Повярвай ми... Аз пак ще ти се случа...
Но в друго време... В някой друг живот...
И пак ще е вълшебно, звездно, юлско...
Безумна младост... Лудост от любов...
За кой ли път ще бъдем преродени... ...

Достоен наследник на славните си предци,
строителят-реформатор Ювиги Хан Омуртаг,
изгражда нови крепости, храмове и дворци,
побеждава с мирен договор византийския враг,
опожарената до основи Плиска възстановява, ...

Старите кладенци на Пустинята...
(Вечер в Страната на спомените)
Пустинното Време виси във гераните
и тлее във тиха носталгия там,
че толкоз отдавна не спират керваните -- ...

Пълнолуние в нощта на Персеидите...*
Тихо... Тиха вечер лятна...
Самолет буботи горе...
Хлуе хладина приятна –
влюбено гнездо бърбори... ...

Докосвам те с реално разстояние,
а толкова съм вярна на очите ти
и губя светлина, за да ми липсва
от дъх на дъх в илюзията Пламък.
Побирам те в безсмъртни очертания ...

Грешни мисли в Свята нощ...
Екзистенциално
1.
З а г а д к а т а: на своето създаване
едва ли някога ще проумеем!... ...

> В една дъждовна, тъмна нощ ще ме убиеш ти. Христо Фотев (,,Предчувствие")
Толкова е лесно да убиеш поет! Душата му е като есенна мъгла – разсейва се при първата гореща целувка на слънцето. Нервите му са опънати до краен предел, за да чува пулса на света – едно по-силно дръпване и се късат необрати ...

част
- Спомних си всичко, Су Я - самураят стреснат погледна към източника на гласът. Очите му се срещнаха с тези на ЧуКа Сам, който го гледаше с печално трезви зъркели, а в ръцете си държеше главата на ОтЗаДзе - спомних си всичко, Су Я, и се срамувам от себе си. Аз не се оказах достоен господар за т ...

Затръшнах отдавна вратата,
светът ми побира се в стая,
задави се с ключа тъгата,
пред прага ми тихо ридае.
Сърцето, искрица - в камина ...

Ти никога не идваш като дар.
Не - в слънчев лъч, а в облак, с вятър бурен!...
Защо тежи ни пътят, Свобода,
дори до избирателните урни?
И влачим си така синджира робски... ...

Боже мой, Боже мой, /като възклицание/,
кой те обсеби да си отрицание?
Имам си свои съображения,
както и чести встрани отстъпления.
Екстра си! Аз съм наполовина ...

Мое свършено лято,
мое есенно цвете,
моя възраст, когато
не гориш, а пък светиш.
Мое делнично чудо, ...

С тези скъсани обувки за жалост,
странна буболечка съм в гнездо,
на пърхащи пчелички в радост.
Черната овца в милионно стадо.
Любовта за мен е чак на луната, ...

Не се научих да съм прилежна домакиня,
но пак намирам ред в моята си бъркотия.
Не се научих да съм нечия робиня,
вбесиш ли ме, знаеш, ще те набия
без окото да ми мигне даже ...

И Злото най-накрая победи,
Доброто стене наранено в ъгъла,
със хиляди притворства и лъжи,
победата получи,
то възтържествува. ...

Боже, как да повярваш, че трийсет лета отлетяха?!
Като сини балони в небесната вис се стопиха.
Сякаш сън са били, а ние сме същите някъде –
там, където звънецът училищен с песен ни вика.
Там учител добър ни повежда, ръката ни хване – ...

Сложи си скъсаните дънки,
сандалите обуй и скачай.
Монети в джоба нека дрънкат –
бъди на Времето сираче.
Танцувай в градската градина ...

ЖАДУВАМ
Жадувам да докосна ръцете ти,
пулсът им през мен да премине!
Жадувам да погаля лицето ти,
опърлено от многото години! ...

Поетът взря се мрачно в своя пъп,
презрял световните проблеми.
Бе, пука му на него за света,
с по-важни теми той ще се заеме!
Дали да сподели в стиха си днес ...

Днес е ден специален
за мен и други двама,
те са те сътворили,
за да бъдеш мойта дама.
Днес преди години ...

Here I stand, all alone
Trying to fight the pain from a broken heart
Why she left me? I don't know
It really doesn't matter anymore
I thought our love could last forever ...

Тихо е откакто си замина,
кадифена тишина настана в нечия душа.
Затишие пред буря...
Един зловещ ураган надига рамене в мрака си,
един моряк с гребна лодка изправен е, готов, ...

С човка гарван във пръстта чертае
с нокти щрихите дълбае.
Рисува своята любима...
Само той остава и във зима
и събира краски от света. ...

Превърна се дъждът в проклятие
за зажаднялата земя. -
Валя със дни - с порой удави я.
Копнеж за слънце стана тя...
И то дойде. Забърза мравките ...

Огънят ти, момко, не гори -
сухи съчки трябват и огниво,
за да лумне пламък, да искри…
Или… палещ взор на самодива.
Тя не е наречена за теб, ...

Благодаря ти, Боже, че съм жива.
Посрещнах изгрева и залеза изпратих.
Горчилка пих. Безкрайно бях щастлива.
Благодаря за дните на земята...
Благодаря, че у дома сме здрави, ...

1.
А казваха, че щели да се срутят. Въпрос на време било. Панелните блокове не стрували нищо. Общежития на бездомници, на несретни социалистически хора, упоени от вяра и злоба – амалгамата на нещастието.
Това е толкова вярно. И неубедително.
Да, добре, тъй да е – ама още стоят, верни и злобни. Напук ...

Аз съм мъж. Ти се дръж и ме чакай.
Забравѝ, че боли да се вричаме.
През вълни от сълзите си драпай
и помнѝ, че до кръв се обичаме.
Докоснѝ ме в нощта. Не, не хапя. ...

Да те обсипя с целувки,
както онази нощ,
която в мен пробуди,
една различна любов.
Красиво е да те гледам, ...

"Добри господине, купете си цвете!
За дамата? Фрезии... Почти без пари!"
Отпрати я с поглед. А тя с "Извинете!"
от масата на Надменния се отдалечи.
"За вас, господине? Вижте ги, свежи, ...

Сънят ми беше мноого странен,
и не може да се разгадае.
Пепелникът днес остана празен.
ПълнолуДие е и влияе.
Започна трудно, три пъти заспива. ...

родната
синева
родните
зарева
родните ...

Така ми писна, дяволът го взел,
да бъда все за някого безплатен
удобен, винаги готов мотел,
във който да си настани душата.
И кой ли не – скучаещ и пиян, ...

Погребаха най-сетне любовта...
Край прясното й гробче помълчаха...
Отсъстваха дежурните слова,
една сълза за нея не проляха...
Но хвърлиха по шепа пръст все пак - ...

Мечтая за уют и малко топлина.
Дъхът да не ранява с шепнеща вина.
Спокойствие и смях, и сълзи като дъжд
и спомен за очи на тъжен, нежен мъж.
Обичам сутринта и веселите птици, ...

От кога ли, все мълча и мълча...
Струни скъсани... В душата ми сухо –
като рухнала къща,
като пепел в пещта
е гласът на ехото глухо... ...

Дъждът си рони капката по капка
В математически синхрон,
А облаци сърдито спорят в крачка
За място по намръщения небосклон.
И тишината си пробива път ...