на креслото, което изскърца болезнено и със замах напусна кабинета. Настъпилата тишина в стаята беше даже по-ужасна от последвалите в коридора псувни. Зорница се сви на къл ...

Рори, както си играл,
беше чул и подразбрал,
че Вълчан жена ще има.
Искаше да ходят трима,
но Мецана тъй му рече: ...

She loved to write and create,
He loved only what"s on the plate.
She was always inspired by beauty
He kept torturing her with her duties.
She was intelligent and smart ...

ПЕРВАЯ, БЕЛАЯ, и ВСЕЯ.
Глава 1 Учитель.
* В просторном круглом зале с удаляющимися в разные стороны криволинейными туннелями, зашла группа юношей с наставником, обветренным судьбой и временем суровым человеком, со шрамами и седеющими густыми волосами на голове.
- Вот вам по книжке в чёрно-бордовой т ...

Поетът:
В надпреварата житейска
аз избродих своя път.
Минах мярката библейска,
затова ми сложи прът! ...

Прословутата летяща мисъл на Наполен: "Всички жени са курви с изключение на моята майка, но нека не забравяме, че и тя е жена." "ляга" удобно в сърцето на всеки един мъж само защото тя автоматично прави жената "мръсна", а мъжа - "чист"! Но, господа, тази "чистота" не е чиста, нито пък е табула раза/ ...

Той не беше лъжец. Той бе самата Лъжа. Сладка, увещаваща, убедителна. Красивото отражение на Истината (защото всички знаем колко грозна може да е тя).
Та, лъжата, тя сама вярваше в себе си, невежа за своята природа, готова да се бие до смърт за правотата си. Ето, започнала да ме омайва, убеждава ме ...

Мис Ана трепереше от вълнение. Най-накрая беше открила прекрасна метафора – шагренови мисли. Три пъти го повтори на глас и всеки път се възхищаваше все повече. Шагрен. Дори звучи някак тайнствено. В един файл събираше всички епитети, които бе срещала из литературните сайтове – тъмни, притаени, отрон ...

Питката ухае на кипеж.
Два-три часа нейде ще се скита.
После дълго в лумналата пещ
ще я пека. Новогодишна пита.
Сложена е квас – с вода от дни. ...

Нима виновна съм, че се отказвам?
Живота смисъл вече няма.
На никой нищо няма да доказвам,
затънах аз и в тази яма.
Надежда всяка аз оставих ...

Дали ще те дочакам като сърп
в презрелите жита на свойта младост.
От зърнен плод в стеблата натежал,
нима съм сбирал слънцето нахалост?
А колко блясък жълт аз претворих ...

На кръстопътя,
посоките са много.
Заслужава ли си
някоя, изобщо?!
В центъра – аз... ...

предателите
умножават се в една
страна и тях ги
за предателствата им
обилно награждават

Със стих душа
се препитава, че я
стих ощастливява,
възвисява до безкрай
и Богодоближава!...