7 част
Схватката бе кратка, но жестока. Су Я хвана ръцете на двамата братя и с по едно рязко движение направи така, че те взаимно се обезглавиха. Отровата от остриетата се задейства веднага и ги уби...
Схванал, че ситуацията не е добра, баща им, КаМа ШиБа, паникьосан изскочи изпод масата на четири к ...

Кога вдъхновението се превръща в кражба? Когато не е написано от кое произведение са заети вдъхновяващите стихове, дори и да е толкова оченабождащо от къде са заети, че ако авторът е целял да ги представи за свои, то трябва да е най-глупавият плагиат? Не е ли пределно ясно кога едни стихове са плаги ...

Край малък, скален остров
със стръмни брегове,
в дълбока, тъмна пропаст
сред синьото море
живееше разбойник ...

Дневникът на Арти ( 5 )
Ей, не съм ви аз забравил, приятели добри,
Реших да си почина малко от писани "творби"...
И като същинска медийна звезда
Докладвам от брега: ...

Копирай всяка моя стъпка,
за мен проблем не съществува...
За миналото не ревнувам,
а бъдещето ме лекува!
Копирай моята усмивка, ...

Ветрове размиват ми залезите
А пътят лепне от мрак
Пропит е с облачна плесен
И криволичи
За да те донесе пак ...

Както вятърът търси посока,
както капката търси потока,
тъй човек път към другите търси.
Както рибата търси дълбокото,
както птицата търси високото – ...

Приседнала в притихналия двор,
представям си как литвам, към небето,
и дребни грижите, от птичи взор,
са семки в слънчогледа на сърцето.
Посявам ги и тихичко кълнят, ...

Хотелът беше на първа линия до океана. Да си в „Риц“ на Кайманите беше чудесно. Щях да подсвирна с уста, но се въздържах от тази бурна радост. Все пак бях госпожа Лия Аарон от една седмица и трябва да бъда сдържана и да не се показвам като някой тинейджър.Меденият месец щеше да бъде уникален и вълну ...

Уплашена хукнах да бягам!
Уплашеното си сърце забравих..
там, на ръба на скалата остана
голо и червено тупти върху Камък!
Спрях, но уплашена бях ...

В съда:
- Всички да станат!
- Съдът намира обвиняемия за виновен в предумишлено убийство и единодушно стигна до взетата присъда, а именно "Смърт"!
Има ли нещо да каже защитата на обвиняемия?
- Да, г-н съдия! Предвид това, че обвиняемият е невежа и не е знаел, че тук важи Законът за смъртната присъда ...

Не знам Луната страда ли, когато
замлъквам и кафето ми горчи.
Когато книгите ми – куп хартия
на ауто дафе е готова да гори.
Когато думите се карат и боричкат, ...

Жени и вино, вино и жени
възкликнал бе един поет щастливо!
Без тях и виното ще ни горчи,
а с тях ще бъде още по-пенливо!
И днес така е както и преди. ...

Едвам проблясва, лъч надежда,
за нас заедно да бъдем.
Когато мислех че всичко подрежда.
Разбрах, че няма да пребъдем.
Глас незнаен, в ухото ми шепти. ...

Изящество е другото им име,
изящество и красота ефирна.
Танцуват жадно с грация немирна
и всяка свой омаен блясък има.
Щастливи са защото са родени, ...

Ти можеш да сплетеш косите на дъжда
и шапка на главата му да сложиш.
Да ме накараш във едно петно ръжда,
да видя злато - и това го можеш.
Ти можеш да внушиш, че са гореща кръв ...

Прикрита омраза, прикрита тъга,
прикрито нещастие... лудост!
Прикрита, невидима, бясна игра.
Доброто дали ще събуди?
Добър да си - всеки ли иска това? ...

Рядко се случва някому приживе да бъде произведен класик, но ето че най-неочаквано ме споходи тази висока чест. Някога баща ми /лека му пръст/ обичаше да казва:
"Един път литва печената патица!"
Тогава не му повярвах, но днес, особено след това, което ще разкажа, съм склонен да повярвам, че е бил пр ...

Какво е нужно, за да си щастлив...? -
В гора вековна мъничка полянка да намериш.
Покрита с незабравки, кремове и мъх ръждив.
Далеч от свят човешки, пълен с лицемерие...
Да припне катеричката от близкото дърво. ...

И ще дойдат дните на предела.
Край тях ще кретат нощи несподелени.
Небето отново пак ще ни повика –
душите ни ще полетят като птици...
Но бих могъл сред ятото да те изгубя! ...

За Клеопатра - по повод самочувствията и скромността
Из романа „Калейдоскоп“
Глава пета
Интродукция за оркестър таланти и солист скромен некадърник
По време на обедната почивка Пешев каза гордо: ...

С извинение – лирика
Има някаква зараза в писането. И ти, невинната душица с нежно-розови мисли за красивия свят, четеш, четеш, четеш поезия – а накрая те прокъсне /както викаше баба ми за разслабването/, пък пропишеш. Поезия! Или поне в някаква образноподобна форма. Та – и мен така! За което се изв ...

От сборника с разкази "Аз виждам"

Вълкът за агнето щом замилее,
смирен и тих в най-новата си кожа,
църковни песни дяволът щом пее -
на зле върви светът! Какво е, Боже?...
Щом вечни врагове - и звяр, и твари, ...

Понякога и над Олимп звездите гаснат,
но плеядата остава, всесветлейши богове.
Като Прометей мечтая силно клечката да драсна,
под планини, гори и недостъпни върхове.
И нека бъде светлина човешка, ...