Неусетно някак отминава
денят прегърбен и накуцвайки.
Отбра зърното от плявата,
притегли обещания и поуки .
Залепи на сърцето надеждата - ...

Живея с мъж. От скоро. Тече втора седмица.
Все още си мисля, че съм тук на гости, за малко. Готвих се за тази стъпка много дълго време. Психически. Не осъзнавам все още случващото се. През последните месеци си мислих за всички домакински задължения. За готвенето, за чистенето. Всички ме предупреждав ...

Социум – обществената среда в която живеем. Психо-социалното място, което ни оформя като мислещи и действащи индивиди, което ни стимулира или блокира да мислим, правим или обратното – да бездействаме. Което ни приспива във вечния сън на измислени и насадени ни социални категории, като класи, възможн ...

Много трудно разпервам крила,
аз не съм многолика и дръзка,
много често погрешна стрела
се забива във мен, но се пръска!
Имам силни и слаби страни, ...

Красиви думи?
Не, благодаря!
Така коварно се изплъзват
от твоята уста.
Действат като опиат - ...

"Звездите никога не падат ниско.
Успяват да умрат във небесата."
Маргарит Минков
Зад ролята на рицар само слънцето
успява да опази отдалече ...

Хубавото на паметта е, че забравя. А после услужливо сглобява в съзнанието ти една правдоподобна картина на случилото се.
Хубавото на паметта е, че когато (ако) успее да се освободи от емоциите, хладнокръвно пренаписва миналото.
И хубавото на паметта е, че е точна в подробностите (в някои от тях) и ...

И тук, както във всеки кабинет,
портрет на Левски или Ботев има.
И шефът - тарикат и стар хитрец,
ги подновява стриктно през година.
Още в началото на всеки ден, ...

Тя е тази, която
жадно изпива съня ти,
Тя е тази, която
сладко-отровно обсебва деня ти,
Тя е тази, която ...

Мое тихо Море!
В твоя пристан Мечти
нека лодката Сън до теб ме откара отново!
Глас на дете
нека в мен закрещи ...

Животе,
ти издърпа постелята под мен,
отхвърли настрани завивката.
Замахът бе така ожесточен -
детето... в калта запрати... с усмивката. ...

В дрямка трудно се унесе.
Беше чула нежна песен
от сърцето си Мецана.
Сякаш някаква камбана
във гърдите и заблъска, ...

Ти вярваш ли, че животът е чудо,
което от нас е неоценено?
Дните тичат в часовника лудо,
а времето заедно е споделено.
Когато се сърдиш, стрелките не спират, ...

Очите ми ти искам да склопиш!
И не плачи! Ще свикнеш, че ме няма!
Аз искам само миг да помълчиш
за времето когато бяхме двама
и нощем падаха безброй звезди, ...

Под дебелият лед на забравата прозират
немигащи очи. Това са очите на немите риби, които чакат някой да си спомни за тях. Да пробие отвор с ръце в студеното и безкрайно
безвремие. Да ги вдигне високо над главите
на обезверените човеци...
Тогава рибите, ще проговорят, ще затанцуват, ще запеят! ...

По прашните му улици вървя,
на този град, изтръпнал от очакване.
Поемам от лъчите светлина,
за сбогом с приказно слънцезалязване.
Вървя и срещам дивната му власт – ...

От лимузина първият излиза,
а вторият няма даже риза.
И пенсионерът моли го веднъж:
"Дай ми хляб насъщен,
партията ти обещаваше ми рая, ...

1
Инспектор Колев четеше и убиваше всъщност свободното си време. И тъй, като основно се занимаваше с подобен тип престъпления, с ирония си помисли, за пореден път, че никога и никъде не можеше да избяга от работата си. Въпреки, че убиването на времето с поезия по същество си беше едно доста нежно та ...

Европът или пътуване към Прага и обратно
Част IV – Щастливи ли са българите в чужбина и Просто Мария
Четвърти ден в Прага. Днес всички са на работа, затова и аз, нямайки какво друго да правя, придружих моята приятелка дотам. С транспорта нямахме проблем. Придвижването до там пак беше бързо.
И ето го ...

Живей, Европа! Живей и не забравяй своят
спасител българският хан Тервел!
Още преди много векове той ти съгради
" Шенген", но не от бодлива тел, а от телата
на храбрите български войни, с които спря арабите, за да те има днес! Живей...

Само ти дете в червено
знаеш що е истинска любов.
С лачена обувка и чадърче нежно,
стъпваш по пътека от цветя.
Влизаш във червена стая. ...

Предмемоарно...
Есен подранила ме облъхва,
във листата Слънцето трепти
Вятърът в баира се задъхва –
въздухът ухае на мечти: ...

Островът на русалките...
(вечните истории от моряшките кръчми)
Историята е вълшебна
(в моряшки кръчми с интерес)
разнася се като легенда ...

Лирични миниатюри: Модус вивенди...
1.Модус вивенди
И ето: заживях без тебе,
а в улея на „Старата река“
Животът продължава... ...

"CHUSHKOPEK - PEPPER BAKER"
original poem by Rumen Ivanchev
Singing Russian songs aloud,
Old Granny stuffs thick peppers round
with trembling hands and jumping heart ...

The mellow grass deliberately spreads
A carpet green to house we used to own.
Did mason lay down happiness instead
Of bricks? Or maybe smells of bread and home?
But slouchy of the old and tattered city ...

Рано, с китката в ръчица,
мамината хубавица
Мими се е притеснила,
суети се с всичка сила:
"Кой обувките ще върже? ...

16.09.2019
Защо не се омъжих?...
За София тръгнах с роднини и кауза не лесна
съпруг да ми търсят!Бяха много загрижени,
че съм стара мома,а за там бе отдавна известно- ...

Тя, внучката ми, щом порасне,
ще има своите герои...
Дано духовно ги надрасне!...
Аз също тъй си имам свои!...
И някой ден ще й разкажа ...

сърце
обича
с
любов
девича ...

/на Иво/
Порасна, сине, още със една.
Дете не си, а мъж сериозен, умен.
До теб стоят прекрасна дъщеря
и милото момиче влюбено. ...

“Две бели череши
и праскови две” -
Със старата песен
сред Егейско море,
припявам си хита ...

Пристъпва тихо есента на пръсти,
като начало с утрините хладни.
Покапват жълтеникави листа откъснати,
а върховете на горите леко се ожарят.
И лятото си тръгва бавно без тъга, ...

любовта — сиреч —
обетоваността и
БОЖЕствеността

Задавен
от поредната обида,
аз като летен дъжд ще си отида,
по руслото на росната трева,
със дъх на мащерка и свобода. ...