Къде отлетяхте бели дни,
когато слънцето блестеше?
Защо небето се смрачи
и ме мъка дави всяка вечер?
Живот като пролет изживях, ...

Остаряваме бавно.
Ден след ден. Много дни.
Някак си неусетно. Сякаш не ни личи.
Млади са, луди си са наште души.
Очите ни светят, телата трептят! ...

И пак е вечер. Мими е в нетърпеливо очакване. Дали ще дойде или не феята на сънищата? Това очакване е толкова мъчително за Мими. Иска й се това де е по-скоро, за да се потопи отново в онзи приказен, вълшебен свят, в който я води феята.
Бледолилаво сияние. Феята е тук. Усмихна се на Мими с нейната си ...

Поезия! Какво е тя? Нима сълза,
с която да изплачеш любовта си?!
Спасение ли е или една съдба,
безсмъртие донесла паметта ѝ.
Река ли е? Или бушуващо море, ...

Защо винаги се впускам в нещо,
за което не съм готов?
Защо правя същите грешки,
които съм правил хиляди пъти преди?
Трябваше да се науча до сега ...

Приятелю, година вече мина
със мисли и тъга по тебе,
но споменът не си отива,
приятел най-добър ми беше.
Аз знам, че виждаш от небето, ...

Стъпваш по паважите на зимата,
изплашен от безименните улици -
трепериш
като счупено крило на пеперуда,
докато те изоставя ...

Аз за тебе съм роден,
без тебе ще загина,
че ти си пролетен ден,
а аз - люляк в градина.
Като слънце лъчи ми даде, ...

В живота идват хора и си заминават
и спомени безброй след тях оставят,
усмивки, щастие, но също - белези и рани,
и всички във сърцето са събрани.
И мисля си … ако ми зададат въпроса ...

Винаги съм намирала някакво вълшебство в създаването на едно семейство. Срещаш хиляди хора и никой от тях не те докосва истински, и след това срещаш един човек и твоя живот се променя завинаги. Сякаш някой е махнал с вълшебната пръчица и е отредил точно аз и точно той да сме заедно. Сякаш някой е пр ...

Всички сме клоуни в своя спектакъл,
но когато той свърши няма да ни навести ни враг, ни приятел.
Когато завесите паднат, аплодисментите стихнат,
в смях гръмогласен боговете ще прихнат.
Ах, колко сме жалки, колко сами, ...

ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТОЛИСТНАТА ВИШНА: ГЛАВА ПЕТА, ИСТОРИЯТА НА СВЕТИ ВАЦЛАВ И ДРАКОНОВОТО КРАЛСТВО
Отначало не мислеха да останат в Прага за дълго, но Ванина ги убеди, че ще е огромен пропуск , ако не разгледат тоя прекрасен град. Така или иначе, щяха да отидат в шоколадената фабрика и да се срещнат ...

Затворил си ме в стих, така си свикнал -
да съм наблизо сутрин за кафето,
да съм красива без да съм гримирана,
да съм една, с лица на десет.
Превърна ме в перфектната актриса: ...

Сковах си кръст и тръгнах да го нося.
Зададоха ми хиляди въпроси:
"Тежи ли ти?"
"Дали не ти убива?"
"Така усещаш ли се по-щастлива?" ...

Светла диря обточи надлъж
прояснилата се синева,
приземих в сетивата на мъж
безпризорната си тегота.
Комплименти шептя не веднъж, ...

Джентълмените умряха с Чарли Чаплин.
Романтиците — и те след тях.
Странно е гробовете да ровя.
Кражба неприемлива и грях.
Бях ефирна. Не съвсем за сцена. ...

Мистър Бух бе справедлив.
Но в класа им, тъй щастлив,
имаше един злосторник.
Без домашна бе от вторник,
та до петъчния ден. ...

Дойде в събота вечерта. Имах чувството, че знаех точно какво ще ме попита, след като седнаха с приятеля му срещу служебната маса.
- Не ми каза, приготви ли джапанките?
Неговият уж срамежлив приятел Митко, така се ухили след този въпрос, че ми идваше да го тупна по главата с таблата. Наясно ли беше М ...

Примирено виси на дървото
този спукан от обич балон.
Черен клон ли намери в живота,
вместо бял серенаден балкон?
Много въздух сърдечните бузи ...

По традициите стари,
за момата Роса
изпроводих годежари,
че да ме сватосат.
Тейко и се начумерил – ...

Аннализа Скароне & Еркоми - Вятър на Луната
-------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Annalisa Scarrone, Mirko Martorana (Rkomi), Dario Faini (Dardust) & Federico Bertollini (Franco 126)
------------------------------------------------------- ...

Живота си побирам в малък куфар.
Два чифта дънки. Ризи на каре.
Един часовник на ръката. Счупен.
И спомен от, несбъднато море...
Не знам къде отивам този път. ...

Тежко, тежко стъпва,
хърка, плаче и реве.
Има лапи и нозе,
на човека не отстъпва.
Има топъл, мек кожух ...

Когато безкрилите гълъби
кацат на моята тераса...
Кацат по моите забравени
перила... Кацат! Кацат!
Идват моите безкрили гълъби, ...

Всеки ден започва в зима,
щом от сън се върнеш.
Мразовита моя любима,
щом с виелица обгърнеш.
Снежинка лека неделима, ...

Враговете си с достойнство отмини,
за всяко зло нека Бог да им плати,
с лихвите или не това сам да реши,
и никога не забравяй, винаги помни,
макар да казват няма ненаказано добро, ...

Заточен на другия край на Земята...
с небивала болка в сърце...
си спомням за тебе, отечество мило,
към тебе протягам ръце...
Жадувам към тебе веднъж да се втурна... ...

Яна, както обикновено беше по-рано, от колкото трябваше на гарата. Седейки на пейката с кръстосани крака, учебник в едната и текст-маркер в другата ръка, тя бе забила поглед в огромното табло очаквайки всеки момент то да изпише, че влакът ѝ закъснява. Така и стана, полето което преди секунда бе праз ...

В църквите винаги има хора,
но никой не знае какво да прави
освен ако не е Господ -
той просто седи там
сред пламъка на свещите, ...

Мечти не прося никога. От никой.
Единствено сама си ги градя.
Сълзи ако ти трябват, ме повикай,
събирам си ги в шепичка тъга.
И още. Мога обич да раздавам. ...

ръцете ми са с белезници от спомени
изплете ги паякът-пътешевственик
изминал разстоянието помежду ни
по-бързо от затварянето на всички врати
завиждам на ризите ...

Събуденото птиче пред своя господар
се радваше от сутрин до вчер на живота,
възпяваше го с песен и пърхаше с крилца
високо над мустака на душещата котка.
Все още беше зима и нямаше пожар ...