Погребване на Боговете...
Във Черни дупки из Вселените
погребваме си Боговете
и в тия Гробници на Времето
ще бъдат те през Вековете... ...

Завръщането на Моряците...
Петнайсет ду́ши във ковчега на мъртвеца...
Йо-хо-хо...И бутилка ром...
Аз чувал съм, имало нейде в морето
над него надвесена стръмна скала: ...

Говори ми се с теб…
Без излишни думи.
Без нито един звук.
Без модерна технология.
Говори ми се – от душа.

На хумориста Васил Иванов
за добре дошъл сред нас!
Аз радувам са много, че си тука
и смешните ти мъдрости посрещам!
Надявам се да не вещай разлука ...

които
имат се
за богове
тях
адът ...

Скришом вятърът подсуши ми сълзите
и нежно помилва ме там по косите.
Сложи целувка и разтърка страните
и утешително се заигра с мечтите.
Пропусна срещата снощи моряка, ...

Събуждам се
и няма ги
лъчите -
само разпилени
листове, ...

не
се
властимащите
големеят
а ...

Чакал съм та, либе Стано,
долу у реката.
Скрих са от сабахлен рано
язе на върбата.
Че мори ма мен мерака ...

Удивително е колко много време ми е нужно, за да не свърша нищо!
Похабявайки времето, обаче, според Айнщайн, аз похабявам и пространството, защото двете били едно и също. Демек, ако лежа достатъчно дълго време в стая от 20 квадрата, на края на лежането тя би трябвало да е станала 18 квадрата. Разбир ...

Лято. Жега е, иска ли питане.
Накъде ли отиват така
Той с крака натежели от скитане
а до него разбира се Тя.
Тя говори. (С жена да не спорите). ...

Когато луната, спусне синкавото було,
и звезди обсипят черното небе.
За туй нищо се не чуло,
че сърцето ми скоро ще умре.
Изчезна любовта красива. ...

На рамото ми щастието сяда,
кръстосва крак, поглежда ме с очи.
Към нещо щуро ме подканя,
дяволито гледа, чак въздухът трепти.
Засилва се и скача на земята, ...

Трошичка внимание,
трошичка топлина...
Заискрява Надежда една!
Следва залък солиден
неискреност и лъжи. ...

Заговори старият дъб
зелена сребриста ела.
Не, че нещо ѝ имаше зъб.
От дъжда ли сърдит? Доскуча
му, че беше неделя ...

Ако можеш да тръгнеш - върви,
аз изгубих следите от стъпки.
Моят поглед не стига, дори
до най-близкия камък на пътя.
Нямам сили денят ми е враг, ...

Квик. Познат ли ви е този звук?
И прави сте, но и грешите!
Той днес със източник е друг -
та вгледайте се в новините.
Я виж - предизборен плакат. ...

колчем
„аз“-ът
се замозабравя
пред
потопно време ...

Обещай ми, ако нещо се случи,
и любовта си към мен да загубиш.
Сърцето ти няма да се заключи
и в други, пак ще се влюбиш.
Обещай ми, че ще го обичаш, ...

Европът или пътуване към Прага и обратно
Част I – Пътят към Прага.
Реших да напиша за това мое пътуване до Прага и обратно. Какво ли точно трябва да напиша? Ще карам по ред. Качих се на автобуса в Стара Загора. Служителката, която ми продаде билета беше изключително любезна с мен. При проверката, ко ...

Когато човечността не се появява, личността загрубява.

Промъкнал се е в стаята нощес –
прозорецът отворен го примамил.
Смутих се първом и с инстинкта на ловец,
щях да замахна и да го пропъдя.
Почти се слял със светлия паркет, ...

Дъждът, когато е прибран
в изсъхнали очи от чакане
и залез мята дъждобран
върху тъгата неизплакана...
Сърцето значи се дели, ...

Опитен магьосник ще ви излекува от наивност и излишна доверчивост. При пълно предплащане на услугата – гаранция 100% успех…
Спомени – всеки пионер трябваше да предаде на държавата 20 кг хартия, 10 кг желязо и двама, които не са предали…
Женски разговор: „Лежа със своя и изведнъж влиза моят…“
Обява: ...

Седя си, подсвирквам си, даже си подпявам…
Хубаво настроение.
А две познати момичета подмятат: „Господине, пиете ли си хапчетата редовно?”.
Позачудих се, пък загрях.
Демек – абе, да не съм мръднал, та така съм се разпял? ...

От лястовица ще открадна тон,
от слънчоглед – последната му семка.
Ръцете ще допра и земен стон
ще мине в тялото ми… на проверка.
От лунен сноп лъчи ще взема блясък, ...

"Ние какво е глад не знаем,
ние не знаем що е бедност,
затуй за нещастните нехаем,
даже понякога правим нередности,
а ето старият клошар навън ...

На този ден ти подарявам,
Не топчета от бляскави стъкла,
А от душата ми самотна...
Отронена за теб сълза.
Цветя не нося че ме няма, ...

Малко му остава на човека,
да затрие своята пътека...
родът си да превърне в враг,
Народа си, да мъчи с глад...
Да се кълне във вярност,предател, ...

Искаш да ме уплашиш ли? Искаш да ме откажеш от теб? И как ще стане това? Та ти не ме изпускаш и за миг. Държиш ме в мисловния си капан. Ровичкаш в мислите ми. Мислиш ли, че аз не правя същото с теб? Забрави ли, че ти също се страхуваше от мен, защото съм вещица, защото мога да те изгоря, както изгар ...

Бъдни вечер...
(Вечер в Страната на спомените)
(поема)
Годините минават и съмнения
в Душите ни остават утаени... ...

Гора. Гора зелена, вода студена и сенка дебела. Напред била зелена. Подире съхнела. Жълтеела и капела. И чупели се сухи клони, и падали черни и безвидни. А водата се криела по камъните, глъхнела и чезнела, и нямало я вече, а оставали мъка и жажда там, където преди русалки топили ризите си в сладки, ...

Зимата се намръщи – заваля сняг.
Пролетта се замисли – дърветата се разлистиха.
Лятото се усмихна – узряха житата.
Есента въздъхна – пожълтяха листата.

Паля.
Давам газ.
До долу.
Вятър.
а очите ми текат ...

Убива ме, защото я видях
разкъсала е тъжните въздишки,
полепнала е като "звезден прах"
по восъка, разтапящ се до нищо.
В косите ѝ метличина расте, ...

Изгубих се във сивата тълпа.
Своя път изгубих, и мечтите.
Като в дълбока, стенеща река
потъна луната, и звездите.
Удави се и слънцето. Уви! ...

Само в стиховете ли останаха
босите нозе,
оставили следи по пясъка?
Босите ръце,
които с нежност галеха ...

Голяма или малка, любовта е
солта и хляба на земята обла.
И тя самата, като пролетта е:
усмихната и слънчева, и топла.
И няма отърваване от нея ...

> Спокойно спете! Всичко е наред
> сега, когато имате виновен...
>
> К. Кондова
Порочна съм – зачевам от вини ...