Contemporary authors work: literature, music, art etc.
392.8K results
Спасение
🇧🇬
Събличам робата си на изплашен минувач.
Оголвам страстите си,
нарисувани под формата на боен кораб.
О, не, не мога да заемам мястото си повече сред вас!
Дотук бе моята фалшива роля. ...
Безвирусно лято ми ти пожела,
безгрижно полято с какао - заливка,
разгулно се втурнало на колела,
неспряно от никоя тиха отбивка.
Безвирусна обич догони света, ...
В една задушна вечер, пропита от терзания,
попитах съвестта си за твоето мълчание.
А тя това и чакала, пое си дъх дълбоко,
и всичко ми разказа надълго и широко.
За тежките ти нощи, за мръзнещите длани, ...
Косите си...Тез хубави коси
с цвят на стара пепел от медно кандило...
Отрязах ги, за да се боря,
срещу връхлитащите ме беди.
Очите ми...Тез мътни езера, ...
***
„ У дома!“ – всеки възкликва това, когато е отсъствал от родния си дом, или по-скоро от мястото, където живее. За всеки е различно. „У дома“ – първи ден, а след това ти се стоварва ежедневието – скучно и сиво, като стар чаршаф в гардероба, но необходимо. Така че, след като се нарадвах на Маги и ...
Повярвайте, няма по-противна гледка на света от хора, които постоянно и упорито се представят за набожни. Те ще преусърдват пред вас, ще четат нонстоп светото писание и ще ви цитират непрестанно текстове от него, все едно, че точно те са ги съчинили. Ще ви представят дълъг списък с добродетелите си. ...
Елвис Пресли - Колко велико е Твоето изкуство
Oh lord my God when I in awesome wonder
Consider all the worlds thy hands have made
I see the stars, I hear the rolling thunder
Thy power throughout the universe displayed ...
Първи юни – Международен ден на Детето.
Пожелавам на всички дечица да са здрави и силни и да пораснат по-умни и по-дейни от майките и татковците си!
THE SWING
by Robert Louis Stevenson
How do you like to go up in a swing, ...
Моят живот не разбра, че е жалък и грешен.
Смешен бе даже и страдаше неоценен.
В мен посаден или спомен от някога беше?
Спеше без отговор, сякаш от Бог защитен.
С вик вкоренен, неприкрил горделивата рана, ...
И пак е първи юни. Ден на детето – поне официално. За да ни напомни, че през другите дни не се сещаме за малките българчета.
Не, не – храним ги, обличаме ги, на училище ги изпращаме. Поне голяма част от тях. А за останалите са подобни дати – Коледа, Великден – дните на благотворителността. Която нап ...
Върбóви клонки вятърът плете,
да хване сън – с опашка, от хвърчило.
Такъв е – малко, палаво дете,
дъгата, под ресниците си скрило.
С разрошени тополи да брои, ...
Дъждът разсече времето на две
и ти си там в онази половина.
На сватбата си бе почти дете;
отгледа се, изучи се, издгна се.
Дъждът разсече времето на две - ...
Те обичат да бъдат обичани.
Нямат време да съдят и спорят.
Преизпълват деня с много тичане
и игри. И говорят, говорят...
Креативно изпъстрят света си ...
Глава седемдесет и първа
За опашките и системата за оредяването им
Стоим оня ден с Митето комшията на опашката в пощата, чакаме за пенсиите, интересни разговори водим, интелигентни реплики слушаме.
- Ох, боже, боже – вика дребна баба отпред, какво доживях, боже – страната ни е земен рай, а само дяво ...
- Отивай си, но не се връщай повече! И децата няма да ти дам! Така да знаеш…
- Умряла съм за децата ти, задръж си ги! Притрябвали са ми тия сополанковци!
Тинко не вярваше на ушите си. Това ли беше жената, за която се беше оженил някога?! Какво ѝ ставаше за Бога? За какво ли я домъкна от оня затънтен ...
Всичко започна още докато Калия ровеше в кашона с играчките на кака си Роси и намери там комплект флумастери и блокче за рисуване. Досега не беше рисувала с истински моливи или боички, затова веднага се настани на пода. Нарисува няколко къщички, дървета, птичета в гнездо, една принцеса, която прилич ...
Те бяха волни и свободни,
не искаха разрешение да отлетят
и другия сезон с цвета си да украсят.
Дори есения листопад,
суровата земя, позлати а някой, ...
На пейката
Част втора
Сламената шапка
Докато вървях към парка срещнах „колега“, работещ в хотела, на който отскоро правехме ремонт. Носеше обяд. Отминах ,без да го поздравя. В близкия месец почти всеки ден се засичахме.
Аз го поздравявам, а той поглежда на другата страна и отминава все така блуждаещ ...
Това бе денят, в който разпадна се тялото,
под бледите облаци, океана - небе,
аз гледах го, спря времето, обхванах го цялото,
сам сред тълпата, вейка сред море.
Ръката напука се, някъде от лакътя, ...