В сребристите отблясъци на белотата ни
потъвам и съставните ми атоми
разпръскват се като крилати феи,
с прозрачна лекота да сътворяват
на радостта сияйното дихание, ...

Често мисля за нея. Понякога си спомням онзи момент, в който си протегнахме ръцете една към друга и ги докоснахме, а след това осъзнахме, че има нещо странно в това докосване. В началото смятахме, че е някаква дарба - да усещаме, да мислим, да чуваме и да предвиждаме действията една на друга. Ала с ...

любовта е (тежестта
която всеки носи с)
лекота

Всеки ден…фалшиво обещание.
Видя ли в мен жестокото страдание?
Сляп и заблуден, аз умирах във мълчание,
Сега, почти унищожен те питам … имаш ли съзнание ?
Животът ми е пълен само със лъжи… ...

Имало едно време една светулка. Тя била малка по размери, но с много силна светлина. Всички я обичали и и се възхищавали. Но светулката не можела дълго време да стои на едно място. Затова през деня обикаляла градините и си говорила с най-различни цветя, сред които хризантеми, божури, зюмбюли и т.н. ...

От Живота си късметче взех,
но в замяна двойна бе цената,
безплатно той ми половинката отне
със скътано вътре бяло злато ...
Църковна мишка съм сега, ...

Имам свободна воля –
беся и коля.

Имало едно време един скорпион. Неговите събратя го избягвали, защото той не жилел и не нападал като тях. Бил толкова безобиден, че предизвиквал само насмешка и презрение.
Изминало време и скорпионът се сприятелил с едно малко лъвче. Двамата често си играели или мързеливо излежавали под някоя палма. ...

Пия на дози саждите на деня,
преглъщам с капки от съня,
за да не ми присяда на очите
и да виждам в слепота мечтите.
Зачврквам всяко Аз, за да не Бъда, ...

Понякога съм жив и предпочитам
приспивната сюита на бутилките.
Усмихват ми се мислено очите ти
на зимната палитра от мътилката.
Разбира се, съм жив и ми се иска ...

Вървя забързан.
Хора разни...
Обувката обива ми -
за кой ли път?
Студено е. ...

Една мисирка, две мисирки, три –
налитат, цяло стадо зажадняло
за своя пуяк в бляскави искри,
за думите му - ласкава омая.
Позинали и тръпнещи в несвяст, ...

Нямам сили да бягам след теб.
Изморих се от толкова тичане.
Падах, жулих до кръв колене
и пак хуквах в стремеж за обичане.
Ти не спря, не протегна ръка, ...

Притихнала последната ми ласка -
трепереща като трели на птица,
обидена във здрача се смалява,
куцука със душата си пробита.
И търси дом във тръните на драка, ...

Както казаха, тъй стана.
Роси беше капитана
на момчешката задруга.
Нейна беше по заслуга
и добрата дисциплина. ...

Стоях до дървото, опитвайки се да предположа от коя страна ще се появи. Помня, че исках да се отпусна, но ми беше много трудно. Тези хапчета бяха пълна заблуда. Не знам кой ги е измислил и как може да лъжат хората с тях, но имах чувството, че ако той сега се появи отзад и ме докосне съвсем лекичко, ...

Елате! Обещавам ви - не хапе!
Спи кучето ми - свито на кравай.
Изнизва се безшумно, по чорапи,
предчувствие за ненапъпил май.
Елате, че софра ми е небето, ...

Отново се скарах с нашите, не е минал и ден без кавги, за пореден път си взех книгата, айпода заедно със слушалките и тръгнах да излизам от къщата, за да отида на моето място.
-Не смей да излизаш Алекса! - предупреди ме баща ми.
Не казах и дума просто затръшнах вратата. Сложих си слушалките в ушите ...

Есен край морето...
(елегия)
Чадърите висят надолу
и плажът е като пустиня...
Две чайки спорят... Нищо ново... ...

Не се притеснявай за мен!
Все по-бързо си тръгвам!
И не трябва сбогуване!
И не трябва надлъгване!
Просто - край; ...

Съдба ли е, по теб да страдам?
Голям процеп ни разделя.
За теб, в него постоянно падам.
Но няма, и думичка да обеля.
Знам, че с теб сме разделени. ...

Сакрил не смееше да помръдне. Разсъмваше се и гората се готвеше
за новия ден. Птичките пееха доволни, заели мястото на щурците. Наблизо се чуваше ръмжащото похъркване на двамата мъже. Огънят бе угаснал, но някое въгленче все още пускаше тънка струйка дим. Един от конете изпръхтя и си отскубна малко ...

Любовта нали уж си тръгна тя,
но с неспокоен сън
завърна се в нощта
и почувствах пак онова...
Уж все си казвам, че те ...

Недей да ме намираш в този стих!
(Не ме търси изобщо. Мен ме няма. )
Ще бъда, по-изчезнал и от миг,
във който се отмива морска пяна.
Понеже ти си адски надалече, ...

Когато в летаргия народът заспива
и ценностите си морални затрива,
когато баби ровят в кофите за боклука,
а на властта за народа не и пука
и бедните едва свързват двата края, ...

Значението на дума една,
поведение или направа.
Етиката никога не е вреда,
доставя винаги наслада.
Подавам по етикет ръка, ...

Някога живеело едно бедно момче, сираче, гледала го една стара баба. Като се споминала му рекла, предсмъртно:
- Отивай синко по света, човек да станеш!
Тръгнало момчето да си търси късмета по света. Ама нали било бедно, ходело с кърпени дрехи, а на вид било кльощаво - ребрата му се броели. Ама трябв ...

И в тъмното се промъкнах
измежду спомени и думи пълзящи,
врели, накипели.
Да те заключа и запазя
от изминали длани и ...

Ти сложи ръката си на моето рамо.
Просто приятелски ме поздрави.
Нещо трепна, не в сърцето ми само,
премина и в студените мои пръсти.
Спомних си - някога бях те желала ...

Ето тази жена исках да видя.
Тази жена. Бяла. Тя беше красива, но не защото имаше рокля, впита в нейното тяло. И не защото устните ѝ кървяха от червилото на студа или защото косата ѝ се спускаше като водопад – това е твърде тъпо и безизразно. Студено беше и нямаше как да не си представя как някаква ...

Искам да се изгубя.
Искам да се загубя в музиката.
Да крещя толкова силно и
да остана без глас.
Искам да се изгубя в теб. ...