Попита ме за думата ризома.
Наперена отвърнах ти с апломб:
Нима не знаеш, нещо като нищо,
аксиома, въже оплетено в кълбо.
Или е коренище, има смисъл, ...

Стичат се бавно сълзи...
Ромоли дъжда - сякаш се моли...
Небето погълнало всички звезди,
а вятърът кърши слабите клони...
Блокове издигат се над спящия град - ...

Дали е пеперуден този свят?
Привлича ме красивата молитва
на първите усмихнати звезди –
снежинки, полудели за женитба...
Напразна ли е тази тишина, ...

В градината си умен градинар
на всички цветове ненародени...
Поливаш семената им – макар
от слънцето да чакаш позволение
и ласката от мека светлина ...

Мракът скитник е без светлината.
Броди тъжен, уморен.
Лъч небесен на земята
е оазис в делника студен.
И пустиня е небето вече. ...

Христо Христов малък първолак,
ох на мама, ох на тати благ!
Все разхвърлян и отнесен,
май светът му идва тесен.
През вратата бързо литва ...

Ще погледне зад хълма
учудено слънцето
в синевата на новият
ден устремен.
Ще покълне след зимата ...

Днес думите ми се превръщат в шепот,
в тях има и молитва и терзание.
...И благодарност – имам цял живот
да съм мечтаност и дихание.
Днес шепотът е само едно име ...

Все ти липсва нещо
и все не ти достигам,
Намираш недостатък
във всяка моя дума.
Говоря бързо, тихо ...

Някой ден, година- две пред гроба,
мене вече няма да ме има.
Рокля с пеперуди - в гардероба
и проблем - заметен под килима.
И дали в сенилната гримаса, ...

Тишина се стича
по успалия се изгрев
Тук-там
я разплисква
чайка ...

Ромол тих на бистър ручей,
буков лист зелен трепти.
Славей вае песен звучна,
габър млад напет шуми.
Жълъд пада, съчка пуква, ...

Някъде някога някой си
някак си нещо си,
нещо си - вещо си,
щом е нещо, е вещо,
вещото някак си нещото, ...

Ще се разтворя в езерните пръски,
ще се разлея в слънчеви лъчи,
ще бъда тон от песните им дръзки –
на чучулиги, рано във зори.
Ще съм лилавото на лавандули, ...

Завързах три приятелства... Останах с две.
Единият обиди ме, а другият - предаде.
А, лоша дума казват, че не се забравяла... Не!
Няма да плача със сълзи на дете...
Защото времето уроците ми даде! ...

Съдбата зла ще поръси
върху мене прах, мъгла.
Сравнени с вечното сме къси
и туй изпълва ме с тъга.
Такива са нашите съдби, ...

Sanremo 1997, Eurovision 1997
--------------------------------------------------------------
Джалис - Реки от думи
Санремо 1997, Евровизия 1997
---------------------------------------------------------------------- ...

Hello again my sweetest thing of all,
i say hello to you my empty world.
Relentless in my run i'll never fall,
at least i thought i'll never would.
Believe me, as the time passed by, ...

Има в месеца и дни такива
Когато мозъкът забива,
а в офиса не ти се хич седи.
Обаче си на работа, уви.
Тогава времето така се влачи, ...

Чаках децата. Нарочно - 15 минути по-рано, защото се страхувах, че ще закъснеят, а той най-много от всичко мрази да се закъснява. Вяра бе точна, но Бела я нямаше. Ту ми даваше "заето" с джиесема си, ту ми казваше, че "след пет минути пристига". Най-после - ето я и нея!
"Яхнали махалото" е на две кра ...

Класически стих за юноши. Тема:
"Само когато се отдалечиш от планината, можеш да видиш истинския й облик. Така е и с приятелите."
Автор: Ханс Кристиан Андерсен.
ПРИЯТЕЛИТЕ - ЦВЕТЯ ОТ ДЕТСТВОТО
Автор: Величка Николова – Литатру ...

"Забранено за честните хора",
този надпис отдавна виси
над главите на седем мил'она
и на вятърът страшно плющи.
Забранени са всички усмивки, ...

слети „ян“ и „ин“ —
та всеки поотделно
да не е самѝн

Спомен за Любовта...
…iuvenes dum sumus*
В полунощ в студентската ми стая
чаках аз да дойде Любовта,
но не знаех как да я позная, ...

Мислиш ли за мен,
поне понякога?
Ей така, случайно
навестявам ли съня ти?
Макар далеч, дали съм близо?! ...

И заблестяха сапфирени въздишки
Тъгувал си... И няколко въздишки от странна нощ, в която си ме искал. Отронил си. До болка влюбен аромат на мента. Над мен. Неотпил ранна роса все още. В невъзможен тюркоаз сред мрака.
Не знаех... За тях. Нито за силата на скритите ти страсти. Тъмни. Как хиляди пъти с ...

ЛЮБОВ ЗАГРЕБВАМ
Протягам ръка... да те докосна...
Не зная как... сърцето го поиска...
Към тебе тичам весела и боса.
Слънцето лъчи в очите плиска. ...

Колко думи неказани скитат по пустите страници,
колко много въпроси без отговор още стоят...
Тишината трепти - безподобна среда за избраници,
за секунда дори, разпознали безмълвния свят.
Как описва се с прости слова най-великото знание!? ...

Че историята често се повтаря, в това сигурно много хора вярват. Редица примери показват, че често историята сякаш е искала да създаде дадено събитие в два варианта, които условно могат да бъдат определени като женствен и мъжествен – две Световни войни, съветски намеси в Унгария (1956) и в Чехослова ...

Ще се върнеш - някой ден, след поредния Септември.
Хората ще казват просто: Есента е вече тук - осъмнахме
със скреж. появата ти -
ще ме заболи...
С очи засмени ще попиташ: Хей, къде си ти? ...

Най-малките неща ще ни убият.
Неказан грях и тихото до смърт.
Мълчанията сто пътеки крият,
И ни една е правилният път.
Обяд самотен. Многото кафе, ...

И уж растях, и дните умаляваха
и от мечти укрепваха крилата ми.
Богата бях, не исках , а ми даваха,
не съдех, а осъждат добротата ми.
Болеше ме, но слабосттта опазила, ...

Е, тръгна си. Най-после…
И защо се разсърди изведнъж? Ей така – избухна, трясна вратата и замина. На другия ден дойде братовчед му, събра малкото багаж – то тоя какъв багаж имаше? Три ризи, два чифта чорапи, и ония ненужни книги, дето все ги четеше…
Вместо да седнат като хората пред телевизора, да г ...

В две правителства бил съм министър,
ляво и дясно, ми така поисках,
бях некадърен, не стигнах до трето,
от мен министерството не бе превзето.
Мечтаех си да го превзема отново, ...