Да напиша стих от арматура,
от стъкла и от бодлива тел,
с ъгловáта, стряскаща структýра,
си поставих тук за цел.
Винкелът във образ на пастир ...

А как да спиш, когато е Луната
дошла при теб във тази нощ безсънна
и нещо в теб се стряска, във Душата –
и осветява всяка мисъл тъмна!...
... и сенките политат като птици, ...

Загасихте лампите?!
(не, че светеха силно)
Бързо! Напишете ми сметката.
Изядох вашата порция
(злоба). ...

Заключваме се. Скриваме ключа
в сандък захвърлен в океана.
Затваряме очи, мълчим,
сърцето ни е рана.
Вървим. Ръцете ни в юмруци ...

Аз бях добрият син,
аз бях добро дете.
А той, добрякът мним
животът, ме пое...
Аз бях добър младеж, ...

Сред жегата на циганското лято
разходих се на двора по бельо.
Разгънах плажна кърпа на земята
край сянката на близкото дърво.
Понечих да си легна под небето, ...

"И Светоний* надминах аз,
аз съм фигура комична.
Споделяме историята с вас
от епохата антична."
*Светоний - древноримски историк ...

Отива си на лакти любовта ни.
Изморена, припълзява към смъртта си.
Не я убихме ние. С люти рани
дойде, от тежка мъка да ни пази.
Уви, каква ирония, съдбовна!?... ...

Преброден ден, угаснала мечта.
И светъл пламък, мъничко тъга.
Веднъж блестиш - ти грееш, слънце жарко! Докосвай ме, аз искам пак да светя ярко!

музика и текст -Соня Станчева
аранжимент и китари-Кирил Гунчев
тук можете и да гледате клипчето на баладата :https://www.youtube.com/watch?v=oFa-IvrW-t8

Песен за несподелената любов

„Капризът е женския разум“ – мислеше си той, броейки останалите му банкноти. Удържаше фронта доста време – от обяд чак до четири часа. Но после жена му се тръшна, че ще затворят мола, че… И от поредните „че“-та той се предаде. Въздъхна, даде й парите, сети се, че дори не обърна внимание какво иска д ...

Хубост
Някъде далече в гори гъсти, непрогледни,
някъде далече в шубрак тъмен, мрачен,
някъде далече крепост в небеса се скрива,
и там в това далече се крие хубост дива. ...

Пуф-паф, пуф-паф,
трака-трака, идва влака! (х2)
Днес от цялата гора
той животните събра. (х2)
Зайко Байко пръв научил - ...

Тича времето
босо по хълма.
Тича след слънцето
и по нещо си взима.
Не, не пита!. ...

Ако може човек сам да си пише съдбата,
за какво са им на ангелите крилата?
За какво е на небето безкрайното синьо,
и онази, на дланите, житейската линия?
Елементарно, първично, без грам прозаичност, ...

Една жена говори с ветровете...
Една жена говори с Ветровете,
а може би разбира и вълните...
Кипи под нея яростно морето
и монотонно блъска се в скалите... ...

А́гата...
(каприз)
Буря?!...
... Вятър ли стихиен,
ѝли ураган изригва?... ...

Живяла в Елищица, Златка мома-
за чудо и приказ, но горда,
в село красиво под връх в планина,
с душа на птица свободна.
За нейната хубост се знало навред, ...

Животът ни е невидима пътека
по, която вървим със затворени очи.
Краят ѝ къде ще бъде
единство Бог ще отреди.
Понякога стъпвайки по нея ...

Имай ме, подобно връхна дреха -
да те пазя в рукналия дъжд.
Приютила капчици утеха
в думи от един обичан мъж.
Имай ме, подобно огърлица - ...

Не ме наричай сътворение,
преди да дойда в твоя свят
през оня смисъл, нероденият,
сънуван с порив непознат...
Преди от крехките ти кълнове ...

Не се страхувам, ако брули есен
мечтите ми, увяхнали без време.
Един олтар, във Святото принесен,
Небето се надявам да приеме.
В живота иждивих вода и огън. ...

Не зная,
да се върна ли назад?
Зад мен остават мисли и Преди.
Пред мен стои Морето в сив контраст
и се разбива в моите очи. ...

Когато се опитвам да съм силна, се получава най-добре сутрин, когато ставам от звъна на алармата, правя кафето и сандвич за детето и нахранвам изгладнелите ми котки. Тогава дори се поглеждам и в огледалото, слагам спирала, усмихвам се. Пускам музика на телефона и искам денят ми да е перфектен. После ...

Черупчица от орех заотплува,
във езеро синее тиха лодка.
Шумът на есен засънува,
безшумност в своята походка.
Сезоните оглеждат се в листата, ...

Заключен в гадната паст на акулата
зад зъбите остри, обезумяващо силни,
добре ли се чувстваш след заблудата,
че можеш да отнемеш моите години?
Ти мен заключи в клетка луксозна. ...

През пролетта на третата година, откакто беше станал господар, Али ага посрещна високопоставен гост, пратеник чак от Цариград. Дервишът пристигна точно на Великден. Али ага го посрещна още от портата на сарая си. Въведе го в градината с храстовидни цветя, настани го в разкошна беседка и го почерпи с ...

Разкъса се сърцето ми на две,
море от черна кръв оттам изтече,
обгърна ме със алено перде
и вече даже мъката ми не ми пречи.
Застинали са във очите две сълзи, ...

Измисли нещо и я сложи да си ляга,
кажи и да не пита, приспи я и ела!
Бъди егоист и една нощ с мен избягай,
оставил съвестта си у дома...
18.09.2019

Майка стара, седи и чака.
Свое чедо да се върне.
С мъка, плаче под чардака.
Кога ли пак ще го прегърне?
Що хлябът, се рони без пир, ...