Непотребни свитъци, листа
това ли е историята, която пишем?
Нима след нас не ще се случват чудеса,
а светът ще трае докато дишаме?
а днес ... ...

И много, много отдавна
Природата каза:
Ти ще си богиня,
в името на рода!
Ще си еднакво красива, ...

Хвърчат годините нататък
към други нови светове.
И там зад хоризонт- оттатък,
ухаят други цветове.
И друго слънце там ги грее, ...

Диана
Диана,смела като богинята на лова,
бори тя се с трудностите в живота!
Един добър човек,с добра душа,
жена красива с усмивка на уста. ...

В подлудели от радост камбани
се превърнаха
всички елхи.
Рождеството, обвито в тамяни,
във кристалния ...

Не е в небето
гробницата
за умиращи любови.
Тя е тук,
спънах се в нея. ...

Едноока е нощ. Ледовита.
Стърже стружки сребро по стъкло.
Блуден мрак уморено се скита,
вятър рине с греблото тегло.
Едногърба е мисъл. И трудна. ...

А бе убежище за двама...
Закрилник и уютен дом.
Един чадър – небето в рамка
(разцъфнали винил и хром)…
Бе страж. С широките си плещи ...

Нямам друго значение, щом до мене те няма,
а ръцете ми бавно се превръщат в оръжия.
Като сивото птиче бях заключена в храма,
още малко зората и от страх ще ме върже.
Да не литна след тебе, да не падна от купол. ...

Старата си стегна куфара,
купи си билет.
Към царство минало наречено,
потегли с новия си джет.
Дълго във ръка държа Короната, ...

В едно легло сме, а в различни континенти,
във Африка си ти, а аз във Антарктида.
Ти огън си, а аз съм заледена,
не ме докосвай - ще се разтопя, ще си отида.
Два климата - характери епични, ...

Питаме се, кое (кой) ни прави такива далечни от себе си. Може би забързаното ежедневие, или по-скоро хората в него. На един човек е нужен друг човек, за да го промени из основи. И понякога това се случва за части от секундата, без самите ние да го съзнаваме.
Може би най-повратната точка повлияла на ...

Стопли душата ми
С очите си душата ми стопли!
Прегръщай ме! С ръцете си гали ме!
Сълзите ми вместо вино пии!
А след това до лудост ти люби ме! ...

Самотата е нож със две остриета,
е мойто далновидно мнение:
Прасето е щастливо сред други прасета,
дори кога ги чака заколение.

Омръзна ми от този фейсбук,
все се чудя какво правя тук,
в него се рова и нищо ново няма,
направо си е тъпотия и то голяма.
Само си напрегам в него очите, ...

Небето е моят баща,
а моята майка - Земята.
От плът съм, но имам душа
на ангел небесен с крилата.

През тази нощ Рождественска
изминах пътя житейски отново,
душата ми се оголи до девствено
без свян и ненужно празнословие.
Качих я на върха свещен – Голгота. ...

Ангелът плете си мрежите,
ти се крий в ъглите.
Болят ме очите
от белезите по ръцете ти.
Човекът в бяло за теб идва. ...

Ухае тишината на канела,
на мандарини, зима, липов чай
Завива ме и в мекичка постеля,
заспи! – ми шепне. И сънувай май.
Часовникът приспива ме, потраква, ...

Прелитат бързо капките дъждовни,
измиват нежно гневните клепачи.
Навярно обичта така си плаче,
в очите щом се гледаме виновно.
Какво да сторя, щом съм облак див ...

Приказна нощ, тиха,
пълна с вълшебства...
Отрупани трапези,
пищни подаръци.
Празни погледи, ...

Чудеса над света заваляха,
Елмази в мастилена шир.
Стихна кротко под къщната стряха
Танцът снежен в леден ефир.
Извести ни ангел небесен ...

Над прагове стреснати в сънност
Приведен под примерни думи
Отнасям невинни на дъното
Протести неслучайно разумни...
Непреклонно опазвам в спомени ...

Обичай ме,
както можеш ти,
безгласно, скрито,
тайно... и копнежно!
Обичай ме, ...

Представям ви втора песен от предстоящия ми албум, 'Rhytm And Poetry/РАП-кази'', изграден изцяло върху авторски стихове и разкази. ''Човекът'' е продължение на едноименното стихотворение, което можете да прочетете тук: https://otkrovenia.com/bg/stihove/chovekyt-17.
ТЕКСТ:
Куплет 1: Човекът е трошица ...

Оплете ме в мрежите си една поетеса
от стихове нежни и рими изящни,
в които забравих за скуката, стреса,
и замечтах се за приключения страстни...
Та реших да я покана на кафе, ...

Сексът може да бъде бонус към любовта, любовта не може да бъде бонус към секса!...

Рени се суетеше на печката и чешмата едновременно. Беше обещала на Силвето, че вече няма да я прибира последна от детската, и почти успя: само три деца завари. Докато минат през супера и се приберат, вече се стъмни.
- Силве, картофена супа искаш ли?
- Да, мамо, всичко ще ям. Аз съм добро дете!
Силве ...

Лъжливо име
Това съм аз - чудото!
Весели празници!
Ветровете на зимата дойдоха без да питат,
прегръщайки със студените си ръце моето тяло; ...

Бях на границата,
бях в трънаците,
навсякъде където исках бях.
Не поглеждах стрелките,
нито пък знаците, ...

Ще започна от най-мръсното,
От това, от което най-много се срамуваш.
Ще целувам всичките ти недостатъци,
Докато започнеш ти да ги сънуваш.
Ще ти повтарям, че със тях си истинска, ...

Научи ме да обичам,
да стоя до края.
Ръката ти да стискам,
да не я пускам, дори след край.
Научи ме да обичам ...

Из Божието творение
се разнесе блага вест
за Христовото рождение!
Иисус се роди, Коледо!
Иисус се роди! ...

Колко мога още днес да изпиша
За живеене, колкото вдишване
За острите теми в очите
Отмерени думи да сплитам
В непременно успешно издание ...

Пусто е сърцето ми отдавна,
телефона също вече не звъни,
но есента ми пее мелодия тайна -
спомня ми за октомврийските дни.
Виждам пак реката и дърветата, ...

Удължаващите се дъждовни нощи съживиха природата след дългото и горещо лято. Сутрин все по-често започнах да виждам запътили се нанякъде умислени охлюви. Те често стават жертва на забързани хора и коли. Животът не вменяваше никому вина, защото бе проява на естествения подбор в природата. Приемах слу ...

Да бъда ли, да не бъда ли... въпросът винаги е един и същи, и всеки път някой друг решава за мен. А аз? Мен пита ли ме някой какво ми е на душата? Не мога да решавам за себе си, съществуването ми винаги зависи от някой друг. Кой съм аз? Какво съм? Понякога се улавям, че се съмнявам - съществувам ли ...

Come, I'll be here - deep in the silver woods,
waiting for the first howling of the wolves.
Come - I'll be dancing with my sisters of the moon.
Come with the first blow of the winter winds,
with the last autumn sunlights, ...

човек едва ли
е спокоен въпреки
живот достоен