Москва! —
Душесиневà!
Москва! —
Сърцесетивà!
Москва! — ...

Тя прилегна тихо до него, прегърна го и започна да го гали. То издаде лек стон и леко помръдна – само толкова можеше. Бурята й го бе отнела. Отне й тази малка игрива топчица и й остави едно безжизнено трупче, все още топло и дишащо, но без заряд в него. Знаеше, че не трябва да му дава неговото име. ...

Ти си хубава! Толкова хубава,
че земята под теб изчервяваш.
И цветята, небето, звездите са влюбени.
Всяка гара. И влак, заминаващ...
Ти си хубава! Толкова хубава, ...

Тази вечер не си сам,
бирата е с теб, вид срам?!
На масата ми има мед,
това се римува с куплет :)
Минаха многонайсе години, ...

Колко е хубава нашата близост,
толкова неповторима и съкровена,
като паралелна вселена, в която не съществува понятието “време”,
и сме откъснати от реалността и цялото бреме.
И живея, но и бавничко умирам, чакайки моментите с тебе. ...

Той влезе под земята
във метростанция
със бялорезидави краски.
Там долу на перона,
усети вятър двупосочен, ...

Шаро...*
(Вечер в Страната на спомените)
... Не бе добра идеята изглежда
да се завърна в родния си дом!...
Не знам каква ли съм таил надежда – ...

С Луна в душата...
Звездите тегнат като грозд,
с ръка – аха – да ги докоснеш!...
Не ти се спи и цяла нощ,
и цяла нощ да спиш не можеш... ...

В очите ти потъвам, за да видя
през твоята душа сега света.
И гледам аз и чувствам до насита
най-чистата любов и красота.
И болката усещам, ала тя ...

На едно дърво, отдалече,
долетя пакостниче – буболече.
Под кората му се скри
и започна да гризка, и руши.
Застена, заплака дървото, ...

Когато толкова много ми липсваш,
че даже боли ме,
когато сълзите парят на моите очи,
аз просто лягам и заспивам,
в съня ми чакам ти да се явиш... ...

Когато съм особено ядосана, обичам да слушам такива стъргачи.
Направих парчето за себе си, така че се надявам на опитните в музиката да не им се стори твърде дразнещо.
Отлично върви с почивстването на дома. ;)
Имайте милост към мен, съвсем нова съм в това, така че нека просто кажем, че е експеримент ...

«ДОМКРАТ»
Иван Михайлович добивал третий мотоцикл, и все - с руки купленные; сразу старьё взял из-за плохих денег, потом деньги новые пришли – но новый мотоцикл купить – блат надо иметь.
У Ивана Михайловича блата не было.
Не было, пока на свадьбе племянницы не познакомился с важным городским человек ...

Не ме предавай сърце,
Само ти ми остана
Болката е силна, но недей
Не се предавай.
Вярвай, че ще дойде хубав ден, ...

Вятър брули ,хълмове безкрайни
а сърцето търси обич и то без тайни!
Да тупти от радост,да твори любов
и от нищото да носи благослов.
Всяка обич търси своят Ангел... ...

Нито принцесата виждам,
нито зърното от грах.
Не че това ме е грижа,
но, режисьор ако бях,
щях да заложа капана ...

Какво означава да бъдеш мъж? Колко от нас съвсем честно могат да кажат „аз съм мъж“? Не съм възпитаван от баща. Мъжката фигура в живота ми е дядо ми. Възпитаван съм от от него, баба ми и майка ми. Може би са се справили добре, поне така изглежда щом направя съпоставка с други съполовници. Дядо ми ка ...

Слепи, безпътни години!
Дързост, възторг и сълзи...
Смутни, комéтни, любими!
Скръбни... ранени съдби...
Верни, безплътни, свободни! ...

Да обичаш Богиня...
От Оня ден, от всичките най-първи,
аз първият въпрос запомнил съм...
Ти устните ми плахо щом потърси
изстена: „А не е ли само сън?...” ...

Криле непознати
докосват ребрата ми.
Мои ли са те?
Ангел ли, демон ли
поглед размята ...

Пред синята безбрежност се мълчи,
защото думите потъват в нея.
Аз помня как със твоите очи
си тръгна лятото след суховея.
Как – лицемерна и с красив анонс, ...

„Малка Богородица...”*
(вечер в Страната на спомените)
Там горе, дето се вишѝ гората,
бе Родното ми село и Дома –
на три реки го плискаше водата ...

Конкурсите за поезия формират определени критерии, тенденции, очаквания, представи, ако щете дори норми за развитието на съвременната ни поезия. Те влияят не само на младите автори, които са в процес на изграждане на стила си, но и на вече утвърдени имена. Не обичам голословността, затова ще дам при ...

Не, не искам да те измъчвам.
Недей рискува вече с Любовта!
Отдавна мина времето да се промъквам
и да чакам в тъмното нежността.
Не, не чукай – не ще ти отворя. ...

Липсва ми когато,
всичко беше песен,
водката – стотинки,
с шотове по десет.
Любовите цинични, ...

В банков салон влиза стар ерген, за да кандидатства за кредит. Веднага го насочват към кредитната инспекторка, която му предоставя комплект от документи, в т.ч. искане за кредит и декларация за семейно положение.
– Господине, моля Ви попълнете всички графи четливо, без задраскване, и моля Ви искаме ...

Звездите се къпят в морето на твойте очи.
Луната между тях усмихната наднича.
Музика Божествена в душите ни звучи.
Олтар небесен е сърцето ти... и ми се врича.
Поемам духовните ти и житейски обещания. ...

Една колежка по пейка в градската градината ми каза, как си накарала орхидеите да цъфтят, та да се късат от цъфтене. Няма да повярвате! С противозачатъчни. Стривали се на прах и се разтваряли във вода, след това поливаш и ставало малко чудо, в което почти виждаш на забавен каданс, как красотичките р ...

Което отдавна са забелязали народоведите. Богати на замисли, бедни на дела. Но пък ги гарнираме с много думи. Които са многостранни или много странни. С едни и същи слова се изразяваме и при радост, и при тъга , и на мач. Обещаем ли някому да го оправим – оставаме го да се чуди по какъв начин. Подоб ...

Вчера се подсетих за една история от далечното време...
1990 година...
В малката обща стая се събираме на почивка. Ама фактически почивка няма. Полит събрания... Помните това време, нали?
Някои гледаме сеира, други се палят и размахват ножа на умрялото куче, трети си мълчат неудобно.
Две госпожи /ве ...

Сънувам пак с очи отворени,
щурец измислици припява,
а сянката ми пуска корени,
зазидана от теб остава.
Сама, без сянка литвам в тъмното. ...

Уханните ти устни
върху топлата ми гръд
и косите ти посипали лицето.
И изгарящите тръпки,
щом сърце докосне сърцето. ...

Всеки път точно преди да прекрачат границата и да се слеят в едно, тя се отдръпваше. Искаше този момент да е наистина специален, невероятен и за двамата, а не нещо като ястие в ресторант за бързо хранене.
А едва се сдържаше... Тялото й просто я умоляваше да капитулира, но тя се гордееше, че може да ...

Под хълма
полето е овално меко,
извити пътища като реки.
Две-три тополи, като мисли –
изпънати стрели. ...