Вечер край Океана...
(балада)
Внезапно разлюля се Океана
на залезът в загадъчния мрак,
но вятърът да духа бе престанал, ...

17 май 1912 г.
Край масата в десния ъгъл в дъното на кафе-сладкарница "Цар Освободител" в София седяха трима млади мъже около 30-те. Всеки се беше съсредоточил във вестник или списание пред себе си. От време на време споделяха прочетеното, коментираха, после продължаваха заниманието си. Личеше, че с ...

В задочен спор с Галилейо...
Стоя във лятна вечер край морето
и както философ от древността
си разсъждавам за Живота общо взето:
– за Космоса, Звездите, Вечността, ...

Отпивах от сълзите на леда.
Очаквах мъката му да ме стопли.
Бушуваше навън света
и наводняваше реки. И локви.
Присъствах в своя собствен ад ...

Аз съм жива само във съня ти.
Където няма граници и срам.
В онзи свят отваряме сърцата.
Доброволно изтезаваме се там.
Събличаме мъчително душите ...

1.
Събуди ме настойчивият глас:
- Ставай! Ще закъснееш…
Да, бе – ще си наруша спокойствието… И за къде ще закъснея? Пенсионерски живот – за никъде не бързам, часовник нямам, шеф хептен… Да не споменавам, че не обичам пенсионерските глутници, обикалящи центъра и ближещи по едно кафе два часа нейде на ...

Събирам пари за входа. Звъня, отваря ми комшийката и вика на мъжа си: „Андрей, къде са ти парите?“. Питам заинтригувано: „Защо неговите? Ти нямаш ли?“. А тя ми обяснява като на малко дете: „Имам, но ми трябват за мои работи, няма да ги давам за чужди, я…“
хххх
Звъннах на друга врата. Показа се щерка ...

Уморена от всички сълзи.
Изсъхнало речно корито.
Удавена болка излиза
полудяла от синия ритъм.
Няма вече да страдаш по мен: ...

Dreaming with the blackness of the dream
i feel you even when you're gone.
Meet me in my dreams and hear my scream,
in ripping fractures of my soul i'm drowned.
Sometimes i see you, distant child of light, ...

Не те изплаках,
не можах,
в душата ми напряко
заседна като грях.
Не те опазих, ...

Той
Мартин публикува последното си произведение на страницата си и зачака за харесванията и коментарите. Няколко минути по-късно се отегчи и реши да пише на Поли. Малко след като прекратиха едномесечната си връзка, тя доста се отчужди от него, а понякога дори се заяждаше, което по принцип не беше в ...

По действителен случай
Да се сдобиеш с диплома за висше образование в България, по мое време, никак не бе трудна задача. Имаше няколко сигурни варианти: да я закупиш моментално, да я изплащаш на вноски- тоест да си купуваш текущите изпити, да се явяваш от дъжд на вятър на лекции, или разбира се чрез ...

Гласът и беше топъл с лек акцент:
- Вече трябва да знаете коя съм. Все пак сте видели документите ми.
Теодор мина покрай нея, отиде в малката кухничка и донесе това, което беше намерил, докато я събличаше.
- Освен това тук, друго не намерих, а както виждам и приятеля ми, лекар, няма да успее да дойд ...

07.07.2019
Ода за Дунав....
Лято дойде ли и хукват всички за море...
Че цяла зима само носталгия ги радва...
Спомени,емоции.пак сърцето да си събере ...

Пак старите дрехи набързо обличам
И с песен отново излизам навън.
Усещам се нов и свободен – различен...
А тъжното минало вече е сън.
И хуквам със боси нозе през полето. ...

Ще ме познаеш в мрака по тихите ми стъпки,
ще идвам всяка вечер тайничко у вас.
Ще вкусваш с трепет сладките ми устни,
ще ти шептя омайно приказки за страст.
Ще ти призная после за помислите дръзки, ...

Пържените яйца и кафето вляха нова енергия в тялото му, но странно обзелата го възбуда трябваше да бъде охладена. Той се вмъкна в банята и пусна душа. Силната струя облекчи схванатите му мускули и разля спокойствие по тялото му. Беше си много практичен човек. Такъв го беше направила съдбата му, живо ...

Можеш да перафразираш Историята ,но не и да я промениш - нито по мой, твой или техен начин! Дезинформацията с която сме заливани ежедневно от световните медии не променя Истината, да, но пък променя мнението ни за Истината...

В този миг на самотно мълчание
ти предавам душата си, Отче!
Но не чакай от мен разкаяние -
аз съм Твоето блудно отроче.
Ти поиска да бъда такова - ...

Времето подтичва. Ние с него.
Юли коронясва днес зората.
Пъзел ароматен , лятно ЛЕГО
са поляните, до тях житата.
Утрото пристига с колесница. ...

Глава 11 УПОВАНИЯ
1. О, православный и превосходный, ты устал повторять прежде сказанные сложения, а они тебе нужны. Старые Писания писаны на бересте, истлели, трудночитаемы. Пониманием истины войдёшь в Веру Учения. Как идти вперёд – опора нужна. Пусть твой день начинается с одного стиха Учения, зак ...

Кураж ли сбрах, че тръгнах да се търся?
Нахълтах смело, без ориентир.
Подмолни мисли, страхове, привички
изникнаха като след дъжд - в шпалир.
Потупваха ме ласкаво по рамото, ...

В онази нощ, беззвездна и безлунна,
един блуждаещ огън ме плени,
със синия си пламък ме целуна
и каза ми: – Ела, след мен тръгни!
Ще ти даря съкровища безценни ...

Търсиш богат с лимузина.
Всички ли търсят такъв?
С няколко ледчета в джина
мяташ му поглед за стръв.
Нямаш против да е женен, ...

Когато ти бе до мен,
имаше красота и слънчеви дни,
ала сега, уви, съм натъжен -
храмът на любовта е в развалини.
И с болка разбирам сега ...

МАЙЧИНИ ОЧИ
Някой подарява букет от свежи рози,
в знак на обич, или на ласкателство.
Не се съмнява в тях да има угроза.
От магазина ги е купил с приятелство. ...

Не си спомням точно кога беше първият път, в който осъзнах колко слепи са хората. Не говоря за реалните слепци, а за всички останали, които не могат да погледнат реалността.
Още от крехка възраст ги забелязах. Все още се чудя на мен ли ми имаше нещо или на тях им го нямаше, но всички наоколо не спир ...

ТРИНАДЕСЕТТЕ ВЪЗГЛАВНИЦИ: ЧУДОВИЩЕТО, КОЕТО ИЗЯДЕ ЦЯЛА ПЛАНЕТА ОТВЪТРЕ
-Ха!- извика изненадана Виктор, - Роси, Роси, ела да ми прочетеш какво пише тук!
Беше намерил една неголяма книга в калъфката на поредната възглавница, но не можеше още да чете на български и затова викаше братовчедка си.
-Книга, ...

Герои
Тръгвам, но съм някак раздвоен.
Оставям дом, жена, деца,
снимката им нося с мен,
но как ли ще ми липсват тез лица. ...

Втурвам се в съня
но нещо ме тормози
във мислите си
срещнах Ревността
подминах я ...

Едно не съумях за теб да сторя.
Надявам се, че няма да ме съдиш.
В стремежа си с живота да се боря,
години, не успях до теб да бъда.
Оставих те, дете, а вече мъж си. ...

Триъгълник рисува,
любов във него плава,
а по връхчетата остри
страстта разлива се...
горяща лава! ...

> „Impara l’arte e mettila da parte“
> „Първо изучи занаята, а после го отхвърли“
Страх. Стъкла. Грях. Тела.
Прах. Сърца. Шах. Ръка.
Кът. Слова. Плът. Жена. ...

Да отворим душите си--
тия неведоми бездни,
във които,
колко радост
и мъка изчезнаха. ...

Бурная ночь. Красивая ночь.
Луна уходить. Ах, мечты!
Ах, мечты! Ах, мечты!
О! Тебе я вижу в свои сны.
Люблю я ночь и грустно мне, ...

текст: Рафаело Джованьоли, Спартак,
превод от италиански - Петър Драгоев, 1932

Дали наистина ще си отиде лятото?
И август ще излее онзи дъжд,
със който ще намокрим рамената си.
Ти - нежното, аз - рамото на мъж...
Ще кажем със очи, че ще останем. ...

Питър Пан
(Момчето, което не искаше да порасне, ли бях!?...)
Макар налудно да се пада,
(ти боже ли посочи с пръст?),
но на Бермуда минах Ада ...