Contemporary authors work: literature, music, art etc.
392.8K results
"Слабият" пол
🇧🇬
Жените, които пирони коват,
са на път да сглобят цяла къща.
Тогава какво ли ще прави мъжът,
щом жената в мъж се превръща?
Жените, които с лека ръка, ...
Антон беше строен и красив петдесетгодишен мъж.Излъчваше някаква особенна харизматичност и чар, които завладяваха неустоимо жените.Нямаше нито един бял косъм и се гордееше с това .Имаше нежност и чувственост в неговото лице, а усмивката му привличаше всички като магнит.Беше веселяк обичаше живота и ...
Днес синът ми имаше изпит. Дистанционно ! Заради коронавируса и карантината !
А сега, свири на пианото песни от Йосиф Цанков !...
Не зная къде е намерил сборника, затрупан между купища други партитури с ноти! Преди много години бях го купила …( беше толкова отдавно, сякаш в друг мой живот)!
„ Сборни ...
Настъпи поредната обичайна вечер. Лорелей тъкмо бе приключила с доклада си пред Ноа и двамата обсъждаха дреболии. Изминалите дни бяха повлияли положително на съпруга ѝ и той се бе възстановил почти напълно. Лорелей изпита голямо задоволство, гледайки го как седи в леглото с лице, изпълнено с енергия ...
Не съм ти казал всички думи,
които по неволя измълчавам.
Те винаги се пръкват ранно сутрин,
в сънувани по тебе, блянове...
А после се пилеят като пясък. ...
Господи, помогни ми да забравя тези прекрасни очи,
Тази усмивка чаровна и тези черни коси.
Помогни ми, Господи, да забравя деня,
когато целуна ме нежно и когато отворих сърцето си
за едно чувство безмерно. ...
Помня как нервно погледнах часовника си. Времето беше ветровито, а клоните на дърветата играеха непримирим танц под аранжимента на силния вятър, който свиреше своята разпокъсана мелодия. Стоях и чаках поредния нежен залез. С изящество бях смесил в чашата си Аперол, сода, три кубчета лед и резенче ли ...
Чувах на моменти часовника така,сякаш той беше в стаята-а не беше. Стоеше долу,окачен на стената, на долния апартамент.
Всяка секунда се подчертаваше остро и рязко,като че ли ми напомняше,че времето ми изтича.
Бях грешна,бях много грешна,не уважавах, осмивах,хулих. Пиех като за последно,пуших като з ...
Тя възпитано е и добро момиче,
във градината е най-красивото кокиче.
Но желание мръснишко в мен събужда.
Леле, колко ме възбужда
допира на бялата и кожа, ...
Пием разни реки. А да плувам не мога
и люлее ме жадно едно огледало.
Над косите ми мокри виновният облак
влачи бавно, простреляно, своето тяло.
Две различни реки на планети далечни. ...
И там ще забият камбаните тленни,
целувка последна ще моли за милост.
Очите ще искат да видят последни
думите мои облечени в нежност…
Сега съм самотна и пея безмълвно, ...
Трябва в доброто да се вярва,
в противен случай си загубен ти,
да се бориш ти докрай трябва,
могат да се сбъднат твоите мечти.
Ако нея я имаш, човече, път ще има, ...
Детски писък разряза нощта,
натроши се в парчетата хладни.
Незлобливо се плисна кръвта,
покосена в очи тишината пропадна.
Избор майчин под груба ръка ...
С трепетна нежност - за силни жени неприсъща,
на изтънелия от недочакване праг е сама.
В свойте разплакани сънища тя ме прегръща -
мама - светличе, по дългият път - към дома.
Прелетни птици, тя храни - за мене ги пита, ...
Музика и текст: Тодор Трайчев
Изпълняват: Т. Трайчев и Джина Иванова
Аранжимент: Б. Иванов
Песента е вариант специално за юбилея на Т. Трайчев , песента е изпълнена февруари 2020г в Студио5 на НДК.
На концерт по този случай. Възможно е и да се е получил по-интересен вариант от предишната песен с тов ...
Вчера пак отбелязахме Деня на Ботев и геройски загиналите за свободата на България. Пак виха сирените. И пак забързани в делника, затворени в проблемите си, под тежестта на ежедневието, мнозина дори не спряха за миг да се замислят. За миналото, за Ботев, за себе си.
Защото ние мерим света със своята ...
... Имам дъщеря. Таня. Добро дете. Никакви проблеми с нея! Расте като гъбка! Незлобива, мила, добра... Чурулика из къщи, и скача като катеричка. Изобщо .... Радост! Един ден си дойде разплакана. Скри се в стаята си и не излезе до вечерта. На вечеря почопли, почопли в чинията си и се скри в стаята си ...
Имало село далечно, високо из планината.
Дошла във него Вестина, на Генко Делев снахата.
Син му се кога ожени, в селото никой не знае.
И никой нищо не казва, всеки мълчи и си трае.
Кога Вестина излезе, мъжете гледат по нея. ...