Шшш.....
Тихо...
Не махай шапката...
Не включвай светлината...
Дъхът ти стелещ се по мен, ...

Какво ли ще видят очите ми още,
какво ли ще чуе горката душа
във тихите тъжни, безименни нощи
и в утрини, скрити в досадна мъгла?
Какво от това, че душата е стара? ...

Палуби и мачти,
пенести вълни.
Перки в бяг и злачни
сенки в плитчини.
Мешести воали, ...

5 част
– Спокойно, Су Я – потвърди подозренията му НаСеКи Са МеТа – точно в този момент вярната на своя род НаКаКа ИСа СаКа жертва тялото си за делото. Както обикновено КаТа ДжаСа е пиян, а ИОн СаКа още не е изтрезнял. Затова е пратил малкият си брат, БаРа СаСам, да го замества. Та точно с него е ИС ...

Фарадо Мануел стоеше на дивана и разказваше на Селина и Рамон:
– Сега вече може да отдъхнете. Инес е в болницата на рутинен преглед. Нищо и няма. Не са я малтретирали. Двама младежи случайно са я намерили в порутена сграда извън Тихуана. Отишли да рисуват с графити по стената. Имала е късмет, защото ...

Щом дойде есен нейде по света –
от всички най-красиви са брезите.
И ронят злато техните листа
по птичите маршрути към Египет.
Гравира ли студът със зла игла ...

Старият крал...
В една красива приказна страна
ти бе принцеса млада и капризна,
а крал, поостарял за твоята ръка,
там кралството си беше ти харизал... ...

Когато вървиш нанякъде и се усетиш, че се губиш, единственият изход да не се изгубиш напълно е да смениш посоката!
Две неща нямат граници – въображението и идиотизма, ама то щото и между тях няма граница!
Ако винаги имате съмнения дали чашата е наполовина празна или наполовина пълна, напълнете я с т ...

На вратата на кабинета на директора на музикално драматичния театър се почука и без да дочака отговор в стаята влезе мъж на средна възраст, облечен в стилен костюм.
– Добър ден! - каза той. -Казал сте да ми предадат да дойда. И ето ме тук.
Директорът стана от стола зад бюрото си, посочи фотьойла и к ...

Времето...
... На Слънцето последният отблясък
пробяга за прощално по водата,
денят полека спусна се „оттатък”
и лятна нощ зави с воал Земята, ...

Обядът продължи нормално. Оханес беше усетил гнева на Сара, защото се държа леко резервирано, но на тръгване от дома беше дори развълнуван за предстоящия брак.
Който Сара нямаше да позволи да се състои.
*****
– Не може да ме омъжи. -каза Сара, крачейки напред назад в стаята си.
– Има правото, той ти ...

Морето, нощта, любовта и легендите
Със присъствие раздвижено
ти изпълваш със желание
въздуха в нощта, с безгрижие,
със Любов и със признание... ...

в кофите рови
се и насърчава се
и натъжава

любов глъбинна
безответна... звездна и
немимолетна
глъбинна обич
безответна... звездна и ...

Удавих се в усещане за грях,
във бурните води на паралела.
Аз слабостта в сърцето си прибрах,
но не разбрах, че съм безумно смела.
И някакво завихрено поле, ...

Живееше в най-тъмното велик поет,
редеше строфи, оди и сонети,
и въпреки, че по характер бе проклет,
на всички обясняваше, как светлината свети.
Горяха думите му с плам фалшив, ...

Искам да опиша красотата ти,
да вярвам, че ще бъда съвършенство.
Но думите ми леко отлетяха,
прегърнаха ме в спомен и изчезнах.
Гледам полудялото ни спускане ...

(Обичам те ) е това
Пази се,далеч съм но с теб съм аз сега,
обади се като се прибереш веднага!
Как си ти? Кажи ми как ти мина деня!
Има ли усмивка на твоята уста? ...

Готов ли си?Хвани ръката ми!
Подавам ти я за последно
и след това догониш ли ме,
не ще получиш времето безмерно!
Дори да влезеш..., ...

Дори не помня какво е било,
когато някъде и никъде те нямаше.
На място бе ли мъжкото ребро?
Потърси ли ме в дъното на кладенче?
Добрата половина бе сама, ...

АЗ НЯМА ДА ЗАБРАВЯ
Седнах на първата пейка, примряла, задъхана
Пред очите ми се стелеше пелена от мъгла,
Трепереха ръцете, сърцето жално въздъхна
На лицето се спусна мъртвешка белота. ...

Намирам по нещо тъжно в автобусите.
Дали защото са пълни с хора, преминали през нашия живот, които си заминават и продължават по пътя си като по някакво тайно разписание на вселената?
Или защото идват и си отиват. И постепенно се забравят. Едни обикалят несломено еднаквите улици, надяват се да намер ...

Небето бе смирено, преддъждовно,
стопило бе лятната мараня.
По мен се плъзна мисъл благородна,
да потопя се в горска красота.
Запътих се към близката дъбрава ...

Те, думите съвсем, като децата,
играят си и милват, и раняват.
И странници са, скитат по земята,
и будните ни нощи озаряват.
Дали са врани, или пойни птици, ...

Слънцето събуди ме с лъчи,
славей пее своя песен
благодат за моите очи,
днес денят е тъй чудесен.
А тревата скоро окосена ...

Търкалям мислите си недописани.
И всяка бори се да е начало.
От древността си още са орисани
да се сражават със страстта на тяло...
Летят числата. Полетът ги стига. ...

Кристален звън и блясък на сребро.
Под трепетния звук на клавесина
танцува пак, танцува Пиеро,
опиянен от самота и вино.
Кръжат край него в шумния салон ...

Нещастния народ те затриват -
шепа "хора" некадърни, алчни.
Села, малки градчета загиват,
майко Българийо, бедна, плачи!
За болни, стари, сакати ...

Ограбихме поезията с взлом.
От музика и нежност я лишихме
и за снагата ú от бляскав лом
одежда недокърпена съшихме.
Но тя ще се отърси някой ден, ...

В погледа ми искрици светят, пламтят
Искам с теб да обикалям светът
с теб да сбъдвам всяка мечта
да, блясък в очите е това!
Сила и слабост ...

Преходно е всичко. Важното е да го изживеем, макар да е само ден понякога.
Живеем с Вселената и затова заглавието е Със...

Да ви носи много настроение в летните красиви дни!Поздрави от нас Соня Станчева и Кирил Гунчев!Хайде,поздрав и на всички морски настроени!